[/spoiler]Родом съм от Ямбол - центърът на Вселената, знаете...
Та, докато аз си гледах живота и се наслаждавах на трезвеността си, класът, пременен с най-красивите си одежди, балува в ямболската чалготека "Валентин" или по нашенски казано - световната лечебница "Валката". 
В моя клас имаше момиче, Катя, което беше с година по-малко от нас, т.е. докато всички сме били на 18, тя е била на 17. Та, след ресторанта класът, барабар с целия випуск, се отправя към Валката. Охраната внимателно проверява всяка една лична карта и така всички един по един се нижат като мъниста в лечебницата. Докато идва ред на Катя.
Катя потресена, тръгнала да им се моли, да ги увещава, че буквално след седмица навършва 18 (което е така
В това време на помощ се притича друга съученичка, Васка, която, държа да отбележа, се отличава с буен нрав и изключително експанзивен характер.
, не ѝ стигнаха да изкорени селото от себе си.
С нея много си се разбирахме, пък и още си се разбираме.
То и как няма... мама от дете ми повтаря, че аз може да не живея в Селото, ама Селото живее в мен! 
Между другото това е изключително добра идея - за да не си мислите, че обиждам Васка, щото това е последното нещо, което бих направила, да приемем, че Васка е италианка.
Та, италианката Васка в цялата си прелест - говор, жестикулиране, емоции, всъщност представлява едно дребно слабичко човече, буквално 40кг с прани гащи. И тъй Катя и Васка се озоваха пред Валката в нощта на своя абитуриентски бал, кроейки дяволити планове как аджеба да влязат в шибаната лечебница, да се удавят в лекарства.
...и тук идва гениалният момент.

Ония като я видели, пак се събрали всички, като че ли Соломоновско решение ще взимат, поглеждат ѝ ЛК и о, боже, кво да видят!
"; Катя: "е, как на 17, глупости!
"; "бе как бе, ти беше"; Катя: "не, не, в грешка сте, това беше сестра ми - ние сме близначки
"; "е, как сте близначки, вие имате 2г. разлика" 
Много забавно, смях се от сърце!
!

Но няма друг вариант - мих трих, мих трих, олепих се с хартия, пот тече по лицето ми, ама внимавам да не се бутна с антицелулитно гелосани ръце.
Всъщност още едно съвсем можеше да напиша, но все пак котаракът практично остана при мен. Всички останали мъжове ги нямаааааа...до утре де. Снощи почти не спах да дочакам този 25-часов маратон на моята СВОБОДА!!!