Моето вчерашно мунско изпълнение:
Щерката е канена на рожден ден на съученик и има организиран транспорт, които ще ги вземе от училище и ще ги закара на мястото за празнуване, а ние родителите трябва да отидем по някое време в рамките на обявените часове и да си приберем децата.
Около 11 часа сутринта, аз внезапно се сещам за този рожден ден и по спешност тичам да купя подарък, за да го занеса вечерта да го подари на рожденика. Правя сметки кога ще докарат малкият ми син от градина, дали големият вече ще се е прибрал от училище за да го оставя да гледа малкият докато аз отивам на рождения ден или пък да извикам бабата да го гледа... В крайна сметка решавам, че ще взема малкият с мен и няма да разхождам бабата през половин София. За щастие и това не се наложи защото съпругът ми се прибра по-раничко и аз доволна и щастлива ги оставям да се гледат татко и малък син по мъжки, а аз потеглям към партито. По средата на пътя ми се обажда големият ми син да ме предупреди, училищният бус вече наближава към вкъщи. Аз му казвам: Добре, аз няма да те посрещна от буса, пресичай внимателно на светофара и се прибери вкъщи. Баща ти е там с брат ти. Аз отивам да взема сестра ти.
Детето нещо взе да заеква: "Ама как сестра ми, защо, какво..." аха-аха да си помисля че няма сестра и никога не е имал та да я прибирам. Аз вече леко поизнервена, защото за пореден път той не ме е слушал като съм му обяснявала, че сестра му е на рожден ден и т.н и т.н. повтарям обясненията, при което синът ми заявява: "Тя е с мен в буса и си идваме заедно". Муня, тоест аз, вече ядосана започвам да се пенявя как е възможно подобно неща, защо от училище не внимават, защо са я качили на буса за вкъщи, а не на този за рождения ден, защо и тя самата е тръгнала като много добре знае че е на рожден ден, сега аз този подарък какво да го правя... Синът ми успява да вклини репликата: "Тя се е объркала, мамо, помислила си е че рождения ден е утре!" Аз тъкмо си поемам дъх да продължа речта как никой не внимава, никой не слуша и всички са толкова разсеяни и само аз-аз-аз правя всичко... и фиксирам датата на телефона си
Ами, че то днес цял ден е втори, а рождения ден е на трети. 
Преглътнах всичко, казах: Добре, маме, айде прибирайте се и аз след малко ще си дойда. Направих почетна обиколка на града в най-натоварения час на вечерта и се прибрах. 
Днес трябва наистина да отида да прибера момичето от рождения ден. Трети ноември сме, нали?
Виж целия пост
Щерката е канена на рожден ден на съученик и има организиран транспорт, които ще ги вземе от училище и ще ги закара на мястото за празнуване, а ние родителите трябва да отидем по някое време в рамките на обявените часове и да си приберем децата.
Около 11 часа сутринта, аз внезапно се сещам за този рожден ден и по спешност тичам да купя подарък, за да го занеса вечерта да го подари на рожденика. Правя сметки кога ще докарат малкият ми син от градина, дали големият вече ще се е прибрал от училище за да го оставя да гледа малкият докато аз отивам на рождения ден или пък да извикам бабата да го гледа... В крайна сметка решавам, че ще взема малкият с мен и няма да разхождам бабата през половин София. За щастие и това не се наложи защото съпругът ми се прибра по-раничко и аз доволна и щастлива ги оставям да се гледат татко и малък син по мъжки, а аз потеглям към партито. По средата на пътя ми се обажда големият ми син да ме предупреди, училищният бус вече наближава към вкъщи. Аз му казвам: Добре, аз няма да те посрещна от буса, пресичай внимателно на светофара и се прибери вкъщи. Баща ти е там с брат ти. Аз отивам да взема сестра ти.
Детето нещо взе да заеква: "Ама как сестра ми, защо, какво..." аха-аха да си помисля че няма сестра и никога не е имал та да я прибирам. Аз вече леко поизнервена, защото за пореден път той не ме е слушал като съм му обяснявала, че сестра му е на рожден ден и т.н и т.н. повтарям обясненията, при което синът ми заявява: "Тя е с мен в буса и си идваме заедно". Муня, тоест аз, вече ядосана започвам да се пенявя как е възможно подобно неща, защо от училище не внимават, защо са я качили на буса за вкъщи, а не на този за рождения ден, защо и тя самата е тръгнала като много добре знае че е на рожден ден, сега аз този подарък какво да го правя... Синът ми успява да вклини репликата: "Тя се е объркала, мамо, помислила си е че рождения ден е утре!" Аз тъкмо си поемам дъх да продължа речта как никой не внимава, никой не слуша и всички са толкова разсеяни и само аз-аз-аз правя всичко... и фиксирам датата на телефона си
Ами, че то днес цял ден е втори, а рождения ден е на трети. Преглътнах всичко, казах: Добре, маме, айде прибирайте се и аз след малко ще си дойда. Направих почетна обиколка на града в най-натоварения час на вечерта и се прибрах. Днес трябва наистина да отида да прибера момичето от рождения ден. Трети ноември сме, нали?
Аз редовно не знам кой ден сме, хем пиша датата по сто пъти на ден на работа... 
Варя тиквата, пюрирам я. Пресявам брашното с бакпулвера, канелата, индийското орехче и джинджифила. Разбивам маслото и захарта. Идва ред на яйцата. Трябват ми 4 броя. Поглеждам в хладилника - няма яйца. Няма и време за пазар. Е, суперлеля дойде без кекс на гости. Оставих всичко върху плота и довечера (ако не забравя) ще купя яйца и ще довърша кекса. 
