Налага ми се да оставя бебка за 6 месеца!

  • 4 835
  • 100
# 30
Като оставим причината настрана, надявам се, че е основателна  Rolling Eyes
Определено ще е трудно за майката, детето ще си бъде обичано и обгрижвано и от бабата.
Обаче ще те забрави със сигурност, дъщеря ми за 10 дни , докато бяхме на море  ни гледаше като извънземни като се прибрахме Laughing Обаче после бързо се адаптира , така че няма страшно.  Party
Виж целия пост
# 31
Ами щом момичето е пуснало тема с такова заглавие,
очевидно и се налага и няма друг избор.На коя майка няма да и липсва детенцето?
Това си е доста дълъг период,и ние освен да и пожелаем късмет,друго не ни остава.
Нали със сигурност го прави в името на това дете!!! Peace
Кураж и успех!  bouquet
Виж целия пост
# 32
Защо не споделиш  с нас каква е причината?
Кое е това нещо дето ще те откъсне от бебето за 6 месеца?
Кажи?
Чужбина ли е? Работа?
Виж целия пост
# 33
Aко прочетете внимателно ще видите, че жената пита дали има други мами в нейното положение. А вие веднага тругнахте да я осъждате каква лоша майка е щом е готова да остави детето си. Не знаете какво и е положението, че да я заклеймявате. И не се заричайте, че никога не бихте го направили, защото човек не знае какво ще му дойде до главата.
напълно съгласна съм



Виж целия пост
# 34
Не съм попадал в такава ситуация и не мога да гарантирам как ще постъпя. Първосигналната ми реакция беше, че не мога да си оставя детето за толкова време. Че аз, откакто се е родила, съм я оставяла само 1 нощ на нашите и то защото трябваше да работя. И не ми тежи и правим всичко заедно.

Но от друга страна е вярно, че човек не знае какво може да му дойде до главата. Ако тези 6 месеца са неизбежни, ако имаш сериозни причини и промяната ще ти помогне да си стъпиш на краката, то тогава 6 месеца не са чак толкова безкрайно дълго време.

Нещо повече - имам чувството, че дъщеря ми приемаше по-лесно отсъствието ми, когато беше по-малка. Сега е залепена за мен, случвало се е аз да изляза, за да хвърля боклука, а тя да остане с баща си и да реве така сърцераздирателно, все едно я боли.

Освен това не е без значение дали ще виждаш детето си през това време. На живо за уикенда, по скайп, по телефона...


Подреди приоритетите си, вземи решение и го отстоявай. Няма да е лесно и в двата случая.
Виж целия пост
# 35
Подготви се за болка и много тъга!Разделих се с дъ6теря си за 1месец и тя бе на 5годинки.Ужасно е бях дежурна телефонистка.дано БОГ ти даде сили да се справи6 6том се налага.Да бебка 6те те забрави времето на раздяла няма да е малко.Желая ти успех и търпение. Hug
Виж целия пост
# 36
Не е чужда работа защо майката трябва да остави детето си. Явно й е много тежко и търси хора, които са преживели същото. Не се знае какво ще се случи в живота. Понякога трябва да правим избор и да си изберем приоритетите.
Няма да ви е лесно. Но ще трябва да се справите. Дори и да те забрави детето, после ще привикнете отново един с друг.
Дано всичко мине максимално леко.

Виж целия пост
# 37
Не си първата, нито последната, която ще остави детенцето си при баба/дядо, или при някой друг близък за определен период от време.
Покрай мен има две семейства, които са го правили. Явно това е бил изборът, начинът и шансът за по-добър живот.
Не се терзай, а гледай оптимистично. Постави се на мястото на татковците, които пътуват с корабите, например. При тях е също толкова болезнено, макар не всеки от тях да го показва и изказва.
Ако при теб това ще е еднократно 6 месечно отсъствие-ще го преживееш. Не зная каква е причината, сигурно е основателна, и сигурно имаш подкрепата на цялото си семейство, така че просто се отпусни и си помисли за предимствата на това.
Няма да ти е лесно, разбира се, но понякога се налагат жертви в името на нещо по-добро!
Стискам ти палци да се справиш с това предизвикателство! Hug
Виж целия пост
# 38
Защо свързвате ангажимента само/най-вече с работа?! newsm78

Имам здравословен проблем и когато се роди малката и спрях да я кърмя, трябваше да отида на лечение в германска клиника. Е, не се осъществи... Confused
Но изобщо нямаше да се замисля дали да я оставя на баба й. Да, много е трудно, но и по-трудни неща ни предлага животът. Така че, няма смисъл да се драматизира Naughty
Виж целия пост
# 39
Защо свързвате ангажимента само/най-вече с работа?! newsm78

Може би защото е най-логично, а и никой не иска да мили отрицателно, т.е. за болести и разни подобни.
Дано не е тази причината, но като цяло си права, N_A_N™
Виж целия пост
# 40
author=N_A_N™ link=topic=294544.msg7523523#msg7523523 date=1211127783]
Дано не е тази причината...
Дано Praynig
... но авторката не пита да замине ли или не, а по-скоро търси морална подкрепа от нас. В този ред на мисли, повече от половината коментари тук са неуместни Stop Нека не го правим по-трудно за нея Peace
Виж целия пост
# 41
Мъжът ми е бил оставен от родителите си когато е бил около 4г., за да работят в чужбина. За мен това не е основателна причина, но за тях е. Върнали са се бързо, но това се е дължало на други фактори. Хора всякакви!
Никоя от изброените причини не е основателна за мен, още по-малко болен роднина. Не приемам също и твърденията "не се заричай!". Всеки родител възприема различно връзката с детето си, ако за едни е допустимо за мен е абсурд!

Изгаря ме любопитство да разбера каква е твоята причина.  Peace
Виж целия пост
# 42
На толкова малка възраст не виждам оправдание за толкова дълга раздяла. Е, не съм се делила за толкова дълго без прекъсване от децата си, но пък работата ми е свързана с често отсъствие, много пътувания и т.н. Случва се в продължение на 1-2-3 месеца да пътувам от понеделник до петък или събота и да съм вкъщи само за уикенда или дори само за неделята. Виждала съм колко им беше мъчно на децата ми като по-малки, защото тогава за тях времето е непонятна категория и няколко дни им изглеждат като години. Колкото по-големи стават, толкова по-лесно приемат пътуванията и дори вече ме карат да им разказвам къде съм била, карат ме да правя повече снимки и после ги разглеждат, интересно им е какви подаръци ще им донеса, но сега наистина 2-3 4л4 4-5 дни за тях наистина са толкова и осъзнават, че след заминаването ми ще има и връщане при тях, което да очакват с радост, докато като по-малки приемаха раздялата все едно е завинаги.
Когато бях в пубертета, баща ми замина за 4 г. да работи в чужбина /прибираше се за по 1 седмица на всеки 2 месеца/ и това създаде много проблеми между мен и майка ми, отдалечи ме /слава Богу, временно, защото сега сме много близки/ от баща ми и т.н. Затова подобна дълга раздяла изисква сериозно замисляне.
А и обмисли колко сериозна е причината за отсъствието ти, какви възможности ще ти даде раздялата или какви пречки и най-важното - потърси варианти в рамките на тези 6 месеца да виждаш по-често детето си.
 Peace
Виж целия пост
# 43
Aко прочетете внимателно ще видите, че жената пита дали има други мами в нейното положение. А вие веднага тругнахте да я осъждате каква лоша майка е щом е готова да остави детето си. Не знаете какво и е положението, че да я заклеймявате. И не се заричайте, че никога не бихте го направили, защото човек не знае какво ще му дойде до главата.

много точно казано, аз съм на същото мнение
Виж целия пост
# 44
Aко прочетете внимателно ще видите, че жената пита дали има други мами в нейното положение. А вие веднага тругнахте да я осъждате каква лоша майка е щом е готова да остави детето си. Не знаете какво и е положението, че да я заклеймявате. И не се заричайте, че никога не бихте го направили, защото човек не знае какво ще му дойде до главата.

много точно казано, аз съм на същото мнение

Аз също.Пожелавам на авторката много сила да се справи с дългата раздяла.Със сигурност това,че заминава,не я прави лоша майка.Тя си знае какво й е.Но ако имаше и най-малката възможност да не замине или да вземе детето със себе си,сигурна съм,че щеше да го направи.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия