10 евъргрийна,free edition,от свекъра(свекървата) - 2

Моля, никой да не се засяга. Наистина акцентът е върху псевдо-аристократизма, както правилно е усетила Кукимявка.

Но дамата е велика. Още чета старата тема и все ми изплуват спомени от лични преживявания. Мисля, че ако беше станала актриса, щеше да има поне няколко Оскара. Най-странното е, че не й се сърдя истински за нищо към мен. Вярвам, че нямам право да я съдя, но за да се науча да приемам, имам нужда да разбирам човека и мотивите му. Невинаги успявам и единствено ми е криво за някои неща, с които силно и твърде преднамерено е травмирала сина си - като чувство на вина, че заради него е щяла да умре, понеже е било тежко раждане (на 43 години си е било тежко). Все повтаря, че не вярва в любовта и на мъжете не вярва, а първия си мъж е оставила сама заради друг, взимайки дъщеря си, с мотива "много ограничен човек беше и не ми беше интересно с него"... и избягала с новия, бащата на мъжа ми, когото развела за целта, при това е имал и малко детенце. Мани, то си е направо сапунен сериал, не смея да разказвам повече, че ще стане страшно...

И моята майка е минала през подобни глупости.

Свекърва й е дала ултиматум, че ако купят апартамент над 5 етаж и нямало да идва. Е, майка пък на пук казала"възможно най-високия етаж". Взели на 7 етаж.
Казвала е и че не трябва да взимат по-голям хладилник от нейния...Че не трябва да си купува автоматична пералня, понеже тя самата пере на ръчна такава...
Много проблеми са имали. Баба е обичала много да се налага и то не за да даде добър съвет, а само и само да се слуша нейната дума...

С моята мила свеки се бяхме изпокарали и в яда си жената дори ме обвини,че съм кръстила детето на моите родители,а всъщност то е кръстено на нея.

Моето дете е кръстено на свекървата и няма да ви казвам свекъра как го прие. 

Но понеже много ме е дразнил през годините когато все още нямахме дете, че то тва първата буква, какво е, не е ли точното име, все едно не е кръстено на теб. И така като забременях казах на мъжа ми, че ако държи да е писано на неговите родители, ще е на майка му, защото аз Атанас няма да си кръстя детето.
Свекъра ми вика, аз така се надявах на някой Алекс. Викам му  "тъй ли, че аз ако знаех , веднага така да го бях записала, ама ти като каза, че ако не е Атанас , все едно не е на теб и реших, че по добре ще е да зарадвам свекървата" .

А за тъщата да не говорим.Аз не се обичам много много с майка си, не че се мразим, ама не можем да мелим двете. И сега като беше на гости една седмица, мъжа ми си остана в къщи и през цялото време си "гукаха" като гълъбчета. Направо ме пукнаха. 

Отдавна не съм се вясвала тук Четох, четох... чудеса!
Преди три дни говорих със свеки 15 минути!!! по телефона. Т.е. тя говори, а аз си гледах телевизия. Но отчасти вдявах за какво ми се говори, защото то от 20 години е едно и също. Колко буркана с ягоди си е затворила за зимата, колко с праскови, колко с домати и всичко останало, което може да се напъха в буркани. Как измряли всички от входа и пък по-млади от нея, а тя колко  добре и колко жизнена се чувства. Нищо не я боли и бъбреците не я болят, защото пие всеки ден купища отвари от билки. Според нея за дълголетието е най-важно да не те болят бъбреците, заболят ли те - пиши се бегАл! (да отбележа, че е инвалид І-ва група с придружител) Дъртия(мъжа и) затова умрял на 55, защото не си пазел бъбреците. Той, човекът, от инфаркт си е отишъл, ама нейсе, какво да и обяснявам!? Нали е "доктор" има три седмичен курс за санитарки! Коя съм аз да и давам акъл. Много добре си била и се чувствала чудесно и си ходи насам-натам, ама вече няма при кой да ходи щото измирали приятелките и та щяла да почне у нас да идва (сакън!!!), но не идвала щото всъщност и е трудно да се качи в рейса, че му били високи стъпалата (тя е висока 1,40). Защо аз нищо не съм затворила в буркани за зимата!? Как ще ги изхраня тия деца, трябвали им витамини и за зимата, м Дрънка-дрънка, аз си трая, а накрая ми вика: Ма ти не ме слушаш бе! Ще кажеш: добре, разбрах. И ще ме слушаш щото аз съм живяла много и знам. 
Казах на мъж ми после че ми е звъняла и съм я изтърпяла цели 15 мин. а той вика: оставяш слушалката на телефона настрана и на три-четири минути проверяваш дали още дърдори, после кажи, че ти звънят на вратата и баста... Той и е свикнал и хич не и обръща внимание. В разговора със свеки нямаше и помен от онази разправия за продажбата на "нейната" кола Направо е железно това бабе! През декември навършва 89 и има намерение да посрещне 100 най-сериозно.

Аз от майката на моя приятел нямам забележки - много си е добра жената...
Обаче баба ми... Обажда ми се преди няколко седмици и хлипа по телефона, нищо не разбирам. Помолих я да се успокои и като започна да нарежда "Братовчед ти не яде, сигурно е болен, вуйна ти никак не се грижи за него!!! Той освен това ме мрази - не идва да ме прегръща!!!" Естествено, детето си яде, но баба ми е убедена, че едно 11 годишно момче трябва да изплюска цяла тава с мусака, за да е здраво... Мърмореше на вуйна ми (нейната снаха), че сутрин си прави кафе (баба ми иначе става в 3 сутринта и готви и пере на нощната тарифа). На мен ми се скара, защото й занесох снимки от морето и тя зяпна - какъв е този бански, нямаш ли цял, така не е прилично... Защо съм била ходела по яхти, да си намеря свестен мъж с нормално хоби... До ден-днешен ми натяква как тази зима се бях посинила на ските... Иначе на майка ми как се кара - за щяло и нещяло. Но всички я търпим, не знам защо.

Номинирам мойто свеки за простак номер 1
Говорим с мъжа ми как една моя приятелка още има проблеми след раждането си(в последния момент виждат,че бебето е със седалищно прилежание и оперират)при което свеки изцепва:АА че то това не е раждане,това си е операция от бебе то и мойте нещяха да се раждат ама аз се напъвах,напъвах даже месец преди датата си се напъвах когато се сетя и на родих лесно и двамата и ядях много локум,да ми се смаже отдолу,то тя не е яла локум и затва така
Де да знае момичето ,че локум трябва да яде,даже да се опита да подмами другия път бебето с локум,слага локум пред.....и бебето изскача да го хване ужас с тази моя свекърва,на моменти се чудя откъде й идват тези мъдрости

Аз ще споделя за бабата на мъжа ми - тя е по-свекърва от свекърва ми реално
Бяхме на гости 2-3 дни подред преди 2 седмици и там бяхме за обяд единия ден, за вечеря на следващия и на втория ден мъжа ми казва че му е зле на стомаха от пърженото. Аз не готвя много пържено, а пък те доста пържат и двата дни всичко беше пържено (чушки с яйца, патладжан, чушлета някакви....) и баба казва дълбокомислено: "Е то вие като не ядете пъжено си изнежвате стомасите, затова сега не ти е добре!" 

Ой, момичетааа, не сме ли късметлийки?
Бързам да споделя за бившите си две свекърви, защото не съм злопаметна и до следобяд може и да съм им забравила изпълненията, а те си заслужават увековечаването 
Първата, мила и добра жена, безусловно грижовна съпруга и майка до степен, че никой нищо не може да направи бе нейно съдействие, нито дреха да си намери, нито храна да си сервира. На първия месец след сватбата в приятелски разговор ми казва: Както си го научиш в първите дни, мама, така ще е. Изми си ръцете жената от досегашното възпитание на 24 годишния момък и това, защо той хал хабер си няма от каквито и да било домашни задължения. Бая зор видях докато поне боклука го уговоря да изхвърля. Свекъра за нея беше Господ Бог, та отишли сме с майка ми на гости при тях след като се преместиха да живеят на село, седнали сме на софрата и изведнъж свекъра ущипа майка ми по четирибуквието... в присъствието на жена сиии... онемях, майка ми щеше да припадне, а свекървата мило се засмя, да се чудиш да се смееш ли да плачеш ли...

Втората свекърва държи палмата обаче. Синът й беше на 35г. като се запознахме, тя още му говореше на бебешки език, естествено му купуваше дрехите, обувките, козметиката, всичко... това продължи и след сватбата ни. На моменти се глезеше с него и кокетничеше като малко момиченце. Кулминацията беше на събора на нашето село, където не спря да мрънка да й купел .... кукла... и познайте ... купи й! След това се напиха зверски и двамата, направиха ме за смях пред рода и приятели, а милия ми мъж, когото се опитах да прилъжа да си легне, ме заключи в стаята ми  Малко след сватбата започнаха едни запои на майка и син /тя живее през един етаж в къщата/, в началото се опитвах да седя с тях, впоследствие се отказах да си губя времето по този начин. Но "мъжа" ми започна да се прибира "отгоре" в малките часове и да ляга с кофража в другата стая, да не ми говори. Опитах неколкократно да поговорим, каза че той ще реши кога. В период, в който пиеше антибиотик и непрестанно къркаха със свеки, една сутрин я попитах дали има представа какво става... и защо след като тя знае, че той е на антибиотици му прави компания да изпиват огромни количества алкохол.... тя ме погледна и каза, не знам той нищо не споделя вече с мен  , но преди да те срещне никога не е пил  . При една негова командировка така се беше напила, че се заля с поредната чаша ракия, настоя да я прегръщам в леглото ... и ми разказа за всички мъже, на които след смъртта й трябвало да кажа, че ги е обичала  това, придружено с адреси 
Потреееесссс, дни преди сватбата случайно разбрах, че сина й щял да кандидатства в университет, ма как така не съм знаела, те често си били говорили.... Заинатих се и казах, че тогава искам да кандидатствам и аз там и въпреки че беше последния ден за записване, взехме и мойте документи. Малко след това аз се изнесох, 1 месец след сватбата. И двамата бяхме приети и малко след започване на учебната година излизайки от университета видях мила картина: мама отиваше да запише синчето, за ръчичка го водеше жената 
Да са живи и здрави, още се кръстя, че милостивия Господ ми отвори очите та не участвах по-дълго в тоз роман.... След това чух, че казали на съседите, изгонихме я, тя не искаше да има деца и искаше да й препишем етажа от къщата 

Темата е върховна!
Вчера попаднах на нея и за два дни изчетох всичко и от старата и от тази. В сравнение със споменатите свекърви моята е ангелче, ама една изцепка няма да и забравя цял живот.
 Сгодихме се с мъжлето и аз естествено отидох да живея у тях (в къща сме със свекитата). Предварително си бях решила да и казвам "майко", щото заслужава женицата, ама ден, два, три ....абе не ми излиза от устата това "майко" и туй то. Един ден се прибирам от работа и свекито ме чака на двора:
Свеки: Nevencheto, ела да ти кажа нещо. - и ме гледа с едни тревожни очи.Викам си какво ли е станало, а тя - Днес като ходих до магазина и комшийките ме питат "Твоята снахичка вика ли ти мамо?", а аз не знам какво да им кажа.
Ей, едва се сдържах да не се засмея с глас пред нея. Викам си "Хитра македонка бе (тя е от Петрич), на нея и е все едно, ама нали комшиите питат..."
А мъжлето чуло всичко и се обажда отнякъде "Ще им кажеш, че ти вика!"
Така ме измъкна милото от ситуацията, ама свеки и до днес като иска нещо да знае дето не и влиза в работата или пък да даде съвет някъде където не и го искат все казва "Еди кой си ме попита...,  комшийката каза..."  

Ей , момичета , аз да се похваля значи - мойта Тота живна , пи витамини и вече е качила 2 кила - прескочи трапа и тоз път - ох , успокоих се .
И сега даже  е за риба , мъжо я заведе да и направи кеф     - ще опищи реката    Върла фенка на футбола и риболова !
На мен заръчаха  да спретна десерт .
Имам гадното чувство , че пак ме изкомандориха , ама карай да върви важното е да сме в пълен състав .
Да има и аз кво да драсвам от време на време  , че когато е здрава е и много бойна - има матриал у нея 


п.п. Свекъра рано почина . Беше болен . Държеше се странно , предвид болестта , но не е имало нещо интересно !

Аз за моята баба съм писала и преди в темата. Тя не е свекърва, но като знам как се справя като тъща, слава богу, че има само дъщери. Много я обичам, ама е на принципа "дете се гали само насън"
Та този път бабето е от страната на жертвата. Ще ви разкажа за нейната свекърва, защото някой като каже нещо и тя веднага я дава за пример.
Та прабаба ми е била много сурова и корава жена. Била е кмет на селото в години, в които жените не са имали шанс, даже работа да си намерят. Била е страшен камандор (човек, раздаваш команди:) ), не е търпяла да не и се подчиняват. Биела е наред и мъжа си, и сина си, и дъщеря си. Но казват че била много милозлива, види ли че страдаш, прави всичко за да ти помогне. демек на принципа строг, но справедлив.
Та баба ми, 16 годишна, попада в тази къща, с много добри хора и прабаба. И доста бой е изяла, но никога не е казала дума напреки на свекърва си. Най-вече много я уважава, и говори за нея само добро, даже и след смъртта на дядо.
Майка също много бой е отнесла, но и тя говори с любов за нея.
Така че, ако човек уважава някого, му прощава дори и бой  Но това надали е приложимо днес.
Навремето е било нормално. Приемали са го за заслужено наказание.
"Баба казваше: аз що бой съм изяла, а вие мрънкате, че не се разбирате"

Много се извинявам за спама от предната страница 
И за да не е пак спам, да се отчета.

Аз съм писала, че съм доволна от моето свеки, уважаваме си, говорим си, според нея сме приятелки.
Ама има дребни нещица които ме дразнят. Например тя никога не е виновна, ако стане нещо, все обвинява другите. Може би са прави хората,че човек ,като си няма проблеми и си измисля. Ама да споделя конкретна ситуация.
Казвам не целувай детето, има обривче по бузките, и след малко гледам как я целува, казвам и Т.., не целувай моля те детето, та: Ми аз не го целувам. 
Сега съм пратила детето с нашите на село, тя живее в града на 5 км от селото. Обаче само мрънка, детето да отиде при нея. Ок няма проблеми, ама и казах, иди на село, малката да свикне с теб, и тогава. Дъщеря ми е много емоционална, общителна е по принцип ама, баба си много трудно я приема, не знам защо. Звъня оня ден, да питам майка, как е детето, тя "ми стягам и багажа", защо "ами Т... иска да я земе малко при нея. Ей побеснях, казах че не може, и се обадих на свеки, много спокойно и обясних защо не искам точно днес да отиде, а примерно другата седмица. Тя ми каза "аааа аз не съм го искала, майка ти ми каза да дойда да я взема".
Ей това ме издразни, когато човек не може да си признае, а само прехвърля вината. Иначе сме ок (винаги заема моята страна), даже след като родих, дойде и ми каза: ако мъжа ти иска да правите секс, толкова скоро след раждането ми кажи, аз ще се разправям с него 

Един бисер от моята баба: Казвам й, че ще сменя памперса на малкия, тя го пипа от външната страна и казва: "Че той е сух, защо да го сменяш!". Този диалог сме си го водили и друг път, обяснявала съм й как "работят" памперсите, ама...Но тя е на 80 г. все пак!