Как се справяте, когато трябва да подтиснете и прикриете емоциите си?

  • 6 223
  • 59
# 30
Работата ме научи. В началото ми беше трудно, но с течение на времето в мига, в който застана пред хората, всички емоции и чуства на тъга, на радост, на болка се изпаряват.
От там се научих  да прикривам емоциите си и пред най-близките, не мисля, че е правилно, но така се получи. Навик, може би  Rolling Eyes
Виж целия пост
# 31
Трудно прикривам емоциите си.
Вече се понаучих, но като цяло
не трая много. Лесно паля и съм
истинска луда.

 Grinning

Ако имам нещо си го казвам.
ПОнякога, ако пък не си струва
си мълча.  Crazy
Виж целия пост
# 32
Зависи от силата на емоцията. Мога да ги удържа, ако са малки и слабички, но ако се разбушуват - няма сила, която би могла да ги спре.
Виж целия пост
# 33
Нямам отговор аз - по възможност отивам в тоалетната или излизам за малко от стаята или помълчавам докато преглътна буцата, а и присъствието на хора наоколо е достатъчно да ме стегне малко и да ме разсее.
Това май беше единствения отговор с някакви съвети на практика...което и всъщност иска авторката.Аз действам по същия начин или започвам да върша нещо, някаква работа, която да скрие лицето ми от хората....поне докато се овладея малко. Peace
Виж целия пост
# 34
Гласът ми много ме издава.  Rolling Eyes
Ще запазя самообладание, само ако не говоря.
Виж целия пост
# 35
                    Мога да не плача с дни, ако смятам, че в момента има нещо по-важно. Отлагам емоциите си и ако когато вече мога да си позволя да ги изразя не съм забравила за тях и още си ги имам - си ги изживявам подобаващо. Ако ме изкарат абсолютно извън разновесие (което се случва изключително рядко) се скривам някъде за 5 минутки, моля се, и после съм ок.
Виж целия пост
# 36
Професията ми е такава, че ме научи да си сдържам емоциите.
В повечето случаи успявам да съм ведра и усмихната, като съм подтиснала емоциите на гняв, на тъга, на радос, на болка. Когато се изправя пред хората трябва да съм усмихната и весела.
Само аз си знам понякога какво ми коства ....  Tired
Но когато съм сама ....  Stop Тогава давам израз на тъгата, особено ... чрез сълзи.
Виж целия пост
# 37
Броя до 30 и се самоуспокоявам на ум .Разглеждам нещата от други гледни точки ,или поне се опитвам .През това време изглеждам тъпо и мълча .Мълчанието е злато .
Виж целия пост
# 38
  Предполагам, че става въпрос за негативни емоции - обида, яд. Преглъщам си жабите и гущерите, защото по принцип не съм конфликтен човек. Винаги първоначално се опитвам да не реагирам и се правя ,че не съм чула или разбрала , дори с риск да ме помислят за тъпа, такава е първосигналната ми реакция.  И аз гледам тъпо и се опитвам да прикрия лумкането на сърцето си и изчервяването от високия адреналин. Всичко изживявам вътре в себе си, не спя няколко нощи, псувам си на ум. Ако ситуацията обаче се повтори и потрети,т.е. чашата прелее...е тогава е по-добре да сте далеч от мен. Пред очите ми става черно и всичко ,което умело съм прикривала ,за да запазя добрия тон излиза с пълна сила . Следват пак безсънни нощи, понякога угризения.
Виж целия пост
# 39
Когато тренирах латино- американски танци ни учиха на подобни неща - дори да ти се плаче се усмихвай. В повечето случаи при мен има резултат. Гадно е ако трябва да говориш, а ти е заседнала буца на гърлото.
Виж целия пост
# 40

Ако имам нещо си го казвам.
ПОнякога, ако пък не си струва
си мълча.  Crazy
Мда...и аз така!
Виж целия пост
# 41
Зависи. Емоционална съм и не го крия (много). Но! Когато истински ме боли, отивам в другата крайност - весела, забавна, бъбрива. А ме боцнеш, а се пукам, обаче... Но успявам (като цяло) да се владея (последните години). И на всички енергийни нива се "реорганизирам", за да не "поддаде" "някъде".
Виж целия пост
# 42
За съжаление не мога да сдържам емоциите си,особено сълзите си.Завиждам благородно на хора,които умеят да го правят.Много се дразня на себе се,когато не мога да се контролирам,но това съм аз и мисля че не бих могла да бъда по-различна.
Виж целия пост
# 43
Трудно се справям. За това и винаги когато съм ядосана, или ми е супер готино не мога да го прикривам. Такава съм си- няма скрито покрито.
Виж целия пост
# 44
Емоционална съм, и то много.
Всичко преживявам поне два пъти.
Това повече ми пречи.
Не мога да се справя, особено на работното място.
Дори на моменти, като се сетя, ме хваща срам, как съм се държала с колегите в офиса.
Ако намеря начин да се справя с тази моя емоционалност, ще споделя, непременно.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия