😂Не го забравяй вече.
Виж целия пост
Номинации за най-голяма муня
- Публикувана: 27 май 2005, 12:27 ч.
- Последно мнение: 24 окт. 2019, 11:57 ч.
# 15 796
19 ян. 2019, 10:16 ч.
Ти, пък, с някаква кола тръгваш...аз направо със самолета. Забравям да си откопчея предпазния колан и се опитвам да стана. Никога не успявам, но пък човек знае ли...
Виж целия пост
# 15 797
19 ян. 2019, 10:45 ч.
като си знам размера на колите, ако не си разкопчая колана ще тръгна с тях на гръб. като костенурка, но със Смарт коруба. 
Виж целия пост
като си знам размера на колите, ако не си разкопчая колана ще тръгна с тях на гръб. като костенурка, но със Смарт коруба. 
# 15 798
19 ян. 2019, 11:32 ч.
Ха-ха! Моят опит да понося Сеат Алхамбра се провали с гръм и трясък...
Виж целия пост
# 15 799
19 ян. 2019, 12:37 ч.
Eдно време се говореше, че затова не слагат колани на трабантчетата. Ако някой забрави да откопчае колана, може да го понесе на гръб. 
Виж целия пост
# 15 800
19 ян. 2019, 12:50 ч.
като си знам размера на колите, ако не си разкопчая колана ще тръгна с тях на гръб. като костенурка, но със Смарт коруба.
хахахах
Виж целия пост
като си знам размера на колите, ако не си разкопчая колана ще тръгна с тях на гръб. като костенурка, но със Смарт коруба. хахахах 
# 15 801
19 ян. 2019, 15:13 ч.
Вие сте добре. Мен трябва да ме докладват пред Отдел за закрила на детето.
Нямаме личен автомобил, но от време на време се возим в колите на роднини и приятели. За тези случаи съм купила столче за кола на детето. Столчето се закрепва към седалката с някакви сложни овъртания на колана. Понякога прилагам и творчество, защото схемата, посочена на гърба на столчето ми е като за второ висше, но в крайна сметка се получава стабилно закрепване. Естествено дъщеря ми сяда в столчето и я закопчавам с каишите на самото столче. Сложно става на слизане. Разкопчавам си моя колан. Разкопчавам и този, с който съм прикрепила столчето към седалката и слизам от колата (забравяйки да разкопчея каишите на столчето) като подвиквам и на щерката да не се помайва, а да слиза, че нали вече е голяма, що се държи като бебе. А то милото се опитва да си разкопчае каишите само, ама няма сила да натисне копчето, а и практика й липсва и си остава вътре. По някое време (обикновно след като съм слезнала от колата) се сещам какво се случва и се връщам да си освободя детето.
Често ме питат как може така да си забравя детето. Ми ... може. Пък и аз не забравям детето, а само да го разкопчея. Все още не съм си тръгвала без щерката, дано не падам чак до там. Не че не бих дала мило и драго за един ден само за себе си без дете и дразнители, но явно в друг живот ще ми се случи.
Виж целия пост
Нямаме личен автомобил, но от време на време се возим в колите на роднини и приятели. За тези случаи съм купила столче за кола на детето. Столчето се закрепва към седалката с някакви сложни овъртания на колана. Понякога прилагам и творчество, защото схемата, посочена на гърба на столчето ми е като за второ висше, но в крайна сметка се получава стабилно закрепване. Естествено дъщеря ми сяда в столчето и я закопчавам с каишите на самото столче. Сложно става на слизане. Разкопчавам си моя колан. Разкопчавам и този, с който съм прикрепила столчето към седалката и слизам от колата (забравяйки да разкопчея каишите на столчето) като подвиквам и на щерката да не се помайва, а да слиза, че нали вече е голяма, що се държи като бебе. А то милото се опитва да си разкопчае каишите само, ама няма сила да натисне копчето, а и практика й липсва и си остава вътре. По някое време (обикновно след като съм слезнала от колата) се сещам какво се случва и се връщам да си освободя детето.
Често ме питат как може така да си забравя детето. Ми ... може. Пък и аз не забравям детето, а само да го разкопчея. Все още не съм си тръгвала без щерката, дано не падам чак до там. Не че не бих дала мило и драго за един ден само за себе си без дете и дразнители, но явно в друг живот ще ми се случи.
# 15 802
19 ян. 2019, 15:26 ч.
Спя си. Часът е 8.20 сутринта. Нанкам, та пушек се вдига. Чувам телефона звъни. В съня си мисля какъв скандал ще вдигна на този, който се е осмелил. Всички познати, рода, деца, колеги, съседи знаят, че преди 11, даже 12 сутрин, за тяхното добруване е препоръчително да не ми звънят. Все пак се откопчвам от съня си с неимоверни усилия, с едно око поглеждам да видя кой ще мре. Колежка. Вдигам и започвам- ако не се лее кръв, няма ме, ти луда ли си и бла, бла както си му е реда. Отговор-ако не си довлечеш з@@@ до 15 минути на работа, кръв ще се лее от теб 
Шах. Изстрелях се като влака стрела. Що да не съм гледала графика за следващата седмица. Ама какво са тука два, три дена ся...Криво ми тръгна деня и не ме пуска 
Виж целия пост
Шах. Изстрелях се като влака стрела. Що да не съм гледала графика за следващата седмица. Ама какво са тука два, три дена ся...Криво ми тръгна деня и не ме пуска
# 15 803
19 ян. 2019, 16:29 ч.
Аз така преди 1-2 години не бях гледала както трябва датите за едно служебно обучение. Работя на график и за обучението ми бяха писали един от почивните ми дни. Във въпросния ден си бях нагласила бая лични ангажименти, барабар с това беше и 8 март, та сещате се. По едно време в разгара на преди обеда ми звъни телефона. Гледам - шефа. Бре! Вдигам, а той ме пита къде съм. С почуда в гласа му съобщавам "вкъщи съм". А той: " Защо?". Вече леко раздразнена му напомням, че ми е почивен ден ( и наум злобея дали пък колежката - по-завеяна и от мен - не е забравила да отиде на работа днес и ме викат по спешност), а той ме пита гледала ли съм датите за обучение. В този момент загрях, че явно нещо съм объркала и трябва в този ден да съм на обучение. Замъкнах се там успешно с около 1 час закъснение. Не стига това, а така тромаво се добрах до единственото свободното място в залата, че по пътя си помлях две колежки с огромната си дамска чанта, а една друга сритах докато се опитвах да овладея чантата-чук и да се извиня възможно най-тихо на предходните две потърпевши. А въпросното свободно място разбира се се намираше точно до шефа - идеално за момента както ми се щеше възможно най-малко да му напомням за себе си.
Виж целия пост
# 15 804
19 ян. 2019, 22:29 ч.
Да изтипосам муня свекърва. За Коледа подари на 25-годишния си внук порцеланова чиния с Дядо Коледа, която беше част от подаръка й от нашето семейство преди три години, а на сина си - хавлиена кърпа за ръце. 
Виж целия пост
# 15 805
19 ян. 2019, 23:02 ч.
Така, така - влязлото във фамилията да не излиза от нея. 
Виж целия пост
# 15 807
19 ян. 2019, 23:47 ч.
Децата бяха поканени на РД на тяхна приятелка. Купуваме старателно подарък , подаряват го. Месец по-късно дъщеря ми има РД и о, чудо "нашият" подарък се върна при дъщеря ми.
Мисля, че съм споделяла тази история преди време, но може и да се бъркам.
Чувството, което изпитах в момента, в който видях подаръка беше неописуемо. Още повече, че детето, на което го подарихме е от семейство-"голямата работа", скъпи коли, парадиране с пари и власт..... 😒
Виж целия пост
Мисля, че съм споделяла тази история преди време, но може и да се бъркам.
Чувството, което изпитах в момента, в който видях подаръка беше неописуемо. Още повече, че детето, на което го подарихме е от семейство-"голямата работа", скъпи коли, парадиране с пари и власт..... 😒
# 15 808
20 ян. 2019, 00:08 ч.
Това нищо не е - какво да кажат родителите на моите приятели като малка? За Нова година подарявахме подаръци на 15-20 деца, които се купуваха месеци по-рано и се "скриваха" в един шкаф, който ние със сестра ми знаехме. Месеци наред падаше такава игра с тях - не просто да ги разопаковаме, ами ги разглобявахме, разплитахме им плитките и какво ли не. Никой никога не получи нов подарък, а само такъв, който ни беше тотално омръзнал. С част от тези хора още сме приятели и още ни се "сърдят"
Виж целия пост
# 15 809
20 ян. 2019, 13:02 ч.
Може да са купили същия?
Виж целия пост
Децата бяха поканени на РД на тяхна приятелка. Купуваме старателно подарък , подаряват го. Месец по-късно дъщеря ми има РД и о, чудо "нашият" подарък се върна при дъщеря ми.
Мисля, че съм споделяла тази история преди време, но може и да се бъркам.
Чувството, което изпитах в момента, в който видях подаръка беше неописуемо. Още повече, че детето, на което го подарихме е от семейство-"голямата работа", скъпи коли, парадиране с пари и власт..... 😒
Мисля, че съм споделяла тази история преди време, но може и да се бъркам.
Чувството, което изпитах в момента, в който видях подаръка беше неописуемо. Още повече, че детето, на което го подарихме е от семейство-"голямата работа", скъпи коли, парадиране с пари и власт..... 😒
Препоръчани теми