Mоите деца са си ми най-интересни. А вашите?

Брей, изкарахте ме много докачалива 
Аз лично някак не усетих разбирането, което ти по-горе посочи. Някак всичко отиде в кюпа.
Сега отивам да редим пъзел, но малко по-късно може би, ако ми се занимава ще пусна ощя няколко реплики.
Преди така четях, че било модерно децата да се изкарват алергични. С една доза подигравка в гласа. Неприятното е, че една част от казващите това в момента също борят някакъв вид алергия и не им е никак смешно

Millena - не си права. Много хора разбират, особено ако самата ти си настроена позитивно към ситуацията и към заобикалящите ви....НикиФин сама по себе си е безкрайно не толерантна и неразбираща и войнствено настроено към другите и с това тръгва отначало още...няма как да я посрещнат други тип реакции ....
Аз въпреки, че я разбирам, просто не удобрявам начина й на поведение в темата, към друго мислещите, към другите деца, оправданията й тип - ми той си е такъв, да се оправя сам, аз ще се забавлявам отстрани....

А да за алергиите  - модерно е....и дза моя син е с АД....но пък няма алергия, въпреки, че много ме убеждаваха, че вероятно има към млякото....но няма....а е предпоставен.....и да жалко е че за най-малкия обрив се лепва диагноза АД и веднага обявяват детето за елергично, а то всъщност не е.....и при това без дори преглет от дерматолог...просто ей така, защото всеки обрив е АД...

Да, Милена, половината са алергични.По диагноза.Ама не са.Ако миналата седмица се бях завлякал по хилядите доктори, заради едни ту почващи ту спиращи сополи на дребната щеше и тя да е с диагноза алергия.Ама аз не се поддадох, съответно детет ми все още не е към бройката алергични/ от нищо/Както и голямата-има трета сливица и сухотата в гърлото я дразни, дразни я понякога и острата миризма от белина.Но НЕ е алергична към белината, а всички искат да я изкарат такава.Така че-знам за дветестрани на монетата много добре.Пак ти казвам, мързи ме сега да ти ровя точноя пост с обръщенията Лично към теб, Изключвайки те от аналогия с Никифин...

Добре, като става въпрос за сравнението с алергиите - неслучайно казах за храненето на децата с боклуци. Те едно на ръка, че алергизират, а и предизвикват промени в поведението. Пълни са със захар, всякакви изкуствени подсладители, оцветители и консерванти. Всеки ден като изляза на улицата виждам поне една майка с дете на 1-2 години в количката, което държи в скута си пакет зрънчовци, пе фабрично сокче със сламка или дъвче няква бисквита. А по-големите са на чипс и газирани напитки и шоколадови изделия. Е, и на мен някой да ми даде една кола на ден+половин пакет зрънчо+вафла не ще стана твърде активна, но и на скандали ще го обърна. На мен поне ми се вижда странно да гледам някое дете да вилнее по детската площадка след като се е натъпкало с някоя от изброените храни и после майка му да вдига рамене и да казва, че то си било такова. Първото нещо, което трябва да направи е да му спре боклучавите храни и да ги замести с нормална храна от плодове и зеленчуци. Със сигурност детето ще стане малко по-спокойно или ако не, поне ще знае, че е направила нещо по въпроса и ще търси и други начини.

Милена, попоглеждала съм във вашата тема за темпераментните деца и там откривам съвсем друг подход, съвсем друга родителска нагласа и съвсем друг тон от този на Nikifin. Ти виждаш в нашите коментари предимно онова, което теб лично би те засегнало.
Първоначално бяхме подведени, че авторката е пуснала една приятна, дори бих казала, забавна и нестандартна тема, за отношението ни към собствените ни деца. Впоследствие незнайно как цялата дискусия се фокусира върху нейните деца и това колко те са по-интересни и нестандартни от останалите. Може би за теб са останали скрити нашата добронамереност и стремежа ни да вникнем в проблема й, само че комуникацията е силно затруднена от нейното тотално отричане, че изобщо съществува някакъв проблем, както и от демонстрираното пренебрежение към нас като участници в темата.
Тук дискусията не е за или против темпераментните деца. Повечето от постовете бяха провокирани именно от преднамереното самочувствие на авторката, че само защото детето й е трудно, изисква повече внимание, привлича повече вниманието на околните с държанието си, тя самата и децата й са нещо повече от останалите. Наистина не виждам защо е необходимо ти да се чувстваш обект на изказаните мнения. Колкото съм чела във вашата тема, всички вие осъзнавате родителската си отговорност и по-трудните предизвикателства, пред които сте изправени. Търсите начини да решите проблемите.
В тази тема Никифин щеше да срещне много повече съчувствие и разбиране, ако беше потърсила по-адекватен начин да представи проблемите си. Но в случая се оказахме в положението на публика, която насила трябваше да ръкопляска.

а това ме втрещи....аз самата пия по около половин литър кола на ден, ям много сладко, пия натурални сокове...тъпча се с кви ли не боклуци....чесно казано не съм нито алергична, нито хиперактивна...
детето ми също понякога хапва и пийва боклуци...но той беше много активен и докато беше само на кърма.....
А боклуците не пречат да се поглъщат и достатъчно качествени храни......

Ето например този пост. Аз правя абсолютно същото ВСЕКИ път. Страшно последователни и единни сме с баща им по този въпрос и не само по него. Но резултата за голямо мое съжаление не е като при неб. Тежичко е да приемеш, че е така, предвид, че правиш всичко уж както трябва. Да, ама нашите деца просто не реагират по този начин. Сина ми се е парил няколко пъти на печка, просто желанието му да свърши нещо там сам е много по-силно от страха от опарването. Имам десетки такива примери.
Щерката никога, ама наистина НИКОГА не е получила нещо, защото се е тръшнала. Т.е. последователни сме, всеки път обеняваме много и подробно. Е, тя се тръшва всеки път, когато не получи нещо, което иска. По 10-15 пъти на ден средно. Сигурно ти е трудно да си го представиш, но е факт.
Сега да не решите, че се оплаквам Просто ви казвам, че не всички деца се поддават на логиката. Иска време и много, много усилия. Ама много
Пък постинги като горния колкото и да са позитивни и правилни като цяло за мен лично носят и подтекста на това, че автора постъпва правилно и затова децата му са възпитании и добри. Пък другите просто не се справят така добре щом децата им не реагират по този начин.

Няма да продължавам повече по темата. Да приемем, че съм докачлива Въпреки, че не съм. Свикнала съм. Не знам защо реших да пиша тук отново, пък уж си бях казала че няма.

Добре, Милена, да взема да кажа, че постъпвам лошо или изобщо да си мълча, че да не засегна някого?
Така е, децата са различни и по различно време узряват за някои неща. Но като цяло децата на тази възраст разбират за какво става въпрос.

Милена, Нито ми е трудно да си го представя, нито съм казала, или Радостина или който и да е е казал, че ти не си действала методично, спокойно, обяснително и прочее...
Този пост на Радостина дойде след една серия други, в които упорството, усилията се отричат под форма-той си е такъв, аз освен да се хихикам оптстрани, какво друго да направя....Или от мрънкането-еми нямам сили повече да повтарям.Еми като нямаш-биеш си камшика някъде 3 дена да се освестиш и да дойдеш на себе си и сначала....а не хем боли, хем сърби, хем всъщност много се кефела авторката на темата, хем сили нямала, хем правела всичко, хем всъщност го оставяла да прави каквото знае сам...
Ако аз съм в една градинка с теб и детето ти буйства, аз щше наблюдавам теб и ще преценя...и ако поведението ти е такова, каквото го описваш няма да си позволя и грам упрек а даже напротив, бих се поинтересувала какво друго ви се случва в ежедневието, как се справяте и прочее.Но ако стоиш отстрани и се подхилкваш, любувайки се на отрочето си-няма да си ми особено симпатична.

Вчера бяхме на гости на наши близки приятели. Имат момиченце колкото Криско. Невероятно живо и сладко хлапе, но наистина буйно и неконтролируемо. Първо, че ошамари, оскуба и оплю Криско поне 30 пъти от всеки вид  , след това за всичко, което не ставаше тя както каже, започваше такъв неистов рев, писъци, крясъци, тръшкане, блъскане и мятане на предмети, че беше като истински тайфун. Майка й тежи 44кг с мокри дрехи, бременна е в 4-ти месец. Сама е по цял ден всеки ден, мъжът й бачка много, няма кой да й помага. Момичето беше с канско търпение, аз не знам как бих се справила. Видяхме, че се опитва по всякакви начини да укроти и озапти дъщеря си, наказваше я, плясна я по дупето, молеше се, гушкаше я, залъгваше я, в резултат тя насочи плюенето, писъците и шамарите и по майка си. Аз лично не знам как бих се справила с едно такова хлапе. Каза, че го прави винаги, когато са в магазин, с или на гости, в градския транспорт... Къде е проблемът обаче - в детето или в майката, която нещо не прави като хората?

sweetkids_mama, сега видях последния ти постинг и ти благодаря за него. Аз самата казах, че ми е ясно, че темата се обърна в една неприятна посока именно заради реакциите на авторката към ситуациите. Приемам това, че повечето постинги реагират именно към нея, а не по принцип. Просто както казах, стори ми се, че покрай сухото гори и суровото, а този тип реакции съм ги срещала нееднократно навън, това беше основната ми причина да се включа в темата. Иначе с НикиФин съм говорила няколко пъти преди, както и в момента в онази тема. Знам, че голяма част от поведението й е и защитна реакция. Но няма да коментирам това сега, не би трябвало. Аз също като вас съм против криенете на главата в пясъка, още повече пък радостта от този тип общо казано асоциално поведение и поощрението му.
Благодаря ти за поста, който определено обобщи нещата и да, в някаква степен ми показа, че вероятно реагирам по-силно в момента. Приемам, че съм се подвела и че наистина се визира предимно тя и децата й, а не този тип поведение по принцип.

Радостина, понякога се чудя има ли изобщо смисъл да разговарям с теб  Имам чувството, че често пъти поне в комуникацията с мен просто говорим на различни езици и постингите ни уж на една тема казват нещо коренно различно. Много си крайна, това лично на мен ми затруднява много комуникацията.
Няма да коментирам повече поста ти. Казах каквото имам да казвам.

Редактирам се.

пенелопа, благодаря и на теб. С този постинг и с тази позиция няма как да не се съглася  Но все пак по някаква неясна за мен причина редовно отнасям една камара погледи и коментари Част от тях междудругото са точно, защото децата ми си носят ябълка или банан навън, а не вафла
Описах по-горе една доста честа ситуация с доста емоционалната ми дъщеря, която страшно трудно приема "не" за отговор. Е, няма такива погледи, които отнасям, когато поиска нещо, което аз не й взимам, обяснявам защо и т.н., тя разбира се се тръшва (в общия случай) или проявява голямо нетърпение за нещо сравнително дребно (но не и за нея). Често пъти открито коментират пред мен какво разглезено дете имам 

Радостина, ще се опитам да пиша към теб за последен път. Моите са не 5 и 7, смятам, че полагам доста усилия във възпитанието им и все още имаме ситуации (като споменатото пазаруване в магазин), които са ни огромни предизвикателства. Пък нека за теб "като цяло да разбират" на тази възраст.
Крайна си. Само това ме притеснява.

 Милена, никой тук не е критикувал твоите методи на възпитание и това дали са ефективни или не. Ако прочетеш внимателно постингите на Никифин, в които тя споделя как постъпва в определени ситуации, създадени от детето й, може би ще разбереш по-добре от какво е породено негативното ни отношение. Добре, вие сте строги, последователни, принципни родители, и въпреки това детето ви е темпераментно и не се повлиява по същия начин от възпитателните ви методи; според Никифин, обаче, родителският контрол, възпитанието на детето, старанието то да бъде по-добре приобщено към другите деца, са нещо излишно, защото просто нейното дете си е такова, тя така си го харесва, смята, че той е много оригинален, следователно нищо повече не е необходимо да се прави.

Като казваш, че разбираш положението й, разбираш ли и нежеланието й тя самата да предприеме нещо по въпроса? 

П.П. Милена, съжалявам, не видях коментара ти на предишния ми постинг, докато пишех този. 

А може би много добре се разбираме какво казва всяка от нас. Много често проблемът не е в липсата или лошото кочество на комуникацията, а в това, че и двете страни много добре се разбират. 

Горката женица
При такова първо дете, едва ли бих се навила на второ, ако съм на нейно място
По темата: моето дете си е МОЕТО (НАШЕТО)!

Има и по-хубави и по-умни от него, не изпадам в излишни размисли кое е по-, по--, най-
 
Към Никифин, направо ти се чудя как си склонила да имаш други деца след Давид и с толкова малка разлика !Аз бих била крайно изморена, изнервена и недоволна от живота, но всеки си се познава най-добре! Успех в "борбата с децата"!

Милена, последно към теб-ами да, ще има и такива хора, неразбиращи.Ти какво им се връзваш????
И моите понякога се тръшват, че искат нещо си, но се учат какво е НЕ.При постоянство и разумни доводи ще се научат.И твоето един ден, може да е по-бавно и трудно, но ще стане.Толкова от мен, смятам се разбрахме.