Какво мислите за позитивното мислене...?

Съгласна.
На мен обаче много често са ми подавали ръка и са ми помагали хора, които изглеждат мрачни и темерутести, докато веселите и пърхавите не са искали да си развалят купона 
В този смисъл, изброените от мен неща изобщо не е задължително да се съчетават в една личност. Даже обикновено не се.

О, не, ни най-малко не ги съчетават в една личност. По-скоро го казах като принцип.
Обикновено позитивните (ужасна дума, мразя чуждици) не са повърхностни хора, а такива са точно веселите и пърхавите. Затова включих по-скоро емпатите, защото зад един темерут не знаеш каква душевност се крие.

Какво мислите за позитивното мислене...?
Мисля позитивно, не не го показвам , все пак са си мои мисли.
И задълбахте пак в глобалните проблеми. Не мога да помогна на гладните в Африка, на бедстващите след бури, земетресения, войни, това се нарича естествен подбор.

И друго - позитивни за себе си, или позитивни за другите?
Мътни са ми тия нововъведени термини, едно време с оптимистите и песимистите беше по-лесно  

Да, много е позитивно, да се нахвърлиш върху някого, само защото не иска да е позитивен в смисъла, който ти влагаш.
 

Цитат на: zorika в чт, 15 май 2008, 18:04

И задълбахте пак в глобалните проблеми.

Задълбахме, защото онези във филма не го направиха. Да видим, какво ще излезе от другата страна пък.

Честно казано това понятие го изнасилихте най-брутално.

Темата вече ми е неприятна.

То пък едно понятие... 

Позитивен или не, не по-малко важен за човек е и усета кога да спре - прави добро впечатление.

Да, бе, сега пък и да спре. Какво, да се предам много позитивно ли ще е за моето мислене или малко ще помрачи розовинята на вашето? 

Не - ако това е битката на живота му 

Не зная кой набор си и до колко годишна възраст си живяла през соца, че да имаш недетски спомени от онова време. Но аз си спомням много добре как ни казваха как да мислим, какво да мислим и дали е прието да мислим изобщо. Та, тази работа с позитивното мислене много ми напомня за социалистическото мислене. Пак е "правилен" начин на мислене, той се повтаря от всички и за него песни се пеят. А ако случайно някой не мисли така правилно, по позитивному бива гледан със смесица от презрение и съжаление. И непременно трябва да започне да мисли толкова правилно, иначе е от лузърите.

Няма да удържа на думата си, но Дона ме провокира да се впиша пак...
Точно това е и показателно за разминаването между това, как ни възприемат другите и как се възприемаме ние самите... Тоест кога човек е истински позитивен? Когато успее да въздейства на околните или когато въздейства основно на себе си? "Тайната" беше съсредоточена върху втория вид поведение. Може би и затова аз не възприех посланието й: Аз съм малка вселена и аз съм центърът на моята вселена. Всичко друго се върти около мен и аз мога и трябва да го подчиня на моите собствени желания и стремежи... В този смисъл "Тайната" поне за мен е евтин опит за универсален курс по психотерапия...
А при първия вид поведение нещата са съвсем различни... Истински позитивните хора според моите виждания имат аура... Те са заразни, те те увличат, дори омагьосват... Няма значение, дали си говорите за земетресение с хиляди жертви или някакъв битов проблем, тези хора никога няма да те оставят в мрачно настроение или натоварен от тъмни мисли... Което не означава, че те избягват такива теми, както е при повечето образи от втория тип позитивисти... Заразните позитивисти не отбягват негативното... Те се хранят с него, като го трансформират в по-особен вид енергия... Черпят сила от смеха на другите, от резултата на собственото си въздействие върху тях... Та истинският позитивизъм е точно тази заразна, активна и въздействаща върху околните форма, поне за мен...
Егоцентричният позитивизъм е полезен главно за самия теб... Той е щадящ за самия теб. Той не е изкуство, а просто форма на оцеляване...
Нямам рентгенови очи, но за щастие познавам достатъчно позитивисти от първия тип, за да се науча да ги различавам от тези от втория... И Дона, въпреки че се опитва да репликира позитивизма като теория, в моите очи е точно от тези заразни и слънчеви хора... И смятам, че и за другите не е трудно да го усетят...

П.П. Тук ще се съглася с Додо, че и спирачките и самоконтролът имат значение...
Мен лично темата не ме натовари, а по-скоро ме зареди с толкова серотони и серотини, че серопозитивността ми ще ме държи поне седмица...

Сега ми хрумна, че истински позитивен може би е този човек, който не се взема на сериозно.  (Това в добрия смисъл, разбира се.)

Да надскочиш егото си е първата крачка към свободата.


Да се посмеем малко:

http://www.youtube.com/watch?v=usbNJMUZSwo

 

Додо, колко добре си го казала.
Жалко, че отново не си разбрана правилно.

Радостина, отдавна се изчерпа тезата ти и вече ставаш досадна.

Старая се винаги да мисля позитивно.