Ще си имаме бебе !

Да се разпиша и аз тук.
При нас аз бях тази, която се дърпаше за бебе. Женени сме от почти две години и мъжът ми много искаше бебе още от началото. Хубавото беше, че не ми го натякваше и не ме притискаше и така аз накрая "узрях" . Спрях хапчетата, един месец се пазихме, за да ми дойде без хапчета и след това решихме да спрем със всякакво пазене, пък когато стане. Ние не бързахме, така че не съм взимала мерки за повишаване на шансове ни - нито съм меррила БТ, нито тестове и т.н. То пък взе че стана веднага. Направо не повярвах.
В началото бях малко объркана и ми беше всичко, като на сън, все едно не се случваше на мен. Но сега, вече съм в 9 г.с., започвам да свиквам с мисълта че съм бременна. Вече чакам всеки преглед с нетърпение, за да видя колко е пораснал бебчо.
Успех на всички кандидат, бъдещи и настоящи мами 

Ами,аз исках да си направим бебе още миналата година,но таткото имаше планове да заминаваме за Англия и решихме да оставим бебо за по-късно.Тази година,обаче решихме да си направим бебо пък ако ще заминаваме ще е като порасне:)Започнахме бебеправенето от април,резултатът се появи юни месец и аз се разплаках като видях двете чертички.Много сме щастливи и нямаме търпение бебо да се роди и да си го гушкаме:)Може би малко поизбързахме,живеем заедно от почти година и половина,но важното е,че много се обичаме:)

И аз да драсна няколко реда.   
 След като сключихме брак 2004г. решихме да си направим морско бебе, но уви не се получи. 
Правихме опити докато моята лекарка не ми назначи хоромнални изследвания. Резултатите не бяха много зле, но спемена че трбява една малка стимулация, но в същият ден разбрахме , че съпругът ми се налага да го оперират и че и от там идват някой проблеми.
Оперираха го фувруари 2005г. и докато мине възстановителният период казаха, че няма шанс до 5 месеца и да парвим опити да стане нещо.
Правихме опити март и април, но уви и решихме да не мислим по-вече за бебе и така направихме.
Май месец без да мислим правихме само два - три опита, но мисълта не беше вече за бебе а се наслаждавахме само на мига пък каквото стане и когато стане.
Един ден споменах на съпругът ми че имам предчувствие , че съм бременна, той така и не ми обърна внимание.
Юни месец бяхме на моето село на събор и очаквах там да дойде лелята Фло и бях се заредила с доста принадлежности и OB, но мина денят и другият и на третият реших да си направия тест.
Купих Шуър Чек и като го направих излезе доста ясна втора чертичка.
Направо не повярвах даже и съпругът ми също и се чудихме да вярваме или не толкова бързо да стане чудото - Бебе.
В началото ме обзе страх и паника, но вече свиквам с мисълта и всеки път чакам с нетърпение прегледите да го видя как е.

 Пожелавам на всики Ви подобно щастие и повличам крак.

Ами да ви разкажа и аз.До миналия месец много сериозно се пазехме,защото си мислехме,че е още рано за бебоци,ама аз все по-често взех да се заглеждам по бебешки колички,като видя някое мъниче и ми се доплаква от умиление та накрая се решихме-стига толкова и спряхме да се пазим.Същия месец забременях.Бях на седмото небе от радост!Никога не съм допускала,че ще стане веднага,може би защото не ми е било фикс-идея,ами-ако стане-стане.И чудото стана!!!На 8.10.предстои да бъда най-щастливата булка.Пожелавам на всички такова щастие

И ние! И ние!Девет месеца не ставаше и последният бях толкова сигурна,че не съм бременна,че спах с превръзка.Все си мислех,че има някакъв проблем.Имахме час за изследвания след месец и така се притеснявах какво ще ми кажат!А то бебчо чакал да се преместим в новата квартира:)не подозирах,че съм бременна и грам,предните месеци имах даже повече симптоми:)))

Реших и аз да разкажа моята история тук Тя не е много стандартна, но все пак засега е с щастлив край
С приятеля ми сме заедно от 5 години, но не бяхме мислили още нито за брак нито за бебе. Може би защото искахме нещата в живота ни да се подредят поне малко преди да направим тази важна крачка. Искахме да изчакаме аз да завърша образованието си - сега съм 3 година студентка. А той тъкмо беше завършил висшето си образование и беше започнал работа. А аз естествено не работех. По принцип вземах противозачатъчни от няколко години, но в началото на 2005 се получи така, че бяхме доста закъсали с парите и решихме да спра хапчетата временно и да се пазим с презервативи. Е, в началото беше успешно, но дойде средата на май месец, после и края, а на мен ми закъсняваше. Всеки ден броях дните в календарчето си, но уви, пак нищо, лелята не идваше. В един момент ми мина през главата, че може да съм бременна, но отхврърлих тази мисъл като невъзможна - все пак ползвахме презервативи. Мина се още една седмица и пак нищо, тогава притеснението ми се засили - взех си един шуър чек и на 1 юни пред смаяния ми и изпълнен с нетърпение поглед се появи Сърцето ми заби лудо и за няколко минути времето секаш спря. След като осъзнах какво се случва започнах да се притеснявам как ще реагира приятелят ми. Не издържах и споделих с най-добрата ми приятелка и съквартирантка, а тя толкова много се зарадва и така ме запрегръща, че изгубих ума и дума и всичко ми се стори розово, но... Когато се прибрах при приятелят ми, казах му за положителния тест, но преди да коментираме каквото и да било решихме да направим още един тест и съответно и той беще
За последвалите събития ми е много неприятно да мисля, защото приятелят ми не се зарадва особено и каза че може би трябва да го махнем Малко ме е срам да си го призная, но тогава колкото и да ми беше трудно си помислих че може би е прав, защото ще трябва да се издържаме с една не особено голяма заплата, ще трябва да живеем при родителите му, а аз исках на всяка цена да продължа учението. И като започна един Минаха няколко дни, пообмислихме нещата, ходих на лекар, за да съм сигурна че няма някаква грешка и като видях малката точица на ехографа извебнъж ме осени чувството, че искам това малко същество да порастнне и да си го гушна един ден. Когато се прибрах и приятелят ми ме попита какво е станало при доктора, вместо отговор(женски хитринки ) аз му показах ехографската снимчица с малката точица на нея. И тогава видях в очите му едно пламъче, което ми даде надежда Гласно той каза само, че ще трябва да помислим сериозно по въпроса. След 1-2 дни казахме на техните - техният отговор беше че това е нащо напълно естествено и в реда на нещата. Казахме и на моите родители и те ни казаха, че с каквото могат ще ни помагат. След тази морална подкрепа, като че ли везните започнаха да накланят в положителна посока. И така решихме да запазим бебчо, да се оженим, с една дума да се хвърлим прз глава в живота, а пък да става каквото ще
И така започнаха приготовления за сватбата, после сватбата мина , тумбачето започна да расте и колкото повече време минава ние с всеки изминал ден, с всяка изминала минута се убеждаваме че сме направили правилният избор.
Сега сме много щастливи, че ще си имаме бебче и нямаме търпение да си го гушнем .
Ами това е моята история - започнала малко колебливо, но с щастлив край! 

Здравейте,
Доживях и аз да се разпиша тук,та ние сме женени от 01.05.2004г и оттогава правим опити за бебче,имам един спонтанен в ранни седмици сега ще ви разкажа за месеца в който съм забременяла
Та на 17-ти юли ми беше последната менструация тогава има същият ден положителен тест,но уви дойде ми и аз бях много разочарована  ,обещах си да не правя повече тестове и да изтрия всичките календари и така знаех само,че ще ми дойде около Богородица ама само това,започнах диета,че от Дуфастона който пих предните месеци бях се  .....Организирахме си малки почивки и забавления гледах да не мисля,съботата и неделята преди очакваната леля бяхме отишли на вилата в Равадиново да си починем (имам леля там),но аз бях изключително нервна нямах обсолютно никакви други симптоми освен хормонките  дразнеше ме всичко и всички
Та на 14-ти не ми дойде и аз си бях обещала да ида да дам нещо на църквата на 15-ти (нали беше празник) и постоянно ходех до тоалетната да видя има ли нещо даже ходих с тампон.Така след 2 дни тоест на 17-ти си направих първият тест и той беше с доста тлъста черта втора    а аз бях така  ама изобщо не очаквах даже си мислех ,че нещо ми има друго.
От този ден започнаха и страховете ми момичета и до днес,постоянно се страхувах оглеждах се в себе си дали ме болят гърдите,появи се и гадене ,после единственият човек на който казах в началото освен Коко беше Хера тя ми помогна много ,каза ми точно две думи и аз си казах ами така е ако е писано ще бъде ако не другият път.Та ходихме и на лекар видяхме ръчички,крачета беше страшно подвижно малкото човече бунтуваше се развива се добре ,аз през цялото време се смеех ,не съм изцяло щастлива,нека мине и трети месец тогава ще се поуспокоя  имаме си снимка първа и вече бъдеща кръстница
Коко научи по телефона като естествно и той неможа да повярва и после като почна едно глезене много иска да се пазя помага ми много и така,притеснява се като отида някъде.
Това е от мен дано не ви е мноого скучно да го четете 

Ето дойде време и аз да се запиша.
И ние ще си имаме бебче.
Ники ще става БАТКО.
 Първата бременност настъпи след два спонтанни аборта във втория месец, но след това изкарах много лека бременност. Почти година ни трябваше за да стане бебето, а сега почти от раз и ето - бременна съм. Аз не си правя тестове. Преди време си правих и показа  а изобщо не бях бременна. Когато отидох на лекар и той ми каза че не съм се успокоих. Каза ми да не вярвам на тестове, защото нямат 100% гаранция. И така забременях със сина ми и изобщо не си направих тест. Изчаках да стана в третия месец и чак тогава отидох на лекар, за да се установи бременността ми.
 И сега не бързам да ходя на лекар, защото все още съм въвъ втория. Стискайте ми палци да не загубя бебчето и да го задържа до края.

Ето и моята история:
Още през лятото изпитах необичайно желание за бебе( 6 години не ми мина през ума), започнахме да го правиме, но то не идваше.З)апочнах да се притеснявам, да мисля дали нещо не съм се повредила, дали въобще ще мога пак да родя... Така се търкулна лятото, вярвайте ми спрях да мисля, казах си че ако така ми е писано, така ще стане. Продължихме да не се пазиме, мина септември....и на 19 октомври просто не ми дойде повече, веднага тест и две чертички! Не съм го мислила, изненада ми приятно! Сега чакаме бебе, искам много момиченце, но и на момче няма да си разсърдя! Бъдещия татко е много щастлим, нали му е първо а и го чака 8 години , дъщеря ми е на седмото небе от щастие и още от сега ми прави забележки, да не се претоварвам, да не пуша, да не чистя...
Милички, вярвайте! Чудеса стават- така каза нашия бъдещ тати!

Здравейте и от мен, най накрая се престраших да пиша, че и ние чакаме бебе . Много исках да си имаме бебе, спрях хапчетата, първия месец се прочиствах от тях и на втория бебето се хвана  . Първия тест го направих преди очакваната дата на менструацията видях първо само една ярка черта, стана ми мъчно и го оставих настрани до мивката в банята, след малко отидох да си налея вода и погледнах пак лентичката. Какво да видя едвам забелижима втора чертичка, неможех да повярвам гледах я хиляди пъти и и се радвах. Казах на мъжо и си казахме да не бързаме да се радваме докато не е сигурно, но вътрешно кипях от щастие.
Последва преглед при гинеколога и потвърждаване на бременноста.
Живот и здраве през месец юни ще си имаме бебе . Пожелавам на всички много скоро да изпитат тази радост!

Наистина нищо друго не радва така, както раждането на едно бебче. Първото ни дете беше планирано. Аз съм си такъв човек - обичам нещата да са планирани и всичко да бъде под контрол. Но второто ни изненада "от засада".  Това се случи през лятото на 2003 г. По принцип имам нередовен цикъл и реших, че просто ми закъснява (което не е рядкост за мен), защото на мен "такива неща" като непланирана бременност не ми се случват. Когато дойде предполагаемата дата за цикъла ми, постоянно имах чувството, че влизам в цикъл. Непрекъснато тичах до тоалетната, защото все ми се струваше че а-ха и ще потече. Но не. Минаха няколко дни. Искахме да имаме второ дете, но това със сигурност не беше подходящия момент - имахме много работа и аз постоянно трябваше да ходя на работа - градяхме кариера. Знаете как е сега - ако искаш да имаш дете, трябва да изкарваш пари, а за да изкараш тези пари, трябва да ходиш на работа - омагьосан кръг.  Бяхме решили, че децата ни ще бъдат с голяма разлика - поне 6-7 години. Но Господ беше решил друго. Като ми закъсня 12-13 дни решихме да си купим тест за бременност. Никога няма да забравя как ми трепереше ръката, докато държах лентичката и, както вече предполагате, появи се втората чертичка, доста различна на цвят от първата, но все пак - две чертички. Почувствах се доста объркана. Дъщеря ми тогава беше на 3 годинки и вече завистливо се заглеждах в бебешките колички - пак ми се искаше бебче, макар че беше планирано за по-нататък. Но когато видях положителния тест малко се стреснах - ами сега, какво ще стане с работата? Предишната бременност имах проблеми - високо кръвно, едва оцелях, ако пак се случи? Реших да отида на лекар - гинеколожката ми потвърди бремеността. Като видях бебчето на ехографа, разбрах, че няма връщане назад. Единственото, което ми оставаше, бе да се радвам на този Дар Божи! Казах си, че щом Господ ме дарява с бебче, ще намерим начин да се справим. Помислих си също, че така стана по-добре, защото ако чакаме удобния момент, ще отлагаме до безкрайност. В днешно време почти всички сме склонни да отлагаме раждането на второ дете или дори изобщо не планираме второ дете. Сега съм безкрайно щастлива с двете си деца. Вярно, че ни беше трудно, защото непрекъснато жонглирах с работата и бебето (през три часа тичах до вкъщи за кърменето и пак се връщах на работа, добре, че бабите много ми помагаха и не се наложи да отсъствам от работа).  Второто ни дете е момче, така че сега се радваме и на момче, и на момиче.  Излиза, че някои неща е по-добре да не бъдат планирани. Съдбата поднася и приятни изненади.

здравейте!
това е първото ми мнение във форума и се вълнувам. вълнението е още по-силно, защото искам да споделя нашата история.
с приятеля ми се познаваме едва от 5 месеца, но и двамата сме сигурни, че ние сме половинките на едно цяло. от самото начало решихме, че няма да се пазим и да си имаме бебе ще е най-хубавото, което може да ни се случи.
смело решение, но желанието ни е силно! месец, два... и редовният ми цикъл съвсем изчезна. тестовете показваха отрицателен резултат, но въпреки това продължаваше да не ми идва. отидох на преглед при моята лекарка и тя беше сигурна - няма бременност; закъснението се дължи на хормонален дисбаланс, предизвикан от силно напрежение (от работата ми е) и преумора. започнах хормонално лечение, но през това време не се отказвахме. след лечението с Dufaston решихме да направим тест, защото много силно усещах симптомите на бременност - гадене, сънливост, напрежение в гърдите. И това беше радостния момент - две черти, най-невероятните успоредни в живота ми   отидох на конторлен преглед и лекарката ми потвърди на 100 %. наистина е вълнуващ момент и въпреки предубежденията за първите три месеца, с наслада говоря за това.
с пожелания за лека бременност и до скоро!

Е нека и аз да разкажа моята история!Не съм и предполагала,че ще се случи така,но сега съм повече от щастлива!!!!!!!!!!!!
С най-скъпото ми същество се събрахме много странно и някак си неусетно и за двама ни.Познаваме се 10год.ако не и повече,израстнали сме заедно в една компания,но много много през последните години не поддържахме връзка,да не кажа,че ваобще.Той имаше своя живот,аз моя.Засичахме се с колите,поздравявахме се и до там.Неговата приятелка умираше от ревност и не можеше да разбере ,че детсвото ни е минало заедно.Е това както и да е...Дори като се замислям сега по едно кафе не сме изпили заедно преди да се съберем.
Така...един ден както си седя на работа и получавам смс,много приятелски-какс и ,какво става с теб,дъра-бъра....и дали баща ми не продава една от колите ни?Не ми беше познат номера,от който беше смс-а и не му обърнах особено внимание,а и имах доста работа.След 2-3 дни се сетих за него и реших да отговоря и аз със смс-"а кой си ти?"...и така започнахме да си пишем смс-и.Аз работя в Мтел и ме помоли за няколко услуги и започнахме и да се чуваме.Разбрахме се да се видим след 10 дни комуникиране по телефона.А и нека да отбележа,че смсите,които си пошехме бяха станали не само приятелски,да не кажа неприлични-абе детска работа.
Дойде и деня в който се видяхме...направихме си среща и решихме,че ние писнало и на двамата от кафета и да отидем някъде да си говорим на спокойствие и да си вземем нещо за пиене.Тъй като живееме,през последните години на едно от най-красивите места около Софиа-Панчарево решихме да спрем близо до водата и така в приказки...до  6 сутринта...На другия ден и ваобще цяла седмица това се повтаряше-отивахме някъде с една от колите,любувахме се на гледката и си говорехме за каквото ти дойде на ум...И двамата бяхме супер недоспали,но това не ни пречеше ваобще-вълнението беше много силно.Той не бързаше,а на мен това ваобще не ми пречеше...нищо не се случваше,но флуидите се усещаха навсякъде около нас...След 3 седмици вече можеше да се каже,че имахме връзка...И двамата бяхме много щастливи-познавахме сме повече от добре и решихме да решихме да се оженим август месец(цялата история започна началото на април).Един ден той ми кажа,че иска да си имаме бебе и туй като и двамата не се пазехме кой знае колко,през юни забременях....Пътувахме адски много,всяка събота и неделя бяхме в провинцията.През едно от тези пътувания направих теста и не можахме да си проговорим от щастие при вида на 
Минахме през какво ли не,имаше адски много хора,които искаха да ни разделят-бившата му приятелка ни тормозеше нон стоп по телефона,моя бивш също,правеха ни номера този и онзи-оказа се,че много хора ни завиждат ,но въпреки всичките интриги съумяхме да останем заедно и да сме много щастливи.Края на юли беше сватбата ни-оженихме се на морето,подписването беше на самия плаж по залез...
Сега вече съм в седми месец и като пиша тези редове осъзнавам какво имам,колко съм  щастлива  от малкото подритващо човече и съпругът ми ,който прави всичко за мен....
Тръпнем в очакване от появата на плада на нашата любов...
Това е моята история-пожелавам на всички ви да бъдете толкова щастливи колкото ние двамата