Номинации за най-голяма муня

Сутринта след като стане, се разсъблича и лепенката се залепва за анусчето и се маха веднага. След това се залепва за стъклото. То е най-обикновено тиксо. Може да не се залепи цялото защото е дълго и да може краищата да се залепят за стъклото. Но не е голям проблем. То и тиксото като го пипнеш с пръст после пак си се лепи.
За акото: в аптеките продават едни малки контейнерчета и на капачето от вътрешната страна стръчи една малка лъжичка. С нея се взима от акото. Било от памперса, или ако сутрин обикновено се изаква или ако вечерта преди да си легне ако се е изакал. Но се взима малко колкото да се напълни лъжичката, тя е горе-долу колкото грахово зърно. Не се гребе с нея и да се пълни контейнерчето.
Това е.

Една приятелка се връща след години престой в чужбина в София. един ден иска да паркира в синя зона и разбрала, недоразбрала, че се пускат смс-си, вади си тя тела и пуска на 1302 смс със съдържание: ПАРКИРАХ, БЛАГОДАРЯ!
Още я бъзикаме

Предния месец отивам да гледам дъщеря ми на плуването.Стоя си горе на кафето и я търся с поглед.Виждам я, тя поглежда нагоре и аз почвам да махам.От нейна страна няма реакция.И аз си махам така още няколко пъти.Неиздържам и викам по име.Тогава се обръщат треньорите нагоре и едната ми вика, че нямало смисъл да я викам, защото още не била излязла от съблекалните А това детенце беше със същия бански, очила и шапка...Е така ми стана тъпо.Другите пъти чаках тя да ме забележи първа и да ми маха.

Това ме разби.не мога да спра да се смея

Ох не можах да изчета всичко, но и това ми беше достатъчно да си разтреса шкембето 

Ще разкажа пресен случай с моята майка. Излизам аз с мъжа ще ходим на училище за родители, но всичко уговорено и не съм взела номера на жената. Досега не съм имала проблем, все си е там и ни чака. Звъня аз на вратата, ама никой. Пак звъня, никой. Почакахме, но никой друг от курса не идва. Решавам ще звъня на майка ми да провери номера в интернет сайта и да ми го продиктува. Но още тогава съжалих, че не звъннах на брат ми примерно и да си спестя обяснения и време
 И така... Майка ми докато и обясня да влезе в еди кой си сайт и тя "Ама чакай, той компа не е пуснат" и ми затвори. Хайде звъня след малко, вече трябва да е загрял компа. Но не би и тя, за да запълни разговора започва: сега ама аз къде да вляза и какво да гледам. казвам и "Влизаш в еди кой си сайт и търсиш телефон за връзка" И тя най-невинно ме пита "Ама ти що не влезеш в скайп да си поприказваме и там ще ти го кажа"  С много труд и обясних, че ако имам скайп, ще имам и нет и бих си го проверила сама. Тя пак недоразбрала: "Ама ти не си ли на комп-а" 

Ама нека и себе си да запиша
Предната нова година се случват нещата. След като сме си пийнали порядъчно, пообиколи ли сме вече 2-3 места и решаваме с компанията да отидем на дискотека. Отиваме влизам аз първа, вратите широко отворени и аз хайде хоп и спред тълпата. Е потанцувахме, повеселихме се и на другия ден аз възстановявам някои бели петна в мозъка ми. Приказваме си с едната приятелка и аз така много ентусиазирано казвам "Пък вчера много хубаво беше на дискотеката и как не ни взеха пари за вход, а е Нова година" И тя  "Ами то имаше вход" И аз вече озадачена. Оказа се, че аз така бързо съм влязла, че охраната чак се стъписа и се чудела дали да тръгва след мен. Добре че приятелят ми спасил положението и казал, че съм с него и оправил недоразумението 

При едно от паркиранията си на центъра изпращам смс и получавам следното съобщение:
"Благодаря Ви за участието! За съжаление този код не ви носи награда. Насладете се на перфектния вкус на Виктори!"

Момичето поне е улучило номера. Аз, незнайно защо съм решила, че следва да изпратя смс на 1032. Представете си само ако бях улучила кода, който ми носи награда. А дори не пуша Виктори.

И аз май съм за тука.

Лежа си със счупен и гипсиран крак на дивана в къщи.
Приятел на мъжа ми се обажда -  да ходим за риба на язовир "Цонево".
След дълги увещания и молби, двамата ме натовариха на колата...
Събуждам се в колата вече до язовира!
 Въдиците заредени и наредени отпред в бойна готовност. Мъжете ме паркираха в един рибарски стол, а гипсирания крак - метнаха върху една празна кофа и заявиха, че отиват да търсят още червеи, забележете - с колата! Уж, за по-бързо.
Патериците ми останали в колата.  doh
Иначе ме инструктираха - кога и как да вадя въдиците!!!
Както и да е ...
Стоя си аз и примижвам блажено срещу слънцето, обаче се задава една джипка с двама униформени мъже. Обиколиха няколко пъти наоколо и накрая ме "застреляха":
"Добър ден - говорите ли български?"
Aз:
"Естествено, че говоря!!! Мълча, за да не плаша рибата Sick
Те:
"Имате ли билет?"
Аз:
"Нямам! За какво ми е билет - тука съм с кола!"
Единият направо се облещи...
Аз:
"Кво гледаш - да не съм хвърчала до тука с тоя гипсиран крак!!!"
Той:
"Госпожо, дай те си риболовния билет за проверка!!!"
Eми, нямах риболовен билет. Hug
"E, как  така нямате билет, а пък сте наредили тука 7-8 въдици!!! Не е толкова скъп, а пък като гледам само въдицата най- отляво - струваше около 1200 лв. на ловно-рибарското изложение в София." #Crazy

Малееееей - ПРИЧЕРРРРРНЯ МИ!!!!
Даже, не видях, че съм с гипс ...

Къде беше това "говедо" #Cussing out - мъжът ми и оня Хитър Петър - приятелчето ни!!!
Да дадат толкова пари само за въдици Shocked - и да ме зарежат на язовира без патерици!!! #Cussing out

Чувам - някой ми вика:
"Госпожо, искате ли вода?"
Аз:
"Не, искам такси до Варна!!!"
Униформените се спогледаха шокирани.
"Не ме гледайте - извикайте ми такси от Варна - яз.Цонево - Варна!!!! Ще си платя и за таксито и за услугата!"
Единият ме огледа невярващо и каза:
"Госпожо, това е язовир "Йовковци" ... в Еленския Балкан".
..................................

Добре, че ония двамата се зададоха на хоризонта - естествено без червеи ... с торба бири. Crazy
И на всичкото отгоре ми се накараха, че не съм гледала въдиците  Outta Joint- нищо, че не са ми били оставили патериците!!!
За наказание правих и нови такъми!!!

Та, целта на мъжете била - да не ми казват, че отиваме на "Йовковци", защото е много ясно, че нямаше да отида въобще до там с един крак, и ...  да не си губели времето с такъмите.

Ето и от мен една скорошна случка.
Стоя си във вкъщи самичка с котката и тъпея. Мъжът ми с един приятел пътуват за Турция. Решавам аз да се направя на загрижена и да звънна да видя пътуват ли, всичко наред ли е и тем подобни. Хващам телефона и тръгвам да избирам последния набран номер, щото последно с мъжа ми съм говорила. Да, ама вместо последния избран номер набирам последния номер в телефонния указател. Държа си телефона на ухото и чувам "Ало" и почвам да нареждам "Здрасти, любов моя, как си, как пътувате, аз тука скучая и реших да те чуя". Отсреща мълчание. Мисля си аз "Явно не може в момента да говори" и продължавам "Какво става, миличко, да не минаваш границата точно в момента". Отсреща пак мълчание. Озадачена, си поглеждам телефона и на него виждам "Zahariev" - един от мениджърите ни. Направо затворих телефона и останах да се срамувам. След което после цяла седмица го избягвах тоз човек, добре че работим на различни етажи.

Леле не е истина направо!
Записвам се да следя темата, а ако се сетя и аз ще пиша нещо!

Четох, четох.. поплаках от смях  Просто невероятни историйки 
Сега и аз да се включа с малко истории...
Втора среща с мъжО, ще играем билярд... Аз преди това много наперена, мога да играя, супер добра съм.. Да, ама не..мъжо ме разби и въпреки че беше видно, че искаше аз да спечеля, аз не се давах лесно и постоянно вкарвах черната топка, където не трябва..
Приключихме с билярда, пихме по 2-3 бири и той ще ме изпрати до нас. Почна да ми обяснява колко добре е изкарал, т.н...Разбрахме се да ходим на купон заедно уикенд-а.. и той приключи с .. ама ти въобще не можеш да играеш билярд, кьорава топка не можа да уцелиш.. и аз така  Следващите няколко секунди ми се губят, щото тръгнах към него и стъпих ужасно лошо накриво, той понечи да ме хване, а аз се дръпнах, ама с рязко и точно движение - коляно - слабини го свалих и него на земята  До ден днешен не знам как имаше следваща среща, ма вече не се шегува, че не мога да оцеля топка 



Сега вече сме мъж и жена, свеки и свекъра са свикнали с мен и моите чудатости (или поне така се надявам ) . Вечеря, събрали са се родата, разговори и т.н.. Ние с мъжО ще ходим на дискотека. Той 4 месеца си казва на чантичката хюмнетка, а аз реших че така им казват по техния край на тези чанти.. И се цепя: Ма мило, хайде ти си вземи хюмнетката, да не си вземам чантата.. всички  майка му се задави жената.. ма не смеят нищо да кажат.. аз откъде да знам, че хюмне е човек с едно мъдо.. 

На следващата година пак така сме се събрали и става въпрос за пържени пилешки кожички и колко вървят за мезе за бира..
И отново моята изцепка (щото милото винаги им вика препуциум ) И аз пак така.. веднага да се изявя..И ние с Б. обожаваме препуциум.. отново всички      само аз се оказа, че не съм знаела, че препуциум е кожичката, която се отстранява при обрязването.. Ужас от тогава много внимавам какво говоря.. 


За качване в чужди коли.. ми честичко ми се е случвало:
Една сутрин, а сутрин съм много заспала, чакам да дойде да ме вземе един колега, той е с тъмен мерцедес.. и вече долу-горе около уреченото време, пред мен спира тъмна кола (а на това място поприцип никой не спира) и аз се качвам, затварям вратата, пожелавам добро утро, слагам си колана.. и почвам да се жалвам, колко много ми се спи и т.н., разбира се гледайки, уж, шофьора, който стоеше и .. се заливаше от смях...Каза ми човека, че е разбрал, че съм много заспала, а аз панически изскочих от колата..   

Ох колко още имам.. ама хайде, че не ми се пише вече.. после ако ми дойде музата може пак! 

rainy...  

Докато четях по напред се сетих за още няколко мой случки )

1) На плажа сме.. предишната вечер с мъжО бяхме сами и скитахме по дискотеките.. на следващия ден компанията се присъедини към нас.. та.. седим си ние на плажа и решаваме, че ни се пие биричка...Момчетата отиват към единственото капанче  на плажа и след малко гордо се връщат и заявяват, че има само една маса с един дядо и внучката му, които любезно са се съгласили да ни "приютят".. Тръгваме ние, сядаме, вземаме си бирите и тук един приятел прави грешката да попита как сме изкарали предишната вечер.. Гордо ставам и казвам на висок глас.. А така, сега и на вас да се оплача, пък той Б. не искаше вчера да ме дови в Самсара (дискотека във Варна) на секс на живо..  Сещайте се дядото, колко бързо събра кебапчетата на детето в една салфетка и се омете от масата.. А всички покрай мен 

2)Една от ученическите години: Най-добрата ми приятелка си купува сутиен с предно закопчаване.. и лято, и двете сме с роклички с падащи деколтета и се разхождаме из Борисовата градина.. става време да си ходим и ще хващаме рейс от Орлов мост.. е хубаво де, ама точно на Орлов на нея и се чупи закопчаването на сутиена..Аз добра приятелка -ще помагам.. Бъркам смело с двете ръце в деколтето й и се опитвам да завържа по някакъв начин проклетото нещо. е да ама не е лесно.. дай.. не става, помагай.. така добре ли е.. и след около 30 минутна неравна борба, едно момче покрай нас се цепи.. абе момичета дайте да помогна, че вече няма как да се минава... Оглеждаме се ние.. около 50тина човека са ни зяпнали.. на нея ц*ц*те са й на показ от 30 мин за всички желаещи да им се полюбуват Толкова бързо не съм бягала през живота си след това.. 

3) Този път с мен на морето...
Играем на волейбол във водата.. подават на мен, но проклетата топка ми се изплъзва и аз се обръщам да я гоня.. идва вълна, а аз саможертвено се хвърлям да я спася..Излизам гордо държейки топката и волно я показвам да видят  всички моя успех!  А другите, незнайно защо за мен започват да хихи-кат и да коментират...  МъжО и той  сочи и се смее.. след неговия коментар.. Вижте кво гадже си имам скочи за една топка и извади 3, се усетих, че банския ми се е обърнал и всичко е на показ..   

Още много имам, ма хайде, че май и мен ще обявят за спамер

Просто не мога да спра да се смея. Страхотни сте

Хайде пак аз, че отдавна не съм писала 
Истории с лекари и кой какво чул.. е моята не е съвсем такава, но...

Тазгодишните медицински прегледи, запазвам си аз час за мамограф, цял ден само ядове в офиса, задръствания, едвам стигнах на уречено място, само с 10 мин закъснение..
Влизам аз.. лекаря казва:
Свалете си сутиена
Аз: Добре
Той: Имате ли някакви оплаквания от гърдите си?
Аз: Ми ДА- малки са..
Лекар:  След кратко мълчание, човекът успя да излезе от първоначалния шок и изръси- Тъкмо ще ми е по-лесно и ще е по-бързо, че вие знаете ли колко време ми отнема да проверя всяко място на жените с големи гърди..     
До сега не знам как въобще успях да изръся това  Ама до края на прегледа не можах да погледна човека в очите..