Автостопът - спомени и размишления

  • 5 038
  • 74
# 15 9 май 2008, 18:23 ч.
Аз веднъж гледам по околовръстното едно момиче маха ли маха (ние към Пловдив отиваме) и аха да кажа дай да качим дИвойката и се приближихме и схванах, че е професионалистка.  Crazy Та после се загледах и още много много подобни девойки се въртят там, мда.
Виж целия пост
# 16 9 май 2008, 18:26 ч.
Божееее, Анджелино, къде ме върна са...  ooooh!

Пътувала съм. И на каруца, и на ТИР съм се возила...  Blush Е, без легендарните екстри, де!  Laughing Луда работа...
Виж целия пост
# 17 9 май 2008, 18:28 ч.
Аз нямам особени стопаджийски преживелици, освен че не успяхме с една приятелка да стопираме автобуса София- Разград и той ни подмина, за наша огромна изненада. Но на мъжО стопаджийската кариера е дълга и интересна, току що ми разказа как му спрял един бус и му предложили да се вози отзад, при козата  Grinning
Виж целия пост
# 18 9 май 2008, 18:33 ч.
Имам много спомени-слава бога приятни.На Цветница  по пътя Кърнаре-Троян взехме стопаджии.На пътя имаше около 30тина махащи, млади и усмихнати хора.Разбрахме от тези които взехме с нас,че се прибирали от събор на стопаджиите.Вече имало и такова сдружение и си правили сбирки.Бяха големи сладури.Напомниха ми за безгрижните времена.
Виж целия пост
# 19 9 май 2008, 18:35 ч.
Спомням си само един случай.
Бяхме на състезание около Варна и спяхме в Аладжа манастир. Старт-финала беше далече от манастира и след маршрута трябваше да извървим още няколко километра за да се приберем.
Не знам колко от вас имат представа що е то туристическо ориентиране, но ще ви кажа, че след старт състезателите обикновено изглеждат кални, разкъсани, разпасани, а ако си минал и през просека / където по правило има ниска, деряща разтителност, без да търсиш брод / си и кървав. Та вървим си ние 3-4 момичета от нашия отбор към хижата и спира един човек, целият в състрадание.  Grinning Явно е скроил някой зловещ сценарии в главата си, но ние уморено му обяснихме по пътя за какво става въпрос. Не разбра чара на спорта ни.
Виж целия пост
# 20 9 май 2008, 18:50 ч.
Цитат на: Летящата крава в пт, 09 май 2008, 18:35
Не разбра чара на спорта ни.
Моята майка като студентка е тренирала и това (парашутизъм, ски, пещерняк - всичко е била Laughing). Имаше една история с мечка, с две малки меченца. И тичане през глава по баир. Laughing
Та за стопа. "Зората на демокрацията", пак Правец-София, аз в 11 клас. Качва ме един италианец. Тези, които си спомнят това време, знаят, че италианците бяха кът. Laughing Този беше като от филм - страхотна кола (също кът в онези времена), млад, красив. И като започна: "Белла! Белла! Като италианка белла!".  Joy Аз - ухилена до уши. Докара ме в София и ми определи среща. Казвам аз на една близка моя кака, а тя: "Ти луда ли си, кой го знае този какъв е!". Аз: "Как какъв е? Италианец, ало!".  Joy Обаче не отидох на срещата, достраша ме. Не съм била чак толкова глупава. Laughing
Виж целия пост
# 21 9 май 2008, 19:04 ч.
До миналата година предимно така пътувахме, а как върви стопа с деца... Wink
Но вече сме със собствено возило и качваме стопаджии, ако има място.   Peace
Виж целия пост
# 22 9 май 2008, 19:47 ч.
Цитат на: Еовин в пт, 09 май 2008, 18:23
Аз веднъж гледам по околовръстното едно момиче маха ли маха (ние към Пловдив отиваме) и аха да кажа дай да качим дИвойката и се приближихме и схванах, че е професионалистка.  Crazy Та после се загледах и още много много подобни девойки се въртят там, мда.

И аз имах подобно изпълнение - по нощите трябваше да закарам един пикап в някакъв паркинг в "Тракия" - твърде непознат за мен район, особено по тъмно. В крайна сметка се озовах на изхода на града, посока Хасково. Гледам, блоковете свършват, търся къде да обърна, а едно девойче ми маха на пътя, след него второ... Намалих, отворих прозореца и викам: "Съжалявам, момичета, но ще въртя обратно към града!". Чак на четвъртата мома се усетих... Laughing
Виж целия пост
# 23 9 май 2008, 19:57 ч.
Много съм пътувала на стоп през студентските години. Всяко ходене на море беше нарочно планирано да бъде осъществено така и не заради безпаричие. Обличахме се с широки развлечени панталони, слагахме кърпи на главата, огромни раници, за да не ни объркат с труженички. Пътувала съм с ТИР, със скъпи коли, возили са ме стари стопаджии с носталгия по младежките им неразумни години, вече снабдили се  със скъпи коли и скъп бизнес. Най -отзивчиви са военните. Приятел стопаджия ми е разказвал как в катафалка с мъртвец е пътувал....
Запознавала съм се с много хора така, част от тях още са ми приятели. От моста на разклона за Пловдив помня един отчаян плач в голям дъжд и буря от страх, че няма да стигнем до София.
Виж целия пост
# 24 9 май 2008, 21:09 ч.
Интерсно .... сякаш е така наистина  Peace
Замисляки се, обаче не се учудвам ..... автомобилния ни парк надвишава вече числеността на населението у нас  Thinking
Нямам много позитивни спомени от едно време. Почти всеки стоп, който сме правили по морето или по бригадите е бил съпроводен с някакви предложения  Crossing Arms
Боже какъв вид ли сме имали тогава  ooooh!
Виж целия пост
# 25 9 май 2008, 21:21 ч.
Не знам как сме изглеждали, но при едно от редките ми такива пътувания отворих вратата на колата да слизам в движение. Бяхме с една приятелка на път за Смолян. Тоя дето ни качи реши да кривне по някакъв черен път. Ама спря като отворих вратата и ние слязохме. Качи ни един чичко с камион, той беше готин  Grinning
Сега като се сетя ми настръхва врата.
Виж целия пост
# 26 9 май 2008, 21:25 ч.
В студенските ми години това беше основно средтво за да стигнеш от пункт А до Б. Големиш цирк беше в Румъния, на стоп без грам румънски и то за едно кафе до Букурещ. А иначе и аз съм стопирала баща ми, а той беше убеден човека че съм в автобуса.
Виж целия пост
# 27 9 май 2008, 21:27 ч.
Цитат на: Magesta в пт, 09 май 2008, 21:09
Нямам много позитивни спомени от едно време. Почти всеки стоп, който сме правили по морето или по бригадите е бил съпроводен с някакви предложения  Crossing Arms
Ooooo с две приятелки сме имали и малко по хард предложения от чичко в "шлифер" ако ме разбирате за къв тип чичко говоря .. Embarassed Rolling EyesНие двете отзад по късно се светнахме кво става отпред .Но по команда на първата(която стоеше отпред) доста бързо бягахме ... hahaha JoyЧак по късно разбрахме що аджеба трябваше да спринтираме толкова . hahaha hahaha hahaha Joy Joy Joy
Виж целия пост
# 28 9 май 2008, 21:53 ч.
Пътувах, като студентка.
Последният автостоп беше в края на първи курс по маршрут В. Търново-Русе. Отивахме на гости при приятели - аз и още една другарка.
Първият автомобил ни "метна" до Полски Тръмбеш. Ама после какво кибичене беше...
Имахме дори неприятни инциденти - това било международен път (ужасТ!) и дори спираха да ни питат за тарифи и т.н.
След това мина и шефът на полицията в Полски Тръмбеш, почна се с проверка на документи и т.н., ние с въпросната другарка се бяхме спекли вече достатъчно, обяснявахме к'ви сме и защо сме там..., бедни студенти, нямат пари, тръгнали на стоп.... шашава работа....
Най-накрая и щастието ни се усмихна - един много приятен човек, със старозагорска регистрация (още помня!) ни взе, дори се върнахме с него след два дни. Човекът бил отивал в командировка в Русе, щял да стои два дни (колкото и ние), на изпороводяк ни предложи да се върнем с него.
Да е жив и здрав!

Но това ми беше последният автостоп!

Иначе съм пътувала и в самото Търново на стоп.  Blush
Това беше такава комедия, че като се сетя и сега, настава лудешки смях Laughing



Виж целия пост
# 29 9 май 2008, 21:56 ч.
В България на стоп не съм се качвала никога. Само докато живеех в Австрия и то редовно. Правех го по две причини - упражнявах си немския и се придвижвах до града, където работеше баща ми, за да се помотая. Нямам някакви кой знае какви спомени. Спирам някой, качвам се, лафче и така.
Виж целия пост

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Facebook login функцията е временно ограничена.

Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

Молим да ни извините за неудобството!

Забравена парола? Вход

Общи условия

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


Затвори

Здравейте,

Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
Благодарим ви предварително!

Към анкетата

Здравейте,
Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

Към анкетата