Номинации за най-голяма муня

Знам, че изобщо не е подходящо за темата, но заради това да я разведря, ще споделя   Извинете ме  
Има и прекрасни продавачки. Миналата година си търсех бански в две половинки, пълничка съм и честно казано, трудно намирам и размер, и да ми стои добре. Онлайн открих един хубав модел и имаха магазин в Мол България. Отидох, пробвах, падна ми се едно младичко момиче продавач-консултантка. И със всичките ми притеснения, че съм пълна, че ми стърчи коремчето, тя така грижовно и хубаво ме обслужи, донесе различни модели и размери, накрая когато си избрах , каза искрено:
- Много се радвам, стои Ви чудесно, Вие сте дребничка жена и този модел Ви подхожда.
Аз така се учудих, че ме нарече дребничка, виждах се много едра даже, но тя обясни, че по принцип съм с такава конструкция и няма значение, че съм напълняла, просто съм си открила хубав и подходящ бански.
И така, без значение са подробностите, за всеки тип фигура може да се види хубаво и привлекателното, просто ми стана така приятно от това отношение.

Преди време бях управител в една компания за разпростанение на тв. Занимавах се предимно с недоволните клиенти, и не само разбира се. В близост до моя офис беше офиса на конкурентите.
Та един слънчев ден влиза една госпожа. И от вратата ме мята   Скандал да видиш! ПредлагалА СЪМ порно канали(които са кодирани, и не лично аз ест, но в случая съм лицето на компанията-ок, приемам че аз й ги натрисам), та скандал до Бога, как мъжът й само това гледал, как ще й разваля семейството, какви гнусотии съм пускала и т.н. И след 10мин викане, обиждане и заплашване се оказа, че е клиент на конкурентите и е объркала офиса  

 
Последното ми припомни за една подобна ситуация.
Работех във фирма, която произвеждаше специфичен продукт, и на пазара в града са 3 такива.
Та звъни един ден телефона и някакъв господин почва да ми се кара, че вече трябвало да сме му пратили продукта, как можело такова нещо, чакал го до еди си колко часа и после да сме му мислели.
Опитвам се аз да го успокоя, ама нито името му ми говори нещо, нито телефонът е записан, нито за подобна на неговата поръчка знам, а всичко минаваше през мен.
Затвори ми телефона, после се чухме още два пъти и продължаваше да е крив. В един момент ми казва "Ами, аз не знам на кого поръчах! Не е ли било на вас?" Ми, не.
В крайна сметка му погнахме, ама така и не разбрахме кои колеги са го прецакали...

Е, и аз съм връхлитала в магазин за авточасти вместо в аптека. Забих пети по средата на помещението и почнах да се оглеждам със странен поглед и рецепта в ръка. Не помня дори какво смотолевих и изчезнах от там, за да се напъхам после точно 5 м. по-надолу по улицата в правилното място.

Откакто се преместих да живея тук, никой не си е позволявал да прави коментари за килограмите ми, номера има всякакви, в магазините никой не ме оглежда от глава до пети с неодобрителна физиономия... Като се случи по скоро ми е смешно, отколкото ме обижда. За сравнение в България ме оглеждаха, докато си шепнат нещо, в автобуса всичкиме гледат, все едно съм заразна, да не би да седна до тях и тн. Аз се научих да не ми пука и това е.

Онзи ден варя картофи, приятеля ми се върти около мен в кухнята. Вкъщи имаме само от онези тенджери, които имат дръжка като тиган, и аз по принцип използвам една, която е в гумено покритие на дръжката, за да не пари, но ми трябваха само два картофа и съм ги сложила в малката тенджера, която няма такова покритие. Сваряват се картофите и аз хващам дръжката по навик, тя е ужасно гореща, аз изпищявам и пускам тенджерата, която разплисква вода по котлона. След пет минути аз съм извадила картофите, обелила съм ги и приятеля ми решава да сложи тенджерата в мивката, хваща я за дръжката, съответно хвърля тенджерата, понеже е още много горещо и аз започвам да му се подигравам (на шега, де, той си знае), как ей сега ме е видял да правя същото, наистина ли си мисли че за толкова кратко ще е изстинало, как е било глупаво от моя страна да хвана горещата тенджера първия път, но мнооого по глупаво от негова страна да я хване втори път след като аз съм се опарила, и си продължавам да му се подигравам... И докато си говоря, гледам, че тенджерата още е на котлона, хващам я за дръжката... И приятеля ми вече два дни ми се подиграва за това.

Тай само веднъж е настъпил мотиката, а ти - 2 пъти. 

Мда, никакво оправдание нямам

Една сутрин завеждам детето на градина към 8 и нещо и след това имам по план да купя месо. Запътвам се към магазина, имам в предвид, че е раничко. Гледам магазинът свети, персоналът си върши нещо. Мисля си "Супер, явно отварят рано", бутам вратата, поздравявам и започвам да си избирам. Обаче персоналът нещо ме гледа смутено. Оказа се, че отварят в 9, а идват по-рано, за да си подредят витрините. Въобще не погледнах работното време на вратата. 

И аз съм имала такава ситуация,но магазина е заключен.

О, това ми напомни случка от тинейдърските години.
Прибираме се от дискотека и понеже неможем да се разделим с две приятелки, седнахме на стълбите на един магазин и обсъждаме нещо. Покрай нас минава партулка с полицаи, единия лежерно сваля стъклото и ни пита: "Какво правите тука бе момичета?"
И едната се провикна: "Чакаме да отвори"   
Беше 4ч. заранта.
Полицаите ни изгледаха подозрително, разбраха че не сме с всичкия си и продължиха партулирането.

Миналия петък два пъти отидох до офиса на превозвача, единия от които час преди началото на работното му време, без изобщо да е ден за раздаване

Бях на работа и отивам до близкия магазин да купя нещо, като знам че отварят в 7:30...вечв беше 8 и нещо, обаче стигам до плъзгащата врата и тя не се отваря. Виждам вътре и касиерката, но е с гръб към мен. Заподскачах до вратата, ръломахам, подскачам и ръкомахам, вратата не се отваря. Почувствах се като индианец, ама пак добре че нямаше кой да ме види, че сигурно съм приличала на луда  Накрая почуках по вратата и касиерката дойде да ми отвори, като стана ясно, че ако половин час никой не влезе или излезе, вратата се заключва автоматично.

А случка и на мой познат преди доста години, тъкмо навлезнали по бензиностанциите, плъзгащите врати.
Та отива да си плати горивото на касата, при влизането вратите са отворени, тъй като имало доста хора преди и след него и не обърнал внимание, на излизане се повтаря пак отворени вратите, ама след него няма никой и нали е културен, решил да затвори, бута едната, бута другата, не мърдат, пак едната, пак другата, запотил се вече и тогава касиерката го питала "Господине, какво правите?, "Ами затварям вратата"... Та обяснила му че са автоматични и няма нужда да се пъне 

Преди години в София аз се блъснах в една такава врата. Влизах стремително в магазина, ама вратата нещо бавно се отваряше, и аз се целунах с нея. 

Аз така съм минавала ( неуспешно, разбира се) през автобусна спирка. Преди години, като ги направиха тези новите, прозрачните, привечер, на оживена улица, минават коли, автобуси, аз пак бързам за някъде с децата. Изобщо не забелязах, че това пред мен е гърба на спирката и така здраво се цапнах в стъклото. Посмяха ми се моите момчета, много се чудиха защо съм решила да мина напряко.

И аз съм се блъскала така във вратата на една бензиностанция. Не знам защо реших, че е с фотоклетка.