'Вийт за мъже' мен пък ме кара да се търкалям от смях, нищо, че не е дело точно на съфорумка - муня 
.
.
Номинации за най-голяма муня
- Публикувана: 27 май 2005, 12:27 ч.
- Последно мнение: 24 окт. 2019, 11:57 ч.
# 10 665
3 ян. 2017, 10:04 ч.
Дайте го, моля да го прочета
Виж целия пост
най-якото, всеки път вия от смях, като го чета
# 10 666
3 ян. 2017, 10:08 ч.
най-якото, всеки път вия от смях, като го чета
Дайте го, моля да го прочета
оригиналът http://rats-funnybone.com/veet-hair-removal-gel-for-men-funniest-review-ever/
има го и в превод на руски и български
Виж целия пост
'Вийт за мъже' мен пък ме кара да се търкалям от смях, нищо, че не е дело точно на съфорумка - муня .
.оригиналът http://rats-funnybone.com/veet-hair-removal-gel-for-men-funniest-review-ever/
има го и в превод на руски и български
# 10 668
3 ян. 2017, 12:08 ч.
Аз си ви чета ,чета и накрая и аз да се запиша. Бърша прах в къщи и пръскам с пронто мебелите. Пръскам ,бърша,пръскам, бърша ,а то става едно замазано, гадно ,чудя се какво се случва. Накрая установих ,че бърша прах и пръскам с лак за коса. Лака за коса стиснат в ръката, а пронтото на негово място на шкафа.
Виж целия пост
# 10 669
3 ян. 2017, 13:27 ч.
Ето го и на роден, български език
Виж целия пост
Дайте го, моля да го прочета
Ето го и на роден, български език
Скрит текст:
Отзиви за мъжки гел за депилация Veet
След като ми казаха, че яйцата ми на външен вид напомнят стар растафар, реших да направя решителна крачка и да си купя този гел, понеже предишните опити за бръснене не се увенчаха с успех, освен това едва не си счупих гръбнака в опити да достигна особено трудно достъпните места. Падам си малко романтик, затова реших да направя това за рождения ден на жената - нещо като втори подарък. Поръчах си гела предварително. Тъй като работя в Северно море, се мислех за корав пич и мислех, че предишните отзиви са писани от жалки офисни плъхове... О, събратя мои по нещастие, колко грешах само! Изчаках, докато половинката ми легна да спи и, намеквайки за приятна изненада, отидох в тоалетната. Отначало всичко вървеше нормално. Нанесох гела на съответните места и зачаках. И много бързо дочаках. Отначало почувствах топлина, който след няколко секунди се смени от непоносимо парене и чувство, което мога да сравня единствено с усещането, когато се опитват рязко да ти обуят гащи от бодлива тел, като в същото време се опитват да те подхвърлят нагоре към тавана. До тази вечер не бях особено религиозен, но във въпросния момент бях готов да повярвам във всеки един бог, само и само да ме бе избавил от адското парене около гъза и от пълното унищожение на кренвирша и яйцата. Стараейки се да не си прехапя долната устна, се опитах да отмия гела в мивката, но единственото, което успях, бе да пъхна снопче косми в дупката. През завесата от течащи сълзи някак си се измъкнах от тоалетната и се насочих към кухнята. Когато стигнах там, вече не можех да ходя, така че последните метри до хладилника изминах пълзешком. Изкарах тавичката на фризера и открих там ваничка със сладолед, махнах капачето и я тикнах под себе си. Облекчението бе фантастично, но не за дълго, понеже сладоледът се разтопи и адското парене се завърна с нови сили. А и ваничката бе твърде малка, така че не успях да бъда от полза на дупката на задника си. Започнах да ровя из фризера, надявайки се да намеря нещо - сълзите вече бяха толкова обилни, че почти нищо не виждах. Напипах пакет, в който, както после се оказа, имаше замразени бобени кълнове, и го разкъсах колкото се може по-тихо. Грабнах няколко кълна и безуспешно се опитах да си ги набутам между бузките. Не помогна - а и на всичкото отгоре гелът проникна в правото черво и сега там все едно работеше реактивен двигател. Надявам се, че никога през живота си за втори път няма да си мечтая в кухнята внезапно да се бе оказал снежен човек - гей. Разбирате ли колко ниско бях готов да падна, само и само за да отмине болката? Единственото решение, което хрумна на изтерзания от болката ми мозък, бе внимателно да пъхна едно кълнче там, където досега не бе раснало ни едно растение. За съжаление жена ми дочула странните звуци от кухнята и решила да провери какво става. Когато влезе в кухнята, завари потресаваща гледка: аз лежа на пода, вирнал задник, от който капе ягодов сладолед, и си тикам фасул в гъза с думите "О-о-о, какъв кеф...". Това несъмнено я шокира и тя закрещя. Не я бях чул да влиза и това така ми изкара акъла, че червото ми се сви в спазъм и кълнчето с немалка скорост излетя към жена ми. Мда, ясно, че бобен кълн, с който пърдят в твоя посока в 12 часа през нощта, не е изненадата, на която тя бе разчитала... а и на следващия ден трябваше дълго да обясняваме на децата къде изчезна сладоледа... в общи линии, благодарение на Veet може да се лишиш не само от космите на тялото си, но и от достойнството и самоуважението си.
Отзиви за мъжки гел за депилация Veet
След като ми казаха, че яйцата ми на външен вид напомнят стар растафар, реших да направя решителна крачка и да си купя този гел, понеже предишните опити за бръснене не се увенчаха с успех, освен това едва не си счупих гръбнака в опити да достигна особено трудно достъпните места. Падам си малко романтик, затова реших да направя това за рождения ден на жената - нещо като втори подарък. Поръчах си гела предварително. Тъй като работя в Северно море, се мислех за корав пич и мислех, че предишните отзиви са писани от жалки офисни плъхове... О, събратя мои по нещастие, колко грешах само! Изчаках, докато половинката ми легна да спи и, намеквайки за приятна изненада, отидох в тоалетната. Отначало всичко вървеше нормално. Нанесох гела на съответните места и зачаках. И много бързо дочаках. Отначало почувствах топлина, който след няколко секунди се смени от непоносимо парене и чувство, което мога да сравня единствено с усещането, когато се опитват рязко да ти обуят гащи от бодлива тел, като в същото време се опитват да те подхвърлят нагоре към тавана. До тази вечер не бях особено религиозен, но във въпросния момент бях готов да повярвам във всеки един бог, само и само да ме бе избавил от адското парене около гъза и от пълното унищожение на кренвирша и яйцата. Стараейки се да не си прехапя долната устна, се опитах да отмия гела в мивката, но единственото, което успях, бе да пъхна снопче косми в дупката. През завесата от течащи сълзи някак си се измъкнах от тоалетната и се насочих към кухнята. Когато стигнах там, вече не можех да ходя, така че последните метри до хладилника изминах пълзешком. Изкарах тавичката на фризера и открих там ваничка със сладолед, махнах капачето и я тикнах под себе си. Облекчението бе фантастично, но не за дълго, понеже сладоледът се разтопи и адското парене се завърна с нови сили. А и ваничката бе твърде малка, така че не успях да бъда от полза на дупката на задника си. Започнах да ровя из фризера, надявайки се да намеря нещо - сълзите вече бяха толкова обилни, че почти нищо не виждах. Напипах пакет, в който, както после се оказа, имаше замразени бобени кълнове, и го разкъсах колкото се може по-тихо. Грабнах няколко кълна и безуспешно се опитах да си ги набутам между бузките. Не помогна - а и на всичкото отгоре гелът проникна в правото черво и сега там все едно работеше реактивен двигател. Надявам се, че никога през живота си за втори път няма да си мечтая в кухнята внезапно да се бе оказал снежен човек - гей. Разбирате ли колко ниско бях готов да падна, само и само за да отмине болката? Единственото решение, което хрумна на изтерзания от болката ми мозък, бе внимателно да пъхна едно кълнче там, където досега не бе раснало ни едно растение. За съжаление жена ми дочула странните звуци от кухнята и решила да провери какво става. Когато влезе в кухнята, завари потресаваща гледка: аз лежа на пода, вирнал задник, от който капе ягодов сладолед, и си тикам фасул в гъза с думите "О-о-о, какъв кеф...". Това несъмнено я шокира и тя закрещя. Не я бях чул да влиза и това така ми изкара акъла, че червото ми се сви в спазъм и кълнчето с немалка скорост излетя към жена ми. Мда, ясно, че бобен кълн, с който пърдят в твоя посока в 12 часа през нощта, не е изненадата, на която тя бе разчитала... а и на следващия ден трябваше дълго да обясняваме на децата къде изчезна сладоледа... в общи линии, благодарение на Veet може да се лишиш не само от космите на тялото си, но и от достойнството и самоуважението си.
# 10 670
3 ян. 2017, 14:31 ч.
alayne, 
аз имах такава случка, но вместо с пронто, пръсках с райд и си мислех, че много са го развалили тоя препарат, така лошо и силно мирише.
Виж целия пост
аз имах такава случка, но вместо с пронто, пръсках с райд и си мислех, че много са го развалили тоя препарат, така лошо и силно мирише. 
# 10 671
3 ян. 2017, 23:42 ч.
Тема във форума Забременяване след гинекологични проблеми
Аз я чета Забременяване след гинекологичен преглед....викам си бре това ще е някой специален преглед
Виж целия пост
Аз я чета Забременяване след гинекологичен преглед....викам си бре това ще е някой специален преглед
# 10 672
4 ян. 2017, 00:45 ч.
Случка от преди няколко дни, която би била по смешна на видео. Вървим си аз и моя приятел през един квартал с много къщи и улички между тях, късно вечерта е, тъмно, а ние сме там твърде рано и убиваме време. Вали леко. Напоследък се занимавам с продаване на разни неща в Интернет, и пред една къща виждам голяма кукла Барби, към метър и нещо, и решавам да я взема, за да опитам да я продам. Тук хората оставят разни неща пред къщите си, когато повече не им трябват, особено електроуреди и мебели, който иска - да си ги вземе. Нарамвам аз огромната кукла и продължаваме да се мотаем по уличките в дъжда. Между къщите на някои места има алеи, които са само за пешеходци с цел да не се налага да вървим до следващата улица и после обратно, а да минем напряко, и ние свиваме по една такава алея, в началото и има нисък стълб, колкото да попречи на кола да мине, заобикалям стълба, мъкна куклата, нещо обяснявам на приятеля ми, стигам до края на алеята... И се забивам в другия стълб. Защо да се сетя, че и от другата страна има такъв? И понеже е около метър висок, като се забих в него горната част на тялото ми продължи напред, а долната рязко спря, а аз издадох звук от типа на "оух", за забавление на приятеля ми, който и до днес избухва в искрен смях от нищото, понеже си припомня историята, била съм много смешна гледка според него, как се натресох на стълба с огромната кукла в ръце.
Виж целия пост
# 10 673
4 ян. 2017, 10:36 ч.
Аз сега ще се разпиша с една мунска изцепка, продължила няколко години
Та намирам един ден във фейса приятел на приятел с името "Пенчо" (примерно). Пиша му съобщение дали това е Пенчо от факултета по география (примерно) и по-точно от студентския съвет. Той отговаря утвърдително. Тук е важно да уточня, че съм завършила преди около 6 години. Та си уговаряме среща, виждаме се, започваме да си комуникираме (приятелски), на Витоша ходихме, на гости1-2 пъти, на кафе... е, не си го спомнях, но реших, че съм изкукуригала, а той вика: "Помня те". Ми хубаво. И така минават 3-4-5 години, в един момент се прибирам към вкъщи, вървя покрай президенството и виждам позната физиономия. Срещу мен един господин, който ме познава, аз също - но естествено се почесвам по главата, че не мога да си спомня името. Той усмихнато заявява: Пенчо. Ей, хора, тогава ми просветна, че това е този Пенчо, за който си мисля. А другия Пенчо (наистина се оказа, че е от факултета и от студентския съвет, само че е по-малък). И наистина, не съм изкукуригала съвсем и изобщо не го помня, понеже не го познавам, тъй като бях по-голяма (той е бил 1-ви курс, аз 4-ти)
А "истинския" Пенчо беше една година по-малък и беше 3-ти.
Виж целия пост
Та намирам един ден във фейса приятел на приятел с името "Пенчо" (примерно). Пиша му съобщение дали това е Пенчо от факултета по география (примерно) и по-точно от студентския съвет. Той отговаря утвърдително. Тук е важно да уточня, че съм завършила преди около 6 години. Та си уговаряме среща, виждаме се, започваме да си комуникираме (приятелски), на Витоша ходихме, на гости1-2 пъти, на кафе... е, не си го спомнях, но реших, че съм изкукуригала, а той вика: "Помня те". Ми хубаво. И така минават 3-4-5 години, в един момент се прибирам към вкъщи, вървя покрай президенството и виждам позната физиономия. Срещу мен един господин, който ме познава, аз също - но естествено се почесвам по главата, че не мога да си спомня името. Той усмихнато заявява: Пенчо. Ей, хора, тогава ми просветна, че това е този Пенчо, за който си мисля. А другия Пенчо (наистина се оказа, че е от факултета и от студентския съвет, само че е по-малък). И наистина, не съм изкукуригала съвсем и изобщо не го помня, понеже не го познавам, тъй като бях по-голяма (той е бил 1-ви курс, аз 4-ти)
А "истинския" Пенчо беше една година по-малък и беше 3-ти.
# 10 674
4 ян. 2017, 16:01 ч.
Последната история ме подсети:
Когато дъщеря ми беше на 3 години, забелязах, че не стъпва правилно с едното краче, някак навътре закривява петата. Веднага отивам при нейния лекар, успокоява ме, че с една стабилна обувка, която държи петата, всичко ще се нареди. Като ме вижда, обаче, колко съм притеснена, изпраща ме и при ортопед. Ортопедът преглежда, прави снимка и потвърждава предположенията на педиатъра. Естествено, веднага с детето отиваме до магазин, купувам хубави спортни обувки Адидас, но ме гложди отвътре и си мисля:
Те хубаво ми казват лекарите, но аз ще се застраховам и ще прескоча до София, ей къде е на 500 км.
и ще потърся още по- сериозно мнение. Както си разсъждавам, изведнъж се сещам, че имам братовчед, който е ортопед в София, но аз не съм го виждала от поне 10 години. Значи трябва да му намеря координатите и веднага да тръгваме към София. Обаждам се на сестра ми: ти имаш ли телефона на М.? Има го- записвам номера и започвам да му звъня на пожар.
Вдига след много обаждания братовчеда- ортопед, аз много дружелюбно му казвам, че ето на, не сме се виждали от сто години, ама аз съм братовчедката Х от град У, на леля му Хх дъщерята. Сети ли се? Аааа, вика той, да бе! Продължавам любезно да го питам как е майка му, баба му, леля му... Ех, какви спомени имаме от детството! Той също се дъгласява, но някак резервирано. И понеже всички роднини се оказа, че са добре, минавам по същество и обяснявам проблема и питам, кога да пътувам, още тази вечер ли?
Обаче братовчедът М. нещо хъмка само, някак се дърпа. Пък ние сме втори братовчеди, много близки, майка ми така си го обича...
Ей, наду се тоз М., мисля си, откакто отиде в София!
Добре, продължавам, да ти изпратя поне снимката на детето... Еми то..., пак шикалкави тоз братовчед... явно не сме били толкова близки, колкото съм си мислила!
Накрая изтърсва: то аз не съм лекар. Чакай, бе, какъв си? Ми застраховател!
Сестра ми вместо да продиктува номера на М братовчеда, казала номера на някой си М застраховател.
Тя после се смее и ми вика: ама ти не го ли позна по гласа, че не е М?
Стори ми се, че не е неговия глас, ама питах го за цялата рода, а той: добре са, много са добре. Толкова ли не може да загрее, че не ме познава? В крайна сметка, разговаряхме по общи теми и за роднини половин час?
Виж целия пост
Когато дъщеря ми беше на 3 години, забелязах, че не стъпва правилно с едното краче, някак навътре закривява петата. Веднага отивам при нейния лекар, успокоява ме, че с една стабилна обувка, която държи петата, всичко ще се нареди. Като ме вижда, обаче, колко съм притеснена, изпраща ме и при ортопед. Ортопедът преглежда, прави снимка и потвърждава предположенията на педиатъра. Естествено, веднага с детето отиваме до магазин, купувам хубави спортни обувки Адидас, но ме гложди отвътре и си мисля:
Те хубаво ми казват лекарите, но аз ще се застраховам и ще прескоча до София, ей къде е на 500 км.
и ще потърся още по- сериозно мнение. Както си разсъждавам, изведнъж се сещам, че имам братовчед, който е ортопед в София, но аз не съм го виждала от поне 10 години. Значи трябва да му намеря координатите и веднага да тръгваме към София. Обаждам се на сестра ми: ти имаш ли телефона на М.? Има го- записвам номера и започвам да му звъня на пожар.Вдига след много обаждания братовчеда- ортопед, аз много дружелюбно му казвам, че ето на, не сме се виждали от сто години, ама аз съм братовчедката Х от град У, на леля му Хх дъщерята. Сети ли се? Аааа, вика той, да бе! Продължавам любезно да го питам как е майка му, баба му, леля му... Ех, какви спомени имаме от детството! Той също се дъгласява, но някак резервирано. И понеже всички роднини се оказа, че са добре, минавам по същество и обяснявам проблема и питам, кога да пътувам, още тази вечер ли?
Обаче братовчедът М. нещо хъмка само, някак се дърпа. Пък ние сме втори братовчеди, много близки, майка ми така си го обича...
Ей, наду се тоз М., мисля си, откакто отиде в София!
Добре, продължавам, да ти изпратя поне снимката на детето... Еми то..., пак шикалкави тоз братовчед... явно не сме били толкова близки, колкото съм си мислила!
Накрая изтърсва: то аз не съм лекар. Чакай, бе, какъв си? Ми застраховател!
Сестра ми вместо да продиктува номера на М братовчеда, казала номера на някой си М застраховател.
Тя после се смее и ми вика: ама ти не го ли позна по гласа, че не е М?
Стори ми се, че не е неговия глас, ама питах го за цялата рода, а той: добре са, много са добре. Толкова ли не може да загрее, че не ме познава? В крайна сметка, разговаряхме по общи теми и за роднини половин час?
# 10 675
4 ян. 2017, 16:13 ч.
На мен много пъти ми се е случвало да се поусмихнем с някого на улицата, да се поздравим, да се поразговорим, да се поразпитаме за общи познати и накрая да разберем, че изобщо не се познаваме .
Виж целия пост
. 
# 10 676
4 ян. 2017, 16:16 ч.
В крайна сметка, когато някой ще иска услуга от мен, ми е много неприятно да ме развежда половин час по теми, които нямат нищо общо с това, за което ми звъни - кой как е, какво е, що е.. след като 10 години не ме е питал тези въпроси, няма основание да ги задава и сега, нали така? Ето как и ти си могла да спестиш на човека (а и на себе си) един цял половин час!
Виж целия пост
# 10 677
4 ян. 2017, 16:16 ч.
Това ми напомни за следния виц:
Жена приключва разговор по телефона. Мъжът й злобничко я закача:
- Не мога да повярвам, скъпа. Този път говори само 54 минутки...
- Не чу ли, че беше грешка...
Виж целия пост
Скрит текст:
Последната история ме подсети:
Когато дъщеря ми беше на 3 години, забелязах, че не стъпва правилно с едното краче, някак навътре закривява петата. Веднага отивам при нейния лекар, успокоява ме, че с една стабилна обувка, която държи петата, всичко ще се нареди. Като ме вижда, обаче, колко съм притеснена, изпраща ме и при ортопед. Ортопедът преглежда, прави снимка и потвърждава предположенията на педиатъра. Естествено, веднага с детето отиваме до магазин, купувам хубави спортни обувки Адидас, но ме гложди отвътре и си мисля:
Те хубаво ми казват лекарите, но аз ще се застраховам и ще прескоча до София, ей къде е на 500 км. и ще потърся още по- сериозно мнение. Както си разсъждавам, изведнъж се сещам, че имам братовчед, който е ортопед в София, но аз не съм го виждала от поне 10 години. Значи трябва да му намеря координатите и веднага да тръгваме към София. Обаждам се на сестра ми: ти имаш ли телефона на М.? Има го- записвам номера и започвам да му звъня на пожар.
Вдига след много обаждания братовчеда- ортопед, аз много дружелюбно му казвам, че ето на, не сме се виждали от сто години, ама аз съм братовчедката Х от град У, на леля му Хх дъщерята. Сети ли се? Аааа, вика той, да бе! Продължавам любезно да го питам как е майка му, баба му, леля му... Ех, какви спомени имаме от детството! Той също се дъгласява, но някак резервирано. И понеже всички роднини се оказа, че са добре, минавам по същество и обяснявам проблема и питам, кога да пътувам, още тази вечер ли?
Обаче братовчеда М. нещо хъмка само, някак се дърпа. Пък ние сме втори братовчеди, много близки, майка ми така си го обича...
Ей, наду се тоз М., мисля си, откакто отиде в София!
Добре, продължавам, да ти изпратя поне снимката на детето... Еми то..., пак шикалкави тоз братовчед... явно не сме били толкова близки, колкото съм си мислила!
Накрая изтърсва: то аз не съм лекар. Чакай, бе, какъв си? Ми застраховател!
Сестра ми вместо да продиктува номера на М братовчеда, казала номера на някой си М застраховател.
Тя после се смее и ми вика: ама ти не го ли позна по гласа, че не е М?
Стори ми се, че не е неговия глас, ама питах го за цялата рода, а той: добре са, много са добре. Толкова ли не може да загрее, че не ме познава? В крайна сметка, разговаряхме по общи теми и за роднини половин час?
Когато дъщеря ми беше на 3 години, забелязах, че не стъпва правилно с едното краче, някак навътре закривява петата. Веднага отивам при нейния лекар, успокоява ме, че с една стабилна обувка, която държи петата, всичко ще се нареди. Като ме вижда, обаче, колко съм притеснена, изпраща ме и при ортопед. Ортопедът преглежда, прави снимка и потвърждава предположенията на педиатъра. Естествено, веднага с детето отиваме до магазин, купувам хубави спортни обувки Адидас, но ме гложди отвътре и си мисля:
Те хубаво ми казват лекарите, но аз ще се застраховам и ще прескоча до София, ей къде е на 500 км.
и ще потърся още по- сериозно мнение. Както си разсъждавам, изведнъж се сещам, че имам братовчед, който е ортопед в София, но аз не съм го виждала от поне 10 години. Значи трябва да му намеря координатите и веднага да тръгваме към София. Обаждам се на сестра ми: ти имаш ли телефона на М.? Има го- записвам номера и започвам да му звъня на пожар.Вдига след много обаждания братовчеда- ортопед, аз много дружелюбно му казвам, че ето на, не сме се виждали от сто години, ама аз съм братовчедката Х от град У, на леля му Хх дъщерята. Сети ли се? Аааа, вика той, да бе! Продължавам любезно да го питам как е майка му, баба му, леля му... Ех, какви спомени имаме от детството! Той също се дъгласява, но някак резервирано. И понеже всички роднини се оказа, че са добре, минавам по същество и обяснявам проблема и питам, кога да пътувам, още тази вечер ли?
Обаче братовчеда М. нещо хъмка само, някак се дърпа. Пък ние сме втори братовчеди, много близки, майка ми така си го обича...
Ей, наду се тоз М., мисля си, откакто отиде в София!
Добре, продължавам, да ти изпратя поне снимката на детето... Еми то..., пак шикалкави тоз братовчед... явно не сме били толкова близки, колкото съм си мислила!
Накрая изтърсва: то аз не съм лекар. Чакай, бе, какъв си? Ми застраховател!
Сестра ми вместо да продиктува номера на М братовчеда, казала номера на някой си М застраховател.
Тя после се смее и ми вика: ама ти не го ли позна по гласа, че не е М?
Стори ми се, че не е неговия глас, ама питах го за цялата рода, а той: добре са, много са добре. Толкова ли не може да загрее, че не ме познава? В крайна сметка, разговаряхме по общи теми и за роднини половин час?
Това ми напомни за следния виц:
Жена приключва разговор по телефона. Мъжът й злобничко я закача:
- Не мога да повярвам, скъпа. Този път говори само 54 минутки...
- Не чу ли, че беше грешка...
# 10 678
4 ян. 2017, 16:43 ч.
И вчера ММ имаше подобен случай.
Звъни на познат майстор за услуга по колата и се разбират в определен час да бъде в сервиза.Отива с малко закъснение и започва да се извинява на човека,а той го гледа опулено и неразбиращ за какво става дума...в същото време на ММ му звъни телефона и се обажда всъщност този с който е разговарял да го пита защо не идва.../двамата са с едно и също име и професии/
ММ му се извини за грешката и се довери на първия при който отиде.
Виж целия пост
Звъни на познат майстор за услуга по колата и се разбират в определен час да бъде в сервиза.Отива с малко закъснение и започва да се извинява на човека,а той го гледа опулено и неразбиращ за какво става дума...в същото време на ММ му звъни телефона и се обажда всъщност този с който е разговарял да го пита защо не идва.../двамата са с едно и също име и професии/
ММ му се извини за грешката и се довери на първия при който отиде.
# 10 679
4 ян. 2017, 17:09 ч.
Непременно ще те послушам следващия път, даже ще му говоря на Вие и по фамилия, естествено.
Виж целия пост
В крайна сметка, когато някой ще иска услуга от мен, ми е много неприятно да ме развежда половин час по теми, които нямат нищо общо с това, за което ми звъни - кой как е, какво е, що е.. след като 10 години не ме е питал тези въпроси, няма основание да ги задава и сега, нали така? Ето как и ти си могла да спестиш на човека (а и на себе си) един цял половин час!
Препоръчани теми