Номинации за най-голяма муня

Само не ми казвай, че си хвърлила тестото!

Ние не, но помня, че имаше деца, които правеха така. Ти не познаваш ли такива?

Печелиш всички класации !!! 

Много се ядосах и го хвърлих, а после съжалих...

Малко не става ясно за каква възраст се говори в случката, та не бива да сте толкова строги, понякога е много трудно да се направи каквото и да било. Аз вчера бях свидетел на подобна случка - в детска болница, детето няма и 3 годинки, но му дадоха едно пате с лампичка, дето вика "па-па", да го заглавичкат, после не можаха да го вземат от него, та си го отнесе, после в коридора три пъти изтича навън, фоайето е много голямо -  а майка му - след него, да не излезе от вратата, накрая той видя магазинчето на изхода, пълно с балони и други дребни играчки - и рев до бога, за балони, в това време идва реда на майката на регистратурата, викаме я, тя грабва детето, тича обратно, вече й се плаче, на горката, малкият се дере за балона, тръшна се на пода и не иска да стане, майката се опитва да го вдигне, той реве, та се къса, ние се надвикваме на регистратурата, за да се разберем, няма успокояване, той не чува никакви думи, само вика и надвиква всички ни - здрав бял дроб , накрая се поумори, гушна се в мама и позамлъкна. Гледам, сега на мама й текат сълзи от очите, жената толкова се разстрои, че не може да го усмири, наложи се да я слагаме да седне и да я успокояваме, че между 2 и 3 годинки често става така, че не е станало кой знае какво и т.н.... Представям си на онази жена с многото дечица в супермаркета какво й е, тук беше само едно... В суматохата той разгеле забрави за патето, та успях да го мушна в джоба си и ходих да го връщам после в клиниката.

Хах,миналата седмица в петъка бях на контролни прегледи.Бях и на офталмолог,като използвах и заведох и голямото дете да му прегледат и на него зрението(онова което беше с мен когато казах,че нямам деца).И понеже влезе вътре когато гледаха моите очи и лекарката ,очевидно от нашия отбор муни и тя пита-имате ли деца?Детето вече иронично отвръща-не ,няма!Аз съм сестра й.Изхилихме се групово,а госпойцата възмутено разказа,как съм казала на младия зъбар,че нямам деца И вика на офталмоложката-Представяте ли си?-Седя си до мама и тя казва:Не,НЯМАМ деца!

Като си знам стоката,още дълго време ще ме подиграва тва дете...

Поне хубав ли беше младия зъбар?

Много яко се издъних вчера с един кекс. Що ли реших да правя не знам, винаги когато тръгвам с добри намерения се случва нещо такова. Но ММ сутринта ме изненада с подарък и викам чакай да се реванширам. Та супер стана кексът, бухна, направо изскочи от формата. Тръгнах да го вадя - не ще и това е! Досега колкото пъти съм правила този кекс успявам да го извадя цял, е този път нали е специален - не и не! Накрая се счупи през средата, долната половина падна, горната - залепнала за формата и не се дава Остъргах го, отлепих го, нагласих горната половина, стана един рошав, но иначе поне голям. Викам си карай, ще го наръся яко с пудра захар, няма да личи толкова. Речено-сторено. ММ се облизва отстрани, отрязах му едно голямо парче, той опитва и се мръщи - тоя кекс със сол ли е наръсен? Викам как сол бе... и в следващия миг ме осени прозрението. Не беше сол... беше сода Сраммммм Пробвах да го почистя с една четка, не става, той както беше натрошен отгоре... ИЗхвърлих горната половина и ядохме долната. Ама сега покрай другото останах и без сода, щото цялата налична я наръсих върху кекса.

Жалко за труда ти..

На първия ми рожден ден като млада булка реших да спретна невероятна торта по моя рецепта компилация от няколко други с основна съставка орехи. За по-лесно купих изчистени орехи, ама кой да подозира, че вътре е пълно със ситни черупки, директно ги сипах в сместа. Та така...събрана цялата рода, аз първа домакиня, горда от себе си, тортата вкусна, гостите се мъчат и само плюят черупки..    Добре се представих 

Вчера викам на сина на мъжа ми,който е хремав"Що си извади памуците с прополис от носа?"и той"Ми,не знам,ама тоя прополис много странен,нито има цвят,нито мирис.Нищо не усещам"Поглеждам шишето,аз съм му дала Синупрет,капки за хрема,които се приемат през устата,вместо тинктурата(в еднакви шишета са,само размерът е различен) 

Днес ми дойде музата да ви разкажа как изкарахме 10 годишнината от сватбата.  Историята е дълга - въоръжете се с търпение.

Сватбата ни бе през септември и съответно годишнината се падаше тогава, но за късмет бе и събота. И отдалеко започнах да се замислям как да направя деня незабравим. Идеята ми дойде случайно от приятелка - в Арбанаси можело да си платиш и малък самолет да прелети веейки плакат с любовно послание. Две седмици по-рано си взех отпуска тайно и сутринта се метнах на колата, с приятелката от Търново намерихме пилота. Седмица бях мислила какви любовни слова да се реят из синевата, как името на любимия да докосва облаците, но пилота ме срази като каза, че надписа трябва да е къс. Пробвах това, пробвах онова, па да му се не види името на благоверния дълго. А пилота тц, тц, тц все не става. Нещата отиваха да го метна на предния капак и да го удуша с чорапогащника си  . Приятелката ми предложи да напиша нещо, което само моя мъж да познае, че е за него - как там галено му викам. Чудесна идея има такова кодово име между нас и надписа сатана "I Пуки" /Бога ми тогава ми се видя добре/. Резервирахме хотел и избрахме заведенийце от което чудесно да се види посланието. Приятелката бе още по-съпричастна и обеща в уречения ден да достави торта с форма на сърце 
Датата наближаваше, аз се хихиках доволна колко готино съм го измислила.
Три дена преди датата мама се разболя. Уж леко, уж ще се оправи и ще поеме детето да празнуваме, но много се влоши. Чак се изплаших. В четвъртък и баба се разболя /те живеят заедно/ и сестра ми отиде да се навърта покрай тях. В петък дребната се събуди с Т.  Ясноооо няма да се спи на Арбанаси и тайничко отказах хотела, но сестра ми е навита и ще погледа детето няколко часа за да си връча подаръка. 
Събота сутрин будя любимия с .... айде да не сме толкова откровени  и грейнала му заявявам, че днес ще го водя на обяд на Арбанаси.
- И какво да правим пък на Арбанаси? Днес съм обещал на момчетата да караме мотори на обяд. Вечерта няма как да излезем с болното дете, но ще измислим нещо у дома.
Не, сакън ще ходим на Арбанаси иначе брака ни виси на косъм!
- Ми не искам там! Не ми е приятно.
Не та не! Там държа да идем. Скарахме се ей така като за годишнина. Направо го сащисах колко жизненоважен ми бе тоя поход до Арбанаси. И останах доволна, че явно брака ми е наред щом успях да отвоювам такава дивотия  Качихме се в колата сърдити, но по пътя положението взе да се разведрява. 
Не щеш ли на първото такова като паркинг при влизане в Арбанаси седят ухилени неговите мото аверчета  Казал им, че ще ходим до там и те решили да поразтъпчат возилата в тая посока. Айде викат да пием по нещо в едно кръчме тука. Аз си гледам часовника - часът на самолета наближава и няма време за кръчмета.
-Не! Тука не искам да сядам. Имам лоши спомени! - ония момчета направо се оцъклиха - Ей там горе на онова баирче ще ходим.
- Е кви ЛОШИ спомени пък имаш тука? - пита мъжа ми озадачен. И от дума на дума пак се скарахме. Момчетата взеха да се повъртат и да ни сдобряват притеснени. Не бе ще ходим горе на баирчето тръшкам се аз вече готова да ревна - ни за цяла година толкова не сме се карали. Мото аверчетата са си свестни момчета и усетиха, че е време да се изнесат, но мъжа ми бесен не ги пуска да си тръгнат преди да пием по нещо.
И както си се разправяме и те търсят къде да паркират моторите, а ние колата виждам през дърветата и покривите как самолета с надписа прелита над Арбанаси  Чакай бе! Що така? Прецака ми изненадата! Мина и замина самолета барабар с надписа. Мъжа ми свил устни ядосано не ми говори. Чудо празник сътворих си викам и ревнах. На него му домиля. Спря и почна да търси начин да ме засмее. А аверите му се чудят де да гледат. Питат какво става и тъкмо тогава пак чувам рева на самолета - връща се за втората обиколка 
- Ей викам това става. - и соча самолета с надписа.
Леле като зареваха ония момчета от смях "Аз обичам Пу*ки".  Направо сълзи им текат. Моя Пуки и той с тях се хили. По едно време ме погледана и от втренчения ми поглед явно му светна, че плаката е за него. Попрокашля се, бърше си очите и вика
- А, много мил жест. Много мил! - но не му стискаше да признае на аверите, че е за него подарък 
На всичкото отгоре не успях да намеря заведението, за да си вземем тортата. Приятелката ме заведе тогава и уж помнех пътя, но явно сме влезли от друго място и сега просто ресторанта не бе там, където си мислех че е.

И така - тогава не ми бе толкова весело, но тази годишнина наистина остана незабравима 

     Дорис, липсваше в темата 

Ох, Дорис, ще се пръсна!
Страхотно разказваш!

Дорис 

Уникален талант! Сълзи ми текат от смях