Номинации за най-голяма муня

Историята не е моя, но имам позволение да я разкажа.
Моя приятелка отива с новото си гадже на почивка. За да спестят някой лев, решават да са на квартира, че хотелът излиза соленичко. Намират чудна къща и се настаняват. Към стаята имат санитарен възел, но приятелката ми открива, че на етажа има още една тоалетна и решава там да си върши естествените нужди, че изпитва срам от гаджето, нали са пресни. Като й се наложи, взима телефона и уж излиза да говори навън, пък се мушва в тоалетната.
Един ден, втори ден, на третия се изнизва от стаята, засилва се към тоалетната на етажа, обаче тя заключена. Решила да изчака, че може да има някой вътре и седнала на стълбите, а работата отива много на зор. Чука, няма никой. Накрая срам, не срам, слязла да търси хазяина и да го попита кой е заключил тоалетната. Човекът я изгледал с ужас... Оказало се, че тръбите били запушени и сипали препарат да ги отпушат, обаче майсторът забравил да заключи. И моята дружка си ходи там на воля, а майстор тепърва предстои да разглабя тръби и да отпушва... 
Набързо се изнесли на другия ден с гаджето, а срамът й излезе през носа 

 Ох, момичета, страхотни сте!Последната история ме подсети, за поредната ми муньовска издънка -  в заведение сме, силно казано заведение, кръчме по-скоро.. С приятел, с който си се знаем отдавна. Малко е заведението и  за да отидеш до тоалетна, плащаш на бара и взимаш ключа. Аз до тоалетна в заведение не ходя, но  бях решила  да използвам мивката, щото другаде няма, барманката каза, че не е нужно да плащам, пък и имало човек, та да съм влизала.Влизам си аз, мия си ръцете, оглеждам си се,това да пооправя, онова, бе захласвам си се по себе си и по едно време чувам някакъв щракащ звук, верно,че се бях прехласнала и видях  в огледалото, че някаква форма на живот  преминава, ама не обърнах внимание. То пък бил моментния съдържател на ключа, който най-нагло си ме заключи отвън. Чудех се дали да не викна нещо като "Еееей" или просто да  потропам на вратата, ама ме хвана срам (много си патя с тази срамежливост) та реших да изчакам, пикльовци в заведението със сигурност имаше, около нашата маса, поне трима забелязах, които биха  с удоволствие откликнали на алармиращата простата.Изчаках си, по  капките на   нечитавата мивка изчислих, че някъде около половин час чакам и реших да си тропам и викам "Еееййй" без притеснение, ама никакъв отзив. Имах си от преди клаусртофобия, но до тогава беше в някакво лечебно затишие, извднъж взе да ми се връща обаче и взех да тропам много и да викам, не че мога много, ама се опитвах. Не само че нямаше ответна реакция, ами и лампата изключи - по капките вече не можех да разпозная колко е часа, но явно бяха решили да затварят, сега вече и фобията ми от тъмно се обади. Рпертоарът ми се обогати на от "ехооо" до "моля ви се, отворете"... На края, Боже, най-после -  чух гласът на  този мой ужасен, прекрасен приятел, който, явно знаейки колко съм луда е решил , че съм си тръгнала, после обаче,след като ме е търсил, се е сетил, че може пък и да съм в това сакрално пикливо място все още и се върнал...И слава Богу, заведението наистина затваряло и хората почти са си били тръгнали...Та вече само мокри кърпички и огледало,  тоалетните в заведенията са гадно нещо и капан, да го знаете от патило!

Зандали, бе, душко!  Искрено ме разсмя!

Зандали, винаги ходя в тоалетната на заведение с телефон, защото ме е страх да не ми се случи точно това 
Така че другия път задължително с телефон 

Аз се сетих за още една мунщина. Накратко, премествам се в нов апартамент, отиваме да полеем събитието с една приятелка, напивам се и си забравям новия адрес...
На това отгоре, тя трябваше да остане няколко дни у нас. И ние, и двете порядъчно наквасени, крачим по улиците посред нощ и се чудим какво да правим. Тя ми вика: "Сети се бе, сети се!" - За кое...? - ЗА АДРЕСА!!! И аз се сещам само за " Пи Шърман, Уолаби Уей, Сидни, Австралия!"   И се хиля като зелка. Може да немерим Немо, но не и къде да спим!
Няма и интернет от никъде, че да се кънектна и да си видя мейлите с адреса. Тя се сеща само, че някъде наблизо мернала магазин за обувки...
И по едно време се сещаме да се обадим на един наш приятел, дето ни помагаше с кашоните. (И той не беше запомнил адреса, защото и тримата се срещнахме на друго място и от там ги заведох да помагат с кашоните.)
Та обаждам му се аз посред нощ и му викам да включи компютъра и да ми отвори мейла (аз ще му дам паролата) Той сънен ми вика, че съм забравила една кутия с обувки на задната седалка. Викам, ти остави обувките, аз забравих адреса!
Та включва компютъра, отива в яхуто, въвежда ми и-мейла и чака да му кажа паролата.
Обаче на мен, изведнъш ми проблясва, че същия ден пратих мейл на около 20 човека (със снимки), колко е секси, въпросния младеж, като мъкне кашони... Половината ми отговориха веднага, да потвърдят.
Ами сега?!?
И се почват едни безконечни пиянски уговорки, ама ти сега нали само мейла с адреса ще гледаш и нищо друго, няма да ми ровиш в пощата? - Да, бе, да! Излизам веднага и забравям паролата.
Обещаваш ли? - Обещавам!
... Не ти вярвам! -  ТРЯС, затварям телефона...
Приятелката ми ме гледа и не вярва на ушите си - Ама ти, ТЪПА ли си, ма?!? Какво ще правим сега???? Овца!
Аз мервам един човек по улицата, заклатушквам се към него и го питам дали има смартфон с интернет - Има.  - Идеално, я дайте да си видя пощата в яху, че тука на никой нямам вяра. Човека, услужи, малко изненадан и много развеселен и така се прибрахме.

П.П. По едно време видяхме и двама полицаи! И тя се засили да ходи при тях. Аз викам, ама те откъде ще знаят къде живея?!
Тя вика: ОВЦА! Поне ще ни приберат за престъпна глупост и ще има къде да спим!
- Да, де, ами виж ги какви са готини, аз няма да се изтъпанча пред тях и да заявя, извинете, ние тука се напихме до безпаметност и забравихме къде живеем!
Тя, след кратък размисъл: "Мда, и аз няма."
И кибичим ние (в 2 през нощта) гледаме ги - и те ни гледат, усмихваме им се - и те ни се усмихват - и си заминават...

 

Пиянски изцепки ли казахте? 
Една зима отиваме с колеги на дискотека. Голямо парти, голям кеф, танци, песни, уиски се лее... Стана време да си ходим и аз решавам да приютя колежката, че бая си беше пийнала, пък и живеех на две преки от офиса, да й спестя таксито (тъкмо се бях преместила в нова квартира). Да, обаче краката болят, направо си куцам и решавам да си събуя ботушите и да вървя боса до нас (10 мин.път пеша, колко му е). Алкохолът е сгрял душата и краката, акъл няма - абе, красота! Стигаме до квартирата, влизам и започвам да се оглеждам за ботушите си - бая пари бях дала за тях и много си ги обичах. Няма ги. Викам на пияндето до мен "Абе, Иве, няма ми ботушите! Забравила съм ги в дискотеката!" и хуквам наобратно, като я оставям да ляга и да спи. Отивам - дискотеката затворена, няма жива душа. Посърнала се прибирам, обаче по навик вървя към старата квартира (през 2 улици от новата) и изобщо не се усещам. Ключът за входната врата не става и мен ме обзема лека паника. Викам си "Дръж се, имаш телефон, сега Ивка ще ти отвори!" Звъня и викам "Отвори ми, че съм долу!" и чакам на домофона, ама нищо не се случва. Пак звъня по телефона и викам "Жена, отвори, че е адски студ, не го натискаш както трябва!", а тя фъфли, че буквално си е натикала пръста до дъно и няма как да не се отвори. Слушай, викам, слез долу и ми отвори, защото след малко ще стана на ледена шушулка! И чакам, ама вече много изнервена, защото краката ми са само по чорапи и знам, че ако не вляза скоро на топло, ще съм сериозно настинала. По едно време се замислям, че няма как да съм прибрала Ивка, ако ключът не пасва.
Е, усетих се каква съм я свършила, ама бая студ брах 

  Shirley-Ann поне намери ли си ботушите?

А, да - как пропуснах! Била съм ги мушнала в нейната чанта, защото била по-голяма  Чак сутринта разкрихме мистерията след въпроса "Какво е това в чантата, бе?" 

Хахаа, сетила си се да си ги прибереш. 

Хехе винаги съм искала така да мога да се напивам...весело и щуро )) На мен все ми се доспива...

ще да са били в чантичка в лявата ѝ ръка 

Неее  в чантата на приятелката и.

Между другото, въпросната приятелка е голям образ и с нея винаги е имало случки 
На рождения й ден (отново с чантата, която побра ботушите) ходихме на дискотека и тя си преместила чантата под масата, за да има място за сядане. Да вземе да мине една мацка със същата чанта и рожденичката скочи като тигър да си догони чантата. Ходи да я дърпа, а никой не знае какво се случва и само стоим отстрани. Стигна се дотам приятелят й да се намеси.
Та, голяма чанта - в преносния и буквалния смисъл 

Жената чанта дърпала, а аз така цяло бебе дърпах... Тъкмо родила, на втория ден, чакам да ми докарат бебето в стаята да го видя. И по едно време гледам иде акушерката и бута количката. Обаче най-нагло ме подминава и чука на съседната врата. Аз леко изнервена й подвиквам - Ама, къде така с моето бебе, нещо май се объркахте?!!!! Жената ми се усмихва и ми вика - Това бебе не е вашето и влиза в другата стая. Аз вече зверски изнервене - Ма как да не е моето?!! Мойто е върнете гооооооооооооо!!!! И тръгвам да се боря с акушерката и другата майка. Чак ревнах! Едвам ме убедиха, че бебето не е моето. Направо изпаднах в дива паника, докато ми докарат моето. Ми те двете бебета съвсем еднакви ми се видяха с шапчици, сини дрешки........