За мъжете около 30те които още живеят с мама и тати

И аз не оправдавам такива мъже  с това че видите ли такива са обстоятелствата в България и че мн.хора живеят като в дядовата ръкавичка, това ми звучи по-скоро като оправдание а не като довод    Може би да, в началото на едно връзка бих приела подобно краткотрайно съвкупно съжителство но иначе не 
Друг е въпроса че много жени приемат подобно съжителство като вид "помощ" от страна на родителите или обратното че те помагат на тях 
....Наистина темата е  комплексна 

Май говорим за неженени мъже? А не за две фамилии в една къща?
Ми малко ми е странно, имайки предвид, че аз се отделих на 19, а напълно си поех живота в ръце на 21...
Но не бих тръгнала да оценявам по това някого, когото познавам отскоро.
А за връзка - не знам, не ми се е случвало, трудно ми е да си го представя, това са много по-големи мъже от мен и нямам интерес към тях.

Може да живее в дядовата ръкавичка и да не е мамино синче.

Това са мъже, които изскачат изпод чехъла на мама, за да се наместят под чехъла/полата на съпругата. Така им се пада.
Мухльовци.

Ужас! Такъв не ми трябва. На него му е нужна майка, а не гадже или жена. Ако на 30 години не може да се изнесе да живее самостоятелно (независимо дали под наем или не), какво може да предложи на една жена? Похъркването на баща си и майка си?

Нямам близки познати, които да живеят така. Но ако си нямат приятелка, с която да живеят, защо не? Ако аз нямах семейство, бих живяла с родителите си, не си е работа  да се прибираш в празен апартамент. За протокола -жена съм, на 25.

Хах предай нататЪк 

Ха, аз живея при свекър и свекърва ми. И причината е бебка. Иначе бяхме в друг град преди да забременея. И което си е вярно, вярно си е - музикант къща не храни, особено в операта. Иначе не смятам, че съм с мамино синче.

говорим за ергени бе душко ,не за семейни мъже

  "Вълкът кожата си мени ,но нравът -не."- Бълг. поговорка

Нещо не ми става ясно - щом стане на 30 трябва да се отдели ли? А ако няма възможност?
А какво ще кажете за жените около 30, които живеят още при мама? Не е ли същото? Аз не знам някой да е избягал от хубавото.

Какво значи да няма възможност  по скоро няма желание    така му отърва , не му стиска и т.н.

На наша земя по скоро това опира до традиция и възпитание 

А защо ТРЯБВА да се отделя - за да губи време да пере, да готви, да мие чинии и да глади? Аз бих си го спестила, ако имах възможност. Погледнете го и от друга гледна точка - да речем , чувства се самотен , ако живее сам.

\
Ами защото всичко това изброеното води до така наречената самостоятелност, която от своя страна води до зрелост.

По този повод просто ще разкажа един виц:

Двама мъже си говорят:
- Какво ще направиш, ако срещнеш жената, която се грижи за теб, обичате, прощава ти всичко..?
- Ще кажа: Здравей, мамо?

Аз имам приятелка, чиито син е от гореописания тип. Момчето си живееше с тях, после се ожени, жена му дойде също при тях, роди му се дете. Приятелката ми и мъжът и имат сериозен бизнес и печелят добре. Построиха къща на 3 етажа - за всекиго по 1 - за тях, за младото семейство и за внука (за времето когато порасне). В момента всички си живеят с нея. Гледат и се грижат не само за синът си, но и за снахата, и за бебето им. Младите си живеят живота. Не плащат никакви сметки, не пазаруват, нямат грижа за материалната страна на нещата. За детето има детегледачки, за къщата - чистачки, за двора - градинар. Ходят си по екскурзии, кина, изложби и т.н., те самите са хора на изкуството, могат да си позволят да се занимават с това, което обичат. И го правят. Техните пари са си само джобни, а другото им го плащат родителите. Че и пари на ръка им дават. И двете страни обаче са доволни от това положение, на никой не му тежи. Грижа никаква за нищо. Снахата е от много бедно семейство и светкавично и хареса безгрижният живот, няма никакво намерение да се мести и да се бори с живота с нокти и зъби. Да не са будали да се изнасят на квартира, да броят стотинки и сами да се грижат за всичко.
Сега като се сетя аз през какво съм минала, при това доброволно, само и само да съм самостоятелна на всяка цена, чудя се на шантавия си акъл.
Нямаше да имам нищо против да съм на тяхно място и да си спестя много неща от нелъскавата страна на живота. Стига да имах избор.
Та мисълта ми е, че понякога хората живеят заедно с родителите си от безпаричие и безисходица, друг път защото се налага някой да се грижи за някого, или пък защото така е удобно и за двете страни, или пък има вече построен отделен етаж от къщата за всеки и е тъпо да се плаща наем на друго място ако отношенията са добри. Което не означава непременно, че някой е мамино синче или дъщеричка. А ако всичко ти е поднесено на тепсия и под г*за и нямаш грижа за нищо, както е в случая, просто е тъпо да бягаш от хубавото заради единия инат. Аз да бях и с топ нямаше да ме изкарат от там