Номинации за най-голяма муня

Е, аз пък правя кафе без кафе. Преди малко пак си направих.
Имах преди един шеф, целият етаж го чуваше като крещи на секретарката: А бе Лииле! А бе кафе съ прай с кафе бе! Ни съ прай с вода!
Е, да, ама аз го правя с вода. Съвсем без кафе. Лилето поне малко кафе слагаше, аз - хич.
Много икономично откъм кафе и неикономично откъм ток. Щот се налага втори път да го правиш. С кафе.

Една колежка ми каза днес: "Тая песен е от много отдавна още като си бях в моя край...", а аз чувам: "Аз хемороиди не съм имала още откакто си бях в моя край..." Нищо общо, ама в шума така ми се чу.

У нас не се хили. Дори беше "облицовал" единият ръб на спалнята с някакво нещо - от тези, с които се изолират някакви тръби, едно такова, сивичко, мекичко - като се халосаме на ръба на спалнята, да не боли  Лика-прилика сме си, де.

То и аз си ходих три години с еднакви синини на двата ми крака и то на едно и също място. Толкова време ми отне ,за да разбера, че са от детелините в кол центъра в които работех тогава. Понеже работата трябваше да се свърши бързо , а аз нали съм много сръчна при всяко ставане,сядане и минаване се удрях и така три години,ТРИ. После сменихме офиса и детелините разбира се , както и местата на синките.

Какви са тези детелини?

Подобни на това,но с три работни места

Мерси за картинката, наистина изглежда високорисково за синини.

Това с уличната лампа е велико! 
Windekind, представих си те цветно, в крайна сметка ходи ли на конференцията?
Историите с децата и котките са уникални 
Dress, това с повръщаното е много гадно. Аз обикновено се запасявам с всичко, ама винаги има изключения  .
Impatiens, радвам се, че съм те позабавлявала.    

  В контекста на последните няколко страници, е редно  да споделя част от моя не толкова малък опит в паданията и удрянията. Всъщност без да скромнича, съм спец по падане и пребиване.
  Една вечер, тръгвайки да си лягам, излизам в коридора без да светна лампата, а той е Г-образен и най-класическото, което можех да направя, е да взема завоя по-рано отколкото трябва. Така си треснах главата, че черепът ми закънтя. Ударът беше във веждата, скулата и изобщо всичко по линията надолу по цялата глава. Чу се такъв тътен в стената, че майка ми се събуди. Хванах се за главата и първото нещо, което направих, е да вляза в спалнята и да се просна на земята, цвилейки и както си махнах ръцете, майка ми да види, какво съм си причинила, така си ги и сложих обратно. Като шурна една кръв, та в 2 часа през нощта баща ми става да ме кара в спешното.
 
  Веднъж съм на гости на приятелка и тръгвам да си ходя, а навън зима, тъмно, сняг и лед навсякъде. Аз обаче бързам за някъде и като се засилвам да тичам...е не ми се получи. Подхлъзнах се, навирих краката и се изтърсих на земята с цялото си тяло.  Едва станах, бях със страшни болки, най-много рамото и ръката, на които падна тежестта, но пък бях без счупване, та след време се оправих.

  Преди няколко дни ядох шоколадова вафла. Не знам как успях, но при поредното отхапване от вафлата, си бръкнах в окото с опаковката на вафлата. А те на всичкото отгоре са назъбени в края си и са остри като ножче http://www.bulgarianfood.eu/images/borovetz.jpg. Три дни бях с наранено око и много боля, та и още май...

  Едното от кучетата, които съм имала, беше много добричко, но и много вироглаво. Женско, на име Берта. Само чакаше да отвори някой вратата (гледахме я на двора) и така се измъкваше, като отвързана, не можехме да я озаптим. Обикаляше където и падне и после се прибираше. Всеки път някой от нас като излезеше, тръгваше с него, зависи при кой успее да се измъкне. Ходеше с майка ми на работа, баща ми като тръгнеше някъде с колата, тичаше по него с километри. С мен идваше на училище, дори веднъж се качи  в класната стая и се пльосна до чина, на който седя. Идвала е с мен и на кафе, голяма борба е било на вратата, щото тя като добиче, бута главата и не отстъпва. Беше голяма скица.

За Коледа си поизпекох чисто новия калъф на телефона. ПРавим си с каката домашен горещ шоколад, включила съм котлона, аз бъркам, тя бърка, аз снимам, да увековеча нейното готвене, тя бърка. После трябваше и миксера да включа, реших пак да помагам в бъркането, метнах в бързината телефона и пуснахме бръмчалката. По едно време леко ми замириса на стопена гума и О УЖАС! телефонът ми пуши  Оцеля телефона, калъф все още го ползвам, защото от китайците се чака дъъълго новата доставка. И като ме питат защо ми е обгорял калъфа, отговарям с "реших да видя дали мога да го сготвя" 
Тази сутрин висим пред лл, малката от снощи е с варицела и съм не на черешата, ами чак на луната. Проведох 100 разговора с притеснените баби, с яслата и вече им загубих бройка на прозвъняванията. Звъни по едно време куриер, уточняваме се кога да мине и му заявявам "ааайде маме, чао и до след малко"  Мълчание от негова страна, ще има да се червя след малко като мине 

Вече двойно ще внимавам, когато говоря с куриер, че аз на дъщеря ми ѝ казвам "Чао, сладко мишле". Представям си, ако го изтърся на куриера.

Аз съм писала за виртуозите от нашия пощенски клон, които ми доставиха писмо на чистачката на колата, паркирана далече от вкъщи, доставиха писмо до мен, адресирано до адрес в друг град, а вчера (и аз съм си муня), пристигна обратна разписка, на която съм забравила да сложа обратен адрес.. Ама пристигна )))))) и то от чужбина! Страшни са!

shakri, много отдавна беше / по това време ходех често на такива мероприятия/, но мисля, че все пак се опитах да отида, но не знам дали закъснях или просто не намерих мястото. Нямам спомен да съм била на самата конференция. А може и да не са пускали клошари  

Прясна, прясна...
Обновявам си календара на телефона, понеже никак не помня рождени дни. Стигам до юни и си викам, чакай да отбележа датата на нашата сватба, за всеки случай, не че ще я забравя. Подчертавам, че сватбата беше миналата година... Тази година сме на сватба на най-близката ми приятелка 2 дни след нашата (в събота). Цъкам 13-ти юни, пиша годишнина. Запазвам. Гледам - 13-ти юни е събота. И почвам да се чудя как нашата сватба е била в събота и на приятелката ми тази година пак се пада събота   И изпадам в тих ужас - приятелката ми е объркала датите, а вече и покани са раздадени и всичко, а не се пада събота. Гледам календара тъпо. След известно време зацепвам, че нашата годишнина е на 11 юни, сватбата тази година е на 13 юни (събота)... Та си записах годишнината все пак, явно мога да я забравя...

А сигрна ли си, че 13.06.2016 е събота? Защото е понеделник (през 2015г. 13 юни беше събота, дъщеря ми има рожден ден на 14-ти)

Ааа, падам!