Недей да му се обаждаш и да го търсиш и молиш-наистина майка му очаква точно това. Прави се, че и на теб не ти пука както и на съпруга ти.
Успех
Виж целия пост
Успех
Съпруга ми си тръгна
- Публикувана: 28 апр. 2008, 17:59 ч.
- Последно мнение: 6 май 2008, 17:22 ч.
# 31
3 май 2008, 10:44 ч.
авторката, пиши как сте че ви мислим
дано пък ес наредят нещата...
но добр премисли къде вашите "прекрасни" чувства са изтъняли и е станал пробива
за това дали да молиш...ти си решаваш - винаги съм считала, че гордостат е лош съветник, и още - че не е срамно ад се извиниш и да простиш...да си събере багажа и да си иде гордо може всеки, но не всеки има достатъчно сърце и широта на мисълат ад разбере и да прости.....
успех, дано обичта се върне в дома ви и дано закрепите семейството си
Виж целия пост
дано пък ес наредят нещата...
но добр премисли къде вашите "прекрасни" чувства са изтъняли и е станал пробива
за това дали да молиш...ти си решаваш - винаги съм считала, че гордостат е лош съветник, и още - че не е срамно ад се извиниш и да простиш...да си събере багажа и да си иде гордо може всеки, но не всеки има достатъчно сърце и широта на мисълат ад разбере и да прости.....
успех, дано обичта се върне в дома ви и дано закрепите семейството си
# 32
3 май 2008, 10:44 ч.
Добре ,да приемем че той се върне.
Мислите ли че пак ще се заобичат истински,мислите ли че това няма да се повтори?
Изгубена,знам че в момента ти е много тежко и се чувстваш в безисходица,за това ще си позволя да ти дам няколко съвета.
-не му се моли
-не изпадай в депресия
-не превръщай майка му във фикс идея ,възрастен човек е,като иска при мама- да си седи там.
Намери си занимания,срещай се с приятелки-така ще се почувстваш по -добре.Не мисли постоянно за него и майка му.Вярвай в себе си.
Погрижи се детето минимално да пострада от цялата ситуация.
И недей да чакаш мъжа ти да решава твоето бъдеще....погрижи се сама за него!
Виж целия пост
Мислите ли че пак ще се заобичат истински,мислите ли че това няма да се повтори?
Изгубена,знам че в момента ти е много тежко и се чувстваш в безисходица,за това ще си позволя да ти дам няколко съвета.
-не му се моли
-не изпадай в депресия
-не превръщай майка му във фикс идея ,възрастен човек е,като иска при мама- да си седи там.
Намери си занимания,срещай се с приятелки-така ще се почувстваш по -добре.Не мисли постоянно за него и майка му.Вярвай в себе си.
Погрижи се детето минимално да пострада от цялата ситуация.
И недей да чакаш мъжа ти да решава твоето бъдеще....погрижи се сама за него!
# 34
3 май 2008, 12:25 ч.
Изгубена, една силна 
от мен, знам какво е да имаш проклета свекърва с тази разлика че съпругът ми също го вижда и я поставя на място, но има нещо много важно когато създадеш семейство то ти е преоритет, майки, бащи, свекърви итн. остават на заден план, вие сте семейство и сте по-важни, така както аз не бих позволила майка ми да се меси в моето семейство така не искам и техните да се месят, ние си решаваме какво е важно и какво не, дори и да сгрешим това е било наше решение, във всяко семйство има скландали но те се решават като се оталожат нещата, но започне ли някой родител да се меси става лошо
но и аз ще ти кажа не му се моли, ако ти и детето сте на второ място след (мама) може и да е по добре, познавам такива мамини синчета и се чудя тези техни жени как ги търпят, не може мъж на 35-40г. да тича при мама всеки път когато му е трудно
Виж целия пост
от мен, знам какво е да имаш проклета свекърва с тази разлика че съпругът ми също го вижда и я поставя на място, но има нещо много важно когато създадеш семейство то ти е преоритет, майки, бащи, свекърви итн. остават на заден план, вие сте семейство и сте по-важни, така както аз не бих позволила майка ми да се меси в моето семейство така не искам и техните да се месят, ние си решаваме какво е важно и какво не, дори и да сгрешим това е било наше решение, във всяко семйство има скландали но те се решават като се оталожат нещата, но започне ли някой родител да се меси става лошоно и аз ще ти кажа не му се моли, ако ти и детето сте на второ място след (мама) може и да е по добре, познавам такива мамини синчета и се чудя тези техни жени как ги търпят, не може мъж на 35-40г. да тича при мама всеки път когато му е трудно
# 35
3 май 2008, 12:29 ч.
моя мъж за сега 2г вече не е повторил грешката си
аралбите са казали, че нещо дето се е случило може никога да не се повтори, но ако нещо се повтори има голяма вероятност да се потрети....
аз пък бих се помолила...в крайна смутка безгрешни няма...винаги има грешки спрямо партньора но много малко хора се сещат затова, когато гледат нечия вина
да той не постъпва зряло...ок ...ама и жената ако почне да прави така...
в крайна сметка това е ПЪРВИЯ път когато той се разделя с жена си...
колкото и да е мамино синче, не е заради случая в момента...има по-дълбоки причини
от постовете на авторката виждам само едно - тя реално няма и идея защо мъжа й я е оставил...те.е няма и идея какво всъщност се случва в сърцето и душата му
нея е разделила свеки въпреки, че може да е помогнала за това решение...има си друга причина и да я намери ако иска семейство...дза я търси в техните взаимоотношения, да не набърква свеки - свеки е само катализатор!
Виж целия пост
аралбите са казали, че нещо дето се е случило може никога да не се повтори, но ако нещо се повтори има голяма вероятност да се потрети....
аз пък бих се помолила...в крайна смутка безгрешни няма...винаги има грешки спрямо партньора но много малко хора се сещат затова, когато гледат нечия вина
да той не постъпва зряло...ок ...ама и жената ако почне да прави така...
в крайна сметка това е ПЪРВИЯ път когато той се разделя с жена си...
колкото и да е мамино синче, не е заради случая в момента...има по-дълбоки причини
от постовете на авторката виждам само едно - тя реално няма и идея защо мъжа й я е оставил...те.е няма и идея какво всъщност се случва в сърцето и душата му
нея е разделила свеки въпреки, че може да е помогнала за това решение...има си друга причина и да я намери ако иска семейство...дза я търси в техните взаимоотношения, да не набърква свеки - свеки е само катализатор!
# 36
3 май 2008, 12:33 ч.
мъжа й явно не е мамино синче, защото дори не е пускал детето, когато жена му е ЗАБРАНИЛА...явно се е съобразявал с нейното мнение
Виж целия пост
# 37
3 май 2008, 12:42 ч.
catnadeen права си за това че се е съобразил с жена си, но когато има някакъв проблем е редно двамата да седнат и да поговорят, това че е събрал багажи си и си е тръгнал без да и каже каква е причината
цялата ситуация е неприятна и болезнена най-вече за детето то не знае какво става и защо баща му го няма
няма безгрешни всеки си има трески за дялане, но когато нещо не ти харесва сядаш и говориш с човека, не може да си тръгнеш, не мисля че има семейство в което да няма кризи, самото ни ежедневие е много натоварено и това рефлектира в семейството, примерно не можеш да кажеш на шефа си че работиш много а ти плаща малко, но може да се скараш с половинката че е похарчил(а) малко повече пари
Виж целия пост
цялата ситуация е неприятна и болезнена най-вече за детето то не знае какво става и защо баща му го няма
няма безгрешни всеки си има трески за дялане, но когато нещо не ти харесва сядаш и говориш с човека, не може да си тръгнеш, не мисля че има семейство в което да няма кризи, самото ни ежедневие е много натоварено и това рефлектира в семейството, примерно не можеш да кажеш на шефа си че работиш много а ти плаща малко, но може да се скараш с половинката че е похарчил(а) малко повече пари
# 38
3 май 2008, 15:33 ч.
Ох тези мамини синчете, които не спират да "сучат" от майките си докато са живи!!!
Умиране има отърване НЕ!
Аз като адвокат бих те посъветвала следното: заведи му дело за издръжка, ама веднага.
Не чакай ти да получиш призовка. А действай, точно така както те не очакват от теб. Те ще бъдат изненадани, шокирани и сложени на място. А ти един гърди напред. Правата Ви са равни, след като не си е у дома действай!
Отиди при адвокат, подготви всичко и му се обади пред адвоката. Попитай го:
Скъпи, как да разбирам виновното ти поведение? Напускаш ли ме? Или просто си на ваканция при мама?
Ако да колко пари ще даваш всеки месец за детето? Искам днес да ги преведеш за този месец, ако не утре пускам дело срещу теб?
И саааааааааамо гледай! Веднага ще се събере семейният съвет начело с мама, бате, тате и т.н., за да решават съдбата на добрия човечец. Винаги казвам, че "добрия" човечец е и лесно манипулируем човечец. Ето на мама му дърпа конците, а той при най-малкия проблем се хваща за фустата й и бегом, че е по лесно, да нямаш ангажименти към жена и дете.
И още да не забравям да изкоментирам и товята вина, която най-вероятно е наполовина. Момиче, защо така със забраните и с неходенията. Ако мама и семейството му са ти врагове, то да беше ни питала по рано как да постъпиш не сега. Аз щех да ходя всяка седмица, да разбера какво и как обичат. Ако е храна ще готвя от дома и ще им нося. Нищо не пишеш за таткото му на съпругът ти. Ето можеше да спечелиш него на твоя страна, но това не става като 2 години не се виждаш с тях.
А да ти пиша, че ако мен някой не ме вижда две години, аз започвам да ставам лоша спрямо него и да му мисля лошото (така е напаравила и свеки). Трябваша да ходиш и да се мъчеш да станеш част от живота им, дори и с интриги, подаръции и т.н. в любовта и на война всичко е позволено!!!
От моята практика: под влиянеи намайка си един мъж преби жена си, моя клиентка. Осъдихме го веднага! И след 4 месеца пак се събраха заедно и сега всичко е наред. Ама и тя къто теб не ходи не иска да ги вижда, били прости и посредствени и т.н. Е няма идеални хора. Знаеш ли колко като мен тук, ако знаеха харакретире и познаваха отблизо майките на мъжете си, щаха да си плючт на петите и да бегат далече, далече. Ама не било писано!
И не забравяй всико се връща!
Спри да плачеш и да се самосъжаляваш! Те това очакват и на това се кефят сега!
Сложи ги на мястото им!
А детето се гледа и с 10 и със 100, най-вече с любов.
Аз не бих му звънила и не бих му се молила, колкото и да го обичам! Ти постъпи както съвеста ти диктува!
И преосмисли поведението си! Върни се назад и виж грешките си, признай ги пред себе си!
Само така ще постигнеш това, което искаш!
Виж целия пост
Умиране има отърване НЕ!
Аз като адвокат бих те посъветвала следното: заведи му дело за издръжка, ама веднага.
Не чакай ти да получиш призовка. А действай, точно така както те не очакват от теб. Те ще бъдат изненадани, шокирани и сложени на място. А ти един гърди напред. Правата Ви са равни, след като не си е у дома действай!
Отиди при адвокат, подготви всичко и му се обади пред адвоката. Попитай го:
Скъпи, как да разбирам виновното ти поведение? Напускаш ли ме? Или просто си на ваканция при мама?
Ако да колко пари ще даваш всеки месец за детето? Искам днес да ги преведеш за този месец, ако не утре пускам дело срещу теб?
И саааааааааамо гледай! Веднага ще се събере семейният съвет начело с мама, бате, тате и т.н., за да решават съдбата на добрия човечец. Винаги казвам, че "добрия" човечец е и лесно манипулируем човечец. Ето на мама му дърпа конците, а той при най-малкия проблем се хваща за фустата й и бегом, че е по лесно, да нямаш ангажименти към жена и дете.
И още да не забравям да изкоментирам и товята вина, която най-вероятно е наполовина. Момиче, защо така със забраните и с неходенията. Ако мама и семейството му са ти врагове, то да беше ни питала по рано как да постъпиш не сега. Аз щех да ходя всяка седмица, да разбера какво и как обичат. Ако е храна ще готвя от дома и ще им нося. Нищо не пишеш за таткото му на съпругът ти. Ето можеше да спечелиш него на твоя страна, но това не става като 2 години не се виждаш с тях.
А да ти пиша, че ако мен някой не ме вижда две години, аз започвам да ставам лоша спрямо него и да му мисля лошото (така е напаравила и свеки). Трябваша да ходиш и да се мъчеш да станеш част от живота им, дори и с интриги, подаръции и т.н. в любовта и на война всичко е позволено!!!
От моята практика: под влиянеи намайка си един мъж преби жена си, моя клиентка. Осъдихме го веднага! И след 4 месеца пак се събраха заедно и сега всичко е наред. Ама и тя къто теб не ходи не иска да ги вижда, били прости и посредствени и т.н. Е няма идеални хора. Знаеш ли колко като мен тук, ако знаеха харакретире и познаваха отблизо майките на мъжете си, щаха да си плючт на петите и да бегат далече, далече. Ама не било писано!
И не забравяй всико се връща!
Спри да плачеш и да се самосъжаляваш! Те това очакват и на това се кефят сега!
Сложи ги на мястото им!
А детето се гледа и с 10 и със 100, най-вече с любов.
Аз не бих му звънила и не бих му се молила, колкото и да го обичам! Ти постъпи както съвеста ти диктува!
И преосмисли поведението си! Върни се назад и виж грешките си, признай ги пред себе си!
Само така ще постигнеш това, което искаш!
# 40
4 май 2008, 17:39 ч.
съгласна съм, че трябват разговори, РУт, но за да се фръцне един мъж, гледал семейството и жена си и загърбил РОДИТЕЛИТЕ си заради нея - без разговор, без нищо - значи или НЕ ВИЖДА СМИСЪЛ да говори или вече тотално не иска жена си и не иска разговори....
поне мен на това ме навежда ситуацията
ПЕла ме изкефи, но аз бих вложила повече искрено желание и по-малко интриги
дори когато някой интригантства, аз гледам да подходя честно и открито - аз бих ходила при свеки и бих открито харесвала, каквото ми харесва в нея и открито не бих харесвала това дето не ме кефи, но бих подхождала максимално с уважение и разбира се бих държала мнението си за себе си ако не се налага да го демонстрирам - утре майка ми ще е свеки....
просто аз бих била човек до колкото може...ако не може бих спряла своите посещения с извинение и ясно изказване защо.....пред всички - да няма интриги
въобще съветите на Пела според мен са добри само ако човек има искрено и лично желание да сътрудничи - не да обича и да приема даже, просто да се държи толерантно и културно, дори когато другите забравят да го правят
Виж целия пост
catnadeen права си за това че се е съобразил с жена си, но когато има някакъв проблем е редно двамата да седнат и да поговорят, това че е събрал багажи си и си е тръгнал без да и каже каква е причината
цялата ситуация е неприятна и болезнена най-вече за детето то не знае какво става и защо баща му го няма
няма безгрешни всеки си има трески за дялане, но когато нещо не ти харесва сядаш и говориш с човека, не може да си тръгнеш, не мисля че има семейство в което да няма кризи, самото ни ежедневие е много натоварено и това рефлектира в семейството, примерно не можеш да кажеш на шефа си че работиш много а ти плаща малко, но може да се скараш с половинката че е похарчил(а) малко повече пари
цялата ситуация е неприятна и болезнена най-вече за детето то не знае какво става и защо баща му го няма
няма безгрешни всеки си има трески за дялане, но когато нещо не ти харесва сядаш и говориш с човека, не може да си тръгнеш, не мисля че има семейство в което да няма кризи, самото ни ежедневие е много натоварено и това рефлектира в семейството, примерно не можеш да кажеш на шефа си че работиш много а ти плаща малко, но може да се скараш с половинката че е похарчил(а) малко повече пари
поне мен на това ме навежда ситуацията
ПЕла ме изкефи, но аз бих вложила повече искрено желание и по-малко интриги
дори когато някой интригантства, аз гледам да подходя честно и открито - аз бих ходила при свеки и бих открито харесвала, каквото ми харесва в нея и открито не бих харесвала това дето не ме кефи, но бих подхождала максимално с уважение и разбира се бих държала мнението си за себе си ако не се налага да го демонстрирам - утре майка ми ще е свеки....
просто аз бих била човек до колкото може...ако не може бих спряла своите посещения с извинение и ясно изказване защо.....пред всички - да няма интриги
въобще съветите на Пела според мен са добри само ако човек има искрено и лично желание да сътрудничи - не да обича и да приема даже, просто да се държи толерантно и културно, дори когато другите забравят да го правят
# 41
4 май 2008, 20:34 ч.
В това според мен се крие тайната на това да се разбираш със свеки, а и с който и да е човек също.
Преди мен бившия ми мъж е имал друга сериозна приятелка и какви истории ми е разправял за отношенията й с майка му.
Свеки хич не беше лесна, а аз не съм баш типа, дето казва "Мамче" и се лиготи, готви и слуша - но проблеми с нея мога да кажа не съм имала и то спазвайки горното.
Съветите на Пела са перфектни.
Виж целия пост
... просто да се държи толерантно и културно, дори когато другите забравят да го правят
В това според мен се крие тайната на това да се разбираш със свеки, а и с който и да е човек също.
Преди мен бившия ми мъж е имал друга сериозна приятелка и какви истории ми е разправял за отношенията й с майка му.
Свеки хич не беше лесна, а аз не съм баш типа, дето казва "Мамче" и се лиготи, готви и слуша - но проблеми с нея мога да кажа не съм имала и то спазвайки горното. Съветите на Пела са перфектни.
# 42
5 май 2008, 15:23 ч.
Здравейте!
Не съм писала няколко дни, защото събитията се редят ли редят...
В четвъртък говорих със съпруга ми по телефона, нищо съществено освен, че иска ако му позвола да дойде да види детето. В петък пристигна рано рано и го взе водил го на Патиланци, на сладкарници и така разходили се. Казах му, че може да прекара цял ден с него, но че не искам да го води при свекърва ми... Е, не се случи така! Няма значение, натежа ми още повече. Умишлено му казах, да не го води, да видиме, кое в него ще наделее аз или маминка... Все тая изводите и огорчението си остават за мен. Доведе детето след обяд, той миличкия се разкъса с мен ли да тръгне, баща си ли да дърпа да прегръща. В крайна сметка мъжа ми влезна заедно с него вкъщи, за да може да се прилъже нещо детето и да си тръгне. Огледа навсякъде, къде, какво... Тръгна си, детето се разтрои още повече, но дете, все нещо го залъгах.
В събота дойде с нас на кафенце - аз, той и детето. Детето много щастливо, разкъсваше се между двама ни и видимо усеща, че нещо не е както трябва. оворихме с мъжа ми... Той е видимо обиден, може би, до някъде има право. За всяко нещо са нужни двама, но основния проблем е в него, но той никога не би признал това. След това оставихме детето на майка ми и поговорихме, ако въобще може да се каже, че говорихме. Скарахме се още повече. Аз доста сериозно избухнах, защото той ми казва, че след месец щял да си дойде, да видел, дали въобще аз съм искала да бъда с него! Казах му, че и след седмица и след месец, все тая. Човек или знае или не знае дали иска да живее с някой. В момента всичко прави на пук, но му казах, че не го прави на пук на мен, защото аз все ще се оправа и че неговата грижа не е само да дава пари, защото от друго имаме нужда аз и сина ми. Казах му, че в момента права на пук единствено на детето и на себе си, аз няма да седна да се мола, но няма и да гледам от страни как детето ми страда. Казах му, откога всъщност го има този проблем и колко време съм събирала в себе си тази горчилка и че не е просто от сега, но ако беше някога се опитал да говори с мен за това едва ли сега щяхме да сме на това положение. Той само повтаряше, защо не си ми казала... А имало ли е смисъл да казвам, след като ще дотърчи до майка си и ще сподели и тя ще отрече, както е и правила дори пред мен с цялата си наглост.. Даде ми пари за детето, за памперси, мляко.. Не исках да приема, но пък и защо да не ги взема, все пак той трябва да поеме някаква отговорност. Толкова много думи си казахме! Имал нужда да мисли, но за какво да мисли!? Казах му вина имам, но да не прави така, че да прехвърля всичко на мен, моята вина е единствено, че толкова време събирах обидите на майка му и брат му и че веднъж не споделих. Вина имам, но няма да се моля, защото той избра сам сега да не живее с нас. Инече видимо страда и не му е лесно, но дали попита мен, на мен как ми е било. Да обяснявам на детето, защо тати го няма, защо не идва да го гушне... Това не се обяснява! Съпруга ми каза, колко много ни обичал, но той бил горд, не може да го мачкам и да права каквото си искам... Каза, че не трябвало да го права чак на такъв проблем, на него му било така добре да ходел за няколкко часа през събота или неделя до майка му и това е. Е, да но проблема си остава!
Пела, варианта с адвоката го мисла и обмислям, но незнам дали съм готова на тази крачка. Незнам, дали мога да му пречина това нещо. Обичам го, а и знам, че и той нас... Не мога да преглътна обидата и незнам дали някога ще простта всичко това, което пречинява на детето. Искам да се съберем и все още храня надежди, че може пак да сме семейство и да съхраним това, което сме изградили толкова време... Обидена съм и горчилката едва ли ще преглътна лесно, но сина ми е страшно чуствителен и ако мога да му спеста всичко това да го подмятаме само ту на мен, ту на него ще го направа, но не с цената да се моля и заплашвам с адвокати. Мисла, че и той за сега не би предприел такава стъпка...
А относно баща му, той почина преди 5 години. Всъщност тя и затова майка му се възползва толкова много от него. Била сама, кръвно вдига, и такава сценки разиграва. Девер ми обаче, никой не закача, 1-2 месеца след погребението си събра багажа и замина за чужбина, съпруга ми трябваше да "изнесе" всичко на негов гръб...
Днес мъжа ми се обади, че искал да ни види и по-късно щял да се обади, като тръгвал към вкъщи. Незнам с какво ново 20 ще дойде...
Това е момичета, много съм ви благодарна, за съветите, подкрепата, упреците дори. Вие сте моята упора сега!
Виж целия пост
Не съм писала няколко дни, защото събитията се редят ли редят...
В четвъртък говорих със съпруга ми по телефона, нищо съществено освен, че иска ако му позвола да дойде да види детето. В петък пристигна рано рано и го взе водил го на Патиланци, на сладкарници и така разходили се. Казах му, че може да прекара цял ден с него, но че не искам да го води при свекърва ми... Е, не се случи така! Няма значение, натежа ми още повече. Умишлено му казах, да не го води, да видиме, кое в него ще наделее аз или маминка... Все тая изводите и огорчението си остават за мен. Доведе детето след обяд, той миличкия се разкъса с мен ли да тръгне, баща си ли да дърпа да прегръща. В крайна сметка мъжа ми влезна заедно с него вкъщи, за да може да се прилъже нещо детето и да си тръгне. Огледа навсякъде, къде, какво... Тръгна си, детето се разтрои още повече, но дете, все нещо го залъгах.
В събота дойде с нас на кафенце - аз, той и детето. Детето много щастливо, разкъсваше се между двама ни и видимо усеща, че нещо не е както трябва. оворихме с мъжа ми... Той е видимо обиден, може би, до някъде има право. За всяко нещо са нужни двама, но основния проблем е в него, но той никога не би признал това. След това оставихме детето на майка ми и поговорихме, ако въобще може да се каже, че говорихме. Скарахме се още повече. Аз доста сериозно избухнах, защото той ми казва, че след месец щял да си дойде, да видел, дали въобще аз съм искала да бъда с него! Казах му, че и след седмица и след месец, все тая. Човек или знае или не знае дали иска да живее с някой. В момента всичко прави на пук, но му казах, че не го прави на пук на мен, защото аз все ще се оправа и че неговата грижа не е само да дава пари, защото от друго имаме нужда аз и сина ми. Казах му, че в момента права на пук единствено на детето и на себе си, аз няма да седна да се мола, но няма и да гледам от страни как детето ми страда. Казах му, откога всъщност го има този проблем и колко време съм събирала в себе си тази горчилка и че не е просто от сега, но ако беше някога се опитал да говори с мен за това едва ли сега щяхме да сме на това положение. Той само повтаряше, защо не си ми казала... А имало ли е смисъл да казвам, след като ще дотърчи до майка си и ще сподели и тя ще отрече, както е и правила дори пред мен с цялата си наглост.. Даде ми пари за детето, за памперси, мляко.. Не исках да приема, но пък и защо да не ги взема, все пак той трябва да поеме някаква отговорност. Толкова много думи си казахме! Имал нужда да мисли, но за какво да мисли!? Казах му вина имам, но да не прави така, че да прехвърля всичко на мен, моята вина е единствено, че толкова време събирах обидите на майка му и брат му и че веднъж не споделих. Вина имам, но няма да се моля, защото той избра сам сега да не живее с нас. Инече видимо страда и не му е лесно, но дали попита мен, на мен как ми е било. Да обяснявам на детето, защо тати го няма, защо не идва да го гушне... Това не се обяснява! Съпруга ми каза, колко много ни обичал, но той бил горд, не може да го мачкам и да права каквото си искам... Каза, че не трябвало да го права чак на такъв проблем, на него му било така добре да ходел за няколкко часа през събота или неделя до майка му и това е. Е, да но проблема си остава!
Пела, варианта с адвоката го мисла и обмислям, но незнам дали съм готова на тази крачка. Незнам, дали мога да му пречина това нещо. Обичам го, а и знам, че и той нас... Не мога да преглътна обидата и незнам дали някога ще простта всичко това, което пречинява на детето. Искам да се съберем и все още храня надежди, че може пак да сме семейство и да съхраним това, което сме изградили толкова време... Обидена съм и горчилката едва ли ще преглътна лесно, но сина ми е страшно чуствителен и ако мога да му спеста всичко това да го подмятаме само ту на мен, ту на него ще го направа, но не с цената да се моля и заплашвам с адвокати. Мисла, че и той за сега не би предприел такава стъпка...
А относно баща му, той почина преди 5 години. Всъщност тя и затова майка му се възползва толкова много от него. Била сама, кръвно вдига, и такава сценки разиграва. Девер ми обаче, никой не закача, 1-2 месеца след погребението си събра багажа и замина за чужбина, съпруга ми трябваше да "изнесе" всичко на негов гръб...
Днес мъжа ми се обади, че искал да ни види и по-късно щял да се обади, като тръгвал към вкъщи. Незнам с какво ново 20 ще дойде...
Това е момичета, много съм ви благодарна, за съветите, подкрепата, упреците дори. Вие сте моята упора сега!
# 43
5 май 2008, 15:35 ч.
Мисля,че още има хляб във вашата връзка и има много голям шанс да се съберете,защото се обичате явно.
Но трябва да поговорите ама наистина- да изясните всеки какво иска да се промени, пробвай да го изслушаш за неговата болка, съвсем кротко и без нападки, помоли го и той да не те обвинява на всяка 2ра дума. ще видиш колко леко става след такива разговори
Пък и така ще разберете какво трябва да се промени,за да преминете през това изпитание
Виж целия пост
Но трябва да поговорите ама наистина- да изясните всеки какво иска да се промени, пробвай да го изслушаш за неговата болка, съвсем кротко и без нападки, помоли го и той да не те обвинява на всяка 2ра дума. ще видиш колко леко става след такива разговори
Пък и така ще разберете какво трябва да се промени,за да преминете през това изпитание
# 44
5 май 2008, 16:12 ч.
Изгубеното момиче 
явно започваш лека-полека да се намираш.
Смятам, че ще намерите и сили да преживеете този тежък момент. Да, майката останала вдовица се е вкопчила в единствения си син наблизо (виждала съм тази ситуация при моя приятелка - жената просто премина всички нормални граници, побърка ги от интриги и простотии; имаше и проклет девер, който дори в странство намираше начин да намила гпупости ту на майка си, ту на брат си. НО двамата млади много се обичаха и все още са щастливо семейство!)
Щом обичаш и мъжа си, и най-вече разбираш колко страда детето ти - ще простиш! Не е лесно, но ако обичаш, прощаваш и непростимите неща. Не бъди горделива, а мъдра, и не се поддавай на изкукавялата свекърва. След като и мъжът ти твърди, че те обича, значи не всичко е загубено!
Не искаме поредната сродна душа да се присъедини към нас! Много сме кофти тук - затворен кръг вещерици и трудно пускаме някого
ако има надежда да си остане щастливо женен!
Остави всички обиди и горчилка в миналото, защото имате бъдеще с бащата на детето ти!
И просто не й се вързвай на свеки, а към мъжа си прояви повече разбиране - той е просто добър син, който е грижовен към майка си. Мисли само по този начин за поведението му и го похвали за това, а не го укорявай! И не си играй на "да видим кое ще надделее - аз или маминка" - това е много глупаво! Защо му го причиняваш, а и на себе си?!!! Семейният ти живот не може да е надцакване с бабата - коя ще излезе по-силна.
Разбирам, че ти е обидно, заради глупостите на свекърва ти, но трябва да намериш начин да съжителстваш с нея.
Виж целия пост
явно започваш лека-полека да се намираш.
Смятам, че ще намерите и сили да преживеете този тежък момент. Да, майката останала вдовица се е вкопчила в единствения си син наблизо (виждала съм тази ситуация при моя приятелка - жената просто премина всички нормални граници, побърка ги от интриги и простотии; имаше и проклет девер, който дори в странство намираше начин да намила гпупости ту на майка си, ту на брат си. НО двамата млади много се обичаха и все още са щастливо семейство!)
Щом обичаш и мъжа си, и най-вече разбираш колко страда детето ти - ще простиш! Не е лесно, но ако обичаш, прощаваш и непростимите неща. Не бъди горделива, а мъдра, и не се поддавай на изкукавялата свекърва. След като и мъжът ти твърди, че те обича, значи не всичко е загубено!
Не искаме поредната сродна душа да се присъедини към нас! Много сме кофти тук - затворен кръг вещерици и трудно пускаме някого
ако има надежда да си остане щастливо женен!Остави всички обиди и горчилка в миналото, защото имате бъдеще с бащата на детето ти!
И просто не й се вързвай на свеки, а към мъжа си прояви повече разбиране - той е просто добър син, който е грижовен към майка си. Мисли само по този начин за поведението му и го похвали за това, а не го укорявай! И не си играй на "да видим кое ще надделее - аз или маминка" - това е много глупаво! Защо му го причиняваш, а и на себе си?!!! Семейният ти живот не може да е надцакване с бабата - коя ще излезе по-силна.
Разбирам, че ти е обидно, заради глупостите на свекърва ти, но трябва да намериш начин да съжителстваш с нея.
Препоръчани теми