Номинации за най-голяма муня

Аз с моята работа, ако не си докарам синина или поне счупен нокът, значи съм почивала тоя ден, та такива по ръцете изобщо не ги отбелязвам вече, обаче от вътрешната страна на бедрата просто не можех да си обясня как се удрям.

Аз съм го праила т'ва с химикал

Моя уикенд беше много муньовски. Много работа, 48+ часове безсъние (с малки изключения)...
В събота ще уча сръбкиня как пише фактури в сайта ни. Тя не знае английски, а аз сръбски
"исто", мисто, чисто... и от време на време "не разумем". Ми как ще ме разуме, кат и аз не се разумем.
До четвъртък лично аз знаех само как да напиша авансова фактура. Ама мъж ми ъпгрейдна сайта и рече "влизай в час"

Седнала съм да персонализирам карти (пластмасови) на принтера. 20 000 бройки разделени в кутии по 500.
Свършвам едната кутия, отбелязвам в списъка и "о, ужас" - повторила съм предна кутия, а това са само 500 карти назад. Странното е, че съм повторила не предната, а някаква по предна кутия. Оплаках се на колегата и той вика "спокойно, ще ги оправим". Карам го да проверим... номерата на всички кутии вървят странно. В крайна сметка се оказа, че гледам друг номер и всичко е наред

От тея карти останах без маникюр (не че по принцип имам, но сега съм кат циганка в ръцете). И муня от де да се сети, че ще ѝ трябват нокторезачка и пила Намерих пила в офиса Но пак съм си циганка в ръцете.

Едва сега забелязах, че съм публикувала нещо не в правилната тема и сигурно е стояло там поне час. Супер неадекватно (и гадничко) изглеждаше така пльоснато ни в клин, ни в ръкав.  Муня от класа!

Вчера купих волейболна топка на дребния. Не се наложи да я гоня по улиците. Мотахме се по магазините и сядаме в едно квартално заведение.

Дребният рИве, че му се ходи до 00. Отивам с него. Той влиза, а аз го чакам отпред. Бре, много духа пред тези 00. Друг път не е било чак толкова ветровито. Чак косата ми се вее във всички посоки. Обръщам се към огледалото - да вкарам малко ред в таз коса.
Гледам, гледам, ама пред мен няма никой. Фокусирала съм си погледа пред носа, т.е. върху огледалото... фокусирам фона - някакъв полуоткрит склад... прозира небе...
Дааа, огледало има, но не и в тази ниша. Хората отворили вратата към складовото помещение (склад може би) и си направили естествен климатик. Веднага се сметнах, що тъй духа 

Ще ставаме вече и сме поискали сметката. Малкият се закача със сервитьора:
- Имаммм си тоопка.
Баткото отговаря:
- Аз пък си имам две.
Аз се изхилих. Баткото може и да не е разбрал, защо се хиля, ама аз за да поуталожа положението вметнах "с мръсно подсъзнание съм" 
Не знам мъж ми как ме трае

Работя на ново място. Комуникирам почти само по телефона масово с хора, които не познавам...Звъни телефона, вдигам:
- Ало.
- Здравей, колежке!
- Здравей колега.
- И аз съм колежка..
- съжалявам
- Няма проблем аз съм свикнала...
Много кофти ми стана, все някога ще я видя тази жена и съм сигурна, че пак ще умра от срам, където съм толкова загубена.

Извиняваш се и добавяш "Аз така наричам всички колеги, защото съм чувала, че думата "колега" няма  женски род".

Аз не бих се притеснявала, жената явно го прави нарочно, не може да не знае, след като й се случва често, че ще я помислят за мъж по телефона, и съвсем съзнателно започва разговор със "здравей, колежке", знаейки какво ще й отговориш.

  Прясна от днес...
  Спирам на паркинга на един магазин и паркирам зад една кола. Отивам от другата страна на колата и заключвам вратата (откъм мястото до шофьора). И докато врътвам ключва ми се стори, че колата се помести леко напред. Викам си кво става, привижда ли ми се... ами не, в следващия момент колата пак тръгва и аз в паниката се опитвам да отключа и да се метна вътре през мястото до шофьора и някак си да натисна спирачката, ама не ми се получи.
  Вместо обаче да отключа, заключих и виждах вече как удря предната кола. Викам си неее и се хвърлих пред колата да я спра, така де, да й противодействам. Бая силна се оказах. Успях!
  Докато подпирах и се чудех, кой да помоля да ми помогне, видях един мъж през две коли. Понеже не можех да мръдна и така порядъчно бях застанала леко наведена напред, с две ръце на капака и крак опрян в бронята, почнах да му ръкомахам да дойде.
  Той, обаче ми се усмихна и ми махна с ръка, а в нея държи един голям пакет тоалетна хартия и нещо ми жестикулира - показваше ми, може би, че е с пакет тоалетна хартия и ще го остави и ще дойде. Поне така ми се стори. Ама нямах време да чакам, та се провикнах  и го помолих на по-висок глас да дойде да подпира колата, че да вляза да си включа на скорост. Човекът каза: "Ааа, ясно добре! Няма проблем." .
  И така, зае  моята поза отпреди малко, само че с тоалетната хартия в ръка.
  Явно като съм включвала на скорост преди да спра, не съм натиснала хубаво съединителя, че съм с контузен крак и лостът се е извадил.

Аз така един път слизам по стръмна улица, наклон около 45* надолу, абе бая стръмничко. Една мацка с джип паркира и говори по телефона. Слиза от колата, затваря и хоооооп, колата й потегли надолу. Двете се спогледахме и в един миг сигурно ни мина една и съща мисъл през главите, да тръгнем да я гоним. Ама как да я спрем..Спасението беше друга паркирана кола след около 20м в по-надолу.
Големи поражения нямаше, слава богу  

Май  Хайгашод Агасян разправяше, че както се засилил да подпира колата си на една стръмна улица, возилото минало през него и доста поражения му нанесло.

Преди няколко дни на един паркинг един татко си играе със съвсем малко дете, което току-що се е научило да тича. На края на паркинга, няма никакви минаващи коли, той уж постоянно до детето, няма страшно.
Минавам пеша и се умилявам на хубавата гледка, много сладки бяха. Детето тича напред, ама главата му обърната назад, да гледа как татко му го гони.
Имах цели няколко секунди да направя нещо, преди бебето да се фрасне със страшна сила в един паркиран бус и после да си удари главата в асфалта. Но толкова се вцепених, че и гък не казах. А имах време дори да скоча и да го хвана, може би. Винаги досега съм имала бързи реакции в подобни ситуации. 
Много ме е яд каква съм патка.

Отивам да си прибирам дребен от детска, той - порядъчно зарит в пясъка на сборната група. Непозната госпожа любезно ме пита за кой съм, аз в отговор - "За онзи с кофичката...". После бааавно се оглеждам и виждам още 5 пишконосци с кофички. Дотук е ясно кой е измунствал.
Госпожа-надзорничката продължава: "А Вие сте.. баба му..?" - тук вече енергично се дистанцирах от кръга на муните и я оставих да изпадне в обяснителен режим как баща му била виждала само.
Е да му се не знае - вЕрно на 32г. го родих, вЕрно вчера ми се съдра гьона от бачкане и сили нямах, вЕрно,че и червило даже не бях сложила, ама чак баба...?

Колата спряна пред блока. Доста дълъг паркинг. Три пъти го обходих, търсейки колата и три пъти я подминах... Недоскив съм нещо.

Случката с бебето, което тича и се халосва в буса ме подсети за моя изцепка. Бебето в количка на 4-5 месеца и аз се спирам да си говоря с някаква позната за момент и съм се обърнала към нея и съм пуснала количката. Улицата много оживена. Количката потеглила към платното и двама мъже на 5-6 метра от мене я уловиха, да не слезе от тротоара.

Ани, че те мен за прабаба му трябва да ме броят  То аз съм се настроила вече, че детето ми някой ден ще чуе "Баба ти те чака", но съм доооста по-късна мама.