Номинации за най-голяма муня

Днес, излизайки и говорейки по телефона, се върнах обратно да си търся ТЕЛЕФОНА!

Аз пък вчера заключих мъжа ми. Преспивах децата и чух чукане. Реших, че той просто се прави на баба Меца, за да ги уплаши да заспят по-бързо, че си имахме разправия.
4 часа по-късно, се сетих да го потърся.

Ох, това ми напомня за един случай, когато ММ изтърва едно губерче през прозореца и то падна на покрива на къщата, долепена до блока. После един час се мъчи да го лови с въдица Успя накрая де.

Излиза ММ за работа една сутрин, а аз оставам да спя. Малко след като излезе се звъни на вратата. Ядосвам се, че е забравил нещо и едва се замъквам. Отварям широко, по прашки и готова да да му се скарам. Насреща ми куриер  Няма с какво да се прикрия, разсъних се на секундата и му креснах : "Простак". Затворих вратата и умрях от срам. 

 
В крайна сметка взе ли си пакета?

С глас се смях.   
"Простак!" явно е някакъв вроден инстинкт.

Мога ли да те цитирам в Смешките?

Може, може. 
Куриера също е бил в шок явно, защото се престраши да звънне след 10-15 мин. Не отворих, защото на мен шока не ми мина така бързо и пращах ММ до офиса им.

Буба оправи ми вечерта 

Ами жената е била настроена за скандал, к'ъв е тоя куриер дето ще й го разваля!

Ще правя бъркани яйца със сиренце. Започвам аз да чупя яйцата 1,2,3 я то било с 2 жълтъка, кефя се аз и четвърто яйце счупвам и аха да метна черупката в купата и се усетих, яйцето метнато в боклукаааа и няма шанс за спасение 

Buba да взима наградата и да се приключва!

Като чета за телефоните се сетих как загубих моя 
Прибирам се от пазаруване и мятам чантата на закачалката. Надвечер мъжа ми звъни по скайпа(в чужбина е) и ми се кара. "Ти що не си вдигаш телефона, знаеш ли как се притесних" аз започвам да търся и се оказва, че го няма. Ами сега. Ровя в чанти, навсякъде вкъщи няма и няма. Слизам долу огледах колата, няма. Качвам се горе и рев, ами сега всички пароли за банки, лична информация в телефона, пък и на сметка. Обаждам се от телефона на детето да ми блокират симкартата. Моя ме бъзика, "кво толкова бе, той е стар ще си купиш нов" аз рев, искам си моя. На другият ден примирена отивам да избирам телефон.  С качването в колата и наместването на седалката нещо изпада отдолу под нея и се оказва.... телефона ми, при сядане изпада между седалката и скорстния лост и се затиснал, нали е черен не се вижда. Аз щастлива. Да обаче сметката е на името на мъжа ми и не мога да си пусна картата  трябва той лично да се обади. Цял ден се мъча как да го измисля и накрая викам съседа, сяда до мен и се обаждаме на оператор, аз със данните на мъжо му шепна в ухото. Е, пуснаха ми картата и така приключи одисеята ми с телефона.
Още ме майтапят как съм ревала за телефона

Върнах се от море според сестра ми със страааашен тен, а според баба ми като циганка. Надявам се истината да е нейде по средата.   Аз не се пека - не ми понася, но ще ви разкажа как хванах тена.

Ден 1
Пътувахме безкрайно. Носим голяма туба плажно масло с фактор 50+. Щом стигнахме веднага отидохме на плажа. Там се чувствах доста разсъблечена в целия си бански, твърде закръглена и срамно бяла. Установихме, че сме забравили чадъра и носим само две хавлии, а сме тричленно семейство  . С разпъването на двете кърпи аз започнах с мазането - намазах детето, после намазах себе си, мазах мъжа ми и пак детето, че ми се стори недобре намазано. Влязохме във водата и след като излязохме пак мазах поред - детето, мъжа, мен си и така до безкрай. Май слънцето ни дойде в повече без чадър.

Ден 2
Купихме чадър и странна джаджа за забиване на чадъра в пясъка. Мъжа ми остана в хотела и трябва по женски да забием чадъра. Започнах операцията с много гъзурчене и пуфтене, понякога и с лазене на колене. Мъжете от съседните кърпи ме гледат и се подхилкват. Джаджата отказва да остане под земята, но моята упоритост не се предава, а и все пак вече сме обект на забавление на повечето кърпи в радиус от 20 метра. Поединично и заедно с дъщеря ми прилягваме върху джаджата, въртим я и правим с нея неща дето и конструктура и сигурно незнае, че могат да се правят. Джаджата е забита точно до оказания ръб. Към публиката са се присъединили и правостоящи зяпачи от по-далечните кърпи и изглежда се забавляват. Поставяме чадъра и се надяваме потта ни да изсъхне на сянка. Вятъра обаче не бил толкова лек и обръща чадъра нагоре подобно на сателитна чиния!    Аз важно ставам от кърпата и го оправям, но вятъра пак го обръща. Междувременно мажа детето с плажно масло.  Да му се невиди докато сме забивали чадъра сме поизгорели. Тогава утре само ще се къпем.

Ден 3
Тоя ден под страшни заплахи и таткото е доведен на плажа, за да забие чадъра. Всички сме във водата до посиняване. Накрая извлачвам щерката, която бурно се съпротивлява и ме уверява, че трака зъби от кеф. Мъжа ми решава, че ще плува навътре.   На брега докато мажа детето с плажно масло следя с едно око отдалечаващата се в морето точица. С нейното смаляване, моето притеснение расте. Ядосана съм и водя спорове наум, в които често използвам думата безотговорен и сродни на нея. Слагам детето под чадъра и правя поза делва на брега, тревожно взирайки се в далечината. Слава богу точицата тръгва обратно. Приближава се сравнително бързо и след 20-тина минути виждам, че ТОВА Е НЕЧИЙ ЧУЖД БЕЗОТГОВОРЕН МЪЖ. Започвам трескаво и изплашено да оглеждам далечината и чак тогава забелязвам, че щерката е до мен с изпъчено тумбаче.
- Мамо, тати защо не идва при нас? - проследявам погледа и и виждам, че мъжа ми лежи на нечии чужди кърпи под нечий чужд раиран чадър. Смее се - объркал се бил!   Не забелязал, че кърпите са различни на цвят от нашите, но и тези имат делфин на едната. Хм, а ние с щерката как не е забелязал, че липсваме?

Ден 4
Престрашавам се да се появя на плажа в бански от две половинки. Раирана съм - краката и рамената ми са покафенели, а корема ми по средата е бял. Предполагам, че това е и причината да има големи вълни   Щерката и баща и вече са във водата и скачат по вълните, а аз влизам БАВНО. Още в началото вълните ме събарят и отъркалват. Ставам подобна на блатно чудовище с коса на лицето, цялата в пясък и дребни водорасли, ожулена и унизена. Домашните се смеят и ми правят знаци. Не схващам.   Поглеждам и виждам, че горнището ми вече не е на гърдите, а по-скоро на корема. Това напълно ме отказва от къпането, но седя на брега и усилено жестикулирам гледайки как дъщеря ми и баща и изпълняват сложни акробатични номера, достойни за цирка и то в бурно море! Май ще е по-добре утре да не идваме на плаж.  

Ден 5
Отиваме на аквапарк.След първоначалния шок от цените на билетите започваме да се забавляваме. Забравили сме плажното масло. Предупреждавам всички да стоят по сенките и да не се излагат много на слънце. Преди обед изгубваме мъжа ми - търчим и го търсим. Намираме го! По обед изгубваме щерката и търчим много усилено и я търсим. Намираме я! По уредбата час през час търсят загубените в аквапарка деца. Следобед изгубих и двамата, което на практика означава, че аз съм се изгубила   Сядам на шезлонга, на който е оставен багажа ни и чакам да ме намерят.  Музиката спира и говорителя казва "Дорис Х., ела при кораба в центъра на парка, НЕМЕДЛЕННО!" /така викат улисалите се по пързалките русначета  /. Търча натам. А бе какво ходене по сенките докато търсиш изгубения си мъж, дете и себе си. Почивката ни свърши утре си тръгваме, жалко.

Ден 6
След лятното кино, ходихме на вечеря и по малките часове събирах багажа. Правим последен плаж преди отпътуването. Аз не искам да си мокря косата и не влизам във водата, а чета книга. Приятно е, топло е и ме унася така като съм недоспала. Събуждам се, защото едното ми бедро е прекалено напечено и ми пари. Моите хора са си още във водата и пет пари не дават, че е минал близо час  . Изкарвам ги, мажа ги с плажно масло и поемаме към дома увити в кърпи. Аз май от ляво бая съм се опекла.  

Та така хванах тен. Може би ако ме погледнете от ляво съм малко по-черна, ама пък имам почти пълна туба плажно масло фактор 50+ за следващата година.  

 

Браво Дорис, поздравления, справила си се геройски с почивката на домочадието. Много готино написано. Сега си купи една пола с голяма цепка, за да си показваш загадъчно тена отляво. Баш ми е драго да чета с подробности. Аз това и да искам да го изиграя цветно не мога.

the Дорис, следя темата основно заради твоите включвания