Налага ми се да оставя бебка за 6 месеца!

maya duztepeliler, съчувствам ти за трудното решение. Аз лично не бих постъпила така. първо като работите 6 месеца на кораб и изкарате известна сума пари, тя след това за колко време ще ви стигне?! Не мисля, че това е решение. не си ли обмисляла варианта да си намериш хубава работа тук, да прехвърлиш майчинството на някоя роднина и така хем ще си край детето си, хем ще можеш да мислиш в перспектива. Да си майка е за цял живот, наистина, но пропуснатите мигове никой никога няма да ти върне. На мен ми се наложи да се върна на работа, когато Мия беше едва на 7 месеца. беше ми тежко, чакахме я няколко години, а не можах да й се нарадвам изцяло. Какво да се прави, нямах избор. Но, прекравам всяка свободна минута с нея и имах късмет да чуя първата й думичка, да видя първите й стъпки. Така че обмисли нещата в перспектива, а не на парче. Успех и дано вземеш най-правилното решение за всички ви.

Мила Мая, и аз съм от тези майки, които са оставяли и оставят децата си в "бабин дом". След раждането на сина ми за първи път го дадох на баба му и дядо му когато беше на 8 месеца. През цялото това време бях неразделна с него. Когато забременях с дъщеря ми обаче се оказа, че грижите ми идват в повечко. Повръщах постоянно, прокървявах, за да запазя нероденото бебе - дадох сина ми на бабите. Цял живот ще съм им благодарна за грижите за него. Детето основно е при свекърите, 2 дни го взима и майка ми. Така е и досега. Аз лежах и не можех да ставам, дори не можех да го гушна или да му сменя памперса. И пропуснах много "първи неща", но пък благодарение на това сега имам дъщеря. Боляло ме и съм плакала като го оставям, но съм 100% убедена, че получава много грижи и внимание при бабите. Нещо повече - свекърите, които са по-възрастни, изведнъж се оживиха. Отдавна ни говорят само за децата, даже вече питат дали няма да им дам и дъщерята. Тези хора преобърнаха живота си така, че на моите деца и на мен да им е възможно най-добре! От есента ще давам и малката на бабите - имам планове за себе си, искам да запиша магистратура. С времето се убедих, че да си добра майка означава да си щастлива и спокойна майка, понякога е нужно да се откъснеш от децата си, за да им осигуриш нещо по-добро. Ако бях на твое място щях да оставя детето си при баба му и дядо му, хем те ще му се радват, хем вие ще си стъпите на краката. Така ще осигуриш по-добри възможности на твоята дъщеря, което също не е за подценяване.

И  аз подкрепям мнението на evelinar(възхищавам се на силата ти и на здравия ти разум )
Мая,сигурна съм,че детето ти един ден би те разбрало.Когато съм се родила е нямало кой да ме гледа,дадена съм на ясла на 10-11 месеца,защото тогава са дали назначение на майка ми(тя е зъболекар),а в онези времена това е ставало много трудно и с много връзки.Гордея се с нея и с жертвата,която е направила,за да бъде сега един страхотен професионалист и да може да ни осигури живота.И все пак най-голямата болка ти ще я понесеш.

Кураж, Мая, само недей да се обвиняваш, че си взела грешно решение. Ти сама най-добре можеш да прецениш как да постъпиш. Желая ти много здраве и сили!

Колкото и да е тежко и аз бих заминала. Защото после ще ти е още по-тежко, че не можеш да купиш на детето най-необходимото. Детенцето сега е още мъничко, за него ще е по-безболезнено, ако заминеш сега, а не след 1 година. Това е ужасно тежко решение, искрено ти съчувствам, желая ти успех. Дано ви се наредят нещата!

в твоето положение на 100% бих заминала,все пак на детенце трябват пюрета,каши,памперси,играчки,дрехи и .......

на децата мястото е при майките, нека бащите изкарват прехраната, все щесе справите и с един надник
моя близка опита като теб и не издържа дори 1 месец
помисли за непредвидени ситуации, болести, да пази Господ

не мен пък не ми се струва, че имаш много основателен довод да оставиш детето си на хора, които е виждало няколко пъти. аргументите, за които се сещам в момента са два: първо, казваш, че ако отидете и двамата ще имате някакви спестени пари. колкото и да спестите, ще ги изхарчите за нула време като се върнете и пак ще сте в изходна позиция. така че, въпреки че казваш, че мислиш в перспектива, всъщност мислиш за съвсем близкото бъдеще и не осигуряваш семейството си в дългосрочен план, за да си позволиш такава жертва.

и второ, казваш, че мъжът ти е изгубил репутацията си и не може да си намери работа по специалността. а на кораба по специалността си ли ще работи? доколкото разбирам - не. следователно, може да си намери неквалифицирана работа и в българия и пак да закрепите положението.

алтернатива винаги има!

Заплащането на кораба най-вероятно е в пъти по-добро от това, което биха изкарали в България.
Наистина си в много трудна ситуация.  Но и 6 месеца на кораб няма да решат проблемите ви в бъдеще. Мислили ли сте да пробвате да си намерите работа в друг град, където не познават мъжа ти?

Подкрепям майките,които не биха си оставили децата за толкова дълго време.

Не бих си оставила детето, поради тази причина. Намерете друг начин, да си изкарате насъщния!

Мая, спокойно, просто не обръщай внимание на онези, които пишат извън поставения от теб въпрос и се опитват да морализаторстват, без да се поставят на твое място и да дават съвети, които никой не им е искал.
Разбира се, че бабата и дядото на детето не са чужди хора. И днес и от как човекът е съществувал, те са помагали, а често и отглеждали своите внуци.
Темата не е за това ДАЛИ е редно такова едно решение- жената си е преценила мотивите, условия, взела е решението. Темата е за споделяне на опит от хора, били в подобни ситуации.
Мая, вече писах за мен и за баща ми. Когато големият ми син беше на три години се наложи моят съпруг да замине за година и половина в чужбина, за да изплатим жилището си и да не се чувстваме притеснени години наред. Аз работех, а синът ми беше дори няколко месеца у нас, не на ДГ, тъй като беше изкарал тежка пневмония и му се наложи спешна операция на сливици. Гледаше го моята майка, за което съм много благодарна. На детето не му липсваше нищо. Беше по- голямо от 5 месечно бебе, разбира се, знаеше защо татко е в чужбина и че ще се върне. Никога не е имал проблеми в това отношение.
Наши приятели заминаха за САЩ със зелена карта и оставиха за няколко месеца бебето си на родителите на таткото тук, докато се устроят. Разбира се, че това устройване е много по- лесно без бебе. След това си го взеха при тях. Тук и двамата нямаха работа, имаха от време на време и то не добре платена. Даже бяха упълномощили бабата да получава детските- по нейна сметка. Беше преди пет години.
Спокойно, вече ти писах, няма как едно толкова малко бебе да усети съществено промяната. Просто ти се успокой и свърши това, което смяташ, че ще е от полза за бъдещето на цялото ви семейство.