Много съм спокойна даже,
за съжаление напоследък покрай предстоящото ми връщане на работа хабя доста нерви и притеснения.
Виж целия пост
за съжаление напоследък покрай предстоящото ми връщане на работа хабя доста нерви и притеснения.
Каксте с нервите? Опънати?
- Публикувана: 18 май 2008, 17:50 ч.
- Последно мнение: 29 май 2008, 10:14 ч.
# 16
18 май 2008, 20:16 ч.
Лелеее тия нерви! Не мога да се позная откакто родих. Някво напрежение ме цели и това е защото не мога да се справя с всичко. Само като гушна бебо се успокоявам. 
Виж целия пост
# 17
18 май 2008, 20:25 ч.
Напоследък съм много спокойна, защото вече ходи и е малко по-самостоятелен, не се налага да го разнасям по цял ден като преди 
Виж целия пост
# 18
18 май 2008, 20:29 ч.
Добре съм с нервите. Във всеки случай, по-добре от първата ми бременност.
Виж целия пост
# 19
18 май 2008, 20:34 ч.
През бременността гледах да не си опъвам много нервите,за да не навредя на бебето.Сега съм доста изнервена.Дразнят ме шумовете по улицата и в парка,когато детето спи навън.Дразня се,когато синът ми се криви за щяло и нещяло или пък когато не позволява на баба си да го вземе и поне за няколко минути да ме отмени.Общо взето се дразня от доста неща.Отчитам го като грешка,но...такава съм,какво да направя.
Виж целия пост
# 20
18 май 2008, 20:36 ч.
По време на бременността бях спокойна и щастлива. После и с детенце, докато беше мъничко, но сега....Като изпъната струна съм. 
Виж целия пост
# 21
18 май 2008, 20:43 ч.
Аз съм си нервак по рождение. Мъжо се майтапи, че възпламенявам от раз 
. Понякога се усещам, че покрай работа, ежедневни задължения и бързане всичко да свърша навреме, си го изкарвам на детенцето ми и ми става много кофти. Старая се да не се нервирам за най-малкото нещо и понякога успявам, но определено не винаги.
Виж целия пост
. Понякога се усещам, че покрай работа, ежедневни задължения и бързане всичко да свърша навреме, си го изкарвам на детенцето ми и ми става много кофти. Старая се да не се нервирам за най-малкото нещо и понякога успявам, но определено не винаги.
# 22
18 май 2008, 21:13 ч.
Никога не са ми били по-опънати от времето през,което бях бременна след раждането също даже и сега от време на време ми избиват балансите 
Виж целия пост
# 23
18 май 2008, 21:25 ч.
Много съм спокойна, даже прекалено. Избягвам всякакви дразнители и се отдадох изцяло на релакс. Вкъщи и на работа ме щадят, въобще бременността ми е страшно мързелив период.
Много спя, малко ми е скучно ........ но пък от друга страна се наслаждавам на почивката.
Всички ме глезят.
Виж целия пост
Много спя, малко ми е скучно ........ но пък от друга страна се наслаждавам на почивката.
Всички ме глезят.
# 24
18 май 2008, 21:28 ч.
В началото до 4-5 месец бях непоносима аз не се траех сама,и все ми викаха ооооо.....по нататък каква ще станеш още по нервна а пък то бях си супер спокойна.А сега ела да видиш
Виж целия пост
# 25
18 май 2008, 21:47 ч.
Уф, и оше как. Много опънати. По време на бремеността се насилвах да съм спокойна; тогава по-скоро се притеснявах, нямаше нерви. Първите два месеца след раждането бяха тежки, имаше нервни изблици, по-скоро бих го нарекла невъзможност да се справя с всичко на моменти. След 3тия месец се грижех по цял ден сама за Бебчо и някъде към 4тия започнаха да ме избиват нерви за щяло и нещяло, все нещо не беше както трябва, а аз обичам всичко да ми е перфектно и подредено. Трябваше ми време да свикна, че винаги ще има играчки тук и там и че няма да имам време да излизвам перфетно цялата къща както преди. А и това бебе откри по едно време че може да крещи-няма да ви разправям за децибелите, преполагам на повечето е познато. Сега са нерви да се намери гледачка, после нерви да търся работа...Напоследък съм като минирана-каквото и да ми кажат, независимо на каква тема и се нервирам. мъжа ми забележи, че дори не се усмихвам вече като го посрещам на вратата, но това е по-скоро защото постоянно мисля за нещо и съм загрижена.
Сега след месец ни предстои завръщане с наследника в БГ.сигурна съм че ще изхабим много нерви вместо да си починем, но няма как, трябва да минем и оттам. Малчо ще трябва да смени марката мляко, пюрета, обстановка, легло, хора...Нерви, нерви...Все си казвам че нервите се хабят и в един момент ще ги изхабя всичките мойте и край...
Виж целия пост
Сега след месец ни предстои завръщане с наследника в БГ.сигурна съм че ще изхабим много нерви вместо да си починем, но няма как, трябва да минем и оттам. Малчо ще трябва да смени марката мляко, пюрета, обстановка, легло, хора...Нерви, нерви...Все си казвам че нервите се хабят и в един момент ще ги изхабя всичките мойте и край...
# 26
18 май 2008, 21:50 ч.
По време на бременността имах доста тревоги , но не и нерви. Нервите ми се поопънаха между първата и третата година на малкия , защото тогава беше всичко друго само не и нормално дете. Сега нещата са значително по добре и ако се изнервям за нещо, това не е детето.
Виж целия пост
# 28
18 май 2008, 22:20 ч.
На периоди съм - понякога с дни съм нервна и избухлива, друг път съм по-спокойна. Но като цяло се числя към нерваците. Да го кажа по-меко - май съм повечко емоционална, прекалено даже на моменти. 
Виж целия пост
# 29
18 май 2008, 22:30 ч.
Винаги нервите ми са били опьнати,но напоследьк сьм изненадващо спокойна(през бременността май бих рекордите 
)
Виж целия пост
) Препоръчани теми