Номинации за най-голяма муня

Детето иска да говори с баба си по скайп. Сядаме пред компютъра, аз включвам фотошоп и се чудя къде е проблемът и защо не мога да набера майка 

Ако ги познава, да, но при непознати каквото му дадът. При двама на снимката аз бих уточнила, това са си важни неща.

Добре де, като ви дадат грешно монтиран филм - имена, кума вместо булка, снимки на сестрата... не правите ли рекламация
И на нас ни бяха объркали филма - обложката на диска, както и върху самия диск и началните надписи на клипа баха наши, а след това продължаваше нечия чужда сватба - с камион с диван, на който седяха младоженеца и кума + оркестър цигани и хоро пред панелката... Голям шок ми беше като си го пуснахме с мъжа ми да го гледаме. Викам си: Бре! Че аз съвсем малко пих, пък тия работи не си ги спомням 
Но обадихме се на студиото, което прави заснемането и монтажа и на другия ден си имахме диск със сватбата, както си я спомняхме.
От днешната позиция си мисля, че трябваше да си копна онзи сбъркания диск с чисто изследователска цел. Така и не го гледахме след взимането на кумата, пък сигурно щеше да е интересно.

Изгубили сте. С този диван, камион и цигански оркестър, щяхте да си оправите вечерта.
Днес за пръв път ми се случи да си мисля, че пиша в една тема, пък тя била друга. Усетих се след 15 минути, когато отворих да видя новите публикации и гледам моя пост го няма. А той си стои в друга тема.

Прясно мазало....Задрямала съм на "Откраднат живот", ставам, сина иска кубети и сок, изсипвам кубетите в паничка, наливам сока в кубетите. Са ше пека кубети...

Аз пък веднъж си пържа яйца, а на съседния котлон си варя чай. Червеният пипер отиде право в чая.

Редовно правя такива кулинарни комбинации . Но като съм спала по никое време съм пълен блокаж. Мъжа ми беше излязъл да се види с приятел, аз се събуждам и се чудя той къде е, толкова време мислих докато се сетя.

Ееей, като казахте пържене на яйца... То може и да съм го разправяла, но ще да е било отдавна. Аз - в ролята на малкото мунче.
Бърканите яйца бяха първото нещо, което баба ми ме научи да готвя и изкарах едно лято почти само на тях за вечеря (прибирах се от игра навън, след като нашите бяха вечеряли и понеже бях много злояда, а и горда с това, че мога сама да си сготвя, ми се разминаваше и си ядях бъркани яйца почти всяка вечер).
И тъй поредната вечер - прибирам се, мия се, подхващам да си правя вечеря, включвам котлона на печката, слагам мазнина в металната купичка, в която си ги правех, междувременно разбивам яйцата, слагам сол, черен пипер, и докато се загрее маслото, отивам да видя какво дават по телевизията (имаше нещо конкретно, което ме интересуваше, ама нямам спомен какво. There's a good chance да е било "Д-р Куин Лечителката"  ). И изведнъж баба ми скача от дивана и хуква към бокса - аз регистрирам миризмата миг по-късно и хуквам след нея.
Хубаво съм включила котлона, ама съм врътнала съседното копче и, съответно, съм включила съседния котлон. На който имаше бяла пластмасова чиния (не от тия еднократните, беше си от стабилна пластмаса. Стабилна, НО пластмаса). Чинията залепнала за котлона, носи се потресаваща смрад... Не помня какво се случи с котлона и дали успяха да изстържат някак залепналата разтопена пластмаса от него, но помня две неща: че баба не ми се кара и че после си направи рамка за едно гобленче от остатъка от чинията (само дъното беше разтопено). Не знам дали съм го споменавала това, но баба ми беше изключителна жена.  

Ай ся глезотии... дай му и лъжица... нали пак заедно ще заминат   

Хахаха напрау попарка с крутончета.

Преди 20 и няколко години,казвам годините за оправдание  с младостта,слизам от влак в Стара Загора,не,че има значение гарата де,та слизам без дамската си чанта.......А там беше паспорта,зелени бяха тогава,помня добре.И пари,малко,и всичко дамско...Усетих се най-малко след час,колкото ми трябваше да стигна до квартал ,,ТРИ ЧУЧУРА,,на гости и да си потърся цигарите.Връщайки се в родният ми град на другият ден,веднага в МВР.Нов паспорт.След десетина дни ми дойде призовка да се ява пак в МВР.Добри хора предали чантата.Върнаха ми всичко,и цигарите бяха там,и паспорта....Само парите ги нямаше..

Рибозом, направо ме уби с историята с котката 

Четейки в темата за телефонните муни, се сетих за нещо, което е по скоро за тази тема.
Та, когато пуснаха разните му слушалки, с които хората си провеждат разговорите вървейки по улицата или карайки автомобилите си, забелязах че хората масово са полудели и си говорят сами... Бях озадачена какво става и защо толкова млади и нормално изглеждащи мъже и жени си говорят сами.

И аз си представям живо как котката си седи крак връз крак...И за разкош - си ближе задника, например

Това ми напомни една изцепка на майка ми, може и да съм я разказвала.
Беше в зората на мобифоните, майка ми се прибира от работа, а аз и моя приятелка сме вкъщи. Тя влиза и започва да разказва: "Вървя си аз по улицата и гледам един върви, пери се и си говори сам на висок глас и си викам на ума "този нещо го не слуша главата". В следващия момент го заглеждам - той си говорел по оная работа /тук се показва жест с ръка тип "говоря по телефона", който двете с приятелката ми не виждаме в първия момент/. Ние прихнахме да се смеем, майка ми се усети какво е казала и тя прихна да се смее и като се успокои се поправи: "Така де, по мобифона".