Месец май е - искам вече месец без трагедии

Светле, мерси! А не е ли възможно да те ръчка с ръчички? Някои са големи боксьорчета. 

Светле може и ръчичките да са. Моето диваненце имаше едни период от около седмица - особено като бях седнала /то рядко ми се случваше..нали само лежах и пруфтях/ имах чувството, че ще ме издъни отдолу. Оказаха се ръчичките му които палаво ме побутваха - или поне така каза докторката на прегледа. Какво нежно бе жена имах чувството, че ще излезе...така ме биеше по дъното
Забравих коя седмица си...мисля, че беше 22 г.с ...аз такива усещания имах в средата на шестия месец.
Ех този Филип бееее Ренка имаш късмет, че имам син...иначе направо ти крадях сина за зет ама то не се знае де...
http://slavigeorgiev.multiply.com/photos/album/4/Slavi_1.7g.#12 последните му снимки на диване Слави

Близнак,малкия е страхотен!
А бе да не ти го открадна аз за зет 

ЧЕСТИТО БЕБЕ НА МАМА КАРОЛИНА ! ДА И БЪДЕ  ЖИВА И ЗДРАВА  МАЛКАТА ПРИНЦЕСА!

Честита принцеса на мама Каролина   ! Да расте здрава и щастлива. Нека има повече такива новини вече.
Добре дошли на Зори и Жори/ и на таткото де/  .
Ренчо, не така, милинка. Иска ми се всички да се отървем от параноята и да можем да се радваме пълноценно на децата си. И аз си имам моите идиотщини и направо не мога да се понасям, но явно сме толкова обременени, че незнам дали някога ненормалните страхове ще ни оставят да дишаме спокойно. Дано никога не ги стигнат дечицата ни безумията, които ни тормозят  . Филип толкова е пораснал и е станал още по-хубав - пу пу.
Светълче, хич не ми пречиш с "тъпите" си въпроси, само ме е яд, че си вярваш и така тормозиш и себе си и малкото човече, а и нямам много възможност да съм насреща  .
Ритата и на мен вече много ми липсва.
Лейдибеби, позитивизъм до оглупяване - това е единствения начин. Спомням си, когато нещата бяха най-зле, аз просто не можех да си представя, че пак няма да си гушкам бебето и тогава като истинска луда взех да му говоря на глас. Обяснявах му как ще си го гушкам пък и че съм му купила гащеризонче и ще му го облека. В очите на околните сигурно съм изглеждала абсолютно откачила, но аз вярвах, че така ще стане. Малко по-късно нещата си дойдоха на мястото. Може и да е чиста случайност, но аз просто не се поддадох на ужаса на ситуацията. Така че - вярвай, че всичко ще е наред и то ще бъде. Повтаряй си до безпаметност, че ще си гушкаш бебето  /това важи и за Светланата/.
Гушкам ви и се надявам скоро да се оправи скапаното време, та да се видим най-накрая.

Честито бебче на мама Каролина! Да расте здрава и безгрижна малката Лора!
Светле, зависи как се е завъртяло бебето. До към 6-7 месец предимно долу усещах бебето, после пък така се врътна, че ми избиваше понякога дясното ребро 
ladybebi ,лекарствата няма да ти помогнат, всичко е в главата ти  Това, което може да пиеш по време на бременност е някакви билкови хапчета, които всъщност въобще не са за депресия. Депресията и неспокойствието са различни неща. Помисли какво всъщност е при теб - дали си притеснена и подтисната заради тревогите от бременността или е по сериозно. Първото е нормално и Весито ти го е казала най добре "позитивизъм до оглупяване"  . Тежките депресии наистина изискват лекарства, но в момента няма начин да се лекуваш, за да не навредиш на бебето. В неделя имаше хубаво предаване в "Бтв репортерите" точно за депресията, не знам дали си го гледала.... но там обясниха точните симптоми и наистина съм била свидетел, че така се случват нещата. Според мен хормоните и притеснението ти идват в повече    Препоръчвам ти психолог  Успех на ФМ!
Ние сме при нашите от 2 седмици... Боядисваме и основно чистим вкъщи... Голяма бъркотия 

Светле УСЕХ и от мен,а за параноятя мисля 4е е нормално.Когато си преживял трагедия няма пълно спокойствие и радост...но трабва да вярва6 4е този път вси4ко 6те е разли4но!Много късмет мили4ка и ходи при лекърите когато има6 нужда,на тях това им е работата_да се грижат за нас!Една силна 

Много ви благодаря момичета.  Аз в момента не съм в тежка депресия, дори може би въобще не съм (на моменти само).Мен ме е страх дали няма да се появи отново след раждането?Преди милех че вече нещата са влезли в норма докато изведнъж ме удари и до днес не мога да си обясня защо така се получи.Всичко си вървеше по старо му и изведнъж около 2 месеца след случката така ме тресна че не знаех на кой свят съм.Дали е било следродилна депресия или комбинирано?А тя почна докато бяхме на гости изведнъж ми заглъхнаха ушите замаях се и не знаех къде съм.После едно чувство на страх исках да се прибера веднага в къщи и така...стана по зле и ме държеше докато не забременях.Уффф извинява се пак с мойте досадни истории.
Честито бебе на Каролина

Хайде и аз с добра новина - имам си племенница  . Родила се е бързо и нормално 2600 гр и 49 см. Размазах се от кеф  .

Vesela- az Да ви е здрава малката кукла и да носи много радост на мама и тати

Веси, честита ти племенница   Много радост на цялото семейство.
На хубав ден се е родила, днес моето братче има рожден ден  

vesela-az,да ти е жива и здрава племенницата!  Да расте умно и весело дете  !Пиши как се казва .

Казва се Елена  . Направо крила ми пораснаха, а моите мъже спят и няма с кого да се порадвам.

Такива новини да се чуват! Да ти е жива и здрава племенничката! И да е голяма хубавица, щом носи това име!

Като се сетя колко се радвах, като се роди моята племенничка преди 101 години...  сега е прекрасна 101-годишна студентка. 

Лейдибеби, първо да те успокоя, че това, което описваш не е депресия. Следродилната депресия обикновено се дължи на сблъсъка на мечтите за живот с бебе и голата действителност на нааканите памперси, рева и въпросът "Абе аз ставам ли за майка или хич ме няма?". Твоето е било СТРАХ. А всеки нормален човек, който е преминал през такива изпитания, като теб (и всички нас), изпитва страх в огромни, океански, вселенски и прочие количества. Но пък наоколо щъкат разни преборили страха майчета, които да подкрепят застаналите в изходна позиция, за което     

Ей, Весенце! Да ти е жива и здрава Хубавата Елена (ама че символично име са й избрали )! Да расте за радост на всички ви прекрасна и умна госпожица! Знам колко се обича племенник! Моят е първата ми любов. Бяха у нас за Великден и най-после се запознаха с Филип. То не бе радост, не бе чудо. Размазах се направо от кеф. Още по-щастлива съм, че Филип не спря да се лензи на батко си и да го търси, а като си тръгна наистина сякаш разбра, че скоро няма да се видят. Имам възможност да го взема при нас лятото да го запиша на немски с други деца на емигранти, но нещо само аз съм на това мнение...  Не мога да разбера защо няма разбиране. Това ми тежи и направо ме убива. А не исках да става така... Омръзна ми да катастрофират надеждите ми... Ма да не ви занимавам с простотии!
Мече, за оченцето и кърмата... Аз капех, когато можех. Стараех се да е често. Църкам директно в очето и то си изтича излишното. Важното е непрекъснато да се промива с млекцето.
Ники, как сте след стачката? Ние такъв проблем не сме имали, но постепенно и Филип мина на кърмене от лежащо положение. Но и досега понякога го гушвам като новороден и пак си цока. Вече е усвоил и други тарикатски пози - седнал, прав... Абе пълен е с номера  . Важното е цица да има и да потича млякото оттам. Страх ме е от този стрес да не си направя някой беля и да ми спре кърмата. Уж гледам да си укротявам нервите, ма... 
Светле, пази нервите, че ще ти трябват, мъжка мамо!
Всички ви гуша, че трябва да тръгвам....
П.С. Херич, знаех си аз още на времето като гледах руси и синеоки бебета като Слави, че това ще подейства