Аз да продължа да се излагам. Не, че имам голямо желание за приза ама..
Та… семейният съвет решава да лепи теракот на терасата, към спалнята. Баща ми се свързва с някакъв майстор – Митко и той обещава да дойде след два дни. Мама и тати единодушно решават, че моите служебни задължения са най-незначителни и аз трябва да си взема един ден отпуска и да чакам Митко. Речено-сторено. Взимам си отпуска и чакам. Казвам си, той Митко е наблизо в съседния блок, няма да се бави. Да ама си мина целия ден без да се появи. Аз бясна за проваления ден се карам с баща ми и той отново му звъни. Митко се извинява и казва друга дата. Познайте, пак аз ще чакам. Историята се повтаря. Чакам и Митко не се появява.
Пак звъним и въпросния обещава във вторник, в 2 часа да е на линия. Този път не си взимам отпуск, а се освобождавам за следобед от офиса и тръгвам да се прибирам с колата. О, гледам Митко пред съседния блок си седи на стъпалата и си пийва биричка. 
Стигам до блока, свалям стъклото и се провиквам – Заради теб съм си взела отпуск, в два часа те чакам да дойдеш! Прибирам се и пак чакам. В 2 часа се звъни на вратата, викам си, брей , стреснах го. Отварям и гледам Митко се барнал с хубави дрехи, направил косата на иглички, парфюмиран! Абе все едно ще го водя на опера, а няма да лепи плочки. Викам – ама ти няма ли да се изцапаш така? Няма, вика. Влиза и аз директно го водя в спалнята. Нали там е терасата. Гледам го страшно притеснен , чуди се, къде да си дене ръцете и не помръдва от мястото се. Викам – хайде, де, а той – ама ако искаш да отидем някъде да пием кафе. 
Аз изтрещах, викам какво кафе бе човек, аз те чакам две седмици за тоя теракот ти кафе. Пули се той и пита – какъв теракот. Ами този викам на терасата, да го лепиш. А той още по измъчен – ама аз не мога да лепя, но мога да опитам. Леле, чудя се аз баща ми откъде ги намира такива майстори и след още няколко реплики разбирам, че този Митко явно ще да е някой друг. 
Извинявам се и едва чакам да излезе и да умра от срам. Толкова много се притесних, че вдигнах температура и се смях и ревах, като магаре. Не знам защо реших, че това е въпросния майстор. То момчето е студент и лятото ходи да работи в чужбина и аз реших, че ходи там да лепи теракот.
Оригиналният Митко, така и не се появи. От Митко Ментето се криех месеци наред и не съм го и виждала. Явно криениците ни са взаимни.
Виж целия пост
Та… семейният съвет решава да лепи теракот на терасата, към спалнята. Баща ми се свързва с някакъв майстор – Митко и той обещава да дойде след два дни. Мама и тати единодушно решават, че моите служебни задължения са най-незначителни и аз трябва да си взема един ден отпуска и да чакам Митко. Речено-сторено. Взимам си отпуска и чакам. Казвам си, той Митко е наблизо в съседния блок, няма да се бави. Да ама си мина целия ден без да се появи. Аз бясна за проваления ден се карам с баща ми и той отново му звъни. Митко се извинява и казва друга дата. Познайте, пак аз ще чакам. Историята се повтаря. Чакам и Митко не се появява.
Пак звъним и въпросния обещава във вторник, в 2 часа да е на линия. Този път не си взимам отпуск, а се освобождавам за следобед от офиса и тръгвам да се прибирам с колата. О, гледам Митко пред съседния блок си седи на стъпалата и си пийва биричка. Стигам до блока, свалям стъклото и се провиквам – Заради теб съм си взела отпуск, в два часа те чакам да дойдеш! Прибирам се и пак чакам. В 2 часа се звъни на вратата, викам си, брей , стреснах го. Отварям и гледам Митко се барнал с хубави дрехи, направил косата на иглички, парфюмиран! Абе все едно ще го водя на опера, а няма да лепи плочки. Викам – ама ти няма ли да се изцапаш така? Няма, вика. Влиза и аз директно го водя в спалнята. Нали там е терасата. Гледам го страшно притеснен , чуди се, къде да си дене ръцете и не помръдва от мястото се. Викам – хайде, де, а той – ама ако искаш да отидем някъде да пием кафе. Аз изтрещах, викам какво кафе бе човек, аз те чакам две седмици за тоя теракот ти кафе. Пули се той и пита – какъв теракот. Ами този викам на терасата, да го лепиш. А той още по измъчен – ама аз не мога да лепя, но мога да опитам. Леле, чудя се аз баща ми откъде ги намира такива майстори и след още няколко реплики разбирам, че този Митко явно ще да е някой друг. Извинявам се и едва чакам да излезе и да умра от срам. Толкова много се притесних, че вдигнах температура и се смях и ревах, като магаре. Не знам защо реших, че това е въпросния майстор. То момчето е студент и лятото ходи да работи в чужбина и аз реших, че ходи там да лепи теракот. Оригиналният Митко, така и не се появи. От Митко Ментето се криех месеци наред и не съм го и виждала. Явно криениците ни са взаимни.
