Слави ще ми се да ти кажа нещо за утеха, но няма такива думи. Ако наистина ще ти олекне подари дрешки на някое детенце.
Виж целия пост
Момичета помолете се за едно бебче.
- Публикувана: 8 май 2008, 22:13 ч.
- Последно мнение: 20 юли 2008, 15:20 ч.
# 1 546
18 юни 2008, 22:28 ч.
мила слави.....много е тежко за вси4ки нас да бе мислим за твоето мом4енце,пък на теб какво ти е не мога и да си представя 
моля се господ да ти дава сили да живее6 с мъката напред.както и на златои вси4ки майки с празни ръце..моля се да се грижи за ангел4етата,за техните 4исти души 
Виж целия пост
моля се господ да ти дава сили да живее6 с мъката напред.както и на златои вси4ки майки с празни ръце..моля се да се грижи за ангел4етата,за техните 4исти души
# 1 547
18 юни 2008, 22:59 ч.
моля се за него и за всички други малки невинни душички.Да са живи и здрави и Бог да е с тях!
Виж целия пост
# 1 548
18 юни 2008, 23:13 ч.
Миличка Слави,прегръщаме те.Няма такива думи,с които да те утешим- можем само да ти кажем че сме с теб в скръбта ти.Дано някъде да има друг по-хубав свят,където детенцето ти да намери покой.
Виж целия пост
# 1 550
19 юни 2008, 00:48 ч.
Това е толкова хубаво, Слави, направи го, мила, и дано се почувстваш мъъъъничко по-добре 
Виж целия пост
прегърни и ти своето детенце, а когато спи му прошепни на ушенце това което искаш да кажеш на Теди, нали знаеш, че заспалите дечица често говорят и играят с ангелите.
Това е толкова хубаво, Слави, направи го, мила, и дано се почувстваш мъъъъничко по-добре
# 1 551
19 юни 2008, 01:31 ч.
Слави, никой и никога няма да запълни липсата на Тео. Той ще си остане твоето любимо момченце, което ще се появява в сънищата ти и ще ти вдъхва сила, когато ти е най-тежко. Горещо се надявам някой ден дъщеричката ти пак да си има братче. Убедена съм, че първото, което ще му разкажеш е историята за смелото момченце Теди, а той ще я преразказва някога на децата си. Така са се раждали и се раждат легендите за хората, на които всички се възхищават. Така ще знаеш, че Теди ще е вечно жив.
Виж целия пост
# 1 552
19 юни 2008, 02:00 ч.
Слави не разбирам от тълкуване на сънища, но мисля че на теб, а може би и на Тео ви липсват несподелените мигове на нежност и грижа (завиването на бебето). ако бях аз, щях да купя одеалце и някакви храни (слабичките дечица от съня ти) и да ги дам на някое детенце, което наистина има нужда и няма кой или с какво да го завива и може да звучи налудничаво, но бих отишла там, на плочата на Тео, да му поговоря, да го погаля... много ми е тъжно за теб и за него, иска ми се той да те утеши, защото мисля че това е, от което имаш нужда
Виж целия пост
не разбирам от тълкуване на сънища, но мисля че на теб, а може би и на Тео ви липсват несподелените мигове на нежност и грижа (завиването на бебето). ако бях аз, щях да купя одеалце и някакви храни (слабичките дечица от съня ти) и да ги дам на някое детенце, което наистина има нужда и няма кой или с какво да го завива и може да звучи налудничаво, но бих отишла там, на плочата на Тео, да му поговоря, да го погаля... много ми е тъжно за теб и за него, иска ми се той да те утеши, защото мисля че това е, от което имаш нужда 
# 1 554
19 юни 2008, 15:09 ч.
Не знам как се живее с тази мъка...
Преди да родя Даяна имах спонтанен аборт в доста ранна бременност. Тогава си мислех, че от това по-лошо няма. Господ (ако изобщо съществува) ми изпрати тази мъка за да ми докаже, че има и тя е разкъсваща. Старая се да се разсейвам, да излизам, но едва дочаквам да се прибера, да запаля свещичката до снимката на Теди и да ревна. Тази болка остава завинаги!
Виж целия пост
Преди да родя Даяна имах спонтанен аборт в доста ранна бременност. Тогава си мислех, че от това по-лошо няма. Господ (ако изобщо съществува) ми изпрати тази мъка за да ми докаже, че има и тя е разкъсваща. Старая се да се разсейвам, да излизам, но едва дочаквам да се прибера, да запаля свещичката до снимката на Теди и да ревна. Тази болка остава завинаги!
# 1 555
19 юни 2008, 15:56 ч.
Слави, мила, сядам няколко пъти да пиша и спирам.
Знам, че каквито и думи да използвам, колкото и виртуални прегръдки да пращам едва ли ще намалят болката ти. Позволявам си да ти разкажа и моята история. Дано тя да ти даде поне мъничко надежда и сила да гледаш напред.....
Сина ми беше на три и половина когато разбрахме че чакаме бебе. Много исках момиченце. Бременноста ми мина без проблеми. Пренасях 5 дни. Бях купила и приготвила всичко за моята малка принцеса. Дадоха ми направление за болницата. Взех го сутринта и следобед отидох, за да разбера, че нея вече я няма. Било е въпрос на няколко часа, но аз закъснях... Няма да пиша и да разказвам как родих, как стоях после в болницата докато другите гушкаха своите рожби, а мен ме успокояваха с думите, че вече си имам едно...
От тогава са минали 13 години. Не се забравя. Времето не лекува. Просто слагаш болката там някъде в едно ъгълче на душата си и живееш с нея.
На следващата година също на 18-ти дойде Ники. Вярвам, че се върна....дори лежах на същото легло докато раждах.
А тази година дойде и Светльо. Той беше моята най-голяма и красива изненада и сега сме вече петима.
Миличка поплачи си. Изживей своята мъка, която е много много по-голяма от моята, но намери сила да погледнеш след време напред.
Ще чакам да те видя в една "кореместа тема" когато събереш сили.
Прегръщам те силно.
Виж целия пост
Знам, че каквито и думи да използвам, колкото и виртуални прегръдки да пращам едва ли ще намалят болката ти. Позволявам си да ти разкажа и моята история. Дано тя да ти даде поне мъничко надежда и сила да гледаш напред.....
Сина ми беше на три и половина когато разбрахме че чакаме бебе. Много исках момиченце. Бременноста ми мина без проблеми. Пренасях 5 дни. Бях купила и приготвила всичко за моята малка принцеса. Дадоха ми направление за болницата. Взех го сутринта и следобед отидох, за да разбера, че нея вече я няма. Било е въпрос на няколко часа, но аз закъснях... Няма да пиша и да разказвам как родих, как стоях после в болницата докато другите гушкаха своите рожби, а мен ме успокояваха с думите, че вече си имам едно...
От тогава са минали 13 години. Не се забравя. Времето не лекува. Просто слагаш болката там някъде в едно ъгълче на душата си и живееш с нея.
На следващата година също на 18-ти дойде Ники. Вярвам, че се върна....дори лежах на същото легло докато раждах.
А тази година дойде и Светльо. Той беше моята най-голяма и красива изненада и сега сме вече петима.
Миличка поплачи си. Изживей своята мъка, която е много много по-голяма от моята, но намери сила да погледнеш след време напред.
Ще чакам да те видя в една "кореместа тема" когато събереш сили.
Прегръщам те силно.
# 1 556
19 юни 2008, 16:49 ч.
Слави,много съжалявам че това от което всички най-много се страхуваха е истина. Толкова е тъжно....не знам, аз не мога да намеря подходящи думи, за да те утеша., може би защото такива няма. Всичко в този живот се понася, но смъртта на близък, любим и незаменим човек.....не може.....
Виж целия пост
# 1 557
19 юни 2008, 18:44 ч.
вярно е, мъката не си отива с времето, само избледнява за да не те задуши. но си остава винаги някъде там, зад мислите ни. но всеки спомен за хората, които обичаме ги връща при нас и ако сме обичани също, те идват в съня ни всеки намира за себе си начин да поддържа жива връзката, за мен беше по-лесно да си спомням, отколкото да се опитвам да забравя. и по-лесно беше да изживея болката до край, отколкото да се опитвам да я избегна. Слави, мисля че Тео знае колко много мислиш за него и ще намери начин да ти каже нещо хубаво
Виж целия пост
всеки намира за себе си начин да поддържа жива връзката, за мен беше по-лесно да си спомням, отколкото да се опитвам да забравя. и по-лесно беше да изживея болката до край, отколкото да се опитвам да я избегна. Слави, мисля че Тео знае колко много мислиш за него и ще намери начин да ти каже нещо хубаво
# 1 558
19 юни 2008, 22:09 ч.
да,аз също милсля ,4е господ ще ти върне душата на тео,преродена в твое следващо дете,не 4е то би изтрило болката,но можеби ще живее6 по лесно и в мир с нея така ме4тая да про4ета някога 4е си по-добре и някак щаслива в мъката си по изгубената рожба :pray:4е има нещо освен малката ти дъщери4ка,което те кара гледа6 напред
Виж целия пост
можеби ще живее6 по лесно и в мир с нея така ме4тая да про4ета някога 4е си по-добре и някак щаслива в мъката си по изгубената рожба :pray:4е има нещо освен малката ти дъщери4ка,което те кара гледа6 напред Препоръчани теми