Моите никога не са те тръшкали на публични места, не съм крещяла след тях и не съм се оплаквала, че не мога да се справя.
Само да споделя, че единствената причина да се чувствам безпомощна, когато синът ми е правил подобни сценки, са били странните погледи на жени, които сякаш казват "Гледай я па тая, не може да си овладее отвратителното хлапе" и се впускат да "помагат", да го поучават и да дават акъл.
Не всички сме надарени със свръхспособността да ВЪЗПИТАМЕ едно 2-3 годишно дете да потиска емоциите си, да се контролира, да изпитва нашите желания и притеснения и винаги да е готово да откликне на настроенията и намеренията ни.
И, последно, лично аз дълбоко се съмнявам, че ако едно дете не реве, не се отскубва от ръката на мама в магазина, не тропа с крак и т.п., когато е на 2-3 години, говорим за възпитание и майката трябва да бъде обявена за лауреат на някаква награда. Това е въпрос на темперамент. Ако на тази възраст детето е кротко - то или си е такова като темперамент, или родителят го дрогира.
За възпитание можем да говорим след третата година.
Впрочем, аз никога не съм се чувствала уморена от това, че синът ми не беше кротък. Забавлявах се. Хората около него също се забавляваха, защото беше доста изобретателен. На моменти съжалявам, че редом с "укротяването " му мога да унищожа и някои наистина прелестни негови черти. Търся баланса и се радвам на добри постижения на този етап, пък да видим по-нататък
И за да е по-весело той е по-подреден и притежава вътрешно усещане за последователност и дисциплина, а сестра му е по-емоционална, че дори и опърничава на моменти. 
Какво предпочитаме като деца, никой не ни пита 
Не виждам връзката кротко дете и неизживяно детство. Това просто са различни деца, които намират различни неща за вълнуващи - за едни е катеренето по пързалки и люлки, за други разглеждането на книжки, рисуването... Не можем в единия случай да говорим за неизживяно детство, нали? Синът ми е от крайно кротките и послушни деца. Не съм го възпитавала така, такъв си е. Което не означава, че не се забавлява, не се смее и не си играе. Просто е тактичен, внимателен, послушен. Не съм сторга с него, когато не се налага. Това не го прави скучен, ни най-малко. Знам, че не конкретизираш никое дете, но няма как някоя от нас да не се съгласи с теб.