Номинации за най-голяма муня

Дръжката на врата на шофьорското място на колата на приятеля ми се беше повредила и от вътре не можеше да се отваря. Той си смъкваше прозореца и си отваряше от вън, но ако се разсее аз слизам, заобикалям и му отварям врата. Голяма картинка бяхме, понеже той е доста едър и недружелюбен на външен вид. 

Скъпа, наистина си го харесала, повярвай ми и аз съм правила такива номера. Нали съм зодия лъв и си падам по флиртовете.
Работя от скоро в дрогерията в Сбало-онкологията след спирката на метрото Г.М. Димитров. Сама съм си шеф, почти не виждам лицето на м.о.л.-а и се оправям сама. поръчваме наскоро от една много свясна фирма-екомет-90.

Понеже ми е за първи път и виждала съм всякакви старци, идва момче, карсиво и бяло като сняг, с брада, симпатяга на 300 % и Мери естествено го харесва и се влюбва до ушите. Авма и той ме пита как се казвам за да не си викаме колеги. Съответно на втората поръчка като ме питаха доволна ли съм от доставчиците, дошли ли са навреме и аз казвам на жената на телефона, че съм доволна, че колегата им е невероятно красив, при което я слушам как се подсмихва.
И каквато съм патка занесена си мисля че като в другите фирми се пада всеки път различен доставчик. Ама не. Днес, след 1 седмица ми идва пак същото съкровище и с двойна усмивка на първата и се подхилква докато го забелязах. Казвам му здрасти и го питам как е днес, а той ми отвръща, ами много добре, особено след като си ме похвалила. Само това каза но мигом се изчервих, защото ми каза че ще бъде само той доставчик, понеже е нов, докато свикне ще кара само за мен. Потънах от срам.При което му казвам "Дидко, отиди седни азще взема парите от касата", отивам и виждам че няма пари никакви, само 54 лв, а вчера имаше 200, от които 100 бяхме дали на други доставчици. В момента на срам съм се шашнала и му казвам, пак тая моята шефка е идвала посред нощите и е вземала пари и той се изсмя. Казах му че се извинявам ако иска да остави нещата и да му платя утре. съответно той си взема торбата и казва че ще дойде в понеделник. Обаждам се на шефката и я питам дали не е взела парооте след мен, като е идвала, отговаря ми - "толкова ли си зле, нали вчера взех парите и ти оставих само тези 54 лв, защо не помниш".  При което се сещам, че тя е имала впредвид че днес ще набера едно 30 лв, защото е събота и ще има хора, ама не бе така. И разбрах, че когато съм се засрамила мозъка ми е спрял да бачка нормално. Момчето горкото предложи да остане докато дойдат хора, но аз така се шашкам, че дори заключих и един шкаф с едни колани, че дори и хората които ги чакаха докато отключа си тръгнаха и не исках да ме гледа повече че съм толкова паникираща се и го изпъдих. А и не зная вече дали ще дойде и ще се усмихне пак.
не знам защо ме привличат мъже с лека брада, но като го видя и оглупявам.

Бая си се овъртяла с тоя доставчик 

Сега се сетих за голяма моя муньовщина. Тръгвам да излизам и търся колата на обичайното място - паркирам я винаги пред къщи. Колата я няма. Втрещих се, върнах се обратно у наси и си мисля, че трябва да отивам в полицията да я пусна за издирване. Реших първо да изпия едно кафе, ми то вече е открадната и какво толкова да бързам. Излизам отново и срещам съседката на която почвам да се оплаквам какво се е случило. Милата, видяла ми колата на съседната улица. Просто бях изключила къде съм я паркирала предишната вечер.

Присетих се един случай от преди няколко години. Номинирам един мой познат и неговата майка, понеже при тях муньовщината се придава явно по наследство. Та така - младежът се прибира от България в квартирата си в чужбина и пред врата установява, че си е забравил ключовете в България. Другите съквартиранти няма да ги има още седмица. Късметът обаче е на негова страна и взима резервни ключове от хазайката.
Няколко седмици след като и съквартирантите са се прибрали, един от тях забира пощата и гледа плик за отнесения от вихъра. Връчва му плика и след момент се чува неистов смях. Майка му му изпратила ключовете за квартирата с обикновено писмо!

Здравейте! Извинявайте за грешките но съм бързала...Гледам един филм за краткосрочна памет, но имам чувството че аз съм с такава.  понякога не помня и един ден, ако има кой да ме разсейва.

18+

Заринала съм се с работа на компа. Идва сина ми с молба да му отворя студения чай. Поглеждам бутилката с периферното си зрение, взимам, отварям, подавам. Със същия замах подавам и капачката. Сина ми стои и мълчи. Аз нервно размахвам капачката в ръка и го моля да действа по-бързо.
- Ама мамо това е запалка!
Поглеждам бюрото. Капачката лежи на един клик разстояние

Още не мога да повярвам какво съм направила....
Преди 10-на дена разчистих шкафа за обувки.Изхвърлих един чифт боти и един чифт ботушки.
Оставих си ботушите,които купих в началото на годината.
Днес решавам,че ще обуя ботушите,вадя ги от шкафа и изненада!В ръцете ми се мъдрят два различни ботуша!

Горката! Не зная дали ще те успокоя, ако си призная, че преди години изхвърлих кутия със златни бижута, а оставих у дома почти еднаква на нея кутия, пълна с пластмасови дрънкулки на дъщеря ми.

Неееее и за двете ви     

Съчувствам ви.

Аз бях приготвила ботуши за изхвърляне. Боклука прилежно изхвърлен... с единия ботуш, а другия някой прилежно прибрал в шкафа при другите обувки.
А като ги видя тез ботуши ми се реве. Скъпи, обувани 2-3 пъти... на следващата зима нищо не ставаше от тях (обелена и напукана кожа и т.н.).

Успях да разчистя шкафа за обувки от единични чифтове. Сина ми като малък беше хвърлил доста през балкона 
Една вечер мъж ми се прибира от работа с куп наши обувки и чехли в ръце. "От къде ги носиш?", "А, събрах ги долу покрай колите" 

и аз миналия месец при смяната на сезонния гардероб изхвърлих чифт боти и кецове.... усетих се чак като видях кварталното цигане с велурените ми ботички....

Значи не съм единствена...
Поне е ясно,че всички сътворили подобна глупост ще гледат какво изхвърлят.

Не ,не и пак не!Повече няма да отстъпвам път на жени.Днес пак на опашка в аптеката реших,че една жена е бременна и й казах да мине пред мен да не чака с корема.Тя ми  се тросна,че не е бременна ,а дебела!А изглеждаже на бременна жената.В смисъл с бая корем.Идеше ми да потъна в земята от срам.А аптеката пълна с хора,които изгледаха и мен и нея сигурно са решили,че съм съвсем зле с очите.

И аз преди години в софийския градски транспорт предложих на една дама, която тъкмо се качи, да й отстъпя мястото си, хвърляйки поглед към корема й тя, обаче, само се наведе до ухото ми и усмихнато каза "благодаря, но не съм бременна, пълна съм" хаха това не ми попречи да потъна от срам...

По-късно пък работех в сферата на обслужването на клиенти. Бях напълняла за кратък период от време и една, две клиентки са ме питали директно момченце ли очаквам  аз също им отвръщах с усмивка "неее, просто съм напълняла" и съответно те се сконфузваха...