Пак ще се срещнем...

Една от най-близките ми приятелки е проститутка. Пристрастена към успокоителни. Опитах да помогна, но вярно "бивши" няма...

Малко от моите отговори:

Видях всички мои съученици на "среща на набора" само веднъж, преди години.
Повечето станаха лекари.
Още първите години след завършването много от тях се ожениха и на въпросната среща вече бяха разведени.

Тази година един от влаковете съвсем внезапно остана на една гара - много изненадващо, неочаквано за никого, понеже беше прекалено рано и нелепо.

Само веднъж досега попаднах в гардероба си на ризата, върху която другите написаха десетки пожелания от рода "Бъди винаги №1 и в живота", "Прави каквото трябва, пък..." и други пожелания с фрази за "морето на живота", "кораба на съдбата" и т.н...

Мдаа, скоро ходих на такава среща...за пореден път се показахме като един доста разпилян и несплотен клас....такива си бяхме,такива си останахме...със сигурност това не са точно хората,от които  ще нося спомени за младостта си, колкото и да са ценни като хора някои от тях за 5 години някак не можахме да се опознаем и обикнем достатъчно. А иначе никога не ми е харесвало това сверяване на часовника с останалите, особено като сме на различни часови пояси.

   Най-добрата си приятелка от училище не съм виждала нито  чувала вече почти пет години...На едната среща не дойде тя,на другата-аз...Но чувствата ми към нея не са се променили,още си я обичам.
  Момичета,помогнете да си сваля песента "Един неразделен клас"на "Тоника СВ",или пък "Учителко любима,добър ден!" на Роси Кирилова? Извинете ме,че се отклонявам от темата. Ето поздрав от мен,честит празник!

http://youtube.com/watch?v=50OgpqRz4Ks

Абсолютно всичко това бих написала и аз. Точно на тази дата, преди 13г, бяхме абитуриенти. После ходих на една среща само, на 5-те години от завършаването( то май други не е имало). Все така далечни ги усещах....
НЕ поддържам връзка  с никой от класа. ТЕзи, които сега са лекари, виждам отвреме на време, разменяме по някоя дума и толкоз. НАдявам се, че всички са добре.

Завърших преди 6 години. С почти всички мои съученици си правим среща в родния град на всеки 2 месеца.
Много сме близки. Съучениците ми останаха едни от най-близките приятели!

Завърших преди девет години .Сякаш са минали сто .Готини хора ,добре се забавлявахме .
Имахме една учителка - по математика ,казвахме и Лъв Математик ,защото имаше буйна къдрава коса - къса .Веднъж ни накара с един съученик да решаваме задачи на дъската ,раздели я на две половини ,докато се цъклех над задачата ,моя съсед написа един огромен Х на дъската ,обаче тя не вижда и му казва - пиши ,а той - ми няма място .Е ,получихме си двойките тогава .
Обаче не помня датата на бала ,аз и без това избягах ,не ми се ходеше на бал .Класната се обадила на майка ,че целия клас ме чака пред ресторанта -  знае ли къде съм ..

Абитуриентската вечер беше страхотна... пяхме тогава заедно с група Тангра 
... след това имаше второ събиране за 3 дни в една планинска хижа... също страхотно...
После... после се разпиляхме...
А колкото до нещата за преборване и това с което съм се разделил... като, че ли си се чувствам на същите години и хич и не ми е до разделяне с каквото и да било като настроение и усещане за живота..
... относно влаковите истории... препълнено купе, отиваме на поредната бригада и пеем с пълен глас купонджийски песни в съпровод на китара... 

Виждам съучениците си всяка година. На 24 май, когато беше и балът ни.
И тази ще ги видя!  
А са минали повече от 20 години от завършването ни.
Поддържам непрекъсната връзка с почти всички, независимо дали са в България или в чужбина някъде. И съучениците ми поддържат непрекъсната връзка с мен - по телефон, по GSM, по скайп, по ICQ, по пощата ....
Бяхме страхотен клас и продължаваме да бъдем. 
Имаме 6 семейни двойки само от нашия клас.
Помня не само датата на бала си, а и самия бал, както и всичко, което го следваше.

Честит празник на всички вас! 

Не ги виждам изобщо. Преди няколко години се видяхме и все едно бях на сбирка на Лекарския съюз (2-3 човека от класа не сме в мадицинския бранш), повечето са се върнали в родния град. Променили сме се, но общо-взето всеки е намерил каквото търсеше. Сега трябва да правим 20 години, но няма да се събираме.

 Майко мила, колко отдавна беше това. Сега като се замисля... ами аз на голяма част от съучениците си не им помня имената ...
  Имахме среща две години по-късно , но за толкова малко време нещата не са се променили. Ние не бяхме хубав клас. С по-близките си съученички поддържахме връзка известно време ,но...от няколко години се хванах ,че само аз изпращам SMSи на празници, а отговор няма. Е , и аз престанах...Жалко...

Тази година стават 10 години от бала...имахме сбирка , мисля че на третата година ....но както накой по-нагоре спомена, за толкова кратко време почти нищо не се беше променило...
Не поддържам връзка с никого , и дори с най-близките ми съученички не сме се чували от години...тъжно , но факт...
Честно да ви кажа , хич не ми се ще да ходя на тазгодишното събиране на класа...и може би , няма да отида...искам само някой да ми разкаже какво се случва с тях , може  и на снимки да ги погледна...но очи в очи - НЕ!
сигурно не мога да приема , че всички са се променили , че са минали толкова години...

Вчера направихме събиране на класа..от 20 човека се събрахме 12 което беше пълен успех...тези 12 човека които виждах всеки ден.. преди 3 години..толкова ми беше мило и весело вчера..
най-добрата ми приятелка от училище ..продължава да ми бъде такава..

завърших 2001г. с 4 от съученичките ми родихме почти по едно и също време и в училище и сега ссме супер приятелки,а останалите....не съм виждала,но мн. бих искала.бяха хубави години

Имам разнообразни като развитие съученици- в затвори, в лудници, в чужбина...

От самата вечер помня всичко беше преди 4 год. - в х-л България, беше.Преди това взехме класната и и подарихме  гривна, златна с годината на випуска.закараха ме с едно кабрио, радвах се на всеки един момент, вечерта беше буйна, с много алкохол и танци.
Със съучениците си рядко се чувам, събирахме се след завършването, но някак си не се получаваше , много сме различни.
Има доста от тях като колеги в университета, но сме различни групи и сме само на "здрасти".

Моят бал беше днес преди 6 години.
Не е много време, но се случиха много неща.
Бяхме елитен клас в елитна гимназия и от нас се очакваше да направим ''нещо голямо'' - е, от 26 човека.. 20 са в чужбина, и аз в кюп-а.   Тъжно, и никак не е голямо..
Пръснати сме в Австрия, Германия, Франция, Полша, САЩ, Канада, Филипините и къде ли не.
Преди три години мой съученик почина по нелеп начин - удави се.. Класната ми (М. Боцманова също си отиде). Мир на праха им.
Останалите го раздават сериозно - имаме си стоматолози, АйТи мениджъри, психолози, биотехнолози, кандидат-прокурор, докторант по имунология и дори студент в Харвард. Три омъжени и едно дете.
Видяхме се тази година покрай сватбите на две съученички и ми стана много хубаво, сякаш отново бях на 18.

Самият бал ми беше доста скучен, защото водех адски динамичен начин на живот, в който по никакъв начин не се вписваше ядене и пиене в скъпи дрехи и танци на кръгъл дансинг като нещо забавно. Ама си мина по реда.

Най-добрата ми приятелка ми стана кума, имам само още 2 дружки от класа, но верни.
Рапорт- даден.  

С тези, с които бяхме близки в гимназията, продължаваме да подържаме връзка и до днес. На двете срещи на класа, на които ходих, не можах да разпозная доста от съученичките си. Най-известната от нас е Диана Дончева от bTV.

А пък моята най-добра приятелка от гимназията се омъжи за първото ми гадже. 
Съучениците ми са разни и разнообразни - мисля, че няма преуспели, няма и пропаднали. Златна среда. 

Моят бал беше преди 6 години. Имам чувството, че са минали поне 10 години. Не сме се събирали след завършването, понеже повечето са в чужбина.
Имам няколко много близки приятелки, които и до днес чувам и виждам. И един специален съученик.
Хубав клас бяхме.
Най-лудите се омъжиха и деца гледат.

Хубава тема!   
Носталгична някакси   
Всичко помня .... нищо че беше ... (вече не ги броя ,  преди колко  ) много години 
Имах два тоалета, бях отслабнала драстично .... чак кавалерът ми за бала ( мой съученик) се втрещи като дойде да ме вземе .
Бала мина и замина .
Видяхме се след 10, даже 11 години .
Беше страхотно, толкова много различни пътища и съдби .... хора , които си си ги представял някак си , съвсем другакси,  а някои - точно такива, каквито си очаквал да станат 
Бяхме най-харесвания от целия випуск клас, пък и от тези над и под нас .
Имаше защо !
Направихме и втора среща преди време .... хубаво ме подсеща темата : време е за нова ! 

Балът ни беше на днешния ден преди 13 години. Досега сме правили 2 срещи - на 5г. и на 10 г. от завършването. Бяхме страхотен клас - много сплотени и много диви. На първата ни среща разпечатахме "тетрадката на мечтите ни", в нея всеки беше записал какво мечтае да пребори и в какво да се превърне по-нататък. Смяхме се, плакахме, разглеждахме албуми, казвахме  си стари премълчани истини, а други отново преглътнахме. Беше много хубаво. Сигурна съм, че на следващата среща, след 2 години, няма да е така, защото и на нашите влакове едн спря да се движи, а беше пълен с мечти, желания и цвят... 

Моят бал беше на днешния ден, преди 12 години. Събрахме се само веднъж досега - на десетата година от завършването. Беше много приятна среща - все едно отново станахме онези същите, безгрижните...
Почти всички вече са създали семейства. Класната ни си е все такава вманиачена математичка. Поддържам връзка с много от съучениците си, но съм една от малкото, които остана в родния град, повечето са в София или чужбина.
И така, след 3 години дано да имам сили да организирам пак среща - послучай 15 години от завършването!

Балът ми беше на този ден преди 4 години , в х-л България  Помня всичко , беше много хубаво , и сега докато пиша навън свирят клаксони , викат младежи и на мен ми става някакси носталгично и мъчно , че времето лети и живота някакси минава и заминава 
С приятелката ми от класа , с която седяхме на един чин и до ден днешен поддържаме връзка , СМС-и , скайп , МСН , виждаме се обаче 3-4 пъти в годината , ако не и по-рядко.
С още 3-4 съученички поддържаме връзка от време на време по скайпа и е-майла.Тва е , за другите нищичко не знам , с кой какво е станало 
Класният ни беше супер готин човек , страшен просто , като че ли той най-ми липсва от всичко свързано с училище , и към него мога да прибавя учителката по математика от последната година , както и тази по биология.
А забравих - любимата ми учителка по история ми е колежка в университета , и макар и да звучи смешно - сега аз и помагам с лекции и учебници 
Догодина правим 5 години , дано някой успее да ни събере , защото май е мисия невъзможна

Моята абитуриентска вечер беше страхотна!Помня я до сега.С най-добрата си приятелка от класа продължаваме да сме добри приятелки.А с около 10 съученици се виждаме понякога,имаме си координатите.

Е как става този номер?

Опааа 

Е, стига, пък и вие! Ние отбелязахме 5-те години на 4-тата

Абе майтап да става 
Моята среща беше  за мен пълен провал, не можах да намеря общ език с никой..хмм. Все пак го намерихме с един другар, с който се отцепихме и обикаляхме кръчмите до зори.

Имам щастливи спомени.Всичко си бях изпипала до най-малките подробности.Може би е време да благодаря на родителите си за старанието,което проявиха,за да ме направят щестлива в тази вечер.Съученичките,с които контактувам се справят повече от добре сега.Много заминаха.Обувките ми бяха страхотни.

Ми става, как да не става, като си бягал от час по математика 
Обърках се с абсолвентския бал, той беше преди 8 г., а преди 13 г. беше този, за който по-нататък съм писала.
Отивам да се редактирам докато и други не са ми видяли срама.

Ние не се срещнахме миналата година, когато станаха 10-тте години. 97ма завърших гимназията. Имахме само три момчета в класа и тримата ми се струва, че се занимават с това, което им беше още тогава по сърце. Единият ми стана колега в СУ по етнология, сега се занимава с туризъм и подобни. Другият се кефеше на пищови, учи за оператор и по едно време работеше във военния канал като такъв. Най-голямата читанка сега е учител в нашето училище, по литература или история, не съм сигурна. Съученичките до към 2004та бяха народили осем-девет деца вече - все момчета, от женския клас аз бях първата с момиче. Имаме археоложка, която се занимава с печелене на пари, не от археология, социоложка в Германия, две-три завършили право, които се опитват да се доказват професионално, но им е трудно, една стана педагогически съветник и май е много добра, най-хваленото и побутваното от учителите момиче заряза висшето си, премина през наркомански периоди, сега гледа три деца и се крие от всички. Имаме медицинска сестра, продавачка на яйца, най-красивата, която печелеше конкурси работи в банка. Има и едно момиче, което можа да си позволи да учи няколко неща и да следва мечтите си заради подкрепата на парите на тати. Но е разумна и си движи добре нещата. Има едно мрънкало, което струва ми се си остана такова. Черногледо и вечно оплакващо се.
Поне полвината са майки, което мен лично ме радва, понеже сравнявам със състудентките ми.
От основното училище част от хората са по чужбина, има двама наркомани, една полицайка, пак няколко мамчета с малки деца..
С повечето намирам общ език без проблем, с изключение на мрънкалото.

Балът беше от скучен по-скучен. Бях в червено и черно. Следващата година бях дама на гаджето ми и там беше весело, бях в черно и бяло и вече с къса коса.

Много по-близка съм с няколко състуденти, от там са ми милите спомени и от основното училище, гимназията я проспах.

Моя бал беше преди 8 години точно.

С един от съучениците ми се срещнахме след 5 години и се оказа,че е мъжа на живота ми Сега имаме най-прекрасния син на света.
Най-добрата ми приятелка също е от моя клас.вече 13 години сме заедно.


Няколко от нас са в чужбина,други се омъжиха/ожениха и вече имаме няколко с дечица,повечето са в Русе и наоколо.Миналата година имахме среща,но не се събрахме и половината даже.Мъжа ми е против срещите ни по принцип и не е никак ентусиазиран,не му се идва много,незнам защо

Класната ни е същата,не се е променила-все така мила и симпатична.

Не се харесвах на бала,мразех си роклята и не ми се ходеше.Обувките ми убиваха и нямам много снимки оттогава.

Завърших преди 10г. на 31.05. ще правим сбирка. Не вярвам да има голям успех  Не бяхме задружен клас, дори на самия бал се разделихме. Едни ходихме в Охрид, едни във Виена, а едни останаха в града.
Та ако чете някой от ПМГ "Асен Златаров"- Ботевград. Випуск 1998г, Паралелка А, да заповяда на 31.05. от 17ч при Часовниковата кула. Пиша това просто, за да ми е чиста съвеста, че съм опитала всичко- имам желание да видя всички, макар и да не бяхме близки в гимназията.

Завърших преди 11 години.Винаги сме били не задружен клас.До сега даже не сме си правили сбирка,а най-лошото е,че с някои съученици като се видим по улиците не се поздравяваме.А аз чакам да се съберем.Е това беше нашият клас.

ТАка като гледам, аз съм една от най-древните тук. Моят бал беше на 21.05 1990.....всъщност, аз завърших една езикова гимназия, но после се върнах в родния си град за годината на УПК....за да спестя пари на нашите...
Бях като статуетка на бала, слабичко, кръшничко, с кукленска рокля. Всичко беше 6, блусове на "Либерта" и "Скорпиънс", а после всеки хукна нанякъде.
От езиковата ми една голяма част са в чужбина или тук. в София. На събиране не съм ходила. Каниха ме преди мноооооооого години, но нещо се случи и така и не отидох.

Част от съучениците ми още са ми приятели. Повечето работят като програмисти, икономисти, нормално за математическа гимназия. Моята професия е в съвсем различна посока. Не си спомням ученическите години и бала с някаква особена тръпка. Пазя по-хубави спомени и срещнах по-важни за мен хора през студентските години.

Древните ставаме две - моят бал беше през `88. Точно завършихме и ни заля демокрацията. И не стига, че още не бяхме излезли съвсем от пубертета, а и държавата се разтресе. При такова разместване на пластовете или се оцелява, или се затъва. Средно положение няма.

Майка ми се върна вчера от двудневна сбирка на пловдивската езикова гимназия, която е завършила преди дооооста години.
Направо летеше от щастие, а аз и завидях съвсем благородно.
Завършила съм преди 11 години, има хора,които не съм виждала от тогава, а уж бяхме малък и задружен клас.
Чат- пат се събираме 3 момичета от класа и това е.

   Завърших преди 11 години, не бяхме задружен клас, но пък абитуриентската ни вечер беше страхотна- цяла нощ танцувахме и пяхме! Ходих на 5- те години от завършването ни, миналата не отидох. С  малко бивши съученици поддържам връзка. Най- добрата ми приятелка е една от тях.

Преди 6 години ми беше балът.
Съвсем не бяхме задружни. Имаше явно класово разделение на богати и бедни. Бяхме 4 страхотни приятелки - едната замина за чужбина и нямам представа какво става с нея, другата си е все същия мозък живее във Варна, третата ми е най-близка и се виждаме често.
От 23 човека, сега има 4 деца и 3 сме омъжени. За по-голямата част от съучениците ми не съм чувала нищичко. 

Балът беше приличен. За първи и последен път се почуствахме като клас.
Най-тъжни ми бяха дните на училище преди голямата вечер. Тъжно ми беше за училището и за учителите, на повечето бяхме последния випуск, с нас се пенсионираха.

Утре стават точно 5 години от моя бал.
Някои хора не съм ги виждала от тогава.
99% от класа си не искам да видя, нито тогава, нито сега ще имаме нещо общо.
Разбира се, ако се видим случайно - поздравяваме се.
Не сме се събирали от тогава. Повечето не знам какво правят, не ме и интересува.
Интересуват ме две момичета, едното е все още във Франция и я виждам много рядко.
Другата учи медицина в Пловдив и се виждаме от време на време.
Имаме един съученик, който стана кадрови войник.
Май само аз и още едно момиче сме омъжени, ама няма как да съм сигурна. Само тя има дете.
Последните ни дни и абитуриентската бяха много хубави, все пак.
Опитахме се да изгладим различията.

на 24ти бях на 5 годишнина. преди това не се събрахме. беше нормално, имах чувство, че онзи ден сме били на училище, нямаше много променили се. освен това със 7-8 човека от стария клас се виждам всяка седмица почти и това съвсем ми затвърди "нормалното" усещане за срещата. освен нашия клас (3-4 човека само липсваха от 24-25), имаше и доста хора от другите паралелки, така че се получи нещо като среща на випуска.
разбира се и при мен има индивиди, с които не се разбирам и нямаме допирни точки, ама какво от това.
дано да има още такива срещи!
а баща ми тази година ще ходи на 30 годишнина... 

На 24.05 направихме  десет години от завършването.Уж бяхме задружен клас ,а за тези десет години се събрахме само веднъж и то 8-10 човека,ей така случайно.
От 22-ма само 5 останаха в града,в който завършихме.Останалите се пръснахме,кой в Пловдив,кой в София,Варна и чужбинско.
От тези петима няма сериозни хора да организират сбирка и да се видим.
За съжаление,за голяма част от класа нямам информация,а бяхме страхотен клас.

Повечето от съучениците ми са в чужбина, които сме тук рядко се виждаме - по случайност . Най добрият ми приятел ( той успешно изпълняваше и ролята на най-добра приятелка и на гадже) № още е най-добрият Всеки ден ми липсва поне по веднъж и всеки ден се чуваме поне по веднъж Тoй също е в чужбина - всъщност сега се усещам, че се чувам по-често със съучениците ми, които са в чужбина, отколкото с тези в България Иначе на срещата на класа не отидох бях със счупено краче

Моят бал беше преди 16 години  
Помня го и защото беше по-различен.Целият клас решихме да не ходим на бала с целия техникум,
а с парите за тоалетите да отидем в някой друг град за няколко дни.
Така и направихме - 3 дни в гр.Ловеч бяхме и си изкарахме страхотно.
Събираме се на всеки 5 години.Първия път бяхме всички,с изключение на 1 човек.
Втория път липсваха 4-5,а третия(миналата година) се събрахме само 8.
Даже и класната я нямаше, защото тази ( идиотка), която беше поела отговорността да й се обади, не дойде, а беше забравила и да я извести поне.
Та така.Виждам се с някои от съученичките, когато си ходя в родния град.
Даже прескачам и до други близки градове,за да видя и други.

Аз бях абитуриентка преди 11 г. и балът ми се превърна в приказка, след като DJ-ят пусна любимата ми балада на Металика и обяви "Дами канят"... аз поканих 1 младеж от училището, с което празнувахме... и все още танцуваме заедно

Със съученици рядко се виждам, почти инцидентно, поддържам с някои виртуални връзки...

Завърших преди 17 години.Бяхме много задружен клас.Имахме среща преди две години,но не можах да отида.Все пак са питали за мен и другите ,които на са присъствали.Все още не сме си забравили имената,а бяхме 40 души в клас.Преди седмица почина моята приятелка и съученичка/от рак/, а е само на 35.Цяла седмица се носих на вълните на спомените,бях пак в клас с нея, на военно, на дискотека , на пикник...много ми е тежко.

Класа ми беше уникален виждаме се всяка година на рождения ден на класната на 28 май и тази ще се съберем завърших пре 2000

Бях абитуриентка преди 8 години. Не сме се събирали нито веднъж оттогава. Поддържам връзка само с някои мои приятелки, едната от които ми стана и кума. С някои си пишем редовно, за други научавам случайно.

имам съученичка (с нея бяхме и близки приятелки) чието детенце почина. по-страшно от това....никой от останалите не мисля, че следва да има претенции или да е недоволен от живота и от това, което е постигнал.