Номинации за най-голяма муня

Еее, такава забавна тема и пак се омаза.

По-скоро усмърдя.

  Да бе, ама не мисля, че е от темите, заслужаващи подобни забележки. Хората се смеят на различни неща, кво толкова. Разказвайте смешки, не се хапете. 

Добре   

Просташко ама олеква  Германците казват, че като си пръдне човек, природата проговаря  тръцкайте на воля,  природата ви говори 
Лили пак ме вдъхнови с нейната история за бармана. Работя като сервитьор на шведска маса, предимно чужденци са ни гостите и сме си свикнали да си дърдорим глупости на български пред тях, нали те не ни разбират  една сутрин влиза един сладур на закуска, ама сещате ли се ако си легнете с влажна коса вечер как се събуждате сутрин, че и тоя така, прическа вятъра е в моите коси  или паднала зелка от камион  така ми казваше татко, понеже съм голям къдравел, та докато човека си взема от шведската маса почваме да коментираме на висок глас с колежката, ама какви ли не думи използвахме за косата, но заключихме, че иначе е хубавец  тоя обаче темерут, дума не продума. На следващата сутрин влиза прилежно сресан и казва : Добро утро момичета, днес как ми е прическата    хахаа онемяхме 


Ха-ха, а той книжка не ми иска даже   

От историите тук може да се напишкаш от смях,но ако си на работа да се стискаш да не се изкикотиш,може и да пръцнеш
Понеже днес е Цветница се шегуваме,че кучето ни Дейзи/Маргаритка/има имен ден.
Но се шегуват и с мен,че трябва аз да я нахраня защото:
Имаше момент в който Дейзи стоеше сама на двора и си умираше да лае по всичко-хора,птици,хартиики...ужас.
От двудневното лаене направо пресипна.На третия ден се чуваше едно скърцане само.
Обаждам се на моя мъж да го питам какво ще я правим,пък той ми вика-на певците им дават сурови яйца.
Затварям телефона и вадя яйцата.Ама се чудя с черупката или без.Едно го чукнах и разбих,а другото го счупих и дадох с черупката.
Много ме подиграват,ама Дейзи остана доволна.

Това с чуждите езици е класика в излагациите. 


  Да ви е жива и здрава именничката, значи.

Абсолютно! По случая - една история и от мен. Преди време се връщам със самолет от чужбина в България. Мястото ми е до "прозореца" (ох, как се казваше на самолета  ). До мен (т.е. - по средата) се настанява неприятен чичка, арабин. А най-открая съвсем обикновен млад мъж. Самолета излита и чичката до мен решава, че му е скучно и ще си говори с мен  Заговаря ме на френски, аз френски не разбирам. Смотолевих му на английски, че не го разбирам и най-демонстративно извърнах глава на другата страна. Той обаче - досаден, продължава да дудне ту на френски, ту на английски, ту на арабски... ПиснА ми накрая и на чист български, но с мила интонация (да не усети смисъла на думите ми) започнах най-цветисто да му говоря, обсъждайки външния му вид (шишо, плешо и т.н.) и особеностите на поведението му. По едно време гледам мъжа от края се подсмихва. Аз си продължавам на български и изтърсвам нещо от сорта на "Ей го и тоя хухавел от края се хили като ряпа, тиквеника му с тиквеник, ненормалник, хем не разбира, а какво се хили тогава..." Много ми беше забавно. Накрая въпросния "тиквеник" не издържа и избухна в смях. Докато се зверех на буйния му кикот, мина стюардесата, която попита "Нещо за пиене" на английски. А човекът на абсолютно чист български и през смях каза "Един портокалов сок за мен", след което ме погледна и избухна в нов хилеж... До края на полета аз мълчах, а той току ме поглеждаше и започваше да се киска 

 

Мели, ти си човекът-такт! 

Лили, историята на приятелката ти ми напомни една наша подобна.
На гости у нашите, сестра ми и зет ми и те там. Аз съм с операция на крака, разпитват ме, ожалват ме  ... обяснявам, че все още се изморявам като ходя и имам болки. Дъщеря ми, тогава на около 6, явно и писва да съм център на внимание и взима думата: "Да бе, боли те, не можеш да ходиш! А вчера тате като пръдна, как бързо скочи и избяга от него"  Та вярна е поговорката - болката минава, срамът остава, щото мен вече нищо не ме боли, но мъжът ми още е чувствителен по темата 

Словесните престрелки тук ме докараха до сълзи/не от смях/,но последвалите истории ме накараха отново да се хиля срещу монитора.Г.Краули ,децата в своята неподправеност,могат да те накарат да се червиш.Включвам се да честитя именния ден на кучето Дейзи на джоджо и да разкажа за моето куче далматинец с култовото име Понго.Той дойде у дома съвсем бебе и всички така го обгрижвахме,че скоро започна да ни командори и неусетно се превърна в куче-терорист.Нощем го завивахме с одеалце и ако се отвие започваше неистов лай докато някой не стане да му нагласи одеалото.Вечно му беше студено и  дремеше прав пред радиатора,след което се унасяше и падаше.Списъкът му с провинения включва изгризан международен паспорт,унищожена ценна книга,съборена елха/останките от дядо Коледа и Снежанка се развяваха от втория етаж до входа/, а губера на мама се сдоби с едно огромно плешиво петно.Обичаше да се изтяга на дивана и не допускаше никой да го измести,ние уморени след работа седяхме по фотьойли и табуретки,а той блажено се изтягаше на дивана.Един ден мъжа ми се ядоса и го нашляпа с домашната си чехла,на следващия ден тя беше непоправимо надъвкана.Веднъж издирвахме с фенер обувките на окъснял гост,защото Понги,ги беше завлякъл в края на двора.Една нощ животинчето не се прибра,убихме се да го търсим,на сутринта си дойде весел и щастлив.Привечер съседката ми каза,че Понго  спал у тях.И тя не разбрала кога е дошъл,сутринта излязла в коридора да си взема хавлията и под нея завит спял Понго П.П.Понго беше толкова известен и историите му се носеха на длъж и на шир,та нищо чудно покрай него някой във форума да ме разконспирира
п.п.п. Сега се усещам,че историята,не е по темата,освен ако великодушно приемете Понго за един вид кучешки Муньо....

Понгооо! 

Всеки,,кучкар"има истории
Моите започнаха още със вземането на кучетата.
Дейзи я взехме в началото на май/3мес./,а Бъки на 24 май/31 дни/.
Човека от който взехме Бъки беше много горд с него,показва снимки на родители шампиони,показва и другите му роднини,пита разпитва гледали сме куче до сега.
Съпруга ми е имал куче,а аз не съм се доближавала до такова нещо.
Като разбра,че имаме Дейзи ни каза:не се притеснявайте,че е малък.Той ще се научи от по голямото куче.И на навици и на лаене,на всичко.
А аз патката се обаждам компетентно:ами кой ще го научи да пишка,другото куче е женско?
Всички онемяха.
А бяхме на изложба-пазар.
И като се отприщи един смях,горките животни се сепнаха.

Едва ли има човек с животно и без истории.  Моите обаче хич не са смешни - колко коса ми е побеляла покрай демоните в котешка кожа. Имах силен страх да не паднат от балкона, та вкъщи всички прозорци се отварят внимателно. Няма да казвам колко пъти съм обръщала къщата в търсене на котки, на финала съм прединфарктна, прегракнала от викане и разтреперана, а животното ми се появява от място, за което изобщо не съм помислила, макар и съвсем логично за скривалище.