Номинации за най-голяма муня

Отдавна не се бях представяла така мунски. Отивам днес на работа с колелото. Карам по маршрут, който познавам от добре - по-добре. Пътят ми минава пред гарата, където има огромен открит паркинг за колела. Направи ми впечатление, че много от тях имат еднотипни калъфи за седалките и се загледах да видя коя фирма си прави реклама по този начин (и преди се е случвало). Е, фирмата не видях, но звезди посред бял ден и ясно слънце - и още как.  
Както се бях заблеяла се забих централно в едно подобно колче само че по-високо и бежово. Не е като да не знам, че са там - минавала съм стотици пъти през този участък, ама... Паднах от колелото настрани и с такъв гърмол, че всички в радиус от 200-300 метра разбраха какво е станало. Двама минувачи пуснаха коментари (след като се увериха, че съм добре), аз отвръщам духовито...Красота... Все още не знам кое е по-неприятното - срамът от глупавия начин, по който паднах, или болката в крака...

Ох, това е много гадно. Веднъж на почивка в Македония с едно планинско колело и, много горда от себе си, изминатите километри, екипировката, жестока каска и ръкавици, спрях в центъра на едно селце на чешмата.

Там пълно с хора и всички ме зяпат, странна птица, ама се мисля за много спортна, а не съм. Слънце грее, птички пеят.

И като слизах от колелото, някак се закачих и пльоснах много неелегантно и неспортно. От спряло положение!!! и лошо се ударих. Явно и смешно, защото хората, едва се сдържаха да не се смеят. дойдоха да помогнат да стана, но се оказа, че не мога, защото всеки мускул ме боли. Мили хора бяха, накрая сериозно се разтревожиха къде съм тръгнала като очевидно не мога да карам

В подобно колче съм се забивала, вървейки пеша на единия тротоар, оглеждайки магазините по другия. С такава скорост явно съм вървяла, че ми се беше скъсал крачолът на дънките, където се бях ударила и ми беше ожулен кракът отдолу.

Цял ден не се сетих за издънката ми, чак сега.
Приготвям се днес за работа, изправям си косата и ми щуква да си подрежа набързо бретона. В същото време гледам, че времето е напреднало и веднагически трябва да обличам якето и да се обувам. Избърсах се от полепналите косми и дим да ме няма. Отивам в работата и фръц фръц, закачаме се с един готин колега, смееме си се.
Сега се прибрах и като да си мина лицето с тоник по памука космички.
Дано не се е личало много. Никоя и от колежките не ми е казала, в банята се огледах минавайки и не ми е направило впечатление.


И пак от днес. Залях се да се смея. Работя си и сама се хиля.
Засякохме се с една колежка в смените и се виждаме, идва тя, какво правиш, а-у и започваме да си говориме какви изисквания има немеца (отговорник за фирмата), какво не дава, това онова, коментираме го и тя се изцепи: "Абе и на мене ми писна от неговите щуротии. Това не му харесва, на онова мястото не е там и аз като ме нервира му викам То на крив Ххх и козината му е крива, а той седи мига и ми се пули.
(Той не разбира български.)  

 С тия колчета ми напомнихте за моите изпълнения в резултат на блеене.
Спретнала съм се в костюм и ново светлобежово палто. Ще ходя на конференция, но естествено закъснявам. Виждам, че на спирката идва рейс и хитро започвам да бягам за всеки случай, а тичайки с глава обърната назад се опитвам да фокусирам номера му. Изведнъж стана, тъмно и мокро и кално..., след като легнах в някакъв изкоп.
Излизам аз, а народът на спирката от любезен, та по-любезен. Бърсаха ме с мокри и сухи кърпички, ама то леко безсмислено занимание беше, защото два пръста кал имаше на места. На всичкото отгоре рейсът изобщо не беше този, който ми трябваше.

Не ти ли се е изпишкала още в чехлите за отмъщение?
Пробвай с четката за козина и ножица, става супер.

Колчета добре , ами аз гушнах една от тези саксии пред Морско казино преди две години синката на крака стоя месец.

  Случката е от преди 9-10 години. Беше лятно време някъде. Тогавашният ми приятел и брат ми щяха да правят нещо у дома, а пък ние с тогавашната приятелка на брат ми решихме да ходим по магазините. Качихме се в колата и на центъра. Паркирах на платения паркинг зад НДК и тръгнахме по Витошка. Стигнахме почти до другия край и продължихме по пресечките. При излизане от поредния магазин, започна леко да вали дъжд. Чудехме се, да се скрием ли някъде и да изчакаме или да вървим към колата. И решихме, че  ще тръгнем към колата, докато още е слабо, че ако завали по-силно, няма къде да го чакаме да спре, а и може само това да е и да отмине. И тръгнахме.
   Е да, ама не. Не само, че не отмина, а и започна да се усилва. И ние забързахме, и колкото повече бързахме, толкова повече се усилваше дъжда...докато не стана порой. Така и така бяхме минали половината път и бяхме доста мокри, решихме че не само, че няма смисъл да спираме, а и ще тичаме.
  И почнахме да тичаме и да внимаваме да не стъпваме в локвите, после спряхме да внимаваме  и тичахме с всички сили, като цопвахме във всички локви де, що имаше. А те бяха огромни. Отвсякъде от нас течеше вода, дънките ни бяха прогизнали и толкова тежаха, че едва тичахме. Стигнахме до колата, ама как ще седнем вътре мокри като кокошки. Дрехите ни бяха все едно току що извадени от пералня, без центрофуга.
  В колата бяха само дънковото ми яке, което имаше по-скоро декоративна функция, отколкото друга и едно яке на брат ми. А в багажника - две парчета плат. И аз го измислих  . Дадох на приятелката на брат ми моето яке, а аз облякох другото. Свалихме си дънките и се увихме с платовете.
  И потеглихме. Викам си сега, ако ме спрат полицаите и ми кажат да изляза от колата (както често правят), как точно ще изляза и ще да им обясня що карам боса, с кафяво кожено яке и надолу увита с дебел дънков плат с висящи конци .
  Както и да е. Притесненията ми се оказаха напразни. След 15 мин бяхме пред нас. Звъня на приятеля ми и викам:
 - Ние сме на паркинга, вземи два панталона, две блузи и ела да ни ги донесеш.
 - За какво пък трябва да слизам и да ти нося тези дрехи?
 - Не питай, като слезеш ще разбереш.
 Слезе, посмя се. Взехме дрехите и приятелката на брат ми тръгна да обува дънките и да излиза от колата и о ужас, няма й обувките. Почнахме да търсим като луди в колата, но от обувките нямаше и следа. По едно време й просветва:
 - Знаеш ли, че обувките останаха на паркинга! Като седнах да си събувам мокрите панталони, ги събух отвън и съм забравила да ги прибера...
  А те чисто нови, как да ги оставим там...Хайде обратно. Стигнахме до паркинга и на бариерата викам на едното момче:
 - Извинете, да сте намирали едни обувки?
  Оня ме погледна странно и ми кимна с глава, че не е виждал обувки, ама май не разбра много за какво му говоря. Аз, обаче му поясних:
 - Забравихме си едни обувки на паркинга и искаме да ги потърсим. Може ли да влезем за малко?
  Пусна ни момчето, очевидно неразбиращо все още, ние ги намерихме, стояха си кротко някъде по средата на паркинга, прилежно една до друга, взехме си ги, казах на младежа, че сме си намерили обувките, благодарихме му и се прибрахме.

 shakri  

Детето беше болно и на една ексурзия до Виена се изповръща върху панталона ми. Паркинга беше наблизо и решихме направо да се прибираме, вместо да ходя и търся нов панталон из магазините. А и ме беше срам така смърдяща. Седнах на задната седалка до малката, завита от кръста надолу с едно одеало. А времето топло, мъжа ми набичи климатика, воня не се трае (имах и по блузата си, ама нея няма как да съблека). Пътуваме си, ама пътя дълъг. Малката й се допишка и спряхме на един Макдоналдс.   Мъжа ми внимателно с два пръста извади вмирисаните панталони от багажника и ми ги подаде да се облека. Не е нужно да казвам как ни гледаха хората около нас.
От тогава като ходим някъде вземам по един кат дрехи за всеки случай.

Муня мисли датите за море вече седмица и половина, муня знае,че дребен чавелин иска да има рожден ден там, муня смята и премята и отсича - тогава и тогава, че и мъж инструктира кои дати за отпуск да дава.
Седи мъдро муня и доволно засуква мустак от похвалния резултат на епохалния си труд. И както си седи й светва в надраменния пояс,че дребното хич не е родено на тази дата, дето е уж важната и всичко се върти и наглася около светлия ден.Муня качествено оплескала датите, но поне месеца нацелила.

anitsa, много готино описваш. 

shakri, благодаря, че ме разсмя с глас Добре, че съм сама на работа!

Как се смях на това 

Внимавай броят на годините да не объркаш, когато дойде момента за свещичките на тортата 

Ще ме уморите.
Аз моето вчера го забравих в тоалетната. На заведение сме, на втория етаж, доправи му се голямата работа, слизаме долу, той си влиза в мъжката тоалетна и сам се обслужва, аз- в дамската. Измих си ръцете, качвам се горе, сядам си, блея една минута и гледам- детското яке на стола. Айде пак слизай, то седи детето и си върши работата. За оправдание ще кажа, че постоянно бърбори като сме в такава ситуация, но сега беше замлъкнал, и просто го забравих.

На такова колче и аз съм му яла попарата, и от велосипед точно така съм падала, от спряло състояние. Преди няколко месеца се опитах да се изтърся, като прескачах една относително ниска оградка, за да не заобиколя половин километър и да вляза през парадния вход на супермаркета. Тя нисичка ми се видя оградката, ама като ме мързи да си вдигам краката достатъчно високо - уж съм ги вдигнала, обаче по едно време усетих, че нещо центърът на тежестта се измести и тялото върви в една посока, а краката закъсняват, а в ръцете държа дамска чанта (ще се правя на дама, иначе  ). Добре, че сигнализирах с подобаващо тревожно мучене, докато се усетя какво да кажа, че мъжът ми се обърна и подпря едно рамо, за да не се пльосна в цялата си прелест 

На почивката неотдавна - в двора на виличката има една маса с пластмасови столчета, на припек. Сядам аз на столчето, дръпвам леко назад и много грациозно почвам да падам назад и леко настрани Голям зор видях да се "събера", за да падна внимателно, претъркаляйки се и да не се нараня, доколкото е възможно, ама мисълта ми беше, да не вдигна голям шум, че да не наизскочат другите и да ме видят каква съм муня. Масата със столчетата е на нещо като верандичка, издигната около 5 см. над останалата част от двора - и аз, като съм се дръпнала назад, съм избутала единия крак на стола извън издигнатата част...

Вчера, като слагах покупките от количката в колата, се самохалосах на една стърчилка от колата, която мъж ми не успява да свали - уж я знам, че е там, теоретично, обаче практически, като се халосах в предколянната област и ми излязоха звездички, чак тогава я отразих... Сега като се замисля, онзи ден си изджасках коляното, като се качвах по трите стълбички, за да си вляза вкъщи.  Минавайки прекалено близо до рамката на вратата - и бам! с коляното. Имам "зеленина" (синина, ама е зелена) там сега. Абе заспала работа, явно съм в серия..