Номинации за най-голяма муня

  • 3 579 445
  • 18 481
# 1 845
Sillveto,
това не може да е истина, това е виц!  Joy
Виж целия пост
# 1 846
 Joy Joy Joy Joy Joy Не мога да спра да се смея  Joy Joy Joy
Виж целия пост
# 1 847
Дошли са ни на гости съученичка на майка ми и мъжът й. Тогава да съм била ученичка май,  или най-много студентка първи - втори курс. Запознават се хората с мен, питаме се как сме, що сме, и в един момент мъжът се обръща към мен и пита:
-Имаш ли си приятел?
Аз обаче чувам "приятелИ" и си мисля, че човекът се интересува имам ли си компания, с която да се забавлявам, както всеки младеж.
Слагам една философска физиономия и отвръщам скромно, с капка гордост (каква съм мъдра демек, че държа повече на качеството, отколкото на количеството):
-Имам си няколко. Малко са, ама на мен си ми стигат.
Онези ме гледат  newsm78 половин минута, и сетне единият се престраши да добави леко смутено:
-Ами... то по принцип един е достатъчен...
Виж целия пост
# 1 848
Аз нямам много издънки , ама тази ще я помня цял живот ...  hahaha Имам един приятел с който сме си много близки и много глупости си говорим  Crazy.
Веднъж отивам да го взема , за да ходим на кафе .
Гледам - гаража отворен , а нашия се навел над колата и нещо рови вътре .../ това си му е основно занимание /
Както и да е , приближавам се , хващам го през кръста , притискам се към него и му прошепвам на ухото " ще те скъсам , само да ми паднеш ... "  Embarassed
След което ръцете ми се разтварят и към мен се обръща разтреперан младеж , който не е моят приятел  Crossing Arms Потънах в земята от срам .
В такава ситуация ходи обяснявай , че си го помислил за еди кой си ...
Виж целия пост
# 1 849
Случката се развива сравнително скоро. Аз се закачам с един момък, който има магазин. Решавам да го изненадам и като вляза да му кажа някоя простотия и да се смеем. Влизам аз, обаче не го виждам и започвам да се оглеждам... Към съблекалнята съзирам едно дупе в дънки и тииихичко се приближавам. Хубаво го стисвам с две ръце по задните бузи, чувам едно "Ооооу!" и срещу мен застава бащата на момчето. Ей, толкова не се бях срамувала. Лошото е, че вместо да се измъкна ловко от ситуацията, аз изпаднах в безкрайни обяснения...
Другата случка е с едно бивше гадже. Та, уговаряме се да преспя у тях. Лежим си, гледаме филм и по едно време ми се ходи до тоалетната (аз по мнооого оскъдно облекло). Принципно знам къде се намира (той живее в къща), обаче не знам защо на връщане GPS-а ми се е повредил... Та, отварям едната врата и гледам - абсолютна тъмница и си мисля, че той нещо номера ми прави. Започвам пипнешком да си проправям път и стигам до ръба на леглото. Вече не издържам и виквам "Айде стига, дееее! Светни лампата!" След секунди лампата светва и срещу мен - сънените физиономии на майка му и баща му. Аз, като видна Муня, съм решила, че вратата е в ляво, вместо в дясно... Rolling Eyes В остатъка от времето, докато бяхме гаджета, ме гледаха лошо и никак не ме одобряваха.
Виж целия пост
# 1 850
Shirley-Ann - и двете ти случки са направо потресаващи  Crazy Много се смях  Laughing
Виж целия пост
# 1 851
Случката се развива сравнително скоро. Аз се закачам с един момък, който има магазин. Решавам да го изненадам и като вляза да му кажа някоя простотия и да се смеем. Влизам аз, обаче не го виждам и започвам да се оглеждам... Към съблекалнята съзирам едно дупе в дънки и тииихичко се приближавам. Хубаво го стисвам с две ръце по задните бузи, чувам едно "Ооооу!" и срещу мен застава бащата на момчето. Ей, толкова не се бях срамувала. Лошото е, че вместо да се измъкна ловко от ситуацията, аз изпаднах в безкрайни обяснения...
Другата случка е с едно бивше гадже. Та, уговаряме се да преспя у тях. Лежим си, гледаме филм и по едно време ми се ходи до тоалетната (аз по мнооого оскъдно облекло). Принципно знам къде се намира (той живее в къща), обаче не знам защо на връщане GPS-а ми се е повредил... Та, отварям едната врата и гледам - абсолютна тъмница и си мисля, че той нещо номера ми прави. Започвам пипнешком да си проправям път и стигам до ръба на леглото. Вече не издържам и виквам "Айде стига, дееее! Светни лампата!" След секунди лампата светва и срещу мен - сънените физиономии на майка му и баща му. Аз, като видна Муня, съм решила, че вратата е в ляво, вместо в дясно... Rolling Eyes В остатъка от времето, докато бяхме гаджета, ме гледаха лошо и никак не ме одобряваха.
smile3532 smile3532 smile3532
Виж целия пост
# 1 852
Това с майката и бащата в леглото е потресаващо  smile3532 Представям си как си се почувствала  hahaha
Виж целия пост
# 1 853
Искам да ви призная, че дълго време ми отне да събера кураж, да ги разкажа и да се посмея на собствената си глупост Laughing Приятелката ми, която знае и за двете случки, ме скъсва от бъзик и като влизаме в магазин, ме предупреждава да не хващам хората за задните части Mr. Green
Виж целия пост
# 1 854
Преди малко отидох за хляб, докато малката спи (магазинчето е точно до блока ми).
Човека си ме знае какво купувам и директно ми го подава, още докато бабата пред мен си оправя нейните продукти. Аз плащам, прибирам рестото и пожелавам приятен ден, като успоредно с това се опитвам да взема и покупките на бабата....  Crazy
Голям смях падна, докато продавача ми сочеше моя плик.   hahaha
Виж целия пост
# 1 855
Муня аз да се наричам, първа радост е за мен Mr. Green
Този път Мунята е майка ми. Случката е от миналото лято. Баща ми наливаше вода в пластмасови шишета, за да полива цветята и оставяше бутилките в кухнята. Тук е моментът да отбележа, че той мноооого обича цветята, грижи се за тях, събира все нови и нови видове... Та, един ден преливал някаква ракия и оставил едно-единствено шише върху бар плота. Майка ми, като отговорен човек, решава да полива цветята, вижда бутилката най-отгоре и започва да полива. Мирише й на спирт отнякъде, но не й минава през акъла с какво полива. По едно време се усеща и само дето не припада - не толкова за ракията, а за цветята на баща ми Confused За съжаление няколко загинаха геройски, но това ни е за урок на всички и душим като хрътки, когато отваряме бутилка  Mr. Green
Виж целия пост
# 1 856
Ах, същата "цветарка" съм и аз. Навремето така затрих една Брасика. Може би една от първите появили се в магазините в България. Обаче аз я упоих и тя така и не се съвзе.
Пък веднъж мъжлето си пийна от водата на цветята, вместо ракия  hahaha. Изглежда съжителството с мен му се отразява зле. Мунизирала съм го.  bowuu
Виж целия пост
# 1 857
                                Две седмици парфюмирах цветята обилно  Blush. Понеже си бях направила едно шишенце да ми спрейва вода, за да пулверизирам растенията... Но така и не го различавах от истинският парфюм... Цветята миришеха на парфюм, а аз мислех, че не съм измила добре шишенцето.
Виж целия пост
# 1 858
Не мога да не номинирам себе си тук със съвсем прясна случка от вчера.
Ох, такъв гаф не бях правила не помня от кога.

Та поканена съм на интервю за работа. И понеже ми се обадиха в късния следобяд, когато и двете деца са с мен и вдигат невъобразим шум. С много зор чувам служителката, споменава нещо за Пещера. И аз решавам, че тия трябва да са от "Винпром Пещера".
Ама логично за мен, сигурно става дума за офиса им в Пловдив.
Идва денят (вчера) и аз силна, вилна, хващам автобус до Пловдив, после такси до другия край на града, щото офисът им се намира там.
Посрещат ме любезно двама служители и ме гледат като полезно изкопаемо. Не си спомняли от кога не били пускали обяви, че набират персонал.  Shocked  Ами сега!
Показвам телефонния номер, от който ми звъняха преди дни, не бил техен.
Така, часът ми за интервю минава, а аз не знам къде да отида.
Набирам въпросния номер, свързвам се с някаква служителка и тя ме пита къде се намирам.
Обяснявам, че съм ей тук на гарата.
"Ама вие сте на една крачка, заводът ни е отсреща".
- Дайте да уточним гарите първо - казвам аз.
Отсреща жената вече съвсем втрещена обяснява, че те имат в града една единствена гара.  
Оказа се, че ставало дума за гр. Пещера, имало автобус в 14ч. от Пловдив за там, нямало проблем, ще ме изчакат.
Мятам се на едно такси, имам точно 10 мин. да стигна до другия край на града, за да се кача.
Човекът ми обяснява, че мисията е почти невъзможна и ми предложи да ме закара до там, да ме изчака и върне на съвсем приемлива цена. Речено - сторено, тръгваме.
По пътя му разказвам какви съм ги свършила, посмяхме се, приказлив излезе, та пътя не усетих.
И след около 30-40мин. вече съм пред завода на "Винпром Пещера".
Обяснявам на охраната, че съм поканена на интервю, той се свързва с отдел Човешки ресурси.
Всички хвърлих в оркестъра, защото не знаят за какво става дума. Накрая бях любезно поканена от генералния директор, за да се изясним.
Любезен човек излезе, показах му пак номера, от който са ми звъняли и чрез който твърдях, че преди около час съм разговаряла с тях.
"Това не е наш номер, да не би да са ви поканили от "Биовет Пещера"?
Аз започвам да обяснявам, че местонахождението съвпада с техния завод, няма начин да има грешка. Господин Директорът умира от смях и ми сочи през прозореца на кабинета си къде се намира "Биовет", буквално един до друг са.
Умряла вече от срам, извинявам се и излизам. Охраната не пропусна да ме попита как мина интервюто.   Mr. Green
Излязла вече навън, звъня пак на въпросния телефон. Обяснявам на служителката, че вече съм тук. Приеха ме хората, дойде моят ред.
Първият въпрос, който ми зададоха беше, как така от гр. С. се озовавам в Пловдив, докато стигна до Пещера.  
Помолих да не ме питат, че историята е дълга и смешна. hahaha  
Виж целия пост
# 1 859
Calathea    hahaha Joy hahaha

Кажи поне добре ли мина интервюто ?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия