Последното ми прибиране от БГ се оказа неочаквано тежко за мен. Просто малкото ми човече се чувстваше толкова щастлив там ... баба и дядо...толкова много деца...
Познато
Става ми все по-трудно да си тръгвам от България!?
- Публикувана: 10 май 2008, 00:35 ч.
- Последно мнение: 27 май 2008, 01:10 ч.
# 46
22 май 2008, 02:16 ч.
Мислех си,4е аз не съм добре с главата за да се 4увствам като в бездънна яма и като дърво без корени,но явно не съм сама 
.Ставам,лягам и все за България си мисля.Най ве4е за близките ми и приятелите 
.Все едно животът е спрял за мен от както живея тук в 4ужбина.Може би защото в момента животът ми е застоял,не работя и вси4ки дни са едни и същи.Вси4ко имам а съм толкова нещастна.
Постоянно сънувам баба ми,4е е умряла и се събуждам обляна в сълзи и се моля на Бог да ни из4ака докато се върнем поне да я запозная с вну4ето иМайка ми казва,4е забравя вси4ко ве4е и няма сили за нищо 
И се страхувам дали ще ни познае 
Виж целия пост
Веднъж си говорехме за това в американската тема . Една майка каза"чувствам се като дърво без корен-дори след толкова години" и това е. Където и да сме , колкото и добър да е живота ни , "корените" ни са другаде.
На мен България ми липсва адски много. След 4г тук , все още не мога да се пречупя. Бях си в Б-я преди 2 г, видях промени , добри , видях и много лоши. Хората живеят по-добре в столицата и големите градове, в по-малките градчета и села е "мъртвило"
Да тук имаме това което никога не бихме имали там(поне ние, нямаме богати и влиятелни роднини). Тук сме постигнали доста- понякога се питам " за какво" .Отговора винаги е един"децата" . В името на едно по-добро бъдеще за тях.
На мен България ми липсва адски много. След 4г тук , все още не мога да се пречупя. Бях си в Б-я преди 2 г, видях промени , добри , видях и много лоши. Хората живеят по-добре в столицата и големите градове, в по-малките градчета и села е "мъртвило"
Да тук имаме това което никога не бихме имали там(поне ние, нямаме богати и влиятелни роднини). Тук сме постигнали доста- понякога се питам " за какво" .Отговора винаги е един"децата" . В името на едно по-добро бъдеще за тях.
.Ставам,лягам и все за България си мисля.Най ве4е за близките ми и приятелите .Все едно животът е спрял за мен от както живея тук в 4ужбина.Може би защото в момента животът ми е застоял,не работя и вси4ки дни са едни и същи.Вси4ко имам а съм толкова нещастна.Постоянно сънувам баба ми,4е е умряла и се събуждам обляна в сълзи и се моля на Бог да ни из4ака докато се върнем поне да я запозная с вну4ето и
Майка ми казва,4е забравя вси4ко ве4е и няма сили за нищо И се страхувам дали ще ни познае
# 47
22 май 2008, 03:13 ч.
Влезнах в сайта уж да отида на хоби с страхотмите момичета сложили снимки там!
А се зачетох във вашите теми и започнах да си приказвам сама пред компютъра.
Момичета или, или ! Знаете ли че като чета темата, първата половина беше страшно тъжна, втората
беше свикнала и като че се извиняваше!
Аз живях 10 години в Мюнхен, и съм минала по този път. И на тъгата която след свечеряване те хваща за гушата, и на лудостта която те хваща в тая наша любима страна, дето нормален не можеш да отцелееш.
За разлика от вас аз взимам крайни решения и си ги плащам естествено! Но кое е правилно - казва ли ти някой?
Каквото и да направите ще има плюс и минус! Може би в тая носталгична красива болка има повече истина, отколкото в затъпяване и финансови проблеми тук! А и пари да имате няма да ви е лесно ако сте по чувствителни души!
От друга страна ако искате да сте тук, борете се.
Има арабска поговорка, че животът не търпи страхливеца на гърбът си!
Не че сте страхливи, но не се колебайте, отстоявайте своята истина! Никой няма да ви го прости.
Още повече щом сте тук сте и майки! Мама The Boss !
Само не забравяйте че ако сте решили да се прибирате, детето трябва да е по малко! Ако мине 14-15, няма да иска да дойде тук! Там е неговият свят. И тогава става драматично!
Аз се върнах, от 7-8 години съм тук, за всяко нещо давам повече пари от там, хабя нерви, извън хората които обичате тук е обшество на одържавени идиоти, но България си е наша, каквато и да е! Професията ми е такава че там нямаше да имам проблеми, а тук ...забрави! Не са ми нужни много пари, но добър стандарт искам. Така че след 8 години тук пак мисля да замина. Изпускам си детето тук, не е добре! Не за Германия, Австралия или Щатите за мен са по добре. Но аз съм фотограф и пътувам, това помага! Освен и вас да ви направим фотографи.........
Виж целия пост
А се зачетох във вашите теми и започнах да си приказвам сама пред компютъра.
Момичета или, или ! Знаете ли че като чета темата, първата половина беше страшно тъжна, втората
беше свикнала и като че се извиняваше!
Аз живях 10 години в Мюнхен, и съм минала по този път. И на тъгата която след свечеряване те хваща за гушата, и на лудостта която те хваща в тая наша любима страна, дето нормален не можеш да отцелееш.
За разлика от вас аз взимам крайни решения и си ги плащам естествено! Но кое е правилно - казва ли ти някой?
Каквото и да направите ще има плюс и минус! Може би в тая носталгична красива болка има повече истина, отколкото в затъпяване и финансови проблеми тук! А и пари да имате няма да ви е лесно ако сте по чувствителни души!
От друга страна ако искате да сте тук, борете се.
Има арабска поговорка, че животът не търпи страхливеца на гърбът си!
Не че сте страхливи, но не се колебайте, отстоявайте своята истина! Никой няма да ви го прости.
Още повече щом сте тук сте и майки! Мама The Boss !
Само не забравяйте че ако сте решили да се прибирате, детето трябва да е по малко! Ако мине 14-15, няма да иска да дойде тук! Там е неговият свят. И тогава става драматично!
Аз се върнах, от 7-8 години съм тук, за всяко нещо давам повече пари от там, хабя нерви, извън хората които обичате тук е обшество на одържавени идиоти, но България си е наша, каквато и да е! Професията ми е такава че там нямаше да имам проблеми, а тук ...забрави! Не са ми нужни много пари, но добър стандарт искам. Така че след 8 години тук пак мисля да замина. Изпускам си детето тук, не е добре! Не за Германия, Австралия или Щатите за мен са по добре. Но аз съм фотограф и пътувам, това помага! Освен и вас да ви направим фотографи.........
# 48
22 май 2008, 11:09 ч.
Знаех си, че не трябва да влизам в темата
Е това е нещото, за което страдам и подскачам всеки път, като чуя телефона да звъни сутрин рано или вечер късно Родителите ми са млади, да са ми живи и здрави, но толкова ужасно много ме е страх, че някой ден няма да ги има.
Иначе мисля, че за себе си съм намерила баланса, за който говори Матакосмата. Трябва да живеем в мир със себе си, иначе ще се побъркаме!!!
Виж целия пост
А на мен ми е трудно да се прибера,че като си тръгна обратно и като видя разплаканите лица на родителите си,които са доста възрастни ми се къса сърцето.всеки път си мисля,че няма да ги видя повече.
Родителите ми са млади, да са ми живи и здрави, но толкова ужасно много ме е страх, че някой ден няма да ги има.Иначе мисля, че за себе си съм намерила баланса, за който говори Матакосмата.
Трябва да живеем в мир със себе си, иначе ще се побъркаме!!!
# 49
22 май 2008, 17:45 ч.
Точно за този мир става въпрос! Снощи си приказвахме с половинката, правим планове да се върнем в БГ, евентуално. Малката е родена тука, тя винаги може да се върне ако иска. Просто някак си тука ми е като в сън, дните са едни и същи, дето сте казали, въпреки че работя. Тръгнах на майтап за Америка, и не съжалявам. Хубаво е човек да види, да прецени. Ще видим, ще поживеем и ще видим 
Виж целия пост
# 50
22 май 2008, 19:14 ч.
Здравейте!И аз да се присъединя.На мен също ми е много мъчно за БГ.Но осъзнавам,че тук животът ми е по-добър,по-спокоен.За мъжът ми тук е рай.Той винаги е мечтаел да живее тук.Много му харесва,не иска да се връща в БГ.Надявам се и аз да свикна.Всякак тук сме по-добре.В БГ трудно свързвахме двата края,добре,че бяха бабите да ни помагат.Те изнемогваха,заради нас.Не беше честно.Сега тук се оправяме без проблеми,въпреки,че за сега работи само мъжът ми,а аз гледам детето.
Виж целия пост
# 51
23 май 2008, 12:20 ч.
Като чета ... толкова различни хора, толкова различни чувства.
В крайна сметка най-важното е да се чувстваме щастливи, където и да сме, и да сме там, където ни влече сърцето.
А за грешните решения всички си плащаме някой ден.
Виж целия пост
В крайна сметка най-важното е да се чувстваме щастливи, където и да сме, и да сме там, където ни влече сърцето.
А за грешните решения всички си плащаме някой ден.
# 52
26 май 2008, 03:34 ч.
според мен въпросът за носталгията става доста наболял, ако от една страна си доста емоционален човек, а от друга - не си има отрицателна причина да се махнеш от БГ... мисля си, че в общи линии хората, които тук в БГ са преживели доста негативи и яко им е писнало, оценят наистина "новия" си живот в чужбина... аз съм била за мнг малко в Германия, но нямах търпение после да се прибера... идеята ми беше да си се реализирам тук, защото тук са най-близките ми... а и харесвам БГ... напоследък обаче започнах мнг да се дразня на обстановката и само да мрънкам как искам вече да се махам... теоретично да, но практически мисля че не бих издържала мнг... когато се прибрах в БГ преди време, имах усещането, че имам да наваксвам ужасно много... връзката ми със семейството ми е мнг силна и не съм сигурна, че има нещо, заради което бих я жертвала... поживем, увидим 
Виж целия пост
# 53
26 май 2008, 11:34 ч.
Да, права си. Хора, които са се напатили от бюрокращина и непукизъм от страна на управляващите да променят нещо и тн изобщо и не мислят за връщане. Аз лично не съм преживяла нищо кой знае колко отрицателно в БГ, дойдох насам, след като се дипломирах, а дотогава- тате носи, мама меси 
Мъжът ми обаче си беше жертва на експлоатацията, ако мога така да се изразя от страна на работодателя-най-редовно в 17ч в петък идваше шефа му и му казваше, че уикенда е на работа. Без извинение, без да пита, дали има планове и тн. Точно заради това на него категорично не му се прибира в българската действителност.
Виж целия пост
не си има отрицателна причина да се махнеш от БГ...
Мъжът ми обаче си беше жертва на експлоатацията, ако мога така да се изразя от страна на работодателя-най-редовно в 17ч в петък идваше шефа му и му казваше, че уикенда е на работа. Без извинение, без да пита, дали има планове и тн. Точно заради това на него категорично не му се прибира в българската действителност.
# 54
27 май 2008, 01:10 ч.
Аз съм от почти 10 години в чужбина, но последните 3 години се преместихме отвъд океана и възможността ми да се връщам в България и Европа намаля драстично. Това доста ми се отразява, при условие че бях свикнала да се връщам по 2 пъти в годината.
Не ми е трудно да свикна с ново място - живяла съм на много места и явно бързо се адаптирам. Трудно ми е да не мога да се виждам с родителите си, за които аз съм всичко на света и винаги са искали само моето щастие. Да не говорим за невероятните приятелства, които съм създала и емоционалната ми обвързаност към всички тях. Ако имах възможността да се връщам поне веднъж в годината, не би ми било толкова трудно и мъчно... А и не бих желала да затворя врати след себе си, които много трудно се отварят.
Виж целия пост
Не ми е трудно да свикна с ново място - живяла съм на много места и явно бързо се адаптирам. Трудно ми е да не мога да се виждам с родителите си, за които аз съм всичко на света и винаги са искали само моето щастие. Да не говорим за невероятните приятелства, които съм създала и емоционалната ми обвързаност към всички тях. Ако имах възможността да се връщам поне веднъж в годината, не би ми било толкова трудно и мъчно... А и не бих желала да затворя врати след себе си, които много трудно се отварят.
Препоръчани теми