Да, защото мигачите и чистачките се управляват от лостчета отстрани на волана. Вляво на него са чистачките, отдясно - мигачите.
От ляво е лостчето за мигачите, а от дясно-чистачките. Номинации за най-голяма муня
- Публикувана: 27 май 2005, 12:27 ч.
- Последно мнение: 24 окт. 2019, 11:57 ч.
# 16 860
4 юни 2019, 23:03 ч.
От ляво е лостчето за мигачите, а от дясно-чистачките.
Виж целия пост
Само на нашата кола ли са наобратно?
От ляво е лостчето за мигачите, а от дясно-чистачките.
# 16 861
4 юни 2019, 23:11 ч.
Ох, Дени! Накара ме да се замисля и си права. Вляво са мигачите, вдясно - чистачките.
Ляво и дясно са ми сбъркани. Дясно е от страната на ръката с която пиша но трябва да се замисля коя е.
Е, поне съм в точната тема. Извинявам се, че обърках посоките. Имах предвид другото дясно ...
Виж целия пост
Ляво и дясно са ми сбъркани. Дясно е от страната на ръката с която пиша но трябва да се замисля коя е.
Е, поне съм в точната тема. Извинявам се, че обърках посоките. Имах предвид другото дясно ...
# 16 862
4 юни 2019, 23:53 ч.
Преди три дни промених подписа си в служебния имейл, а се чудех защо разни "служебни" хора ми се обаждат на личния телефон.
Виж целия пост
# 16 863
5 юни 2019, 06:02 ч.
От както сложих две сим карти в телефона, личната и служебната, редовно бъркам от коя набирам и се чудя защо, когато ми е изключена служебната продължават да ме търсят по работа. Но и аз сама си го направих. 
Виж целия пост
# 16 864
5 юни 2019, 08:02 ч.
Правя чай на детето, водата в каната е завряла и се изключва, взимам аз каната и вместо да сипя вода в приготвената чаша директно я пъхам в хладилника. Нямам обяснение 😄 Усетих се де, извадих я веднага.
Добре де, как взимат книжки хората незнаещи ляво и дясно. Имам супер много познати, които го бъркат. Вярно на изпита като ти кажат “Сега завийте на ляво” имаш време да премислиш кое точно е ляво, ама все пак...
Виж целия пост
Добре де, как взимат книжки хората незнаещи ляво и дясно. Имам супер много познати, които го бъркат. Вярно на изпита като ти кажат “Сега завийте на ляво” имаш време да премислиш кое точно е ляво, ама все пак...
# 16 865
5 юни 2019, 08:16 ч.
На изпита това ми беше най-голямото притеснение, че ще объркам посоките. Бях много съсредоточена да не объркам ляво и дясно. Когато друг човек ми каже ляво или дясно, някак по-бързо се ориентирам, но когато аз трябва да укажа посоката, много се замислям.
Виж целия пост
# 16 866
5 юни 2019, 08:34 ч.
Да се оплача. Голяма съм бяла птица. Вчера приготвям пилешки бутчета във фитюрника с горещ въздух. Само че не съм сложила съда който е вътре а направо в корпуса бутчета , подправки и малко водичка за разкош. Пускам и естествено всичко запуши (изрично си пише да не се мокри корпуса ) 
. Изключих, поизмих. Сега ще чакам напълно да изсъхне и тайно се надявам да не съм го убила.
Виж целия пост
. Изключих, поизмих. Сега ще чакам напълно да изсъхне и тайно се надявам да не съм го убила. 
# 16 867
5 юни 2019, 08:51 ч.
На едната ни кола чистачките са от ляво, а на другата от дясно
Добре, че са автоматични
Виж целия пост
Добре, че са автоматични
# 16 868
5 юни 2019, 08:57 ч.
По скоро женската версия. 
Преди много години, на кормуване, инструктора ми казва " Завии на ляво", след секунди продължава "Добрее, може и на другото ляво" 😂
Виж целия пост
В Бургас дясно и ляво са "насам" и "натам".
Преди много години, на кормуване, инструктора ми казва " Завии на ляво", след секунди продължава "Добрее, може и на другото ляво" 😂
# 16 869
5 юни 2019, 09:57 ч.
И аз така си мислех дълги години, докато го чух от съвсем друг източник (от мъжки пол и от Бургаско, и не се познава с женския "оригинал").
Виж целия пост
# 16 870
5 юни 2019, 10:44 ч.
Аз затова не съм шофьор
Преди години се прибирам с такси към нас. Казвам на шофьорът "на светофара в ляво" и в същото време соча с ръка надясно. Той рече "ако искаш и до вас ще те кача"
Виж целия пост
Преди години се прибирам с такси към нас. Казвам на шофьорът "на светофара в ляво" и в същото време соча с ръка надясно. Той рече "ако искаш и до вас ще те кача"
# 16 871
5 юни 2019, 10:49 ч.
Това ме подсети, че като млад шофьор веднъж исках да премигна с фарове на отсрещния и да му дам предимство, но вместо фаровете пуснах водата и чистачките замиха стъклото.
Виж целия пост
Като казахте мигачи, се сетих...видиш ли жена с пуснати чистачки през лятото, да знаеш че ще завива.
Това ме подсети, че като млад шофьор веднъж исках да премигна с фарове на отсрещния и да му дам предимство, но вместо фаровете пуснах водата и чистачките замиха стъклото.
# 16 872
5 юни 2019, 12:13 ч.
Това и аз съм го чувала много и пъти и по тази причина всеки път, когато си мия запрашеното стъкло с чистачки през лятото, го правя с много гузна съвест, че позоря женския род.
Виж целия пост
Като казахте мигачи, се сетих...видиш ли жена с пуснати чистачки през лятото, да знаеш че ще завива.
# 16 873
5 юни 2019, 13:50 ч.
Ще сменя малко автомобилната тематика, понеже днес, покрай една друга дискусия, се сетих за случка, която вероятно съм разказвала тук преди години.
Синът ми беше малък, може би на около 2-3 месеца. Обличам го и го приготвям за разходка, свалям количката три етажа надолу (нямаме асансьор), оборудвам я с памперси, мляко, шишета, лигавници, биберони, вода и вече не помня още какво.
Накрая тръгваме, аз съм доволна и спокойна, след като съм отметнала наум наличен ли е всеки дребен детайл от пълното бойно снаряжение, необходимо за една обичайна разходка
, хвълрям победоносно финален поглед към коша на количката и изведнъж сърцето ми буквално спира: бебето го няма 
!
Кратък миг на вцепенение, после - бегом три етажа нагоре, треперещите ми ръце не могат да уцелят ключалката от притеснение, в опит да отворя входната врата по най-бързия възможен начин... А то, милото, си лежи кротко в креватчето, и ме гледа с ококорени очета, неподозиращо, че току-що е станало невинна жертва на брутално изоставяне.
Виж целия пост
Синът ми беше малък, може би на около 2-3 месеца. Обличам го и го приготвям за разходка, свалям количката три етажа надолу (нямаме асансьор), оборудвам я с памперси, мляко, шишета, лигавници, биберони, вода и вече не помня още какво.
Накрая тръгваме, аз съм доволна и спокойна, след като съм отметнала наум наличен ли е всеки дребен детайл от пълното бойно снаряжение, необходимо за една обичайна разходка
, хвълрям победоносно финален поглед към коша на количката и изведнъж сърцето ми буквално спира: бебето го няма !Кратък миг на вцепенение, после - бегом три етажа нагоре, треперещите ми ръце не могат да уцелят ключалката от притеснение, в опит да отворя входната врата по най-бързия възможен начин... А то, милото, си лежи кротко в креватчето, и ме гледа с ококорени очета, неподозиращо, че току-що е станало невинна жертва на брутално изоставяне
. 
# 16 874
5 юни 2019, 13:59 ч.
Онази седмица с една майка се срещаме в училище. Отишли сме да прибираме децата. Заприказвахме се,моите излязоха и се поведохме да си ходим. По едно време майката вика: олеееее, забравих да взема детето
Виж целия пост
Ще сменя малко автомобилната тематика, понеже днес, покрай една друга дискусия, се сетих за случка, която вероятно съм разказвала тук преди години.
Синът ми беше малък, може би на около 2-3 месеца. Обличам го и го приготвям за разходка, свалям количката три етажа надолу (нямаме асансьор), оборудвам я с памперси, мляко, шишета, лигавници, биберони, вода и вече не помня още какво.
Накрая тръгваме, аз съм доволна и спокойна, след като съм отметнала наум наличен ли е всеки дребен детайл от пълното бойно снаряжение, необходимо за една обичайна разходка, хвълрям победоносно финален поглед към коша на количката и изведнъж сърцето ми буквално спира: бебето го няма !
Кратък миг на вцепенение, после - бегом три етажа нагоре, треперещите ми ръце не могат да уцелят ключалката от притеснение, в опит да отворя входната врата по най-бързия възможен начин... А то, милото, си лежи кротко в креватчето, и ме гледа с ококорени очета, неподозиращо, че току-що е станало невинна жертва на брутално изоставяне.
Синът ми беше малък, може би на около 2-3 месеца. Обличам го и го приготвям за разходка, свалям количката три етажа надолу (нямаме асансьор), оборудвам я с памперси, мляко, шишета, лигавници, биберони, вода и вече не помня още какво.
Накрая тръгваме, аз съм доволна и спокойна, след като съм отметнала наум наличен ли е всеки дребен детайл от пълното бойно снаряжение, необходимо за една обичайна разходка
, хвълрям победоносно финален поглед към коша на количката и изведнъж сърцето ми буквално спира: бебето го няма !Кратък миг на вцепенение, после - бегом три етажа нагоре, треперещите ми ръце не могат да уцелят ключалката от притеснение, в опит да отворя входната врата по най-бързия възможен начин... А то, милото, си лежи кротко в креватчето, и ме гледа с ококорени очета, неподозиращо, че току-що е станало невинна жертва на брутално изоставяне
. Онази седмица с една майка се срещаме в училище. Отишли сме да прибираме децата. Заприказвахме се,моите излязоха и се поведохме да си ходим. По едно време майката вика: олеееее, забравих да взема детето
Препоръчани теми