Номинации за най-голяма муня

Аз съм в демедж серия тая седмица.
Изгорих с ютията любимата си риза. Ма направо залепна. Болна съм още, упорито издирвам да си купя същата.
Шибнах си колата във висок бордюр. Просто не го видях с огледалата при заход на задна. Яко хлътна...
Снощи детето се разскрибуца, докато й миех зъбите. Пусна сълзици, зачерви се, направо аха да ревне с глас. Да взема да й измия зъбите с моята поста. А тя е люта, ужасно люта.
ВръхтЪ беше тая сутрин. Ще пътуваме извън града, но с намерението да се наспим. Муня скоква в 6 да гаси алармите на телефоните навреме, обаче голямата щерка се е усетила още от вечерта и е изгасила нейната. Посегнах да го сложа телефона й на един нисък шкаф и нали още спя...го изпуснах на земята. Прилежно го върнах на шкафа и се метнах в леглото, а като станахме по-късно, видях, че съм му нацепила екрана. Щерката сърдита, мъжо мърмори, как не се избихме тая сутрин 
Събота и неделя предстоят...не знам какво още мога да сътворя 

От вчера .
Вървя към градината да прибирам дребния звъннах на една позната да я чуя , съответно :"телефона е изключен или извън обхват....." вървим с баткото и си говорим , звъни моя телефон изписва ми номер а не име ( ама това ми се случва често последно време понеже някои номера са ми останали в стария телефона други ме съм записала ooooh! като хората)вдигам и веднага решавам че е тази девойка , нали недочувам а край мен беше шумно и разговор :
-О ......с нов телефон ли сме ?
отсреща се избоботва нещо от сорта:
- Защо да е нов? Не ме занимавай с глупости ами виж числата !
 аз в шах:
- Извинете с кой разговарям ?
- За водата съм бързо си погледни числата!!!!
- Извинете пишете 10 кубика.
Беше минала преди няколко дни ама аз в лудницата така и не се обадих да кажа .Друг път не беше се обаждала , какво и стана на тая жена.Ама аз муня я направих на познатата ми .

Момичета, уникални сте! Толкова не съм се смяла отдавна! Чак мъжа ми ми каза, че съм се побъркала 
Та ето няколко мои представления:
1. Като малка доста бълнувах и дори се е случвало да сумнамбулствам от време на време...
Това се случва около 8-9 клас. На баща ми му предстои операция на крака и сутринта преди тръгване идва да ми каже чао, тъй като болницата, в която ще го оперират е в друг град. Идва той в стаята ми (по преразказ на майка ми) и се провежда следния разговор
Тате:
-Шиши, айде чао!
Аз:
-Чао бе, дърво...
Тате:
-Шишко, заминавам на операция, чао ти казвам!
Аз(вече хилеща се в съня си):
-Чао бе, дървен 
Баща ми стоял, стоял, чудил се и накрая тръгнал, малко криво му станало, ама какво да прави. После майка като ми разказа щях да се разплача направо. Звъннах на тате да му се извинявам и после много се смяхме. Какво съм сънувала тогава, един Господ знае 

2. Преди месец. Студентски град, парка до Технически университет. Аз, мъжа ми и още една двойка се разхождаме следобяд в жегата и решаваме да седнем на сянка под едно дърво, чакайки да стане време за един преглед. Хубаво де, но моя нещо много ме разсърди и аз решавам, че ще ги оставя и ще отида да се разходя САМА!  Вървя аз, колко да съм вървяла и на 100 метра свивам по една пътечка до едни храсти и хлипайки сядам до храстите на сянка 
Покрай пътечката минава едно момче и ме пита:
-Нещо мога ли да помогна?
Аз:
-Не, всичко е наред, благодаря!
 И продължавам да си се сърдя на сянка.
Минава друго момче по пътечката тичайки, сяда на пейката, която е на 15-20 метра от мен попоглежда ме, но изобщо не ми прави впечатление, аз си мисля моите си неща и съм се заблеяла.
Момчето става и продължава в същата посока.... След секунди се връща, вече не тича а ходи бавно, но с периферно зрение усещам аз, че нещо много странно се движи .... Поглеждам и 
ТоА си извадил атрибута от ципа, разкикерчил се, върви и си го дърпа и онова се мятка между краката му!!! Аз вече набирам инерция, паникьосвам се и тръгвам да ставам. Оня обаче тръгва да сяда на пейката и аз като станах, като се развиках (както изобщо "не бях" нервна):
-Ей, олигофрен смотан, ИЗЧЕЗВАЙ ВЕДНАГА ОТ ТУКА! 
Оня ме погледна и се обърна на другата страна, сядайки на пейката и правейки се, че не ме чува... 
Аз се разкрещях пак и както сядаше тръгна да става, май не успя и да се отпусне на пейката:
-Чуваш ли бе, смотаняк, махай се, че ей сега ще извикам мъжа ми и ще видиш какво ще ти се случи!!!
И вече тръгвайки да си ходя, той и той става и тръгва в обратна посока, да ама аз не виждам на къде тръгва и вече тичаааам към компанията, тичам и викам 
През това време другото момче С. от компанията говорело по телефона и се връща и пита :
С:
-Тя къде замина?!
Жена му:
-Нашия я ядоса и тя тръгна на някъде...
Моя мъж:
-Отиде да се разходи, ще се върне
И през това време ме виждат как тичам към тях и С. почнал да вика на мъжа ми:
-А, ето я ... А! Даже тича, тича, че й е домъчняло за тебе!
И аз задъхана се връщам и обяснявам на две на три какво се е случило, почвам да мърморя как не са ме чулиии, че така съм викала и тоя е избягал!!!
Компанията почва да се хили  залягали по полянката БУКВАЛНО, ама моя се жегна и ще ходел да го търси 
Пита ме как изглеждал, обяснявам аз с бяла тениска и черни къси панталони, напълно нормално изглеждащо момче, на около 25-30 години. (Ставам за показания в полицията обаче  )
Аз му казах, че явно отдавна е избягал, че няма смисъл и т.н. , но нашия замина и се позабави, та аз тръгвам да го търся и се засичаме на една пътечка, до която има дърво с ябълки и не щеш ли един мъж с колело си бере ябълки, но за негово нещастие човека е с бяла тениска и черни панталони. Моя отдалеко ми го сочи и въпросително пита той ли е. Аз обаче му ръкомахам и с пръст му показвам, че не е той 
Да, ама скъпия от ръкомахането ми си помисля, че е той! И тръгва към него с бавна стъпка със 110 килограмовото си тяло и аз вече хем паникьосана, хем ми е смешно почвам да викам, че не е тоооой 
И така де, в крайна сметка спасих човека от последното му късане на ябълки в парка и се върнахме обратно!
П.С. Между другото не ми се случва за първи път да попадам на такива дърпопишковци, та знам, че са страхливи, ноооо все пак се изплаших, защотоо знам ли ги софийските дали са такива ... 

Последно за днес!
Шефката ми обяснява на рускиня, че може да спре колата си на улицата и да не се притеснява, че някой ще дойде да я вдигне. Ето как обяснява на "перфектния" си руски на клиентката:
-Можна спрете тук! Паяк не бара!!!
Това трябва да означава "Може да спрете тук, паяка няма да ви вдигне колата"

Почти нищо не разбрах от последните постове Абе,хора,четете си писанията преди да публикувате-някаква манджа от пряка и непряка реч с почти никаква връзка се получва.Мъка е за четене.

Оо, като дете веднъж така бях надигнала шишето с ракия и се разревах. Спомням си, че водата вкъщи беше спряла, а аз се тъкмо се прибирах отвън от игра изморена, запъхтяна и умираща от жажда. Помислих, че пластмасовото шише от кола е пълно с вода..

Редактирах си последните два поста - наистина не ги бях прочела преди да публикувам, но мисля, че първият ми пост е написан както трябва и пряката и непряката реч всъщност са добре използвани.

П.П.  шоколадче  Много е глупаво някой да ти разваля доброто настроение по такъв глупав начин. Все пак всички сме влезли тук да се повеселим, може малко по-нормално и по-мило да кажеш на някой, че не е написал нещо както трябва.
А аз не проверих просто от вълнение и веселие.
Всъщност благодаря за "оправянето" на настроението! Адски глупаво!

  И аз така смятам, наистина няма как да е смешно на всички по еднакъв начин. Но в подобните "смешни " теми подобни коментари наистина само развалят настроението и с нищо не допринасят за веселия тон. Даже смятам, че понякога действат и отблъскващо на решилите да споделят.

Съгласна съм. Обаче все ще се намери някой, който да се заяде за запетая, сгрешена дума, пропусната главна буква и т.н. Ами ако нещо не ми е забавно или не го разбирам просто подминавам. Няма нужда да оспамя съответната тема с обяснения защо не съм разбрала въпросното нещо, пък авторката да ми се обяснява какво е имала на предвид и станаха 'триста и трийсе'. От последните постове всичко си разбрах, да, не ми бяха особено смешни, но всеки е с различно чувство за хумор- нищо сложно за разбиране няма. 

А аз съжалявам, че изтри този пост, беше забавна случката.
 

  Просто няма, няма начин на всички да е смешно! И съответно никой не е последна инстанция кое е смешно и кое не.
Лошото е, че човек влиза с доброто си настроение и желанието да го сподели, а после съжалява, че е понечил.

Но пък би могло да се въведе правило в тези теми, който си позволи да коментира обидно нечий пост, в замяна да разкаже своя смешна случка  Ей така, да демонстрира какво се нарича "истински" хумор 

Облачето хей, много добра идея за всички критикуващи.
Бивша колежка ми беше на гости, та се присетихме за муньовщините ни. Ето една.
Преди години, докато работихме заедно, отиваме в командировка в комплекс, близо до Пловдив.Та, в селото преди комплекса, с чудна природа и чист въздух на един лек склон виждаме някакви руини. Така, официално облечени, спираме колата и отиваме да разгледаме. На слизане срещаме 1 местен дядо. Любопитни и оживени го питаме от какво са останки това, т.като на картата не е посочено нищо. Дядото ни поогледа, усмихна се и ни каза. Оказаха се стени на бивши обори на ТКЗС.
Айде, колежката 3то поколение софиянка, ама аз що лета съм прекарала на село, можеше да се сетя.

Преди мнооого години, млада и зелена, имам среща с гаджето. Излизам, току-що изкъпана, той ме взема с колата и излизаме извън града да гледаме нощни светлини Зяпам аз светлините, звездите, той ме гали по косата, потънали сме в романтика и тишина. Извднъж като изпищя този човек - "Пениса! Пениса!" Бре! Какво ще да му е станало на пениса, въобще не сме на такава вълна! Объркана питам какво му има. Отговорът му е още по-объркващ: "Ами усещам пяна в ръката си!" Недоумяваща и ядосана се обръщам към него да видя какво става и защо си играе с пениса си, докато уж гледаме звездите, а то - като си играл с косата ми, разпенил балсама без измиване и ми казал "Пени СЕ!"

В конкретния случай не се критикува доколко е смешно,нито граматика,обида пък абсолютно няма,айде да не посочвам кой използва епитети в темата:)

Ваканциите прекарвах предимно на село.Та една година реших да взема с мен приятелка,която съжаление нямаше къде да изпита удоволствието от селския живот  .Та развеждаме я из селските пътища,показваме ѝ местните "забележителности".И така до момента в който виждаме едно магаре,завързано за един стълб,кротко да си 'рупа тревица.Дружката го видя,спря и се зачуди:"Ъъъ,това сега крава ли беше!?".След бурен кикот и седмица селски живот,лесно правеше разлика между различните животни  .