Номинации за най-голяма муня

О, аз често пълня чужди колички. Даже съм тръгвала да бутам чужда, ама добре че навреме се усещам.

По темата с пазаруването, прясно прясно.
Пазаруваме с моя мъж в кварталния магазин. Нареждаме се на опашката, той държи кошницата. Аз се сещам, че не съм взела неща разни и понеже още не ни е дошъл реда отивам да си  взема. Връщам се, пускам  в кошницата и се строявам до мъжа. Ама не до моя... И не товаря в нашата кошница... Обаче ми отне време да се осъзная. После притеснено почнах да ровя в кошницата на човека да си взема нещата и да се извинявам. Мъжът ми ми гледа сеира и се спука от смях...

Веднъж в Кауфланд с мъжа ми неволно отмъкнахме чужда количка   Доста пообикаляхме, и на лентата взехме да вадим неща, дето не сме ги слагали... В един момент стигнахме до котешки пауч Уискас... И тъй като със сигурност нямаме котка, осъзнахме, че сме взели чужда количка . Върнахме се и открихме нашата, взехме си я и оставихме чуждата. Ама никой не се засили да си я взима, хората явно са започнали наново пазара, кой знае какво са си казали...  

А пък миналата седмица каква супа сготвих, направо се шокирах. Предиобед нямах време за пазар и реших да направя набързо най-лесното - крем супа от картофи. Мляко имах, масло, и половин картоф. Реших да допълня с още половин, но нарязан и замразен в камерата. И ето за една порция супа  
Обаче вряха тези картофи  , вряха, пресния отдавна увря, ама замразения все едно по-твърд стана   И един такъв със странен вид, на нишки стои.. Прибавих масло и мляко, млякото се пресече   А си беше в срок, съвсем годно. Синът ми взе да щурее вече из къщи, стана време да излизаме. И аз срам-несрам измих картофите, сложих пак масло и мляко, и реших да ги пасирам, пък после още да варя, че замразените не се сваряват. И тук вече се усъмних много - пасаторът на няколко пъти блокира, не можа да ги среже    И ми просветна изведнъж! Това замразеното не беше картоф... А ананас. Дъщеря ми искаше да й купим, яде го 3 дена, накрая го остави и аз го замразих, за бъдещо кисело мляко с ананас..   Опитах я супата, не беше много зле   но нямаше надежда да я одобрят за обяд и я изхвърлих , след час и половина готвене!

Това с ананаса е супер 
Напомни ми на баба ми, която като младо момиче трябвало да сготви кокошка, тъй като баща й на излизане за работа й поръчал да я заколи и сготви. До този момент обаче тя не била готвила кокошка, камо ли пък да я коли  Разправя, че я хванала как да е и я надвесила над мивката и с ножа за хляб (!) почнала нежно да търка по врата й, понеже й било жал нали и предполагала, че така по-малко ще я боли. В крайна сметка я заклала някак си, след което я сложила директно в тенджерата да се вари. Предположила, че така се готви. Нито я оскубала, нито там каквото друго се прави, ще ме извинявате, че не знам точно. Естествено нищо не станало от манджата, после баща й като надникнал в тенджерата, щял да припадне 

Ужас! Завалията тя! Както и нет е нямало тогава...

Това ми напомни една случка отпреди 4г. - голямата щерка на 13г., малката - на 4 и двете са вкъщи и по някаква причина се налага да останат сами в интервала 11-15ч. Поръчвам на голямата, която от 4-ти клас си готви сама яйца, да направи по един омлет и на двете за обяд. Нещо се замотах, връщам се в 15,30 и какво да видя - едната чете, другата гледа клипчета на тема "Как да направя омлет". Естествено, не са обядвали. Естествено, като съм казала механично "омлет", на голямата хич не й е минало през ума да смени опцията на "бъркани яйца", примерно.

Залепила съм сенник на предното стъкло на колата, защото ужасно напича. Качвам се, ще ходя на кафе, кафето близо, но не обичам да вървя пеш. Поглеждам го тоя сенник и докато си закопчавам колана си мисля " Ся що ли да го махам, като там едва ли ще има място на сянка и пак трябва да го слагам" Запалих и като погледнах напред стоплих колко съм "умна".

Излизаме от колата с девер ми  и детето и отиваме на светофар да пресичаме, пипам си за телефона в джоба-няма го, а беше там като се качих в колата. Решавам да погледна в колата през прозореца, отивам и надничам -няма го. Обръщам се и двамата се заливат от смях, естествено съм гледала в друга кола. Телефонът ми се оказва чантата.

Първи признак на Алцхаймер. 

Много се смях.

Седя си в кухнята и си цъкам на тела. Изведнъж чувам съскане, което не знам от къде идва.
Чешмата не тече значи не е от тръбите. На печката не се готви нищо. Кафе машината е изключена. Не е от казанчето в тоалетната.
Пет минути се чудих кое издава този звук. Не ми пречи звука а се дразня че не знам от къде е.
Викнах друг да търси източника. Оказа се незатворена бутилка кола. Много пъти погледа ми мина покрай нея а хич не я отразих.

Вчера, лягаме си, дръпнала съм пердето. Детето: Мамоо, страх ме е от гръмотевици. А, аз убедено, Какви гръмотевици? Това е заря. Малко по-късно, надниквайки зад пердето се оказа, че все пак имало буря 

Много внимавам с такива съскащи звуци, откакто преди две години за малко да се наводним сериозно. Вечеряхме с ММ в хола, когато чухме съскащ звук откъм кухнята /на усвоен балкон към хола е/. Скачам веднага да проверя дали съседите не са си изнесли скарата на балкона, за да затворя прозорците, да не се умиришем на печено. Поглеждам за секунда навън и виждам, че скара не пуши, значи звукът не е от там. Локализирам, че идва откъм шкафа под мивката. Отварям и виждам меката връзка на смесителя как се вее на всички страни и пръска вода из целия шкаф. Докато викна на ММ и той спре водата, вече имаше 1 пръст вода по плочките.
Оказа се, че някой муньо е завил меката връзка леко на криво. В резултат на това се е натрупал варовик и в един момент връзката изби.
Добре че се случи да сме там, че не ми се мисли какво можеше да заварим.

blue.angel и аз така , ама съня си чувам вода, още неразсънена ( действието се развива около 1 ч  - само половин час след като съм легнала)почвам да мисля , в съседство е банята на съседите, но звука от там се чува различно, кухнята на тези над нас , но и тя не звучи така, не вали при дъжд звука е по друг, така 10 минути размисли и се оказа че се е скъсала меката връзка от бойлера към мивката.Единственото което успях да направя е да събудя мъжа ми и да изключа бойлера, той взе леден душ.Следващия беше като плащахме водата.Сега и при най -малкия шум обикалям и проверявам всичко.
От последните дни - незнайно как бурканчето със сушен босилек се е озовало не в шкафа с подправки, а в хладилника .И за втори път връщам семейството от село след като сме изминали няколко километра ,защото чантата ми е останала там, а аз всичко уж съм проверила и взела.

Цял ден чакам отговор на мейл, който не съм изпратила на правилния получател. Никога не ми се е случвало и даже не си направих труда да проверя в изпратени къде съм го пратила

В квартално заведение съм. Чакам мъж ми да се наработи и да дойде. Дребният хвърчи наляво-надясно и не може да се задържи на едно място. И мен започна да не ме свърта вече. За нещастие телефона ми умря качествено (батерия на 0). Филмирам варианти - мъж ми няма как да ме чуе, прибрал се е, домързяло го е и няма да дойде. А аз ще си чакам до...

Помолих сервитьорката за телефон - тц  Прилагам същата тактика на някакво момче от съседната маса, като предлагам да ползвам моята карта Той ме открехна, че на бара могат да ми заредят телефона. Навиха се - сигурно съм имала жалък вид
Телефонът запали леко и звъня на пожар. "О, имам работа, но еди кои си те чакат еди къде си", т.е. друго заведение на другия край на квартала.

Чудесно. Ще плащам с карта. Имало проблем с пост терминала. В съседство има банка с банкомат - ще отскоча на бързо. Курдисала съм дребос на масата - никъде да не мърда 
1ви опит - "грешен секретен код". 2ри опит - същото. Рекох си, че на 3тия ще ми блокират картата и ще откарам още бая време в туй заведение докат дойде някой ми плати сметката 
Връщам се в заведението и си взимам тел-а. Управителят тича след мен и ми казва, че имали проблем с терминала и мога да мина утре да платя  Аз му казвам, че съм си сбъркала 2 пъти пина и ще дойда.
Междувременно говоря с мъж ми, ама бързам да не умре тел-а... "Кажи ми пина", "Че от къде да ти го знам", "не бе, кажи ми пина на банковата ми карта" (собствената ми карта!).

Платих си сметката И до другото заведение успях да стигна, а мъж ми "се довлече" точно 2 часа по-късно.

AnMary, при вас май никога не е скучно  .