Номинации за най-голяма муня

Да ви разкажа как муня купува лекарство за детето:

Влизате в аптеката. Докато чакате на опашката, си повтаряте постоянно името на лекарството, за да не се изложите. Като миналия път. За ен-ти пореден път всъщност.

Идва вашият ред. Поздравявате и втренчвате опулен поглед, изпразнен от съдържание, в аптекарката, с тайната надежда тя да извади кристална топка и да ви каже за какво сте дошли, защото естествено вече сте го забравили.  

След като се убедите, че това не помага, казвате "момент" и започвате дълго ровене из чантата в търсене на телефон. Който не е там, а в джоба на дънките и в този момент упорито ви ръби в нежните задни части и ви пречи да го търсите. В чантата.

Мигове преди търпението на аптекарката да се изчерпа окончателно, откривате телефона и звъните на съпруга с репликата: "Милоооо, можеш ли да погледнеш опаковката на лекарството, в хола на хладилника е. На хладилника. На нашия. В хола."

Добре, че съпругът си знае стоката, та не спори, че хладилник в хола няма, и сравнително бързо открива нужната опаковка. Ма като ловджийско куче е значи, успява между амнайсетте събрани точно за такива случаи опаковки да намери нужната. Най-отдолу. На шкафа. Щото естествено на хладилника няма нищо. На шкафа в спалнята са.  

Мисия изпълнена, лекарство купено. Сега остава само след като сте излезли от аптеката, качили сте се в колата и почти сте стигнали до вкъщи, да направите обратен завой и да се върнете в аптеката, за да си вземете все пак лекарството. И гордо да се правите, че ококорените погледи и тихичкото цвилене на аптекарките ама въобще не се отнасят за вас!  

Рися разказваш страхотно! Доста се посмях 

Доста забавна тема. 

Рися-много се смях с теб. 
И, за да не е спам да кажа как сутринта в 10 купувам от бензиностанцията три КУТИИ червено Джони. Всъщност исках червено Марлборо. Умрях от срам.

Мерида, не те ли попитаха "Закуската за тук или за у дома?" 

Голям срам брах. Какво ли си е помислила продавачката: "Тази от сутринта за алкохол мисли."
Иди после обяснявай,че не пиеш алкохол. Те и пустите цигари за шефа бяха.

След третия случай на сутрешно зареждане на бензиностанцията, съчетано с купуване на цигари (разбирай забравяне на цигарите), втората служителка вече заставаше между мен и вратата, докато плащах на първата. За да ме пресрещне и все пак да си ми ги даде, де.

Но дамата на хранителния щанд не беше толкова бърза и последния път успях да я изненадам и да се измъкна, преди да си взема кроасаните за закуска  Дори се зачудих какво съм й направила на тази, че търчи след колата... Сетих се. В офиса. 

Преди около месец. Зареждам на бензиностанцията. До горееее. Бъркам в портмонето да погледна колко пари имам. Не стигат, ама имам в картата. Стигам до касата - брей, карта няма. Тук карта, там карта... Йок. Връщам се при колонката и изсипвам цялата чанта на капака. Не, нне и нье. Звъннах на майка ми да хваща такси и да ми носи пари. По-интересното беше, че бързах за изпит, валеше и имаше задръствания. Закъснях, но успях да вляза буквално секунди преди професора.
Преди две седмици. Спирам си колата в центъра, като на паркинга, през едно паркомясто е спряна същата като моята кола. Мисля си, ще я паркирам с муцуната напред (попринцип винаги паркирам така, че предницата да е в посоката, в която ще тръгна, за да не губя време за маневри), за да не взема да я сбъркам. Правих, струвах, 2 часа по-късно се завръщам към количката и гледам някаква жена упорито се опитва да ми отключи колата. Подвикнах и, че нейната е другата. Доста се смути, аз пък се успокоих, че не успя да си счупи ключа в моята ключалка. Смути се доста жената, извини се естествено. Беше весело донякъде.

Аз направих същото. На малка бензиностанцийка. Човекът ми записа името на една хвърчаща бележка и ме пусна да си ходя. На обяд съпругът ми донесе парите и му платих. 

Пред блока ни - два еднакви опела, цвят, модел, само номерът различен. Единият е моят. Гледам мъж на средна възраст с ключ в ръка се мъчи на ключалката на моя мил опел. Приближих и му казах - Мога да ви помогна да го отворим - и преди да каже нещо го отключих с дистанционното. Много се смути и се усети, че другия е негов, заръси извинения, аз пък се посмях.

  Ех, посмях се с вас.
Айде и прясната муньовщина от мен онзи ден. Решавам, че ще правя сос към макароните с блендера. Понеже много обичам лук, реших да сложа цял - абе не беше толкова голям, честно казано. Два  едри домата, малко чесън. Муцка  Сипвам готовия сос и като ме "лъхна" лука, та чак сълзи потекоха  Викам, ха, това е на хубаво. Сипвам си, хапвам. В първия момент доста вкусно, ама лука беше убил вкуса на доматите, че и на чесъна  После цял ден бях като ламя, която с лошия си дъх изтребва околното население   

На паркинга на Лидъл - сядам в колата, мятам пакета с покупките над жабката, хващам колана, обръщам се да го закопчея... Опа! Насреща ми се хили чужд мъж! Бааавно обръщам глава вдясно  и ококорените ми очи съзират собствения в съседната кола. И той се хили...

Хайде да се истипосам и аз Всеки ден спирам до работата си на едно и също място. Вчера обаче, спрях до другия вход, защото дойдох от другата страна, не както обикновено. Разстоянието между двете места е приблизително 200-300 метра, но нямат пряка видимост. Излизам си вечерта аз от работа и се запътвам към колата. Вървя си спокойно, минавам една кола, втора, трета, казвам си, моята не се вижда , някой бус е спрял пред нея. Да, ама свършва улицата и кола няма. В края, преди обаче да ме е обзела паниката, се усещам, че аз не съм паркирала там. Изсмях се на глас чак, сама на себе си. Това навикът е голяма работа. И за да не се връщам обратно и да давам глупави обяснения защо се връщам, обиколих още половин километър да стигна до истинското паркомясто. Е, поне времето беше приятно и се поразходих.

В тон с изпълненията от последните страници.
Сестра ми зарежда колата и влиза да плаща. На съседната колонка има друга кола, шофьорът й тъкмо се качи и нещо си оправяше по таблото на колата. Виждам сестра ми как върви и чете касовия бон, отваря вратата на чуждата кола и почти седна в скута на оцъкления мъж 

Муня - аз веднъж за малко да плати бензина, зареден на съседната колонка. Ми какво сега.... Обърках номера на колонката.... то пък не е трудно, нали са залепени една до друга. Кой да се сети, че моята кола е от другата страна на 3-ката. Девойката на касата каза : Бензин за 50 лв.? - и аз потвърдих. От къде да предположа, че "съседа" сипал същото. Добре, че той беше зад мен и сигурно се притесни, че аз съм набухала резервоара догоре и ще трябва той да ми го плаща, та си призна, че се опитвам да платя неговата сметка.