Лошо ли е , че съм скръндза?

  • 7 015
  • 105
# 15
И аз съм скръндза. Но само по отношение на хора, които очевидно искат да се възползват от мен.
Иначе много обичам да правя подаръци и да радвам близките си с дребни малки жестове. Обаче полудявам, когато някой полунепознат иска нещо мое и то с една такава трогателна "невинност" в гласа, погледа, жеста, сякаш съм му длъжна.
Ставам ужасна скръндза, когато аз съм положила усилия за нещо, което е по силите и възможностите на искащия, а той дори мааааааааалко не се напънал да го има.
Виж целия пост
# 16
принципно описанието ти "скръндзава,дребнава"..говори за тесногръд и неприятен човек,дето не знае,че на оня свят нищо не се носи. Peace
виж,да си пестелив е друго нещо,даже е качество,ако е в границите на нормалното,а не е болестно състояние. Simple Smile
не е нужно да даваш на всекиго по всяко време всичко,разбира се,че най-отдадена ще си на твоето си семейство.но като някой близък роднина или приятел има нужда от помощ,ако имаш възможност,помогни.човек не е живее сам с парите си,а с хората около него.
Виж целия пост
# 17
Ако не съзнаваше, че е лошо, нямаше да пишеш като гост.
Виж целия пост
# 18
Не съм скръндза, но съм пресметлива. Често сама предлагам пари в заем, когати видя, че някой приятел има затруднения
Виж целия пост
# 19
След като се чувстваш добре, значи всичко е наред. Не мога да живея така, не го разбирам и не го уважавам.
Подкрепям напълно,ако знаеш на колко хора съм помогнала,сигурно ще полу4иш удар Laughing
 Peace

И аз така Peace
Дано никога не ти се налага да имаш нужда от помощ от други хора, че ако и те се окажат същите като теб, ще го загазиш яко.
Имам съседка, която е патологична скъперница. Има много пари, които са си в банката на сметка и не се пипат. Дори за себе си нищо не купува, освен в много краен случай. Лично съм виждала как използва стара изсъхнала спирала за мигли - потапя я в черен крем за обувки и така се гримира с него. Нова спирала е немислимо да се купи - струвала скъпо, а и с 1 крем за обувки се кара много по-дълго време. Също така, изгорялата крушка в хола не се сменя. Отвива се крушката от кухнята и се завива в хола, а ако трябва да се прави нещо в кухнята, пак се отвива и се завива там. И така докато не изгори и тя (тогава вече няма начин, трябва да се купи нова, но само 1, че 2 вече са си разход).  Когато детето и (на 10г.) вдигна темппература и се разболя от грип, тя за да не се набутва с купуване на лекарства , натовари болното дете на влака и го изпрати да пътува само при майка и в едно близо до София село. Идеята е бабата да купи антибиотика на детето и да поеме разходите. Малката пък се унесла от температурата и заспала, пропускайки да слезе на спирката, където бабата я чакала, та стана цяло приключение докато бабата се качи на следващия влак и я открие на спирката на по-следващата гара. Луда работа...
Патологичното скъперничество е грозно нещо. И не съвсем нормално.
Виж целия пост
# 20
Според мен не става въпрос за патологичното скъперничество, а само за границата на личното пространство. Авторката пише, че дава всичко за семейството си, а скъперничеството й се провява само по отношение на далечни роднини и полупознати.
Което за мен си е абсолютно здраво чувство за собственичество. Никаква патология.
Виж целия пост
# 21
Не знам лошо ли е, но аз скръндзи не обичам. Харесвам както е мъжът ми - към себе си се скръндзее, не му идва нищо да си купи, а към мен и детето е ларж  Mr. Green Като си купи нещо се чувства виновен и аз за да му възстановя душевното равновесие веднага си харесвам нещо и за себе си  Twisted Evil
Виж целия пост
# 22
Лошо е миличка Mr. Greenи то много лошо Twisted Evil
Виж целия пост
# 23
Не харесвам скръндзи! Хем ме дразнят, хем им се смея. Отстрани са много интересни.  Laughing
Виж целия пост
# 24
И аз съм скръндза, когато се отнася за непознати или далечни роднини или просто някакви познати.
Имам други впечатления за теб.  Peace Hug

ОООО, знам за какво говориш Wink За мен е повече от естествено да предложа помощта си на човек в затруднено положение. Но не противоречи на скръндзотията. Бих купиха храна на много беден човек, например, но не бих купила на всички хлапета пред блока по 1 сокче. Макар, че второто би ми коствало по-малко от първото и двете по никакъв начин няма да ме притеснят финансово.
Виж целия пост
# 25

[/quote]


Имам съседка, която е патологична скъперница. Има много пари, които са си в банката на сметка и не се пипат. Дори за себе си нищо не купува, освен в много краен случай. Лично съм виждала как използва стара изсъхнала спирала за мигли - потапя я в черен крем за обувки и така се гримира с него. Нова спирала е немислимо да се купи - струвала скъпо, а и с 1 крем за обувки се кара много по-дълго време. Също така, изгорялата крушка в хола не се сменя. Отвива се крушката от кухнята и се завива в хола, а ако трябва да се прави нещо в кухнята, пак се отвива и се завива там. И така докато не изгори и тя (тогава вече няма начин, трябва да се купи нова, но само 1, че 2 вече са си разход).  Когато детето и (на 10г.) вдигна темппература и се разболя от грип, тя за да не се набутва с купуване на лекарства , натовари болното дете на влака и го изпрати да пътува само при майка и в едно близо до София село. Идеята е бабата да купи антибиотика на детето и да поеме разходите. Малката пък се унесла от температурата и заспала, пропускайки да слезе на спирката, където бабата я чакала, та стана цяло приключение докато бабата се качи на следващия влак и я открие на спирката на по-следващата гара. Луда работа...
Патологичното скъперничество е грозно нещо. И не съвсем нормално.
[/quote]

леле-мале newsm78 #Crazy #Crazy
Виж целия пост
# 26
Аз не съм скръндза. Скръндзите не ми пречат, стига да не са ми близки. Скръндзите са ми комични.
Виж целия пост
# 27
Имам хронична непоносимост към хора, които си правят дребни сметки. "Дребни" са ми и жалки.
Колкото и да си повтарям, че ако е с мярка е здравословно, не успявам да си променя мнението.
Имам само един такъв случай в обкръжението ми. Пример: "Ауууу, ама много дебело белиш картофите (с нож, без белачка)! Я виж колко материал си изхвърлила!?"  Shocked При груба сметка от моя страна излезе, че ще се икономиса един картоф на поне 10 кг. обелени. Дали си заслужава усилията!? Laughing Или бившият ми шеф, който няма да казвам какви пари вадеше, но ми се караше ако се изхаби някой и друг лист от принтера, пари струвал! Laughing
Виж целия пост
# 28
Горкичката...дано поне си щастлива...
Аз като харча съм щастлива, обичам да подарявам разни неща, случвало се е на почти непознати. Абе и мойто не е правилно- за това нямам 1 стотинка спестена...
Но ми е адски терсене, когато се налага да се ограничавам...
Все едно аз съм го писала
Виж целия пост
# 29
Дано никога не изпаднеш в нужда от заем или услуга.
  Koйто дава- получава. Може да не е във същото количество, но никога не остава сам. Има към кой да се обърне за помощ.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия