Смях се, защото сигурно никой не е измъквал такова голямо нещо от магазин, без да го плати и то пред очите на всички. Исках да ходя да се обяснявам, но ме хвана срам. После нещата си останаха така... Е, още ми е гузно малко, ама малко.
Даже сега си спомних, че и моите бяха две завивки - зимна и лятна, които можеха да се съединят с тиктак копченца. Абе огромно нещо ставаше! Моята касиерка нищо не загледа, въобще не съм видяла някаква реакция нито от нея, нито от другите на опашката. Пък и да е имало, Муня не отразява нищо и никого. Но все щяха да ми викнат нещо. След това години наред се виждахме всеки ден - нищо. Еми - за бедните студенстки години си ми беше една помощ и го приемам като подарък от магазина.
Някой ден ще им напиша благодарствена картичка.
Заплеснал се докато си бъбрим и не маркирал едната от двете бутилки кока кола, обаче и той се усетил чак като съм излязла от магазина. Понеже моя мунска милост дори касовата бележка не си е прибрала, проверил там какво има и ми пристига с нея. Посмяхме се поне, муньовци и двамата...
Звъня. Вдига ми жена
И аз- си глътнах азбуката. Все пак се окопитвам и питам-добър ден, треньор Вълчев търся
Какъв треньор? Няма такъв. А вие какъв номер търсите...Оух, ши са пукна от срам- гледам цифрите, казвам ги- ами същите..Няма такъв треньор на този номер ми казва жената, аз смотолевих криво-ляво някакво извинение..Преди малко се прибра сина майчин. Питам- ами една цифра ми е дал грешна. Да събирам срамовете .
.
"Ама как се озова там?!"
И започва нов рев. А на мен ми става смешно и започвам да се хиля истерично по телефона. Майка ми не разбира какво толкова смешно има и ми се кара, но се опитва и дребното да успокоява. Е, накрая в цялата глъчка се разбрахме, че й нося заветното пони. Препоръчани теми