За змиите и хората

дадено, мен от змиички не ме е шубе

Не ме е страх от змии. В детството си съм имала три срещи с пепелянка, едната от които твърде близка. Разгледах я с интерес и тя си тръгна  . От приятел, които гледа змии зная, че тях ги е страх повече от нас и шанса да настъпиш змия или да те ухапе е минимален.

като имаш фобия, се бориш с нея. иначе не става да живееш в страх.

//и малко офф
//хората се разбират със змиите прекрасно, виж с жените са друго нещо

хм,мислила съм по въпроса със борбата, но в моя случай ми се струва,че докато се преборя,мога да пукна от страх. За мен страхът си има някакви степени,градация,така да се каже:притеснение, безпокойство, страх, по-страх,паника, най-страх. При тва последното имам чувството,че не само сърцето ми ще изскочи,ами..не знам много е гадно.

Искрено ти съчувствам  , това с паниката  и спирането на дъха е част и от моята фобия .

Аз изпитвам ужас от всякакви студенокръвни. Нищо, ама нищо на света не може да ме накара да гушна питона на морето. Не е фобия, просто погнуса. Филмите за Индиана Джоунс ми развалиха съня за дни наред - то хлебарки ли не бяха, змии, паяци, всякакви гадини.
Може и да ми се смеете, но май единственото нещо, от което изпитвам ужасяващ страх са жабите.

                       Чак фобия не ми е, обаче и аз виждам редовно змии. От миналото лято, когато все ми казваха да внимавам, че змиите са излезли по Витоша, а на мен ми беше смешно, защото от 20 години не бях виждала. Първо за малко да настъпя една - около метър беше. Покрай пътя имаше едър камък, а ми се беше развързала маратонката, стъпвам аз, навеждам се и завързвам. Свалям си крака, правя две крачки и виждам как змията си тръгна... Беше напълно безшумна, само изпаднаха малки камъчета при движението и и така я фиксирах. Сигурно съм и изкарала акъла  . После събирах боклуци неособено високо в планината, та заедно с някаква цигарена кутия съм хванала и змия в ръката си. Тя се размърда в същия миг и успях да я пусна. За мое щастие бях с найлонова ръкавичка - от тия, с които се слагат в боите за коса. След това започнах да ги срещам навсякъде. После разбрах, че и в Южния се срещат цяло лято едрички екземпляри... Абе има си и в София. Може би не по тротоарите, но има.
                     А около морето не е истина. Хапваме в някакво капанче, до масата се промъкна 60-80 см змийче, ама докато го видим, сервитьора вече го беше видял и го млатеше. Каза, че било редовен номер.

Не се срамувай, няма от какво. Просто потърси помощ!
Не някой да те снабдява с необходимите ти неща, а някой, който да те научи да преодоляваш страха си. Психотерапевт имам предвид. Дано само намериш истински специалист. 

Пуснете таралежи из града!!!

в щатите има специален курс за преодоляване на фобия от височини, като се използва шлем за виртуална реалност , като се симулират различни височини, от малка към голяма за да може да свикне човек. същото е и с останалите фобии, няма да ти минат ако не ги преодолееш.

Здравейте момичета,изчетох отговорите ви-благодаря ви за разбирането.
От това,което и на вас се е случвало ми стана още по-страшно .Аз никога не съм виждала жива змия в естествената и среда,но дори и от умрялата изпитвам неистов ужас.Първата ми инстиктивна реакция е да надам кански писък,имам чувството ,че сърцето ще ми изскочи и не мога да си поема въздух.В такива моменти мъжът ми се ядосва защо пищя,не разбира ,че това е начина да отреагирам на уплахата.,,Какво пък толкова,умряло змийче,виж колко е малко''Малко не малко си е змия,без никакво значение ,,породата и''Най -смелата ми постъпка е да погледна 10-тина секунди сгърченото в странна форма,почти плоско тяло на змийчето и повече не издържам.Със сигурност нямат крака,не правя разлика между смоци ,слепоци и др. подобни-всичко за мен е ужасяващо страшно.Само от гущерите изпитвам ,,по поносим страх"ако мога да се изразя така.
Когато прочетох дали,,кучегона ''може да се ползва за ,,змиегон''малко се обнадеждих ,но май няма да има ефект щом не чуват гадините му с гадини.А да се престраша да пипна жива змия, май няма да ми се случи в тоя живот,сигурно ще ми се пръсне преди това сърцето от страх.
Там където ще ходим на море има чудесни паркове и тревни площи и тъй като мъжът ми не е много любител на слънцето, разходките ни ще са ежедневни,не знам как ще превъзмогна страха си поне да не мисля за това,а че ще се оглеждам като ,,стрелян заек''то си  е сигурно
Дали пък няма нещо, с което да се намажеш и да ги държи на дистанция?
Шегуват се с мен да се намажа с чесън ,змиите не го харесвали,но то тогава и хората ще бягат от мен Ако някой нещо знае -помагайте.

и аз съм от тези с фобиите от змии-имала съм и срещи по села с тях и най вече със т. нар-смок-мишкар -в мазето на село при баба ми се видяхме /. откачам като видя  тези с питоните по морето-разходката ми никога не е спокойна. а един наглец в приморско като ме видя, че ме е страх тръгна по мен с него-умрях от ужас. истории колкото щеш. между другото преди 5-6 години вестниците писаха за змии в южния парк и понеже живеех наблизо-сълго време не се мярках там.