Помогнете-Детето ми не иска да живее при мен

Публикувана: 7 май 2008, 10:35 ч.
Последно мнение: 20 май 2008, 15:39 ч.

6 743
29

Потребител

# 15 8 май 2008, 15:53 ч.

Разбира се, cvyrche, подобно "предложение" е меко казано необмислено. Желанията на едно 11 хлапе често нямат нищо общо с реалността. Лично аз никога не бих направила такова предложение, още повече, че проблемът е твърде деликатен и не познавам въобще нито авторката, нито обстановката и отношенията между нея и заобикалящите я.
Затова мисля- открит разговор между засегнатите страни, изказване на болки и страдания и- до там. С кого ще живее детето е много важно, не е като решението дали да му купиш днес шоколад или не. То може да се научи да спекулира с чувствата на майка си твърде успешно- днес искало това, да живее при баща си, защото еди какво си, утре ще иска Бог знае какво. Всяко нещо има граници и основните параметри на живота на децата се определят от родителите- СЪВМЕСТНО.

Виж целия пост

# 16 8 май 2008, 16:44 ч.

И аз не смятам, че 11 години са възраст, на която може да се даде свобода на едно дете да предприема по собствена преценка такива кардинални стъпки в живота си. Малко ми е неловко да давам съвети в толкова трудна и деликатна ситуация, само мога да кажа как аз бих постъпила (вероятно, защото, ако човек не му дойде до главата...). Може би трябва да се потърси решителна намеса от страна на бащата, като се използува, доколкото разбирам, пълната му липса на ентусиазъм да поеме отговорността от подобна промяна. Успех!

Виж целия пост

A

Редовен потребител

# 17 8 май 2008, 16:50 ч.

Да, и ако не са в добри отношения с майката нищо няма да излезе. Детето си мисли, че отиването при баща му е панацея за проблемите му, усеща колко уязвима е майка му, на всичко отгоре има и друг мъж, който заема мястото на бащата. Нещо не ми се вижда много оптимистично положението. Най-добре ми се вижда бащата да поеме отговорността и да каже на детето, че не може да го гледа, но се съмнявам да го направи. И така пак топката е в полето на майката.

Виж целия пост

M

Ентусиаст

# 18 8 май 2008, 16:57 ч.

Цитат на: RadostinaHZ в чт, 08 май 2008, 16:50

Да, и ако не са в добри отношения с майката нищо няма да излезе. Детето си мисли, че отиването при баща му е панацея за проблемите му, усеща колко уязвима е майка му, на всичко отгоре има и друг мъж, който заема мястото на бащата. Нещо не ми се вижда много оптимистично положението. Най-добре ми се вижда бащата да поеме отговорността и да каже на детето, че не може да го гледа, но се съмнявам да го направи. И така пак топката е в полето на майката.

Че той ако не го каже, значи трябва да я вземе при него - а той, както разбрахме, не желае.

Аз съм минала през това - пак на 11 г. - голям мерак да живее при баща си, той е и в чужбина отгоре на всичкото. Пратих я миналото лято за два месеца - измъчиха се и двамата, детето не можеше да дочака да се прибере вкъщи. Сега ми е мирна главата - дъщеря ми казва, че и да отиде, ще е само за десет дни и НЕ ПОВЕЧЕ! Да не говорим, че нимбът около главата на баща й е поугаснал съществено. Аз не се меся - да се оправят.

Виж целия пост

A

Редовен потребител

# 19 8 май 2008, 16:58 ч.

Точно това имам предвид и аз - ако има възможност да опита. Така детето ще миряса и няма да манипулира повече майка си с това "искам при татко, татко това, татко онова".

Виж целия пост

F

# 20 8 май 2008, 18:35 ч.

Съвсем скромно мнение от собствен опит, с което не искам да ангажирам никого, а просто да изразя една гледна точка.
Момичетата и момчетата приемат като цяло по различен начин новия мъж в живота на маиките си. На годините на твоето дете аз съм страдала много точно по тази причина и мога да кажа, че съвсем наистина мразех майка си и исках да се махна от нея, независимо че тя правеше всичко възможно да не срещам твърде често приятеля й. Фактът, че дъщеря ти иска да живее с баща си въпреки че не е близка с него, може само да означава, че иска да се махне от теб. Аз самата в тази ситуация успях да извоювам от майка си да се преместя да живея при баба ми (нейната майка) и това беше един успешен компромис, благодарение на който с майка ми запазихме добрите си отношения и аз престанах да се дразня от нейните отношения с новия й приятел. 3-4 години след това отново заживяхме заедно, тъй като на мен, естествено, ми беше дошъл друг акъл Simple Smile

Simple Smile

Съветвам ви да не насилвате дъщеря си да остане при вас, особено ако живеете заедно с новия си приятел. Намерете компромисно решение, но не я караите да се чувства в безизходица, защото може да ви намрази за това.

Виж целия пост

R

# 21 8 май 2008, 20:47 ч.

Пази боже!! ooooh!

ooooh!

Виж целия пост

Джедай

# 22 8 май 2008, 21:48 ч.

Пиши и тук - Родители отглеждащи сами децата си.

Родителите ми се разведоха преди 29г. Доста съм поживяла при баба ми, имаше период и на 3-4г нон стоп. Когато мама "си стъпи на краката" заживяхме заедно. И аз съм имала моменти когато съм казвала, че не искам да живея с нея, и даже съм си стягала багажа да се връщам при баба ми. Била съм 4ти клас. На годините на детето ти. Аз даже стигнах до спирката. Обърнах се, видях мама на прозореца и се върнах.
Не знам какво й е било. И тя е имала приятели, но не това е било причината. Всъщност не помня причината. За моя радост тази ми слабост е била само един-единствен път.
Поговори с дъщеря си, внимателно, виж какво я тревожи.
За моя радост никога не съм имала желание да живея с баща ми. А и той не ме е искал.

Виж целия пост

M

# 23 9 май 2008, 08:54 ч.

Какви грижовни майки сте... Simple Smile

Simple Smile

Моята майка в такава ситуация би ми казала направо "Баща ти не те иска!" и хич нямаше да се замисли за влияние, психики и подобни.

Много ви е сложна ситуацията. Confused

Confused

Най ми хареса предложението да се съберете тримата и бащата да обясни, че не му е възможно да я вземе. Задължително тримата, а не само баща-дъщеря. Защото според мен съществува риск бащата да се "избърше" с теб и да й каже "Аз бих искал да те взема, но майка ти не иска/не дава" или нещо подобно, което да настрои детето още повече срещу теб.

Виж целия пост

B

# 24 9 май 2008, 11:34 ч.

Докато четях първия ти пост, имах предчувствие, че нещата ще се развият и крайният резултат ще е, че таткото няма да я иска. Посъветвай детето си да се обади на баща си, да поиска да живее с него, пък нека той да й обясни защо това е невъзможно и неприемливо за него. Не е нужно ти да пазиш авторитета му, при положение, че дъщеря ти има нереална представа за баща си.
Остави психолозите настрана. Детето ти няма емоционален проблем, а просто капризничи. Но, от друга страна може и да не е точно каприз. Ти знаеш ли какви точно са отношенията между нея и твоя приятел? Поговори с детето - разпитай го как си представя живота при баща си и какво в повече очаква да намери там, при него, кое е онова нещо, което ти не й даваш, а тя си мисли, че баща й ще й осигури???

Виж целия пост

F

fightingone

# 25 9 май 2008, 11:45 ч.

струва ми се, че дъщеря ти просто има нужда от внимание и обич и ако й ги дадеш в достатъчна степен, ако я увериш на думи и дела, че тя значи много за теб (което е видно от постинга ти), мисля, че тя няма да иска да си тръгне от теб толкова рано.. мисля, че трябва да поговориш с нея и да я увериш колко много я обичаш.. поздрав!

Виж целия пост

# 26 16 май 2008, 15:08 ч.

Много неприятна ситуация.Но децата са хитри и в такива случаи макар да са много жестоки към родителите.Ами ако е толкова настоятелна,събери и багажчето и я прати за известно време.Убедена съм,че ще се върне и ще съжалява за постъпката си.

Виж целия пост

O

# 27 18 май 2008, 03:26 ч.

Ние със сестра ми бяхме малко камо по-големи когато двете ей така седнахме и си поговорихме че ТРЯБВА ДА ОТИДЕМ при баща ни, защото той за 6-7 години разведен ако е искал - да се е оженил и че майка ни също има право на този шанс, докато еоще млада и който ясно разбирахме че с 2 деца се свежда почти до нула. и го направихме... Hug

Hug

Така че не бих подценявала нито мотивите нито акъла и чувствата на 11 годишните. Може да има благородни подбуди и дори да се жертва детето.А може и този приятел на майката нещо да се е държал не точно като със заварена дъщеря с момичето и то да се мъчи да избяга от такава някаква ситуация, съмнявайки се в реакцията на майка си- може да се срамува, да си мисли че няма да й повярва, такива неща.
Аз на мястото на майката първо ще се опитам да забравя чувствата си към въпросния мъж и някак да се убедя че няма някакъв такъв проблем.
Ако таткото не я иска при себе си- трябва това да се разберат те двамата лично, майката само да им даде възможност да поговорят сериозно.
От друга страна може момичето просто да ревнува и да се чувства излишна като се е появил мъж и това да е пубертетско изпълнение с което да иска да изтръгне признание и потвърждение че няма да остане на второ място ако майката се ожени повторно...
Наистина е сложничко положението... едно е ясно: че не му е добре на душата на детето.

Виж целия пост

# 28 19 май 2008, 11:29 ч.

Опитай се да говориш с нея за чувствата, които изпитва, но не по директен начин с въпроса "Как те кара да се учвстваш ...?" .Опитай да отразяваш нейните емоции и чувства, така тя сама ще поеме и ще започне да ти разказва. Примерно "Присъствието на ... наоколо те притеснява, нали? Изпитваш вероятно притеснение от това, че той ще заеме мястото на баща ти и т.н." Повтаряй на глас отговорите й, така сякаш го казваш на себе си, за да го разбереш по-добре. Вярвай ми, този метод помага да намерите решение на проблема, знам го от личен опит. И в никакъв случай не нападай баща й, както и не споменавай че той не я иска в дома си.

Успех!!! Ще следя темата ти, защото до скоро и аз имах подобен проблем.

Виж целия пост

D

# 29 20 май 2008, 15:39 ч.

Според мен дъщеря ти индиректно поставя условието или тя или приятеля ти, защото се страхува, че ще намериш нов живот без място за нея, ами ако родиш дете от този мъж, какво става с нея? Изобщо той е заплаха за нея. Лично мое мнение е , че ако отиде да живее при баща си и е много горда, дори да съжалява че те е напуснала няма да се върне и тогава трагедията е още по-голяма ! Изобщо трудна ситуация, може би ти самата си неуверена в решенията си и това подклажда огъня, ако покажеш решителност и категоричност и отстояваш своето няма ли да е по-добре?
Каквото и решение да вземеш е много важно да си убедена, че това е правилното решение в този момент.

УСПЕХ

Виж целия пост

Препоръчани теми

Кръвоизлив по време на цикъл?

20 152
4

Здравословни проблеми

Среща със старо гадже

28 637
159

Лични и семейни отношения

Срещите с бившия/бившата

21 290
158

Лични и семейни отношения

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.