?
!
(разбира се тя няма рожден ден, днес)
И аз пораствам днес.

?
!

. И друга - отивам да си подновя личните документи, попълвам бланката, знам че трябва да пиша на български, но не съм писала на ръка името си от дълго време и пиша една буква на латиница, една на кирилица
. Помолих за втора бланка, пак мазало и вече с третата успях, но преди всяка буква обмислях по 20 секунди коя буква трябва да напиша, а и трите ми имена са с много, много букви...
. И друга - отивам да си подновя личните документи, попълвам бланката, знам че трябва да пиша на български, но не съм писала на ръка името си от дълго време и пиша една буква на латиница, една на кирилица
, помолих за втора бланка, пак мазало и вече с третата успях, но преди всяка буква обмислях по 20 секунди коя буква трябва да напиша, а и трите ми имена с много, много букви...
И с домашния си телефонен номер съм така. Тук при уреждане на въпрос по телефона, например, ако се обадя в банката или в компанията за електричество или в данъчното или където и да е всъщност, за да се уверят, че аз съм човекът, за когото се представям, задават лични въпроси, един от които често е телефонния ти номер. Вкъщи аз се разправям с тия неща и в резултат на много разговори, съм се научила да казвам домашния си телефон като скороговорка, без да си представям цифрите, защото не го ползваме изобщо, ползваме само мобилните си телефони. На два пъти се наложи да го кажа в България на приятели, запецнах - та трябваше да си казвам скороговорката на английски наум и бавничко да казвам цифрите на групи на български, за да не се изложа, че не го знам.
Странно, но с мобилния ми телефонен номер не е така, нямам идея защо е различно. Препоръчани теми