111000 двоична US тема

Добре дошли на новите попълнения в "Хамеричко" 
По темата за торнадо уорнинг-около нас като цяло няма торнада (е мънички, които ти пренасят грила при съседите има от време на време). Първият път когато чух сирените доста се притесних. Сега вече съм свикнала. Децата също. Ако са сами в къщи, се изнасят към бейсмента. Имат си складирани "запаси". Каквото са ги учили в у-ще.

Джи, мерси за включването. Наистина тъжното е как сред цялото тръбене да не се слагат лейбълс, всъщност става точно това.
Аз винаги съм виждала и доброто, и лошото в учебната система, не е като да мърморя само, но се стряскам като ми кажат, че в мидъл скул часовете на сина ми ще са 86 мин. като от тях 10 мин ще е учене плюс още нещо, защото на 12-13-14 годишните атеншън спан-а бил 10 мин. Съжалявам - на три годишното ми е толкова и затова правим 2-3 урока на ден по пиано, за да не и дотяга.

Ето и нещо хубаво - бяхме тази вечер на Tapestry of cultures в училище, където всеки клас се беше подготвил по дадена държава. България беше представена много добре. Имаше и културна програма, танци в национални носии... но народа се беше съсредоточил върху хапването или тестването на храни от различни култури.

Ха, Джи, много интересно. Кажи какво означава да си подготвен и да се бориш за детето, не ми е ясно нещо, какво имаш предвид?? Ако учителят реши, че еди какво си, какво може да се направи?

Ехо. Привет.
Не са ме опипвали в училище , т.к. си имах 5 съученички които с огромно удоволствие се самопредлагаха и така на останалите 15 ни се размина .
Направо се наплаших малко като го знам Пухкавел какъв е любвеобилен, раздава въздушни целувки с повод и без повод . Преди 2 дена с едно японче си играха и като взеха да се милват по косичките , чак се чудя какво да го правя. добре , че другата майка ми обясни че това си е нормално за децата и няма проблем. ами омръзна им бързо, ама после да се зариват в пясък много им хареса.
  за новите мами

Накъде е отишла темата Да си дам рапорта.В училище имаше опити, но аз не бях от най-развитите, а и някакси успях да туширам работата.Не съм останала с  кой знае колко лоши спомени.Стряскащото е, че всички, ако не сме били обект, то поне сме станали свидетели на това нещо.
  След години, обаче, имах неприятна случка в киното.Дааа, от малка бръмча по кината  Та, сяда до мен некъв чичка, и по време на прожекцията ме пипа по крака, нескопосан некъв, отврат.Аз ставам, казвам на приятелката до мен да седнем на друг ред, защото "тоя плешивец пипа където не трябва".Правя се на отворена(не съм била повече от 5-ти клас), а сърцето ми ще се пръсне от страх, "ами ако ме последва и на другия ред".За радост, това не се случи.Дълго време след това се оглеждах като гърмян заек,кой ще седне до мен докато затъмнят светлините и започне прожекцията.
  И тук, преди 3-4 години, в една дискотека.Стоим си ние на крак, аз, мъжът ми и един приятел.Говоркаме си нещо, надвикваме се по-скоро.И по едно време усещам, някой ме пипа по задника.Гледам мъжът ми е точно срещу мен, а приялетят ни, дори се беше изместил встрани, правеше път на някакви.... , когато се усетих какво става.Обърнах се, зад мен някакъв се подпрял на масичка, и ми е на нивото задника баш.Блъснах го в гърдите, а той ми вдига ръце, с жест "ама какво?".Обръщам се към момчетата да им обясня ситуацията, докато се разберем, кой, какво...тоя се беше разкарал....леле, не мога да ви опиша каква вълна ме обля тогава.
   За училищата, си е страшно.И за онази част с лепене на диагнози тук, с изписването на хапчета с лекота.Любимата ми тема за болното американско общество.Колкото и да се опитвате да ме убедите в обратното.Да, знам, има изключения.Но са си болно общество.Не ми харесва повратливостта им.Никак!
  Добре дошли на новите попълнения.
Как е малкото теленце, Бенс?

Учителят не може да направи нищо, ако родителят не подпише съгласие детето му да бъде евалюирано. Това става от Child Study Team, и ако искаш, можеш да повикаш адвокат на сбирката.
Биз, аз съм си водила едното дете на специалист по детско развитие, като беше малко, защото се бях притеснила от разни глупости. Изобщо не е лек процес диагностицирането в тази сфера, и като процедура, и като време е много обстойно, отнема месеци, даже години наред наблюдение, и никой не ми е споменавал за хапчета. В крайна сметка и диагноза нямахме, и освен милият спомен за моите паранои, друго не е останало от случая. Аз не знам кое заболяване в тази сфера допуска изписване на хапчета за 3-4 годишни деца. От това, което съм чела, дефицит на концентрацията например може да бъде диагностициран най-рано на около 7г. и то след дълго наблюдение. Аутизмът също се диагностицира бавно и внимателно.

Работя в тази сфера и 100% се подписвам под казаното от блажка; зорлем не се прави нищо,информираното съгласие е основно право (лишаването от което води до моментално уволнение на съотв.персонал), ролята на родителите е основна,както и решението е, в крайна сметка,в техни ръце. Предписването на хапове и куик фикс е емблематично за тук,както и мдконалс,розовите гащи,големите заплати и редица други-какво ще изберем и как ще диил с последствията си зависи само от нас. Болен е света,не само Америка,грозните тенденциите тук пропиват другите континенти бавно и славно,за жалост...

Докато не съм забравила-добре дошли на всички нови "мами" и бъдещи такива  
 
И аз съм от тези които от първи клас си хващах автобуса , пресичах си на доста оживена улица и хайде в училище. Тогава живеехме в Поморие , след училище с още 2-3 момичета (съседки) се прибирахме за по напряко през центъра . Сега като си помисля -кога аз ще имам такова спокойствие да си оставя детето на 7г(това значи след 6м) да върши тези неща сама? И не само тук живота е такъв , даже си мисля че в това отношение България е още по - опасна.
 Скоро една приятелка ми прати един е-майл на тази тематика , какви сме били преди 20г , какво сме правили , какво е сега. Наистина изпитах лека носталгия по времето когато нещата бяха толкова спокойни , че родителите можеха да си оставят децата сами в къщи ( нас са ни оставяли , особено мен , брат ми предпочиташе да е на село) , а родителите се прибират в 5ч чак от работа Къде ти сега?
  И аз си мисля (както казах и в предишното си мнение)- системата е "болна". Не може така , както каза някой един поглед накриво и хайде в кюпа. Ами това 5г дете -според мен(лично мнение) по този начин с целия този цирк , децата се травмират от малки, воденето при разни специалисти , хапчета и накрая какво , вместо да му помогнат то до такава степен се е объркало че не знае "на кой свят се намира". Вместо просто да му се каже" че момичетата не се целуват по устата". Объркват децата от малки , уж да им помогнат а какво става.  Какво е станало да речем като Емил , Атанас , Ангел- Петър или който и да е ви е целунал на 5г -нищо.  А представяте ли си каква травма щеше да има и за двете деца "ако цирка " им беше приложен. Ох не знам , и аз имам момиче и момче , но не ми се иска да попаднат в "системата им"

Точно, тъжно, истина.

Правя последно, надявам се, изказване по темата, защото никак не обичам да развявам професионални факти по форумите. Моля, да се чете внимателно, за да не се всява паника пак и отново. В отговор на Biz - никой нищо не може да направи без твоето съгласие. Въпросът е, и не говоря специално за Марти!, но примерно, понеже питаш, ако почнат да ти се оплакват, че той не внимавал, че говорел много, че не слушал, че не знам си какво, и това стане системно, ако почнат да те привикват за щяло и нещяло и да ти се обаждат, за да се жалват от него, ако почнат да ти казват, че примерно, понеже е двуезичен, имал проблеми с възприемането на материала, че му било трудно, светвай червената лампа и бъди нащрек.
В училището, в което съм в момента, има ESE Pre-K клас от 3-4 годишни, някои от които са на медикейшън. Има ESE-K и ESE 1-2, където има деца на хапчета. Тягостното е, че ако родителите им не им дадат хапчето, през деня някои от тях буквално лудват и сами и си казват, че мама не им е дала хапчето сутринта. Знаем ги кои са, на отчет са в клиниката. Когато едно такова дете не е на лекарство, то почва да буйства и често трябва да ходя да ги restrain-вам физически. И да, това се случва, блажка, но не мога да давам повече информация по въпроса тук. И да, това не са деца на родители, които са в час, родители, които четат и се интересуват от децата си, това са неглектнати деца, чиито родители нямат представа какво става и сляпо следват предписанията на тъпи учители, педиатри и всякакви тиймове. Това е обратната и тъмна страна на нещата, за която няма нужда повече да говорим тук.

100% съм сигурна, че на нито едно от децата на пишещите тук няма да се случи нищо подобно, идеята ми е, че трябва да сме подготвени и нформирани, когато имаме вземамне-даване с някои от тукашните училища.
Наистина моля, да не преминаваме в панически настроения и емоции. Благодаря!

Според мен няма перфектно положение за едно проблемно дете ,тук хапчета му дават а в БГ го изключват от у-ще (не съм сигурна кое е по доброто).
Джи ...сериозно питам каква друга алтернатива има едно такова дете което буйства в у-ще или в час?!

виктория, отдавна не съм влизала във форума за деца с увреждания, от години може би, но ако в този форум има нещо представително за България, дрогирането на малки деца в родината наистина се върши безпардонно. Особено при неособения контрол на лекарствата там. А преди известно време, може би пак 2-3 години, някаква майка от България беше молила някой да й донесе хапчета от САЩ, защото от тях детето й кротвало, иначе не можела да се оправи с него. Няма рецепти, няма терапия, хапчета и толкоз. (Между другото, и аз съм си патила като дете от некомпетентно дрогиране, по друг повод, и за съжаление с последствия, с които продължавам да се боря).
Перфектното положение на всяко дете според мене е информираното родителство, което предполага да си в достатъчна близост до детето си, за да можеш да вземаш решения.

Добре дошли на новите попълнения в темата!

За съжаление, това което пише Джи, са го споделяли с мен и други хора в тази система.  Но, наистина и аз мисля, като нея, че на информирани родители не може да се случи такова нещо.  Все пак не вярвам сляпо в системата им, за да позволя да третира някое от децата ми по подобен начин. 

Вики, предпочитам да изключат детето ми от училище, и да го преместя в друго, от колкото да му дават каквито и да е хапчета.

Тина, КТВ, А.Джей е добре. Спойълд от баба и дядо Раната заздравява, няма температура, весел е, кисна го 2 пъти на ден в коритото, пие антибиотик и ...дано не се повтаря повече...

преди известно време с мъжа ми четяхме за Атачмънт дисордър, АДД и подобни....такъв вид поведение, често идва от родители, които са игнорирали потребностите (не глезотиите) на децата от ранна детска възраст...Много кофти ми стана като си спомних за някои от буйните ми съученици, като си предствих какъв живот са имали извън училище

хапчетата понякога са необдходими, и докато тук е нормално, да се потърси помощ и човек да живее щастливо и пълноценно, то в Б-я никой не го прави, защото да не го помислят съседите/близките за луд, ако например трябва да  пие антидепресант или ходи на терапия.
Абе пак стигам до извода, че трябва баланс във всяко нещо

Отговорът на този въпрос става все по-мъглив и за мен самата, след всичко, на което съм се нагледала. Единият вариант е, да се падне свестен учител, който може да се справя класа си (има и такива) и има стратегии за недопускане едно дете да стигне до там, че да почне да буйства. Но понеже повечето се носят по течението и искат да се отърват от тях на момента, буквално ги дразнят и предизвикват, на което децата реагират по най-светкавичен начин с гняв. Та - кадърен учител и свястна обстановка е едното решение.
Най-често обаче тези деца са с купища referrals, а след определен брой такива се свиква въпросния тийм, прави се БИП, ако БИП-то не работи се мисли за преместване в специален клас, ако и там не вървят нещата, се праща в специално училище за деца с проблемно поведение. Говорим за емоционални проблеми при децата, не за обучителни и академични. И то за големи и системни проблеми, а не за тук таме някоя изцепка, не можеш да очакваш от едно дете да бъде робот. И говорим за наоколо, все пак, не съм убедена, че знам как се решават тези неща по другите щати. Тъй че, без паника, пак повтарям.

Аз си мисля, че съм постнала и станах, а то имало публикувани нови отговори и не ми пуснало съобщението.