Номинации за най-голяма муня

  И аз се записвам да следя темата!!! Няма как!

Аз, аз...
Слагам тенджера на котлона. Включвам. Телефона звъни. Започвам дълъг безмислен разговор... Поглеждам след н- минути към печката... Кухнята обвита в черен гъст дим  Объркала съм копчетата, включила съм съседния. На който най-невинно съм сложила пластмасова купа 
Сега единия ми котлон е синьо пластмасов    Утехата ми е, че имам още 3 котлона...

Сегаааааа,
Франция, Кан, разглеждаме стъпчиците и лапичките на известни хора по плочките пред фестивалния комплекс, ама аз направо си се напикавам. Осведомявам групичката от 5-6 човека, с които се движа и търсим тоалетна. Намираме химическа. Мен ме пускат първа, нали съм зорлия.  Влизам, действам и се обръщам да пусна водата. Ама няма как - няма какво да натисна, побутна или и аз не знам какво.  Огледах всички стени внимателно, настъпих всички плочки, викам си тук механизъм има някакъв. Полсе се преместих встрани - сигурно има фотоклетка си казвам. Обаче нйеееееееееееее. И аз най-после се сетих    Като отворя вратата и водата сама ще се пусне. Ами ако не е така?  Я да проверя! Отварям вратата - отвън спретната тълпичка потропва с крака и ме чака да изляза. Поглеждам зад рамо, обаче произведението ми си стои в тоалетната - ни вода, ни дявол. Не, викам си така не може, как ще пусна хора вътре да ми гледат срамотиите  И затръшвам вратата пода носа на тълпичката. Изпълних повторно целия си номер с натискане на всичко по стените, търсене на несъществуваща фотоклетка и настъпване на всички плочки по пода. И накрая примирена, след 10-минутно висяне в тоалетната излизам. И както каза един приятел, вратата се заключи и излезе бабичката от другата част на караванката да измие тоалетната.

Да побутна веселата темичка 

  ооохх, много ми е смешно... като се сетя нещо ще споделя. Хихихии...

Аз пък пратих смс за Честита Баба Марта на 28 февруари  мислех, че вече е 1 март и....

Аз загорях една супа ... Мисля, че пояснения не са нужни, но говорех с брат ми по телефона, а супичката не беше гъста.

Аууу страхотна темичка  Отивам да ви чета и после ще пиша.

Ха-ха! Аз бях една от поздравените!

Вървя по тротоара заедно с майка ми.Водим разпален разговор.До нас са спрели таксита-маршрутки.Отиваме да се качим на първото.Дърпам вратата да отвори.Дърпам, дърпам и продължаваме да си говорим.Е, не ще да се отвори.Като поглеждам...  Даяджиите  Умряхме от срам, а те вътре се хилят.Обръщаме се да отидем при маршрутките и всички шофьори наизкачали от колите и ни гледат 

xixixixixixixixixixi

Най-редовно изливам бульона, докато съм варила пилешко да речем. Ама както съм си казала преди минута да НЕ го изливам и пльоооос - право в мивката!

Случка с позната - отива в тоалетната на едно кафе, но дамската е заета, а тя на зор  Надниква плахо в мъжката - на писоарите няма никой, та влиза смело. Отваря вратата и изненада - един човечец кротко си е поклекнал и държи хартийка в ръка  Нашата попарена хлопва вратата, ама в следващия момент зацепва, че е трябвало да се извини  И хоп, отваря пак вратата и бързо изстрелва "Извинете", и бегом навън  Подозирам, че човечецът е изживял двоен стрес 

Страхотно разтоварваща тема, посмях се добре! ще я следя !

Много често имам комедийни ситуации, ама нали съм муня и не винаги се сещам.Ще ви направя съпричастни на 2 от тях.
По едно време имах навика да ползвам линейката, която върви на определен час от База 1 до База 2.Съответно шофьорите са различни, но всичките ме познават и заедно с куриерът си знаеха, ако ме видят на спирката и имат място ме взимаха. Та вися си така аз един слънчев летен ден по обяд и виждам една от линейките приближава.Махам с ръка.Съответно линейката спира леко подминала спирката и аз на бегом се качвам от задната врата, сядам, линейката тръгва...В един момент се усещам, че не само на мястото на куриера има някаква лекарка в бяла манта (не е чак толкова необичайно), ами и шофьорът не е от нашите...Ами сега
- Извинявайте, ама аз май обърках линейките. А  Вашата болница е в посоката, от която идвам- ще трябва да сляза   Тая линейка е същата като нашите...
- А не е    лампите са напречно, а на вашата са надлъжно. Ти за къде си? Че ние отиваме към ХЕИ.
- Идеално, на кръстовището ме устройва...Аз объках линейките, ама ВИЕ защо спирате?
- Ми гледам някакво момиче упорито маха може би на докторката и спрях.  
Грешката не беше фатална, но пък на работата ме скъсаха от бъзици.Още повече, че спирката беше посред ... т.нар "Алея на любовта"...

Вторият случай, който беше трагикомедия:
Решавам, че ще махна восъка от една купа като затопля купата на котлона и восъкът се разтопи.Добре, ама не прецених последствията.Тръгнах да се приготвям за банята и улисана забравих за восъка...минавайки по коридора съзирам някаква божествена светлина се разлива от кухнята... Восъкът за краткото време пламнал и огънят обхващаше шкафчетата над котлона. А аз гола голеничка и първото, което ми попадна в ръцете беше хавлиеният халат на мъжа ми.Метнах го отгоре, ама и той се подхвана от огъня...Пуснах чешмата, взех да хвърлям вода, после дръпнах халата, а той залепнал за купата и тя на пода очерта върху балатума кафява окръжност...както и да е в суматохата даже не помня точно как завърши всичко, но не успях да направя пожар.Резултатът беше, че горната част на халата не ставаше за нищо, а долната част остана непокътната барабар с колана и един джоб.
Така мъжът ми се сдоби със уникална хавлиена кърпа     Така де, по важно е да има хавлия от кръста надолу и не каква да е, а с допълнителни екстри