Любители на КОТКИ тема 2

Бедните беззащитни животинки!

Ох, тъжно. Повечето деца като малки са жестоки. Слава богу аз не бях такава.
Дияна от малка е с животинки. Започнахме с рибите. Щерката беше на 7м. Лазеше по леглото в посока на аквариума, удряше носле в стъклото и мрънкаше После дойде и Харо. В началото бягаше от нея. Дияна никога не е проявявала жестокост към котака. Даже като я ухапе или одраска и като се ядосам... тя хем плаче от болка, хем пищи "мамо не му се карай, мамо не го бий". Когато гинеколожката спомена, че трябва да се разделим с Харо, Дияна ревна в кабинета. Не беше сигурна кое иска повече - бебето или Харо Компромиса обаче е налице Той в детската стая не влиза. Обаче е любопитен. Ако издебне (т.е. Дияна е забравила да си затвори вратата) и влезе в стаята, отваря един от двата гардероба и спи на дрехите. А аз все си мисля, че някой е отворил гардероба и е забравил да го затвори. Харо минава покрай капките

Като малка в Сф нямах животинка. Упс, баща ми гледаше риби, забравих, но само той се грижеше за тях (може би повече от нас) и не даваше да ги "пипаме"
Но пък наваксвах като бяхме на село при баба ми. С брат ми се бяхме скрили в кучешката колиба на Лайка. Тя се опитваше да се вмъкне, гледаше тъпо и ни чакаше да се измъкнем. Странно как сме се побрали и 2мата вътре. И в кокошарника, и в кочината съм се навирала Тотално изследване на животинската селска среда. Имах страхова невроза, баба ми кат реши, че ще готви кокошка и дядо ми се засили със секирата, аз изпадах в нервна криза, писъци, припадъци и т.н. Баба ми 100% ме е водила да ми леят куршум

Мисля, че децата от малки трябва да свикнат с животинки в домашна среда. Не, че могат да се грижат за тях, но няма да проявяват жестокост към заобикалящата ги четирикрака или летяща среда.

И да се върнем на котките Пак се отплеснах.
Харо не си играе с клечки за уши, но е луд по сламки Като види, че някой вади сламка очите му стават на понички, едни такива големи и черни... Сламка = шунка... Същите номера, които прави за да получи шунка, прави и за сламка. Мисля, че в албума имаше една снимка.
Преди време редовно си правех фрапе. И сламките мистериозно изчезваха, а аз се чудех де са... докато не хванах Харо как ми краде сламката Тогава разбрахме за неговата мания

и моята е луда по клечки за уши, редовно влиза в банята и бута всичките и играта почва
като няма клечки, обаче се задоволява и с моливи
много ги обича, с часове ги "ловува"

Аз да споделя, че моите котараци миришат прекрасно. Идея си нямам как поддържат тази чистота /ближат се взаимно, което все пак е предимство/, като се има предвид, че ги къпя 4 пъти годишно.

Емел ,тази история с твоето котенце    толкова прилича на моята с малкото кокоше пиленце.
Наистина тази любов към животните , носи дълбоки основи още от детството. Ние никога няма да ги забравим  а и те нас също.
Даже си мисля, че един ден ще се видим с тях, ще познаем малките сладки душици 

Сега се сетих една смешна история. Вече си бяхме в града цялото семейство. Дядо ми гледаше 2-3 кокошки в двора. Едната нещо залиня, почна да не се храни. Аз помолих майка да ми даде пари да я заведа на вет. Тя ми отказа и каза, да не я занимавам с глупости. На другия ден ме пратиха на училище с дежурните 50 ст. за закуска. Аз ги заделях за вет и така с първите спестени 1 лв. , грабнах аз кокошката и газ при ветеринаря. Дядо вече и се точеше да я коли, аз яко рев, надула гайдата нося я и право при вет.
Вет беше един дебел чичко, като ме видя вика "Бе я я дай на баба ти да я сготви, кво ме занимаваш с глупости "
А аз рееееееееееев , НЕ и НЕ искам да я види. Тоя човек ко да ме праи, прегледа кокошката и рече да и бие някакви инжекции антибиотик ли какво беше не помня вече  и за всяко боцване ми искаше точно 0,50 ст. Така цяа седмица си стоях гладна в училище, само и само да лекувам горката кокошка и дядо да не я коли. Оправи се въпросната гадинка, размина й се ножа, обаче до ден днешен като се прибера в родното градче и се почват бъзици от страна на съседите , още ме помнят как мъкнах кокошката на доктор   

А за котето и ние сме изрядно чисти, всяка събота сме в банята за душче 
Моя е толкова мърляв, въобще не може и за 2 мин. да се опази чист. Ще кажеш , че в нас е некаква кочина ...
Той просто не се мие достатъчно... и се налага аз да се погрижа за това 
Дали защото не е кастриран, и издава някакви специфични миризми на котарак 
Обаче аз ги елеминирам де, веднагически 

А моят Рижо тооооооооолкова го мързи, че клечки, сламки не биха могли да предизвикат любопитството му. Чудя се мишка ако мине покрай носа му дали ще се трогне да се опита да я хване. Много ми е мързелив. Утре ни предстои хапче за вътрешен паразит! Голяма борба е!

Djindjari, аз за това си изплаках очите за твоето жълтурче, че така ми напомня за моето. Добър човек си ти!   

Гледах оп анимал планет, че котките спят по 18 часа на ден  Вашите спят ли?
Моята спи по 7-8 на денонощие, през останалото време е терминатор.
Настава празник като заспи!

И да ви питам нещо, понеже е дългокосместа уличница, на едното краче и се е оплела козинката, чак до кожата...огромно топче е и не мога да го срежа с ножица.
Дайте идея как да премахна тая топка косми. Накрая ще взема да я заведа на вет и да се спукат от смях 

P.S. Да ви кажа, любовта към животните е много хубаво нещо, но всички поне ведънж сме страдали заради тая любов.
Аз като дете се опитах да спася едно коте, което майка му не искаше да гледа. То беше и болно.
Грижих се една седмица за него, спяхме заедно...хранех го, лекувах го...накаря ми почина в ръката.
Още си спомням как си клюмаше милата главица. Тогава се разболях по това коте.
А колко още съм страдала за животни. Ранени гълъби съм прибирала, кучета, котки...

Моят спи като заклан. Като питам Рижо какво прави и ми се отговаря, спи, какво друго да прави Рижо???
Събирам идеи как да дам хапче на Рижо без да го изплюе!
Баща ми преди месец някъде беше спасил гълъб, нападнат от сокол. Гълъбът си имаше малко. Та и за него се притеснявахме. Та, баща ми като го видял, веднага го зашил с игла и конец (разкъсано крило и хранопровод). Казваше, че като пие вода и му капе от раната. Накрая го излекува и... една вечер той просто не се прибра.

Моите спят толкова, колкото и аз напоследък. Аз съм в отпуск и изобщо не ме тормозят да ставам в седем да ги храня. Съобразяват се. Снощи от 3-11.30 - те с мен. После от 1-16.30 - пак с мен. Но като цяло моите си спинкат повечко. Но спят там, където съм аз - ако съм на масата - те по столовете, на дивана - на дивана, в спалнята - в спалнята. С много голямо неудоволствие стават с мен до тоалетната, но се чувстват задължени да го правят.

Ехааа, пописали сте, не се шегувате, досега четох да наваксам Интересни животински историйки, развълнуваха ме

Моята Пусана клечки за уши не обича, но виж, от малка си е много любознателна - видеше ли тетрадка, учебник, или лист оставен безпризорно веднага го заръфваше. Майка ми още се смее като се сети как сестра ми отива на училище (някъде в малките класове) и най-сериозно казва на другарката, че за съжаление котката й е изяла тетрадката за домашни работи и затова днес не е подготвена. Колко лекции ми е изръфала до неузнаваемост, колко учебници ми е съсипала, ужас!
А за ноктите, ние й ги подкъсяваме от самото начало, тъй като доста се хвърляше да драска и хапе, което не й попречи разбира се да съсипе една холна гарнитура и един матрак ползвайки ги за точило за ноктенцата Сега вече се налага да й режем много често, тъй като явно не се усеща кога са й извадени и непрекъснато се закача по мебелите и дрехите и съответно плаче много жално, да дойде някой да я откачи, защото не може самичка.

А е поспаланка голяма, като стопанката си същата - това ни е най-любимо, да се гушнем и да закъртим, можем го по всяко време на денонощието 

Моята пък е готвачка!
Днес правих супа, тя се качила на печката...добре, че водата още не е била топла.
Извадила зеленчуците и ги разнесла из цялата кухня 

Ми то така се започва.  Започни да я обучаваш - може да ти стане отмяна

Харо е чистичък. Мъж ми само се смее "Харо не даваш човек с пръст да те пипне, веднага почваш да се миеш".

Спи по много. Спи, става, обикаля си купичката, наяжда се, започва да тича и ръмжи като куче, и после пак ляга да спи. през нощта ляга с мен. Само ме дебне да се изнеса към леглото и веднага тича. Много е разочарован ако съм се запътила към леглото и не легна. Сутрин става към 4-5, вилнее малко и после пак ляга. Сутрин се излежават с мъж ми, няма място за мен в леглото
През почивните дни не спи по много, защото другия терминатор Дияна го тормози да си играят. В такива моменти съм го забелязвала как е седнал и главата му клюмва

Харо на печката не се е качвал, но пък преди редовно се качва пред микрото да гледа как му се топли яденето. Когато се готви той е дежурен в кухнята. Гали се на хладилника, фризера, микрото и готварската печка. Знае той