Като завири едни краци... и все да ми покаже какво й е излязло някъде по корема или горната част на някой крак...
Като завири едни краци... и все да ми покаже какво й е излязло някъде по корема или горната част на някой крак...
Не, че съм недоволна--за протокола--ние не живеем с тях. (само за 3 месеца, които още не са изтекли за жалост)





. По-гадните истории няма да разказвам, но се сещам как като бяхме малки със сестра ми доста дълго врънкахме нашите да си вземем кученце. Когато те най-накрая се съгласиха (хем да се научим на отговорност
), баба и дядо им се сърдиха с месеци. Излезе, че сме си били взели куче, за да не идвали ТЕ вкъщи.

Почудих се, как е оцеляла, до 70г.
..
.Като дойде време да ги изнасяме, мъжа ми извика 2 негови приятели да му помогнат, а тя побесня, взе да реве и да се тръшка и да истерясва, награби прахосмука4ката и взе да 4исти, ама те още не бяха изнесли вси4ко, а тя в злобата си ги удряше по краката с прахосмука4ката, уж 4е 4исти . Оба4е масата и шкафа- в мазето. Аз не исках масата, защото ве4е не ми харесваше, а за шкафа се 4удех.
Мъжът ми вика :'' Айде, решавай искаш ли го или не?'' и тогава свекърва ми се обърна към мене и ми изкрещя
''ВЗЕМАЙ ГОООО!МАХАЙ ГОООО!ДА НЕ КАЖЕШ ПОСЛЕ 4Е АЗ СЪМ ГО ВЗЕЛАААА!''. Аз :''Добре, дай клю4а .'' После се сещам, 4е шкафа го бях натъпкала с разни неща, преди да го изпратим в Бг
. Да, ама неее! Нещата ми изнесени ( нищо ново под слънцето )
. Отивам у тях и я питам къде са ми нещата, а тя:'' Аз съм ги прибрала'', аз :''Добре, хубаво, ама ми ги дай сега, защото ми трябват.'', тя :''Добре.''. Та. около 2 месеца всеки ден слушах: ''Спокойно бееее! Аз съм ги прибрала!'' Един ден отка4их и прерових къщата- отварях гардероби и ракли, вдигах матраци и кашони ( бях в 8 месец) и намерих това- онова мое, сложих си го в колата и си го взех.



Препоръчани теми