Извинявай! Съжалявам!

  • 7 903
  • 78
# 15
Ако тези думи са казани с много откровеност, със страх дори, как ще бъдат приети, с всичкото разкаяние, на което е способен даден човек, трябва да ги приемем.

Ако са изтръгнати чрез словесно издевателство от рода "Как? Защо? Какво?" до безспир, то у тях няма и грам искреност.

Ако се поставим на мястото на този човек, който е казал "Извинявай!" и нещата тогава са обърнати срещу нас, същото ли ще отговорим? И по същия начин ли ще мислим?

Ако делата, поведението след тези думи са пълно тяхно потвърждение, значи те носят цялата искреност на човека, който ги е изрекъл, със себе си.

Какво ни остава тогава - да не се измъчваме с повече въпроси?! Да повярваш на човек в момент, в който от душата му е излязло това "извинявай" е много, много ценно и ако този човек също оцени истински това, че си му повярвал, то той никога повече няма да допусне да има повод за това да не му вярваш и да му се налага да се извинява втори път по същия повод! Освен това не бъди жестока, а си отговори - как би постъпила ти, ако си  на мястото на този човек, на когото му се е наложило да се извинява!?
Виж целия пост
# 16
Хм....за близки хора, имам един мноооого близък, който не обича особено думичките "прости", "сгреших", "извинявай". Изключително рядко се случва да ги използва.
Затова от неговата уста да ги чуя си е цяло....щастие.
Извинява се по негов си начин. Мечешки. Mr. Green
Виж целия пост
# 17
Мадона казва, че честото повтаряне на "Извинявай" и "Съжалявам" е изиграло голяма роля в кариерата й. Съветва да го казваме по-често с повод и без повод. Личният ми опит ме прави склонна да й вярвам.   Flutter
Виж целия пост
# 18
Първото извинявай е трудно.
После е без значение.
Май никога не се извинявам.
Виж целия пост
# 19
Понякога по-силният е този, който може да каже искрено: "Съжалявам, сбърках. Прости ми!"
Тези които не признават грешките си и се мислят за безгрешни имат не един, а два гряха.
Не ме е страх да призная, че съм сбъркала и да се извиня. Но, трябва да знам за какво.
В някой случаи наистина не мога да я изрека тази дума, но тези случаи са доста редки вече.

В една ситуация да се извиниш върши работа. В друга не. Съжалявам не е магическата дума,
която връща времето на зад и ни потапя в забвение. Не.

Въпреки това, искреността с която се казват тези думи по някакъв начин върши работата.

А има и друг момент - да не приемеш извинение. Ей това не го разбирам аз.

Последно - най-добрият вариант е да се избегнат ситуациите, водещи до думата "извинявай".
Виж целия пост
# 20
Има разлика между :
"Извинявай, че ти прегазих детето!"
'"Извинявай, че ти изневерих!"
"Извинявай, че те настъпих!"
и т.н.
Все пак, когато и едно извинявай не кажеш, значи си съвсем  ooooh!
Виж целия пост
# 21
Човек трябва да стои зад делата си и тогава
не му се налага нито да се извинява, нито да
съжалява. Съзнателните грешки не бива да
бъдат оправдавани с едно "извинявай".
Мисли се преди, а не след. Иначе е лесно, ако
едното извинение или съжаление мие всичко.
Изключвам грешниците, дето са природно извинени.
Виж целия пост
# 22
Извинявам се и съжалявам за неща, които са се случили по неволно, но неприятно стечение на обстоятелствата и моето участие в тях - ако настъпя някой без да искам, ако седна върху някоя играчка не детето без да я видя, ако изхвърля вестника на мъжа ми преди да го е прочел целия...

Никога не се извинявам за това, че съм постъпила, както съм решила за необходимо и съм казала, каквото съм преценила за правилно. Тоест, не се извинявам и не съжалявам за умишлените си действия - нали затова са умишлени, предполага се, че е вложена мисъл в тях  Mr. Green
Виж целия пост
# 23
Ако съзнателно си свършил работата там където
не трябва после с "извинявай" няма да я отсмучеш.

Пак казвам, че "извинявай" не връща времето,
не заличава болката, не дава привилегии.

Но пък по-добре "извинявай, съжалявам и прости",
отколкото да вириш нос и да нямаш смелостта дори
пред себе си да признаеш, че не си бил прав.

Има нещо много важно, а именно, че хората прощават,
но много малко от тях забравят. Няма как.
Виж целия пост
# 24
За мен имат смисъл, дори и за етикета е по добре, ако някой ме настъпи да ми каже извинявай, отколкото да си прави оглушки.
А за другото, мисля, че човек се извинява, когато е неволно сбъркал. Ако нараня някого нарочно, едва ли бих му се извинила или пък той на мен.
А и то се разбира кога тези думи са казани от сърце и кога само да замажат положението.
Виж целия пост
# 25
За мен имат голямо значение.Аз до скоро трудно признавах,че съм виновна.но се научих и да си признавам вината и да се извинявам когато е нужно.
Не мисля,че едно извинявай ще помогне,но за мен лично е от значение.
Виж целия пост
# 26
 Нямам проблем с гласното признание, че съм сгрешила и с последващи извинения от моя страна. За мен лично тези думи имат значение и стойност единствено ако са осъзнато изречени.
 На близките си хора съм заявила, че не желая да ми се извиняват. Предпочитам да вкарват малко повече имсъл в постъпките и изказа си за да не се стига до момента с извиненията.
Виж целия пост
# 27
Мисля,че извинението,поднесено искрено трябва да се цени.
Виж целия пост
# 28
не искам извинения, искам да не беше го ПРАВИЛ!!!!!! това ми е мнението за извиненията. не ми трябват извинения след, а действия /или бездействия/ преди. може и да простя, но няма да забравя. а нещо, което ми се случи през последния месец - няма и да простя.! НИКОГА.
Виж целия пост
# 29
Брей, много сте крайни повечето... (става въпрос за умишлените действия и грешки).
Все пак ние не сме роботи и не винаги изчисляваме с невероятна прецизност последствията от действията си. Но и тук трябва да има голямо диференциране на нещата:
Понякога човек действа импулсивно, със сърцето, въпреки че разумът му крещи "недей, спри, ще сгрешиш". Това важи особено за любовните истории, където всички сме правили осъзнати глупости. Тогава "Извинявай" и "Прости ми" биха имали значение (поне за мен). Но... ако това е начин на живот, вече става друга бира.
За "Извинявай мила моя, че те пребих от бой" и за "Извинявай, че ти сгазих детето" и аз съм доста крайна, но все пак не мога категорично да отхвърля възможността за грешка. Човешкият фактор е огромно значение, поне за мен.

Малко отклонение: дори в наказателното право има два вида вина при извършване на престъпление - умисъл и непредпазливост, в които е отразен "човешкия фактор".
Умисъл - деецът, извършвайки престъплението, очаква и желае неговия общественоопасен резултат.
Непредпазливост - деецът, извършвайки престъплението, не очаква неговия общественоопасен резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия