Номинации за най-голяма муня

  • 3 586 393
  • 18 481
# 16 350
В студентските години откраднах спален комплект от супермаркета. Влязох да си пазарувам за хапване и ги видях на промоция - олекотена завивка и две възглавници, огромен найлонови пакет. Замък ах един и към касата. Сложих си отгоре хранителните стоки и напитките, а него го подритвах пред мен с краката си, понеже нямаше да се събере горе. Даже не знам дали и касиерката не ми каза да го смъкна долу, докато стигна на касата - не съм сигурна за това. Дойде ми редът, маркира ми тя нещата от лентата, аз ги прибирам в торбата, плащам, хващам си завивките и едвам едвам се измъквам от магазина. Усетих се чак вкъщи.
Смях се, защото сигурно никой не е измъквал такова голямо нещо от магазин, без да го плати и то пред очите на всички. Исках да ходя да се обяснявам, но ме хвана срам. После нещата си останаха така... Е, още ми е гузно малко, ама малко.
Виж целия пост
# 16 351
Смях се, защото сигурно никой не е измъквал такова голямо нещо от магазин, без да го плати и то пред очите на всички.

Аз, аз! В началото на пребиваването ми в Германия още ми липсваха доста неща от домакинството, включително завивки. Видях, че в Реве (тукашния еквивалент на Била) могат да се събират точки с всяка покупка и с тях и срещу 30-ина евро мога да получа зимна+лятна олекотена завивка. Като събрах точките отидох и нарамих един от пакетите. Поочудих се, че са две торби, опаковани плътно една за друга с фолио, но реших, че всяка завивка е в отделна торба. Платих си чинно (продавачката също се позачуди и поогледа пакета, но нищо не каза). Чак вкъщи видях, че във всяка торба има по две завивки - зимна и лятна. Оставих си ги - сега имам и за гости.
Виж целия пост
# 16 352
Преди време, така с една приятелка не си платихме кафето. Имахме да попълваме нещо и аз поисках един химикал на бара. После с усмивка го връщам, а приятелката ми помоислила, че съм И платила. Тя пък, като ми каза да си ходим, помислих, че ме черпи и така... усетихме се чак в автобуса, като си благодарихме взаимно. Joy
Виж целия пост
# 16 353
И моята случка се развива в Германия, само че в Алди. Grinning Даже сега си спомних, че и моите бяха две завивки - зимна и лятна, които можеха да се съединят с тиктак копченца. Абе огромно нещо ставаше! Моята касиерка нищо не загледа, въобще не съм видяла някаква реакция нито от нея, нито от другите на опашката. Пък и да е имало, Муня не отразява нищо и никого. Но все щяха да ми викнат нещо. След това години наред се виждахме всеки ден - нищо. Еми - за бедните студенстки години си ми беше една помощ и го приемам като подарък от магазина. Grinning Някой ден ще им напиша благодарствена картичка.

В парфюмерия ми се е случвало на касата да забележа, че в ръцете си държа тестер, заедно с телефон (който ми е все в ръцете), портфейл и това, което исках да купя. Късмет, че съм искала нещо да купя, иначе щях да си изляза с тестера и да се разпищи алармата. Същото ми се е случвало и в дрогерия - да видя че държа нещо, което не искам да купя, но съм забравила да оставя. Все ги държа под огромното си портмоне, така, че касиерките да не могат да ги видят, а аз ги виждам случайно. Не знам дали обясних добре - тоест да си разсеян и постоянно да имаш някакви неща в ръцете не е добра комбинация.
Виж целия пост
# 16 354
Аз два-три пъти забравях да платя на личната лекарка, тя ми напомняше, де. Ама сега като отида, първо вадя парите.
Свикнала е моята, даже не се впечатлява вече... Вероятно не съм само аз така.

Такова нещо с неплащане на всички покупки имах покрай един мой рожден ден. Купувам безалкохолни, бира и прочие от малко магазинче което е в блока ми, да не ги разнасям нали. Не бяха много неща, горе долу знам каква сума да очаквам да платя. Абе по-малко ми казва тоя човек от очакваното. Обаче нали съм си муня, дори не съм огледала цените. Аз не пия безалкохолни и си имам съвсем бегла представа какви са им цените, а и то какво да им гледам и избирам, гостите ми това пият - това купувам. Просто реших че тия боклуци не са толкоз скъпи явно, то иначе кой ще ги пие? Чудесна логика, нали? Grinning
Понасям си покупките, прибирам се, почвам да режа някакви мезета и след малко ми се звъни на вратата. Отваря моя милост, препасана с престилка и държаща голям нож... не знам кой гледаше по-странно, дали аз или собственикът на магазинчето Grinning Заплеснал се докато си бъбрим и не маркирал едната от двете бутилки кока кола, обаче и той се усетил чак като съм излязла от магазина. Понеже моя мунска милост дори касовата бележка не си е прибрала, проверил там какво има и ми пристига с нея. Посмяхме се поне, муньовци и двамата...
Виж целия пост
# 16 355
Аз пазарувам без количка в магазините, освен, ако не е голям пазар. Ходя си с раницата и пъхам в нея, или стоварвам багажа отпред на фризерите и после си ги взимам. По същата причина 2-3 пъти забравях някоя покупка. Веднъж влязох една сутрин и си сложих топеното сирене в джоба с идеята да го извадя на касата, при останалите 2-3 неща. Обаче, Муня забрави. Усетих се чак вкъщи и се върнах да си го платя.
А днес влязох за маслини и излязох с раница, пълна с покупки, даже хлябът го носих в ръка, защото нямаше място. На излизане от магазина се сетих, че не съм купила маслини...
Виж целия пост
# 16 356
Светулчица, нещо от времето ще да е, я. И аз днес отидох за козунак, майка поиска, накупих един куп други непланирани неща, а за козунак утре сутрин пак ще ходя, та да и го занесем. Дано не изляза и утре от магазина без него.
Виж целия пост
# 16 357
С това пъхане по джобовете, едва ли изглеждаш добре на камерите... Joy
Виж целия пост
# 16 358
Сина е с нов треньор от известно време. И тъй като не ми беше трябвал до вчера номера на тренера, не бях го записала. Ще заминава обаче муньото мамин за мач в Самоков. И ще приспиват там сноши, за мача днес сутринта да са на линия. Искам номера на тренера, да си го имам, за всеки случай. Тъй. Тръгват вчера, и аз заръчвам на сина, като пристигне да ми се обади. Да,бе, колкото вие ми се обадихте. Изчаквам половин час- тц. Ами добре, споко, имам номера на тренера Bowtie Звъня. Вдига ми жена Astonished И аз- си глътнах азбуката. Все пак се окопитвам и питам-добър ден, треньор Вълчев търся Blush Какъв треньор? Няма такъв. А вие какъв номер търсите...Оух, ши са пукна от срам- гледам цифрите, казвам ги- ами същите..Няма такъв треньор на този номер ми казва жената, аз смотолевих криво-ляво някакво извинение..Преди малко се прибра сина майчин. Питам- ами една цифра ми е дал грешна. Да събирам срамовете .Blush
Виж целия пост
# 16 359
Вчера бяхме с дъщеря ми в Пловдив. Ползвах си джипиес-а на телефона да ме навигира из града, защото не го познавам добре и съм го закачила (телефона) на таблото - хем го гледам, хем каката ми говори от него. В същото време карам детето да ми извади телефона от чантата за да се обадим да баща ѝ, на бабите и на който друг се сетим за да разкажем как е минало всичко и как са се представили. И мама-муня и щерка-муня изпаднаха в паника, че го няма пустия ме телефон и че някой го е откраднал, че сега ще си останем без снимките, които наснимах и че ще се лутаме изгубени из Пловдив докато открием пътя за да се приберем. Тръгнах да се връщам към залата за да търсим дали някоя добра душа не го е оставила при охраната или пък просто да се валя някъде по ъглите... и чак когато каката от джипиеса проговори се усетихме какви сме бели птици.
Виж целия пост
# 16 360
О, това с телефона на таблото в колата е класика.
Безброй много пъти съм го оставяла в колата, след като съм паркирала от другата страна на Луната при ранните трафици до работа. Не ме питайте колко ми е гадно като установя липсата му чак в офиса и ми се налага да се връщам до колата.
Виж целия пост
# 16 361
Аз пък преди малко, вместо балсам за устни си сложих сухо лепило Head Band.
Балсама е в червена опаковка, сухото лепило и то. Стоят на бюрото ми двете, но не близо едно до друго, защо грабнах лепилото - не знам.
Виж целия пост
# 16 362
Щерката се прибра от училище, преоблече се и ще излиза. Обикаля апартамента с телефон в ръка.
По едно време идва, взима ми телефона и набира нейният номер. Изви на умряло и казва "ела ми помогни, защото не мога да го намеря". Телефонът на вибрации, чува се нейде в стаята. Откри го след 5 мин - под леглото Joy "Ама как се озова там?!"

Мери слънчеви очила и ме пита с кои да излезе. Турнала ги, извъртяла си главата настрани, гледа ме ухилена и върви. Естествено се срещна челно със затворената врата на стаята си. "Добре съм!" Joy
Виж целия пост
# 16 363
Тази сутрин започнахме деня с колективна мунщина.
Дребничката ми е болна, но този път към общата картинка има и главоболие, което я прави супер раздразнителна и ревяща за най-малкото (иначе, ако всичко върви по мед и масло е лъчезарна и игрива, но наруши ли й нещо душевното равновесие, това странно главоболие я превръща във водопад). В името на общото благо тази сутрин реших да се разходя до детскага градина, за да прибера от шкафчето й една любима играчка пони, която в петък си е забравила там. Въпросната играчка точно в този момент й е толкова жизнено необходима, че щом някой (било то и някой по телевизията) спомене думата пони или кон, или друго, навяващо асоциации с пони тя започва да мокри всичко около себе си с толкова пълноводни сълзи колкото не съм си предстаяла, че може да бликнат из очите й.
И така. Минавам през градината, съобщавам, че ревличка е болна  и да не я очакват, вземам безценното пони и отпрашвам към работата, че вече закъснявам. Само в бързината звънкам на баба й, която в момента я гледа, за да информирам, че съм взела понито и ще го занеса вкъщи в обедната си почивка, така че дребното да спре да наводнява апартамента. Но разбира се, че трябва да объркам думата "пони" с "панда". Не само, защото е част от ника ми и ми е любимо животно проклетата панда, а и по нещастно съвпадение е картинката на гардеробчето на детето. Докато говорех с майка ми си визуализирах как вземам понито от гардеробчето и виждам нарисуваната панда. И изтърсвам в телефона "Взех пандата на Е. от градината, отпрашвам към работата". Тук баба й почти изпищя в телефона "Каква панда, бе, тя си реве за понито". В този момент и ревличка се оказва в стаята при баба си и чува, че съм взела пандата, а не понито. Нищо, че тя няма играчка панда. Това не е пречка и двете с баба й да ми повярват, че съм взела панда вместо пони. Open Mouth И започва нов рев. А на мен ми става смешно и започвам да се хиля истерично по телефона. Майка ми не разбира какво толкова смешно има и ми се кара, но се опитва и дребното да успокоява. Е, накрая в цялата глъчка се разбрахме, че й нося заветното пони.
Доставих го успешно в обедната си почивка. Ревличка го чакаше с нетърпение. Гушна го и заспа на мига.

Не знам какъв е този вирус, но до сега не е била такава. Боледувала е много, но този път какво е това рИване, не знам. Много я изнервя главоболието. А на мен толкова ми трябва, за да отключа нова серия от мунщини. Очаквайте продължение в близките дни.
Виж целия пост
# 16 364
Забравих си чантата в автобуса и тичах след него, на ток, на предпоследна спирка, добре че шофьора ме видя......
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия