Номинации за най-голяма муня

Не, от Момина скала.  

Вчера бързам да излизам, закснявам и си търся шалчето, влезнах с обувки из всички стаи и не го намерих ..и как да го намеря като бил на врата ми.
А напоследък редовно излизам с фиби по косата и се виждам в огледалото на асансьора и всеки път се сещам за темата тук и че се обсъждаше преди защо има огледала в асансьорите.

ХвалА за този, който е измислил и сложил огледало в асансьора. Човек има време да си метне един последен поглед преди да изгрее навън. А аз, като не ползвам такъв, съм в постоянен риск да изхвърча в чудоподобен вид и да изплаша събралото се множество пред входа.

Ох, това с оригването много ме разсмя 😂

Мдааа, огледалата в асансьора са гениална хрумка. Тази сутрин след като си измих лицето с ужас установих, че бретона ми стърчи на всички посоки. Не знам как съм спала нощес, че съм го докарала до този артистичен вид, но ми се дорева, защото нямах никакво време. Сложих си една ролка докато се приготвям за излизане и точно на финала я свалих. Всичко си беше ОК, бретонът си застана на мястото и аз доволна подбрах детето да тръгваме. Докато си обличах сакото пред огледалото в коридора обаче установих, че бретонът отново е щръкнал. Нямах друг избор освен да си сложа една лента на главата и да го прикрия. И вече точно преди да спрем с асансьора на първия етаж в безценното му огледало видях, че артистичния ми бретон отново си е показал характера като се е измъкнал изпод лентата (къс е и не му е достатъчна).Стърчеше още по-плачевноартистично от преди това. За щастие намерих една шнола (с фигурка пони ) в раничката на щерката и с нея го захванах, а отгоре сложих и лентата, за да прикрие шнолката.


И мееееен!

Аз един път живях към една година без никакво огледало вкъщи, освен джобно огледалце. Косата я изправях с пресата ей така без да гледам, бях се специализирала вече. Ако имах някакви съмнения за дрехите, ходех до асансьора, който беше на края на един много дълъг коридор 😁

ЕЕЕ! това с хълцането истински ме разсмя!  А и припознаването с брата си е голяма изцепка.
Ох, обожавам обувки с токчета. Ама вече и аз гледам удобството и ток само на нещо по-така.

Моята муньовщина днес. Излизам навън да си мета двора от нападали листа и искам да си взема телефона. Обиколих стаите и не го виждам. Ами как ще го видя като е на ухото ми, след като  бях звъннала на приятелка и чаках да ми вдигне!  По нашия край на такова нещо се вика "Пляса Вакарелска".

Ех, КАГ, колко пъти съм казвала на човека, с когото говоря по телефона:"Трябва за затварям, че не мога да си намеря телефона". Отсреща- само потресено мълчание.

Направих си кафе, добавих и мляко и усилено разбърквам. Отпивам - горчиво е. Знам, че кафявата захар леко нагарча, ама пък чак толкова горчиво никога не ми е било. Е, как няма да е, като въобще захар не съм сложила.

То мълчание,добре. Но ако чуеш отсреща- кой знае пак къде си го забутала / моя милост/.

Писах ,брисах на края на работното време, описах си светлите дънки с михикал ( по внука ми), па викам си - ще се изпере, голяма работа. Прибирам се с междуградски транспорт и влизайки вкъши се зазяпвам в огледалото( което рядко ми се случва). Я, кво е  туй на шията ми отпред? Ми, написала съм се и там доволно с мастило .

Е, това с телефоните май е епидемия. Така е като си мислим за 100 неща едновременно.
Не е моя муньовщина, а на приятелка. Напълнила тя глинения гювеч с месо, картофи и всякакъв зеленчук, пъхнала го във фурната и го пекла 3 часа. Изважда го тя, дъното на гювеча се отделя  и цялата манджа на килима.  Та после прала килима, а гювеча в кофата. За да не ми се случва, слагам гювеча в тава и тогава във фурната.
 Иначе няколко пъти ми се е случвало да  вадя от хладилника  буркан кисело мляко ( купувам  си  мляко от производител, за да храня  внуците с истински продукт и го квася  в буркани ), не го хващам  както трябва,  и бурканът пляс на плочките пред хладилника. Пръските и стъклата из цялата кухня.  

преди 2 години ди пиша с майка ми в скайп и нещо телефона го няма - тогава бях 2 дни без очила и търсенето на каквото и да било беше изпитание. Тя тъкмо излизаше и вика ще ти звъня докато не го намериш. След около десетина минути го намирам най-накрая и отговарям. Чувам следното ' Айде бе, какво става с телефона , от 10 мин ти звъня! Един господ знае къде си го завряла тоя телефон! Мисли с тая глава! Сети се кога последно си го използвала!"
Аз с напълно спокоен тон й казвам : "Дам сетих се къде е.Звънни ми  пак след 20сек" . Звъни тя и вика " е, намери ли го?"..... Уби ме направо.

За гювеча трябва да се намокри преди да се сложи във фурната

Вчера реших, че ще изпека пуканки в микровълновата. Заредих пакета, включих на 4:30 минути, с ясното съзнание, че това време е много за приготвянето им, но целеустремено се цопнах пред лаптопа, като си обещах, че ще слушам пукането и няма да ги изгоря. Обещанието ми е било забравено след сигурно не повече от 30 секунди, щото се зачетох из форума в една темичка.... Влиза си ММ с торбите от пазар и се развика веднага /в синхрон със сигнала на микровълновата, че си е свършила работата/. Дим навсякъде! На кълбета излизаше и от микровълновата, и от злощастния пакет с овъглените пуканки, който е бил пред запалване. Метнахме го в коша за боклук, но дима не спира. Хайде коша към терасата, поливане с вода - екшън от няма нищо. Еййй, ММ като отвори една уста - като алигатор! Как не съм се отлепвала от тоя компютър, къщата съм щяла да запаля. То че миришеше - миришеше си, ама чак пък толкоз, че да ми привлече вниманието и да ме откъсне от клюкарника....  Все пак, реших, че в стъклената каничка, в която сутрин обичайно си топлим вода за нес-кафето ще сложа сода за хляб и вода и ще обезмирисявам по този начин злощастната ни опушена микровълнова. Речено-сторено, пет минутки на макс, като след това оставих каничката вътре, за да си действа содата. Мислех си да предупредя мъжа-алигатор за содата във водата, но сигурно и тази мисъл е профучала през главата ми за трийсетина секунди. Тази сутрин обаче бях абсолютно доволна - отпива си мъжлето от кафето и бучи, че има някакъв особен вкус. Отмъщението на жената-муня: кафе със сода   Горкия. нито пуканки яде, че му се бяха прияли, нито кафе пи, че се оказа последната доза от бурканчето...