Номинации за най-голяма муня

ахахаха, неее, запушени са ни носовете и на тримата.....едва ли е от климатика, бяхме болни скоро, ама нали все го обвиняват и ние решихме да пробваме...

 Звезден прах, представих си го цветно и вече имам сълзи на очите от смях!!!

Аз така обърках мъжа си с мечка.   Излязох на задната веранда да гледам персеидите (миналата година беше). Живеем в покрайнините на града, имаме огромен заден двор, посещават ни елени, зайчета, но от време на време пускат съобщения, че се е появила мечка. Навън - тъмно; няма една звезда в небето, камо ли падащи, но аз реших да отида до другия край на верандата, да не би случайно там да падат звезди.   Тялото ми беше сковано от страх, честно казано, без причина. просто заради тъмното. Стигнах до другия край и чувам сумтене, като от диво животно, идващо долу под стълбите, които водят от верандата до двора. Замръзнах! Не помня как отворих вратата на спалнята и скочих вътре. В същия момент попаднах на нещо огромно, меко, и  страшно! Изпищях. Светнах лампата - мъжът ми отива в тоалетната, Докато ставал от леглото дишал тежко, защото бил полузаспал, прозореца отворен и затова съм помислила, че звуците идват от двора. Та така. Звезди не видях,  но мечка - да.  

Голямата или Малката мечка си видяла  .

Звезден^Прах, благодаря ти, че сподели. От сърце с глас се смея   

Качих се в асансьор.
Натиснах бутона на етажа.
Извадих портфейла.
Извадих билетче.

Нямаше перфоратор.

Хунаво ли огледа?

Сутрин,докато не изпия едно кафе,съм простоооо...ако съм пила алкохол съм по-адекватна   Та преди известно време влизам в банята,сутрешни процедури,и съм в цикъл,поставям си тампон и след няколко часа идва време да го сменя.Като видях-поставила съм го без да махна фолиото   По-точно го бях махнала до половината.Поне. Съжалявам за толкова "интимната" история,но се бях шокирала от постъпката си. 

Тръгвам да се прибирам. Пред входа забелязвам да влиза жена. Викам си- пф, домоуправителката. Сега като започне с обичайните въпроси- Вие коя бяхте, на кой етаж сте, тва, онова...Толкова ли не си познава съседите...
Правя две кръгчета пред блока да избегна срещата, че не ми се обяснява и влизам да чакам асансьора. Той пристига, отварям вратата, отвътре ме гледа същата жена. Не само, че не беше тази, за която я помислих, ами се качила до своя етаж(17-и) и забравила да слезе.

Няма лошо, разказвай още интимни истории - да ни посъбудиш сутринта 

Пазарувам в хипермаркет. ММ е с количката, а аз вършея из щандовете и добавям продукти. Слагам някакво безалкохолно в количката и жената, застанала до нея ми казва, че тази напитка въобще не я обича. В същото време ММ ми се хили отстрани застанал до нашата си количка. На касата - ще плащам с дебитна карта. Подавам я на момичето и се чудя защо не я слага в устройството ами я гледа притеснено. Тъкмо да се изнервя и съзирам в портмонето си дебитната ми карта, а в ръцете на касиерката е картата за градски транспорт  .

Да се разменим- аз преди време гледах много възмутено устройството за билети и карти в метрото, което не искаше да ме пусне. Е, как да ме пусне, като му давам дебитната си карта?!

В нашата офис сграда, за да стигнеш до твоя си етаж трябва да се чекираш с карта в асансьора. И вече на няколко пъти забелязвам как в сутрешните часове разни хора се опитват да се чекират с картата си за градския транспорт, вместо с картата за достъп до сградата. И после седат и гледат недоумяващо защо не светва техния етаж. 

Пък аз толкова у дома се чувствам в офиса, че сутрин, вместо картата за турникетите на входа, ми се случва да вадя чип-бутона за вратата в блока.

Преди години приключваме последния работен ден за годината и с две колежки решаваме да се почерпим, пък и Коледа идва и така. Отиваме вечерта на клубче, всичко точно и започваме с черпенето. Да ама аз не съм хич по пиенето обаче в еуфория по повода почвам с едни коняци с кока кола ама коняците вървят яко, а кока колата си седи на първата бройка. И както не бях яла, сещайте се колко време ми трябваше за да започне да ми се мае яко главата. Решавам аз, че ще излезна навън малко да взема въздух, а навън - студ та се не трае. Поизбистри ми се главата и си казвам влизам да довърша питието, не може така, излезли сме да празнуваме, а аз сдадох багажа толкоз рано. Да ама вътре като ме удари тежкия въздух, цигарения дим и топлината и разбрах, че моята няма да стане. Разбрахме се с колежките, че се прибирам и си викнах такси. Кара човека по улиците, а аз не само съм яко омаяна от алкохола ами на всичко отгоре съм ужасно кекава за возене. Докато седна в каквото и да е мпс да се возя и ми става лошо, драйфам, ужас. Като карам нямам такива проблеми, но това е друга тема. И като виждам накъде отиват нещата отварям прозореца, а шофьора ме гледа потресено и сигурно се чуди каква е тая откачалка, навън камъните се пукат от студ, а тя разчекнала прозореца. Накрая схвана проблема и натисна газта без коментари. Прибра ме за отрицателно време. Влизам вкъщи и се сещам, че съм забравила да си платя сметката. Врътнах един телефон на колежките с извинения и молба да покрият сумата, а после ще се оправяме. Започвам да си свалям обувките и т.н. и установявам, че ми няма шала и ръкавиците, очевидно забравени в заведението. накрая свалям якето и установявам, че то не е моето. С едната колежка имахме еднакви и съм ги объркала, но интересното беше, че тогава тя беше значително по-слаба от мен. Как съм успяла да се нацедя в нейното и до днес не знам.