Номинации за най-голяма муня

Може да не си муня, а просто колата да е била по-пъргава отколкото си очаквала. Аз така се качих на колата на баща ми, след като няколко месеца бях карала собствената си кола и на първия завой я завъртях на почти на 360 градуса и за малко да я размажа в едно дърво. На по-малко от 10 см успях да спра. Добре, че беше  неделя сутрин рано и на улицата нямаше жива душа. Няма да описвам как ми трепереха гащите през остатъка от пътешествието, но след като установих къде отделя съединителят,  повече инциденти не е имало. Оттогава непозната кола първо я тествам как спира и тръгва няколко пъти.

Днес само мунски спомени ми напомняте.
Записаля съм курсовете за шофьор. Брат ми, голям оптимист,  решава да ми даде да карам колата му по пътя за място, на което ще обядваме.(около 500 метра). Всичко мина ок и на връщане, вече надъхана от преди малко, пак аз ще карам по пътя обратно. Влизам в двора на фирмата и завивам, за да паркирам. Незнам как изведнъж изключих и чувам само брат ми да вика-" спирачка, натисни спирачка!!!", но аз просто оставих колата на инерцията, която имаше и паркирах В стената. 
П.п. Колата беше Голф 2-ка. Нищо й нямаше. ЖеУезна кола. 

Активен шофьор съм от 6 месеца, а натрупах вече толкова муньовски изпълнения. 😂
Любимите ми в топ 3:
- Първо самостоятелно излизане из града, аз и още една приятелка пишман шафьорка. Карах общо взето на първа и тук таме на втора, изгасих я сто пъти и имах усещането, че пеш щях да стигна доста по-бързо.
- паркирам назад, уча се с това тъпо огледало за обратно виждане, а щерката от задната седалка пищи "мамо, дървото се клати". Поожулих я лекинко, но нищо сериозно. Дървото загуби повече листа.
- правя маневри на двора на работа, за да обърна и да се прибирам. Да ама не прецених добре нещата и се зачоплих между оградата и сградата. Вариантът беше или да я останя така или да я поожуля лекинко в стената. Разбира се избрах второто. После сглупих да се обадя на мм и да се оплача, а той не ме пита как съм, що съм, уплаших ли се, ами ме пита кое е ожулено - калник или броня. Абе човек, нито знам кое е калник, нито кое е броня, благодаря, че попита аз как съм. Много ме засегна тогава
Иначе вече съм много добра шофьорка 

  Толкова отдавна беше при мен ученето да карам, че не си спомням мунските истории Помня само, че много преди да запиша курс и да взема книжка, баща ми ми даваше да карам извън градско Луд човек.... Явно много ми е вярвал, че знам какво правя Аз пък го слушах като ми казваше кое как, та мисля добре ни се получи. Отидох само на изпит. На кормуване почти не ходех (но си платих за всичко), нямах нужда.

Не знам дали го писах по-рано това - прибирам се към паркинга след посещение на едно учреждение, което трая 2-3 часа и установявам, че съм забравила колата отворена, в смисъл - със зейната шофьорска врата. Слязла съм и с мисълта да взема нещо от другата страна на колата не съм затръшнала вратата и след това съм я заключила така. Беше валял доста поройничък дъждец, в резултат на което седалката - цялата мокра. Добре, че се прибирах вкъщи. Свалих си якето и се опитах да седна на него, за да не ми мокри на дъ-то. Високо ми се получи и не беше удобно да карам. След това намерих в багажника един дъждобран и го метнах него. Малко се пързалях на седалката, ама си помислих - абе голямо дъ съм извъртяла напоследък, няма как да се измуши нанякъде, ще си стои все на седалката... 

До мен беше паркирано едно бяло бусче, доста наблизо, та не се виждаше прекалено много отстрани, ама...  и сателитната навигация, която ползвам, си беше там - и всичко останало, таблет в жабката и тъ нъ. Добре, че на сегашната ми кола, като я заключа, ако има незатворена врата или багажник, почва да свири, та поне това е сигурно, че няма да ми се случи. 

Другата ми издънка, когато машинката на едното задно стъкло на колата на мъжа ми се развалила , той ми бил казал, ама аз не съм го отразила. В резултат на което натискам бутона по грешка и свалям същото това стъкло, което не мога да вдигна после. Трябва да оставя колата на паркинга, ама тя зее и аз почвам да се паникьосвам, защото закъснявам. Един професионален шофьор ме вижда и ме пита защо изглеждам притеснена, аз обяснявам, той казва - сега, отваряте вратата, аз ще вдигам стъклото, а вие натискайте бутона. Хвана го с две ръце от двете страни и бавничко го "измъкна" нагоре буквално. Какво щях да правя без него, не знам. След като свърших работа, се обадих на мъжа ми и той веднага се обади в сервиза, та да сменят въпросния автомат. Иначе се помайваше, той щял да го сменя, не знам какво - ама нали аз бъркам бутоните, пък и не помня, че ми бил казал - някъде ще оставя колата така и ще й кажем сбогом... 

О,за шофьорски изцепки ли си говорите?
Аз май я писах тази случка някъде из форума..
Преди 10 години..Карам курсовете в Сандански,там нямат светофари и за градско се ходеше до Благоевград..Хем извънградско,хем градско..
Голф 2-ка,лято,жега и пр.В колата сме 5 човека и се прибираме от градското..
Малко преди Кресненското дефиле,момата дето шофираше,вижда този знак
         

...и с убийствен фалцет пита инструктора "Олеее, шефе,тоя знак за ш'о беше?"
-Как за ш'о е ма?Ми ке падат камъни! -отвръща "шефа"..
Ние отзад хилеж до спукване..
След 10 минути мунята съзира този



и отново надава вой:
"Шефее,а тоя са за ш'о беше?Дръвета ли ке падат?"

 

Добре, че не имало и такъв знак.
Току виж девойката решила, че от небето ще падат крави.

Работя в малко градче .Излизаме от коледното парти в един ресторант, но мъжът ми с колата го няма. Обаждам се да питам къде се мотае още. Отговаря ми, че е на кръговото ! Поглеждайки към колежките питам учудено -" Че ние имаме ли кръгово тук ? "Следва бурен смях и ми казват, че има цели две, а едното го посещавам минавайки за работа всеки ден ! За справка - бях пила само малка ракия и чаша вино, но утежняващо обстоятелство - блондинка под прикритие и много бивш шофьор 

Да споделя и аз като "млад" шофьор какви ги вършех...
Изкарах шофьорските, но известно време не шофирах, две коли смени ММ тогава, но "не били за жена", след време взе някаква дето ставала за каране.Отиваме същата вечер на заведение извън града, случи се малък инцидент и трябваше да се преоблека, обаче всички са пили и реших да шофирам.
ММ нещо ми говори "понякога не палела, нещо си стартерът, как да завъртя ключа", обаче аз не чувам, припомням си думите на инструктора и нагласям седалка, огледало, колан...
Преоблякох се и обратно към заведението, само нещо трябваше да купя от магазина, е точно тогава не можах да я запаля.Постоях около половин час пред магазина, ММ по телефона ми обяснява кое как да направя, обаче от притеснение не мога да я запаля.Най-накрая един познат помогна и потеглих.
Първата кола с която се разминах ми присветна с фарове, мисля си "какво ли иска, всичко си ми е наред", следващата и тя, отбих и какво да видя, карам си без фарове.
Улицата беше добре осветена и аз от притеснение....
Включих ги, пак се повтори "примигването" като с предните коли, карам си аз и на глас се възмущавам "защо ми светят сега, нали ги включих"..
Паркирам, ММ ме чака на паркинга обяснявам как всички са ми давали знак с фарове и се чудя защо, той само се засмя "ами защото караш на дълги".

Първия път като си пуснах дългите (карах само в града месеци) и като светнаха на таблото отбих, аварийни и тъкмо набирам татко, че нещо пак се е повредило и ми свети на таблото ама навреме загрях... 

Аз съм споменавала, как при един от първите си шофьорски опити паркирах точно пред съвета в малкото ни "селце", където в момента имаха някакво събрание. Сградата е едноетажна, с огромни прозорци. И изведнъж се появявам АЗ, с моята кола, която съм карала на дълги.  Спирам пред големия прозорец и загасям колата. Дотук добре. Купих хляб от отсрещния магазин, влизам обратно в колата и паля. При което фаровете буквално заслепиха заседаващите! Още ме е срам като се сетя!

Да кажа днешната си муньовщиня  сутринта станах рано рано, детето ме вдигна- искало сок. Обаче толкова ми се спеше, че се "оплаках" публично във Фейса, ама написах , че е 23.12......усетих се преди обяд де. След обяд пекох кекс коледен и задоволно снимах всяка стъпка, докато не набутах мая вместо бакпулвер........усетих се де и я изгребох. Стана кекса, ама да видим дали няма да е нещо като щолен с таз мая .....

Хей, момичета! Като прочетох за вашите шофьорски умения, уснанових, че не съм била чак толкова зле с шофирането! Трябвало  е да продължа. Ама моите синове не ми даваха колите си след счупения фяр. Пфу! Яд ме  е, че не си купих една  евтинка за мен си! Ама вече  е късно!

Днешната мунщина- вчера сварих  боба за  днешната постна  трапеза, за да  си помогна с подготовката. Беше  в тенджерата под налягане. Сутринта отварям капака да видя как е,  да го  запържа и да го метна във фурната,  а бобът  останал суров. Реших да го доваря на газовия, който  е отвън.  Варих та го загорих. Забравих го!  Със сигурност съседите са  усетили "аромата". Отиде на трапезата на кокошките та  и те бъднуваха днес.
Пък аз  сварих нов и стана супер вкусен. Който иска рецептата, да се обади! Всичко друго стана добре, вечерята с домочадието също, изпратих ги да спят, аз оправих всичко  и сега ви чета.
Хайде, лека нощ  и приятен утрешен празник! Пожелавам ви да няма муньовщини!

            Аааа, K.A.G., недей така напред с рогата - да нямало муньовщини   Те ни правят живота весел и разнообразен! 
            Това е любимата ми тема!
 
            Светли празници на всички!
            Аз, като една достолепна и досетлива муня се възползвах от обичая да не раздигам трапезата тази вечер.
           

Отново асансьорна муньовщина от моя страна...
Асансьора ни е малко шантав... Лепваш си картата на 1вия етаж и те качва директно на 6тия, което е чудесно, демек моя етаж При слизане надолу задължително спира на 5тия и след това продължава.
Та извикала съм асансьора и спирам някакъв младеж. "Нагоре или надолу". Оказа се нагоре и му рекох "нищо, ще ме повозиш".
Вадя картата, натискам копчето на 1вия етаж и потеглям. Като 1ва кифла съм се зазяпала в телефона. Асансьора спира. Излизам с бодра крачка. Забила съм поглед в телефона. Очаквам периферно да мерна светлината от входната врата и да свия в ляво. Но не... едва не забих глава във вратата на нечий апартамент. Спрях се на крачка от вратата. Оглеждам се и се чудя къде съм. Вратата на входа липсва Асансьора услужливо ме свалил на 5тия етаж